№ 966
гр. Русе, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20214520102862 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявените искове са с правно основание чл.108 от Закона за
собствеността (ЗС).
Претенцията на ищците се основава на твърдения, че по силата на
договор за доброволна делба от **.2020 г. ищецът е придобил в съсобственост
недвижим имот в с. Стамболово, подробно описан в исковата молба. Тъй като
имотът бил придобит възмездно по време на брака със съпругата му (ищцата)
двамата придобили собствеността върху имота в режим на съпружеска
имуществена общност (СИО). Ответникът Н.А. бил наемател на имота, а
наскоро ищците разбрали, че на *** г. се снабдил с нотариален акт по реда на
обстоятелствената проверка за придобиване на имота по давност. Това не
отговаряло на истината. Той не бил придобил имота по давност поради липса
на изискуемите предпоставки за това, съответно не можел да прехвърли права
върху имота каквито няма, въпреки че била сключена сделка за това на *** г.
с ответника Г.Г., като това станало по време на брака му с ответницата А.Г.. С
оглед на това ищците не били загубили правото на собственост върху имота и
продължавали да са такива. За тях съществувал правния интерес от
установяване на правото им на собственост и връщане на владение върху
имота. С оглед на това се претендира за осъждането на Н. АК. АЗ. и Г. АНГ.
Г., а след подаване на допълнителна молба и спрямо новоконституираната
1
ответница А.Г. на правото на собственост върху подробно описания имот,
както и осъждане на всички ответници да предадат владението върху имота.
Ответниците Г.Г. и А.Г. са направили изявление, с което на осн. чл. 237
от ГПК признават иска и молят съда да се произнесе при условията на
признание на иска, като молят на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК да не им бъдат
възлагани разноските по делото.
Ответникът Н.А. е подал отговор на исковата молба. Със същия
признава правото на собственост на ищците върху процесния имот, но
твърди, че не владее имота. Твърди, че ползването на имота е преустановено
както от него, така и от ответника Г.Г.. Твърди, че имотът не бил заявен и
нямало да бъде заявяван за подпомагане в Общинската служба по земеделие
(ОСЗ) за предстоящата стопанска година, а срокът за деклариране бил
изтекъл на 31.07.2021 г. и след приключването на настоящата стопанска
година през м.октомври имотът можел свободно да се ползва от ищците.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Съгласно чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи, без да има основание за това. Следователно,
за да се реализира успешно защитата по този иск в тежест на ищеца е да
докаже: 1.Че е собственик на вещта, предмет на иска; 2.Че вещта се намира
във владение или държане на ответника. При доказване на тези предпоставки
за да се отхвърли иска в тежест на ответника е да докаже, че владее или
държи вещта на законово основание.
По делото е представени препис от договор за доброволна делба на
недвижим имот – земеделски земи №***, том ** от **.2000 г. на 180-ти
нотариус Ц. Миланов, от който е видно, че по силата на извършена
доброволна делба ищците са придобили собствеността върху поземлен имот с
идентификатор №*** по кадастралната карта на с.Стамболово, Община
Сливо поле, Обл.Русе, ЕКАТТЕ *** в местността „***“ с площ от 7338 кв.м.,
трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – нива, трета категория, номер по предходен план – ***, при съседи:
имот ***.***, имот ***.***, имот ***.***, имот ***.***, имот ***.*** и имот
***.***. Впоследствие – на *** г. ответникът Н.А. се е снабдил с нот. акт за
собственост на имота по давност (в препис на л.6 от делото), а на *** г. между
ответника А. и ответника Г. е изповядана сделка за покупко-продажба на
имота, видно от представения препис от нот. акт на л.7 от делото. Не се
спори, че тази сделка е сключена по време на брака на ответниците Г.и. По
2
делото не се спори и относно това, че ищците продължават да са собственици
на процесния недвижим имот, като не са загубили собствеността върху
същия, включително и предвид съставения нотариален акт на *** г. и
изповяданата впоследствие сделка между него и ответника Г.Г.. При това
положение съдът счита, че предявените ревандикационни искове по чл.108 от
ЗС са доказани и основателни в частта относно признаване правото на
собственост на ищците върху имота. Спорен е въпроса дали имотът се владее
от някой от ответниците, респ. следва ли да бъдат осъден ответниците или
част от тях да предадат на ищците владението върху имота. В случая по
делото е разпитан свидетел, който установява, че имотът е бил обработван от
ответника Н.А. през стопанската 2019-2020 г., че не е преустановяване
обработването на имота, но през стопанската 2020-2021 г. реколтата е
прибрана от трето лице, но не знае подробности. По делото са представени
писмени доказателства, от които е видно че за стопанската 2020/2021
г.имотът е заявен по реда на чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр. чл.37б, ал.3 от
ЗСПЗЗ от ответника А. на основание договор за наем, а за следващата
стопанска година от трето лице като наемател по договор за наем, сключен на
26.05.2021 г. с ответника Г. (в препис на л.70 и л.71 от делото), което е преди
завеждането на исковата молба по настоящото дело. С оглед на изложеното
съдът счита, че следва да се уважи и иска за предаване на владение от страна
на Г.А..
По отношение на разноските по делото съдът счита, че предвид
уважаването на исковете ответниците дължат на ищците направените
разноски по делото, но ответниците не са задължителни другари и дължат
разноски разделно, а не солидарно. С оглед на това и предвид
обстоятелството, че в частта относно предаване на владението върху имота
искът е основателен само по отношение на ответника Г. същият следва да
понесе 2/3 от разноските, а останалите ответници – по 1/6 ид.ч., т.к. по
отношение на тях искът е уважен само в установителната му част.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Н. АК.
АЗ., ЕГН:**********, Г. АНГ. Г., ЕГН:********** и АТ. Г. Г.,
ЕГН:********** правото на собственост на ищците АХМ. Б. С., ЕГН:
********** и М. Ш. С., ЕГН:********** върху следния недвижим имот:
3
земеделски земи №***, том ** от **.2000 г. на 180-ти нотариус Ц. Миланов,
от който е видно, че по силата на извършена доброволна делба ищците са
придобили собствеността върху поземлен имот с идентификатор №*** по
кадастралната карта на с.Стамболово, Община Сливо поле, Обл.Русе,
ЕКАТТЕ *** в местността „***“ с площ от 7338 кв.м., трайно предназначение
на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, трета
категория, номер по предходен план – ***, при съседи: имот ***.***, имот
***.***, имот ***.***, имот ***.***, имот ***.*** и имот ***.*** като
ОСЪЖДА Г. АНГ. Г., ЕГН:********** , на осн чл.108 от ЗС, да им предаде
владението върху имота и ОТХВЪРЛЯ иска в частта за осъждане на другите
ответници да предадат на ищците владението върху имота.
ОСЪЖДА Н. АК. АЗ., ЕГН: ********** да заплати на АХМ. Б. С., ЕГН:
********** и М. Ш. С., ЕГН:********** сумата в размер на 263,33 лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. АНГ. Г., ЕГН:********** да заплати на АХМ. Б. С., ЕГН:
********** и М. Ш. С., ЕГН:********** сумата в размер на 1 053,33 лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА АТ. Г. Г., ЕГН:********** да заплати на АХМ. Б. С., ЕГН:
********** и М. Ш. С., ЕГН:********** сумата в размер на 263,33 лв. –
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4