Определение по дело №42/2021 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 513
Дата: 13 октомври 2021 г.
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20217110700042
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                       513                                     13.10.2021г.                                       град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на тринадесети октомври                                              две хиляди двадесет и първа година

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                           Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 42 по описа на съда за 2021г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Съдебният акт е постановен на основанията по чл.253 от ГПК и чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и §2 от ДР на ДОПК.

            Делото е образувано по жалба от Д.Л.Й., ЕГН ********** от с.Ж., махала „***а“, №12, община К, със съдебен адрес:*** чрез адв.Д.Д. от АД „Д. и Димитрова“ срещу Ревизионен акт /РА/ №Р-22001019005558-091-001/14.07.2020г., издаден от Росен Георгиев Якимов на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Т. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, В ЧАСТТА, с която е потвърден с Решение №1974/29.12.2020г. на директора на дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП. Претендира се нарушение на формата на РА и материална незаконосъобразност. Моли се за отмяна на РА в оспорената част.

            В оспорената част на РА отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл.19, ал.2 от ДОПК за задължения на ***ЕООД, ЕИК ********* в общ размер на 128 875.29лв., в т.ч. главница – 91 108.98лв. и лихви – 37 756.31лв., включващи:

            -корпоративен данък в размер на 9 357.36лв. и лихви за забава 4 388.86лв. за данъчни периоди 2014г., 2015г. и 2016г.;

            -ДДС в размер на 36 619.42лв. и лихви 16 044.88лв. за данъчни периоди  от м.03.2015г. до м.10.2017г.;

            -данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения в размер на 10 618.79лв. и лихви 4 221.21лв. за данъчни периоди  от м.03.2015г. до м.10.2017г.;

            -ДОО за осигурители в размер на 19 569.61лв. и лихви 7 422.13лв. за данъчни периоди от м.08.2015г. до м.10.2017г.;

            -УПФ за осигурители в размер на 5 413.12лв. и лихви 2 061.03лв. за данъчни периоди от м.08.2015 до м.10.2017г.;

            -вноски за ЗО за осигурители в размер на 9 540.68лв. и лихви 3 618.20лв. за данъчни периоди от м.08.2015г. до м.10.2017г.

            Както в РА, така и в Решението на горестоящия орган са обсъждани материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на жалбоподателя за задълженията на дружеството в хипотезата на чл.19, ал.2 от ДОПК, видно от мотивите на органите /вж. л.17-19 и л.106-107 от делото/.

            Настоящият съдебен състав, след служебна справка констатира, че пред Съда на Европейския съюз е образувано и висящо производство по дело С-1/21 по Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Велико Търново на 04.01.2021г. по адм.д.№621/2019г. по описа на същия съд за тълкуване на норми от общностното право, приложими за разрешаване на идентичен с процесния спор. Отправените  преюдициални въпроси са следните:

            1.Съвместното тълкуване на чл.9 от Конвенция съставена на основание член К.3 от договора за Европейски съюз, за защита на финансовите интереси на Европейските общности и на разпоредбата на чл.273 от Директива 2006/112/ЕО /1/ на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност допуска ли в хармонизирана област на ДДС национален правен инструмент като предвидения в националната разпоредба на чл.19, ал.2 от ДОПК, прилагането на който води до последващо пораждане на солидарна отговорност на данъчнонезадължено физическо лице, което не е платец на ДДС, но недобросъвестното поведение на което е довело до неплащане на ДДС от данъчнозадълженото юридическо лице, което е платецът на ДДС?

            2.Допуска ли тълкуването на тези разпоредби и прилагането на принципа на пропорционалност националния правен инструмент, отразен в разпоредбата на чл.19, ал.2 от ДОПК, и по отношение на начислените лихви върху неплатения в срок от данъчнозадълженото лице ДДС?

            3.Противоречи ли на принципа на пропорционалност националният правен инструмент, отразен в разпоредбата на чл.19, ал.2 от ДОПК, в ситуация при която закъснялото плащане на ДДС, което е довело до олихвяването на задължението за ДДС, не се дължи на поведението на данъчнонезадълженото физическо лице, а на поведение на друго лице или на проявлението на обективни обстоятелства?

            Видно от съдържанието на Преюдициалното запитване на националния съд до СЕС, отговорите на всички въпроси по това запитване касаят пряко правилното разрешаване на висящия пред настоящия съд правен спор. В потвърдената част на РА е ангажирана отговорността на жалбоподателя като физическо лице по чл.19, ал.2 от ДОПК за задължения на дружеството, между които е за ДДС, като за всички задължения са начислени съответните лихви по националния правен механизъм. Връзката на преюдициалност е по отношение приложението на чл.19, ал.2 от ДОПК, поради което решението на СЕС по дело С-1/2021 е от съществено значение за правилното решаване на спора по настоящето дело.

Съдът отчита и обстоятелството, че когато български съд отправя Преюдициално запитване, съдебната практика се съобразява с него и изчаква отговорите на СЕС по зададените въпроси. В обратния случай съществува риск актът на българския съд да не е в пълна степен съобразен с практиката на СЕС, което пък е предпоставка за търсене на отговорност на държавата за вреди, причинени от нарушаване правото на ЕС. Следователно, спирането на производството по делото се явява от първостепенно значение от гледна точка на върховенството на правото.

Установената преюдициалност налага отмяна на определението за даване ход на делото, възобновяване на делото и неговото спиране на основанието по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и §2 от ДР на ДОПК.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 11.10.2021г. за даване ход по съществото на адм.д.№42/2021г. по описа на КАС.

ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.

СПИРА производството по адм.д.№42/2021г. по описа на КАС до произнасяне на Съда на Европейския съюз /СЕС/ с окончателен акт по дело С-1/2021, образувано по отправено до него Преюдициално запитване по адм.д.№621/2019г. на Административен съд Велико Търново.

Определението подлежи на обжалване от страните с частни жалби пред ВАС в 7-мо дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

Определението да се съобщи на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: