№ 80
гр. Шумен , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в публично заседание на първи
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20213600500363 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №273/1.07.2021г. по гр.д.№422/2021г. по описа на ШРС , съдът е задължил
Е.А.Х., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие над С.Р.С.,
ЕГН ********** и Е.Е.А., ЕГН **********, забранил е на Е.А.Х., ЕГН **********, да
приближава С.Р.С., ЕГН **********, жилището, което обитава на адрес – гр. Ш., ул. №, вх. ,
ет. , ап.; жилището на родителите й на адрес – гр. Ш., ул. , бл., вх. , ет. ; местоработата на
С.Р.С. на адрес – гр. Ш., ул. № и местата й за социални контакти и отдих, без посочените
мерки, да препятстват осъществяване на лични контакти между Е.А.Х., ЕГН ********** и
детето Е.Е.А., ЕГН **********, както е определено във влязло в сила Решение №
308/04.04.2019 г. по ГД № 149/2019 г., по описа на ШРС, за срок от 1 /една / година,
определил е временно местоживеене на малолетното дете Е.Е.А., ЕГН : **********, при
майката – С.Р.С., ЕГН : **********, на адрес – гр. Ш., ул.№, вх. , ет. , ап., отхвърлил е
искането на С.Р.С., ЕГН : **********, за забрана на ответника Е.А.Х., да приближава
малолетното дете Е.Е.А., за срок от 18 месеца, наложил е на Е.А.Х., ЕГН : **********, с
адрес – гр. гр. Ш., ул.№, вх. , ет. , ап.,, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, глоба в размер на
500.00 лв. /петстотин лева/., осъдил е Е.А.Х., ЕГН : **********, с адрес – гр. гр. Ш., ул.№,
вх. , ет. , ап.,, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, да заплати на С.Р.С., ЕГН : **********,
разноски в производството в размер на 425.00 лв.
Решението е обжалвано от С.Р.С. лично и в качеството й на майка и законен
представител на малолетната Е.Е.А. и двете действащи ,чрез пълномощника си адв. В.П. от
1
ШАК в частта му с която съдът е отхвърлил искането за забрана на ответника Е.А.Х. да
приближава малолетната Е.Е.А. за срок от 18месеца, като неправилно и незаконосъобразно
по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли съдът да отмени решението в
обжалваната му част и вместо това да уважи искането и да се забрани на Е.А.Х. да
приближава Е.Е.А. и посочените в жалбата жилища и местата за социални контакти и
отдих.
Въззиваемият Е.А.Х. не е депозирал отговор на въззивната жалба . В съдебно
заседание я оспорва като неоснователна и моли съдът да потвърди решението в обжалваната
му част.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.17 ал.1 от ЗЗДН от надлежна страна,
при наличието на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по
този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
Производството по делото е образувано по молба на С.Р.С. лично и в качеството й на майка
и законен представител на малолетната Е.Е.А. за издаване на заповед за защита от домашно
насилие срещу Е.А.Х. за извършени актове на домашно насилие срещу нея и детето Е. на
20.05.2021г. и на 22.05.2021г. и налагане на мерки за защита по чл.5 ал.1 от ЗЗДН.
Не е спорно между страните , че двамата са съжителствали и от съвместното им
съжителство имат родено едно дете Е. , като упражняването на родителските права по
отношение на него е предоставено на майката. Следователно молителката С.Р.С. лично
и в качеството й на майка и законен представител на малолетната Е.Е.А. е легитимирана да
търси защита по ЗЗДН като лице пострадало от домашно насилие срещу Е.А.Х. , който е от
кръга лица по чл.3 т.2 от ЗЗДН.
Молбата е депозирана в срока по чл.10 ал.1 от ЗЗДН и е процесуално допустима.
В решението си ШРС е приел за установено ,че на посочените в молбата и декларацията по
чл.9 ал.3 от ЗЗДН дати 20.05.2021г. и 22.05.2021г. ответникът в присъствието на
малолетното си дете Е. отправил обиди , заплахи и закани към молителката С. , като на
2
първата дата 20.05.2021г. я ударил с ръка ,при което засегнал и детето , а на втората дата
22.05.2021г. нанесъл травматични увреждания на майката на молителката също в
присъствието на детето .
Решението не е било обжалвано от ответника и е влязло в сила в частта с която съдът
е приел ,че са налице актове на домашно насилие на горепосочените две дати по отношение
на молителката и на малолетното дете.
На основание чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършено
спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка. На осн.чл.2 ал.2
от ЗЗДН за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно
насилие извършено в негово присъствие , както е установено и по настоящото дело актовете
на домашно насилие от страна на ответника на горепосочените две дати са били извършени
в присъствието на детето, поради което и съдът приема ,че е налице психическо и
емоционално насилие и спрямо него. Съдът счита ,че пряко и целенасочено физическо
насилие спрямо детето не е било извършено от ответника ,доколкото той не е целял с
действията си на 20.05.2021г. да нанесе удар и по отношение на малолетното дете.
С оглед извода за извършен от ответника акт на домашно насилие по отношение
на детето, спрямо него следва да бъдат предприети мерки за защита от домашно насилие.
При определяне на тези мерки съдът намира, че с оглед тежестта на извършения от
ответника акт на домашно насилие спрямо детето, достатъчно за постигане на превенцията
по ЗЗДН е налагането на задължителната мярка по чл. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, а именно –
задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие , изразяващо се в какъвто и
да е акт на физическо или психическо такова над детето – безсрочно, както следва от разума
на закона и от изричната разпоредба на чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН. Исканата от майката на детето
мярка налагане на забрана на ответника да приближава детето, посочените жилища и
местата за социални контакти и отдих, настоящият състав намира за несъответно на
тежестта на осъществения акт на домашно насилие спрямо детето, интензитета на
настъпилите и възможни вреди в резултат на този акт. Също така това би осуетило личните
контакти между бащата и детето и това не съответства на неговите интереси, а и
представлява твърде тежка санкционна мярка спрямо ответника . Както бе отбелязано по-
горе – в конкретния случай с оглед характера и интензитета на осъществения акт на
домашно насилие подходяща мярка за защита е тази по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН – ответната
страна да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на своето
малолетно дете – тази мярка ще осигури защита в достатъчна степен на пострадалата, а от
друга страна ще има превантивен ефект спрямо извършителя на насилието. На ответната
страна е наложена и глоба в размер на 500 лева, като настоящата инстанция намира, че
наложената мярка за защита от домашно насилие и определеният размер на глобата са
съответни на интензитета на противоправното деяние, като прилагането им би спомогнало
3
за предотвратяване извършването на нов акт на домашно насилие от страна на ответника.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от страна на
настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат напълно с тези, които е
направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, ШОС намира, че то
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част .
В останалата му част решението не е било обжалвано и е влязло в сила.
На основание чл. 11 ал.3 от ЗЗДН по делото не следва да се присъжда държавна такса.
Страните не претендират разноски по делото и съдът няма да присъжда такива.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №273/1.07.2021г. по гр.д.№422/2021г. по описа на ШРС
в частта му с която съдът е отхвърлил искането на С.Р.С., ЕГН : **********, за забрана на
ответника Е.А.Х., да приближава малолетното дете Е.Е.А., за срок от 18 месеца.
Решението в останалата му част е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4