РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Гоце Делчев, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Васко П. Петров
при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова
като разгледа докладваното от Васко П. Петров Административно
наказателно дело № 20251220200169 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от Т. И. Б.,
ЕГН: ********** от с.С. против НП № 24-0266-001106/31.03.2025 година на
Началник РУ към ОД МВР Благоевград ,РУ Гоце Делчев , с което на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 50 лева и лишаване от
правото да управлявам МПС за срок от 1 месец за това, че на 20.08.2024 около
22:50 часа в село С. по улица Т. Ш., управлявайки собствения си лек
автомобил К. Сп. с регистрационен номер *******, о при подаден сигнал за
спиране със стоп палка тип МВР не се подчинява и продължава движението
си посока околовръстния път на село С., след което завива на дясно по черен
горски път и се отдалечава.
Административно наказващия орган , редовно призован не се явява,не
изразява становище по жалбата.
Правно основание чл.63 от ЗАНН .
Прилагат се писмени документи ,разпитани са свидетелите Г. Д.,Б. В. и Д.
К.,тримата служители на РУ Гоце Делчев.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка.
Свидетелите Г. Д. и Д. К. са служители на РУ Гоце Делчев. На 20.08.2024
година за времето от 20:30 часа на 20.08.2024 година до 08:30 часа на
21.08.2024 година те били назначени наряд и работили по пътния контрол.
Около 22:50 часа обходиждали с.С. когато по улица „Т. Ш.“ срещу тях видели
да се движи лек автомобил марка и модел “К.Сп.ж“. Полицаите подали звуков
и светлинен сигнал като по този начин указали на водача на автомобила да
спре.Последният привидно изпълнил разпореждането ,намалил до нула
движението на л.а .Свидетеля Д. излезнал от патрулния автомобил и се
насочил да извърши проверка ,в този момент нарушителя потеглил , качил се
на тротоара и се насочил в посока извън населеното място.Служителите на
реда ясно разпознали жалбоподателя ,с когото многократно са имали
служебни взаимоотношение във връзка и с други нарушения по
1
ЗДП.Свидетелите го последвали , за кратко се изравнили двете моторни
превозни средства ,отново последвал светлинен и звуков сигнал, но беглеца
продължил по главната улица . След бензиностанция „Лукойл“същия завил
надясно в посока с.Ф. и малко преди околовръстното на с.Сатовча влезнал в
черен горски път и изчезнал . Полицаите счели ,че да преследват с л.а „ Ф. Г.
,движещия се пред тях джип е невъзможно и спрели.Върнали се да продължат
дейността си в селото.На 04.09.2024 година свидетелите Д.и и В. открили
нарушителя на местоработата му в с.С.,там свидетеля Д. ,с оглед на
изложеното ,пред колегата си и жалбоподателя съставил АУАН . Полицаите
запознали .жалващият се със съдържанието на акта , последният подписал и
получил препис от него. В последствие с ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО от 20.03.2025
година прокурор в Районна прокуратура-град Благоевград,Териториално
отделение-град Гоце Делчев,след като се запознал с материалите на
наказателно производство №9887/2024г. по описа на Районна прокуратура-
град Благоевград и №1630/2024 година по описа на Териториално отделение-
град Гоце Делчев/досъдебно производство №522/2024г. по описа на РУ-Гоце
Делчев,ОДМВР-Благоевград/,приключено от разследващия орган с мнение за
прекратяване,прекратил ДП.Няколко дни по-късно в правния мир е намерило
проявление атакуваното НП на Началник РУ към ОД МВР Благоевград ,РУ
Гоце Делчев , с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер
на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за
нарушение на чл.103 от ЗДП.
Недоволен от наложеното наказание жалбоподателят сезира съда с искане за
отмяна на цитираното наказателно постановление. Предявената жалба е
подадена в срок ,индиция за допустимостта й . Съгласно разпоредбата на чл.6
от ЗАНН административното нарушение е онова деяние, което нарушава
установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от
закона за наказуемо с административно наказание, наложено по
административен ред.
Съдът след като извърши проверка на атакувания административен акт и
обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните,
намира жалбата за неоснователна .
Убежденията,настоящият състав изгради въз основа на показанията на
свидетелите Г. Д.,Б. В. и Д. К.,служители на РУ Гоце Делчев. Съдът
кредитира изложеното от тях него ,показанията им са последователни и
кореспондират с описаното нарушение в АУАН. Не се доказва наличието на
личностно отрицателно отношение на свидетелите към нарушителя , което
да провокира проявлението на АУАН в правния мир, ангажират наказателната
си отговорност.По отношение на вмененото нарушение по чл.103 от ЗДП
съдът приема, че са налице всички елементи от фактическия състав на
същото .В чл. 103 ЗДП се предвижда задължение на субектите- водачи на
МПС, при подаден сигнал за спиране от контролен орган да спрат в най-
дясната част на платното за движение или на указано от органа място и да
изпълняват неговите указания. Съответно санкцията за неговото неизпълнение
е въздигнато в състав на административно нарушение по чл. 175, ал.1, т.4
ЗДП.Видно от същата разпоредба, изпълнителното деяние е отказът да се
изпълни нареждане на органите за контрол или регулиране за движение.
Следователно, за да е налице нарушение е необходимо подаденият сигнал да е
бил възприет от водача на ППС и същият да не е спрял в достатъчна степен ,
т.е. бездействие обективиращо, че не го е изпълнил. Подаването на сигнал за
спиране с звуков и светлинен сигнал безспорно е разпореждане на контролен
орган, по естеството си осъществено чрез действие. В настоящия казус, това
е конкретна форма на разпореждане, обусловила ангажирането на
отговорността на жалбоподателя. От данните по делото - събраните гласни
доказателства ,чрез разпит на свидетелите Г. Д. и Д. К. се установява по
2
категоричен начин, че сигналът за спиране е бил подаден достатъчно ясно за
възприемане от водача.Служителя на реда се е намирал на пътното платно
,слизащ от полицейски автопатрул , обозначен с съответните отличителни
знаци,подаден е сигнал със светлинен и звуков индикатор , което индицира, че
жалбоподателят е възприел ясно и категорично отправеното към него
разпореждане на полицейските служители за спиране и извършване на
проверка.Още повече ,че нарушителя виждайки полицаите и когато
свидетеля Д. се приближил достатъчно до автомобила му ,последния
изведнъж увеличил скоростта и избягал.Свидетеля Д. е категоричен ,че при
това спиране от страна на водача до тях ,той е имал възможността да огледа
водача и автомобила ,това било същото лице на което преди е извършвал
други проверка по ЗДП, а именно жалбоподателя.
Предвид на показанията на свидетелите Д. и К. , събрания по делото
доказателствен материал съдът приема , че жалбоподателят е извършил
цитираното в акта и наказателното постановление нарушение по Закона за
движение по пътищата , той следва да понесе предвиждащата се
административнонаказателна отговорност по този закон , както правилно и
законосъобразно е преценил административнонаказващия орган,наложил е
предвиденото в разпоредбите на закона административно наказание глоба и
лишаване от право да управлява МПС.Въз основа на така установеното от
правна страна съдът намира следното: Носителят на административно
наказателната власт ,в случая –Началник РУ към ОДМВР Благоевград , РУ
Полиция гр.Гоце Делчев е издал наказателното постановление след като , е
установено по безспорен начин извършването на нарушенията по ЗДП ,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Съставеният акт за
установяване на административно нарушение по делото от свидетеля Д.
служи като предпоставка за издаване на друг акт - наказателно постановление.
Той няма презумтивна доказателствена сила, т. е. тежестта на доказване не
стои върху обвиненото лице, а обратно - тази тежест носи наказващата
администрация. Съгласно разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН се изисква изложените в съставения акт обстоятелства, твърдения и
обвинения да бъдат доказани на общо основание.От показанията на
свидетелите Д. и К. може да се направи категоричен извод ,че жалващия се от
обективна и субективна страна е извършил вмененото му нарушение .
След извършена служебна проверка съдът не констатира съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила, влечащи след
себе си отмяна на атакуваното наказателно постановление. Критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е единен в
процесуалната теория и практика - нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване правата на страните в която и да е фаза на
процеса. В случая нарушителят е узнал за съдържанието на акта , подписал
и получил препис от него,т.е могъл е да отстоява своята теза.Разбрал е за
съществуването в правни мир на АУАН имал е възможност да реализира в
пълен обем правата си още от началото на образуваното срещу него
административнонаказателно производство.Не се ограничава и правото му
по чл. 44 ЗАНН в 7 дневен срок от съставяне на акта да направи писмени
възражения по него, свързани с фактическото описание и правната
квалификация на деянието. Нарушението , такова каквото е констатирано е
коректно и подробно описано в Наказателното постановление , правилно е
посочена санкционната норма.
Досежно санкцията за неизпълнение на задължението визирано в чл.103 от
ЗДП по реда на чл. 175, ал.1, т.4 ЗДП , именно наказание глоба в размер на 50
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1месец е минимално
предвиденото от закона и не подлежи на изменение.
В конкретния случай се установи,че нарушителят не само не е изпълнил
3
разпореждането на полицейските служители ,но избягал със висока скорост ,
създавайки предпоставки за ПТП,рискува здравето и живота на себе си и
другите участници ,предприема действия по укриването си.Не съзнава
стореното ,не допринася за разкриване на обективната истина,поради което и
наложеното наказание дори е прекомерно занижено.
В писменото си становище защитата изразява мнението си за
незаконосъобразност на атакуваното НП. На първо място НП е
незаконосъобразно защото не е издадено при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН
доколкото в него изрично се сочи , че се издава въз основа на АУАН GA
№1255282/04.09.2024 г. а съгласно резолюция върху същия - на основание
чл.ЗЗ ал.2 от ЗАНН АНП да се прекрати тъй като деянието е престъпление.
Материалите са изпратени на ТО Гоце Делчев по компетентност за преценка
дали не е било извършено престъпление по чл.317 от НК.Била е образувана
прокурорска преписка , по която с влязло в сила постановление е прекратено
образуваното ДП ,поради липса на данни за извършено престъпление и
материалите са били изпратени на АНО за преценка дали да се ангажира
административнонаказателната отговорност спрямо жалбоподателя по реда на
ЗДвП.
Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата твърдения за
нарушения на процесуалните правила във връзка с приложението на чл. 36, ал.
2 от ЗАНН. В конкретния случай на процесната дата жалбоподател е
управлявала лек автомобил,не е изпълнил разпореждането на полицейския
служител , с което са осъществени признаците от състава на
административното нарушение по чл. 103 от ЗДвП. За констатираното
административно нарушение е съставен акт за установяване на
административно нарушение, връчен надлежно на нарушителя . По
отношение на деянието е проведено производство за престъпление по 270 от
НК, което е прекратено. След постъпване на преписката от Районна
Прокуратура постановлението за отказ да се образува наказателно
производство от 20.03.2025година , правилно и законосъобразно
административнонаказващият орган се е произнесъл по преписката за
установеното с АУАН нарушение с аткуваното НП от дата 31.03.2025 година.
Анализът на съдържанието на НП, на фактите по преписката и на събраните
доказателства сочи на правилно приложение от АНО на процесуалните
правила по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Действително за законосъобразното
образуване и провеждане на производство на основание чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН е необходимо препратените на наказващия орган материали да са
достатъчни, за да очертаят по несъмнен и категоричен начин фактите и
обстоятелствата, относими към предмета на доказване в
административнонаказателното производство. В този смисъл за надлежното
образуване на административнонаказателно производство по чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН на първо място актът, в случая с който се отказва образуване на
наказателно производство, следва да съдържа посочване на лицето, срещу
което производството (преписката) е водено, описание на обективните и
субективни признаци на вмененото му деяние и точната му правна
квалификация, както и основанието за отказа. В този смисъл
административнонаказващият орган не е освободен от задължението си по чл.
52 и чл. 53 от ЗАНН, т. е. да извърши преценка за доказаност на нарушението,
в това число и по отношение на събраните доказателства. В случая, в
4
постановлението на Районна Прокуратура ясно е посочен деецът, деянието и
правната му квалификация. В конкретния случай в АУАН, постановлението за
отказ да се образува наказателно производство и НП съществува абсолютно
единство относно дата, място и час на извършване на нарушението, а самото
нарушение е точно, ясно и подробно описано с всички съставомерни
признаци, поради което не са ограничени правата на нарушителя и
възможността му да разбере административнонаказателното обвинение, още
повече, че оот показанията на свидетелите се установи по категоричен начин –
жалбоподателя е управлявал процесния автомобил.
Според Тълкувателно решение № 112/16.12.1982 г. по н. д. № 96/82 г. на
ОСНК на ВС възбуждането на наказателно преследване за деяние, което
впоследствие се окаже, че не е престъпление, а административно нарушение,
прекъсва давността по чл. 34 от ЗАНН. Докато продължава предварителното и
съдебно производство за това деяние, давността по чл. 34 от ЗАНН се спира.
Наред с това само шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН обвързва
административнонаказващия орган със задължението да се произнесе с
налагане на административно наказание или имуществена санкция в
шестмесечен срок в случая от датата на постъпване на постановлението .
При това положение, без значение за законосъобразността на НП е дали АУАН
е упоменат в санкционния акт или не . Необходимо и достатъчно условие за
законосъобразното образуване и провеждане на производство на
основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, е препратените на наказващия орган
материали да очертават по несъмнен и категоричен начин фактите и
обстоятелствата, относими към предмета на доказване в
административнонаказателното производство. В този смисъл, за надлежното
образуване на административнонаказателно производство по чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН, на първо място, актът, в случая с който се отказва образуване на
наказателно производство, следва да съдържа посочване на лицето, срещу
което производството (преписката) е водено, описание на обективните и
субективни признаци на вмененото му деяние и точната му правна
квалификация, както и основанието за отказа.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно НП № 24-0266-001106/31.03.2025
година на Началник РУ към ОД МВР Благоевград ,РУ Гоце Делчев.
Решението на съда подлежи на обжалване пред Благоевградски АС в 14 -
дневен срок от деня на получаване на съобщението от страните по делото.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
5