Решение по дело №1040/2020 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 260063
Дата: 30 юли 2022 г.
Съдия: Кирил Давидов Павлов
Дело: 20201870101040
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ № 122

гр. Самоков, 30.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - Самоков, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кирил Павлов

при участието на секретаря Евелина Пейчинова, като разгледа докладваното от съдията Павлов гражданско дело № 1040 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

ЗД „Бул ИНС“ АД с ЕИК ********* е предявило иск против Агенция "Пътна инфраструктура"гр. София, с който иска да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 522, 41 лева.-главница-представляваща размера на изплатено застрахователно обезщетение на трето лице съгласно КЗ, ведно със законната лихва върху главницата от 20.  08. 2020 год. когато е заведен иска до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.

Предявения иск е с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло исковите претенции по съображения подробно изложени в отговора с искане за отхвърлянето им като неоснователни и недоказани по съображения подробно изложени в отговора.

Съдът с оглед събраните по делото доказателства, приема следното:

Видно от представената застрахователна полица на 01. 01. 2018 год. ищеца е сключил застраховка „Автокаско“ с Дирекция „УССД“ – МВР по силата на който ищеца е застраховал за всички рискове лек автомобил марка „Опел“, модел „АСТРА“ с ДК№ РВ 7833 ВС със срок на действие на застраховката за периода 01. 01. 2018 год.  до 31. 12. 2018 год.  за което е издадена застрахователна полица № Е1899000001/01. 01.  2018 год.  

В тежест на ищеца е на доказване, а не се установяват с нужното пълно доказване, твърденията в исковата молба че ответникът е причинил щетите за които ищецът е заплатил застрахователното обезщетение в размер на 522, 41 лева.

В тежест на ищеца е на доказване, а не се установява тези щети да са причинени по начина и мястото посочени в исковата молба, за да се приеме, че за тях отговаря ответника.

 Приложения в препис Протокол за ПТП бл. № 1529190 от 02. 11. 2018 година не е достатъчен за доказване твърденията на ищеца че  на 02. 11. 2018 година  на път ІІІ-822 Самоков – Ихтиман с посока на движение град Самоков свидетелят П.Л.К. е управлявал посоченото МПС  „Опел АСТРА“ с ДК№ РВ 7833 ВС и така автомобилът да е попаднал в разпилени на пътя камъни. Такива обстоятелства не се потвърждават от свидетеля  П.Л.К. видно от показанията му пред съда. Да се пробие картера е нещо което се помни и щом свидетелят П.Л.К. не потвърждава такива обстоятелства, съдът приема че същите не са настъпили. В гражданския процес правилата на доказателствената тежест установяват в чия сфера настъпват неблагоприятните последици от недоказване на факт, на който страната основава своите искания или възражения. Щом ищецът не доказва при какви обстоятелства е настъпило твърдяното от него ПТП и щети от него, съдът прилагайки правилата на доказателствената тежест приема че същите не са настъпили, още по-малко по начина описан в исковата молба. Това че в протокола за ПТП тези щети са описани не е доказателство че са настъпили на място и по начин така че ответника АПИ да е отговорен за тях. Не е доказано също така и че ответникът АПИ е причинил процесните, репарирани от ищеца щети по застрахования автомобил. В тази връзка е от значение че при дадените от свидетеля показания в които  не се потвърждават твърденията в исковата молба, ищецът застраховател не внася депозит за исканата от него автотехническа експертиза, при което остава недоказана причинната връзка между ПТП, твърдяно единствено от ищеца, но неустановено по делото и щетите репарирани от ищеца застраховател, но неустановено да са причинени от ответника.

Не се установява по делото с необходимото пълно доказване, че причината за настъпилото увреждане на застрахования при ищеца лек автомобил марка „Опел“, модел „АСТРА“ с ДК№ РВ 7833 ВС е била попадането му в непочистен от паднали камъни участък на пътното платно,

Съгласно чл. 6, т. 4 от Наредба №Із-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд не се посещават от органите на МВР-"Пътна полиция" и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго МПС. При това положение обстоятелството, че е съставен протокол за ПТП не е доказателство което с нужното пълно доказване да установява нещо друго освен констатираните щети по МПС, но не и как ПТП е настъпило, както и причината за тези щети. 

Автотехническа експертиза не потвърждава механизма на ПТП, причинната връзка с щетите и никое доказателство по делото не потвърждава, че повредите по автомобила са настъпили по механизма, посочен в исковата молба, съобщен единствено от управлявалия увреденото МПС П.Л.К., който разпитан в качеството на свидетел не потвърждава тези обстоятелства.  

Във връзка с изложеното не може да се приеме за категорично доказано наличието на деликта, като стоящ в основата на правото на регресния иск. След като не са установени извън съмнение с необходимото пълно доказване начинът на възникване на твърдяната вреда, причинната връзка между нея и каквото и да било противоправно поведение на ответника или служители на ответника, на които той е възложил определена работа, както и въобще такова поведение, то не е настъпила и търсената по реда на регреса деликтна отговорност на ответника.

Предвид горното предявеният иск с правно основание чл. 410 КЗ, във връзка с чл. 49, във връзка с чл. 45 ЗЗД се явява недоказан, а оттам - и неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. Следва да се отхвърли като неоснователна и акцесорната претенция на ищеца за заплащане на законната лихва върху претендираната главница считано от датата на завеждане на иска 20. 08. 2020 година до окончателното й изплащане.

На ответника на основание чл. 78 ал 3 и 8 от ГПК се дължат от ищеца  разноски по делото в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение

С оглед на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло иска на ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, бул. „Джеймс Баучер“ 87 етаж 2, представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов, предявен против АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" с ЕИК по Булстат ********* за осъждане на ответника да заплати на ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* сумата 522, 41 лева представляващи изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № ********** за претендирано ПТП на 02.11.2018 г. на път ІІІ-822 км,  в резултат на удар с разпиляни на пътя камъни, както и ликвидационни разноски в размер на 25, 00 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 20. 08. 2020 година до пълното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, бул. „Джеймс Баучер“ 87 етаж 2, представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов да заплати на АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" с ЕИК по Булстат ********* деловодни разноски в размер на 100, 00 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския Окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: