Р Е Ш Е Н И
Е
№………./ .
.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и пети февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 248 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № /14.01.2020г.
на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. Н.Г.,
срещу
решение № 5256 от 26.11.2019г., постановено по гр.дело № 11793/2019г. на
Варненския районен съд, с което е прието за установено, че А.Г.Т., ЕГН ********** *** не дължи на
въззивното дружество сумата от 3237,02 лв., представляваща начислена ел.енергия
за периода от 03.07.2017г. до 02.07.2018г. за обект на потребление, находящ се
на адрес: гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“, бл. 203, вх. 1, ап. 25, с кл. №
********** и аб. № **********, за която е издадена фактура №
**********/11.07.2019г., на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в
разрез със събрания в хода на процеса доказателствен материал. Намира
извършената корекционната процедура за законосъобразна, а предявеният иск за
неоснователен. Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното решение и
да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и да му
се присъдят направените разноски
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от
А.Г.Т. срещу „Енерго – Про
Продажби” АД за приемане за установено между страните, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата 3237,02 лв., представляваща начислена ел.енергия за
периода от 03.07.2017г. до 02.07.2018г. за обект на потребление, находящ се на
адрес: гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“, бл. 203, вх. 1, ап. 25, с кл. №
********** и аб. № **********
Ищецът твърди
да е потребител на електрическа енергия в процесния обект на потребление. Оспорва
дължимостта на претендираната от ответника сума в размера, обективиран в
процесната фактура, като счита, че не е налице законово или договорно
основание, въз основа на което да претендира вземане за нереално доставена
стока. Оспорва се, че такова количество ел. енергия по вид количество и
качество е било доставено и консумирано. Твърди се също, че СТИ не е било годно
средство да измерва консумираната ел. енергия в обекта, за което потребителят
ищец няма вина и не следва да носи отговорност за начислена сума, като
едностранна корекция на сметката му за изминал
период. Оспорва се процедурата и констатациите, за които ответното
дружество приема, че са основание за начисляване на спорната сума.
Ответната
страна е депозирала отговор на исковата молба , в който се излага становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Излага се, че е налице
правно основание за възникването на вземането му. Процесната сума представлява
цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия в размер
на 17 394 кВтч, и се дължи от ищеца на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Не се оспорва, че между ищцата и ответното дружество
съществува валидно договорно правоотношение. Потвърждава се обстоятелството, че
е извършена проверка на изправността на средството за търговско измерване на
посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е
обективиран в констативен протокол.
С обжалваното
решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен
съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства,
в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна
следното:
От констативен
протокол № 1301463/02.07.2018г. се установява, че на същата дата длъжностни
лица на „Енерго-Про Мрежи” АД са извършили техническа проверка на
измервателната система в обекта на ищеца, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл.
Варненчик“, бл. 203, вх. 1, ап. 25, с клиентски № ********** и абонатен №
**********. При проверката са констатирани показания на СТИ, подробно описани в
протокола, както следва: регистър 1.8.1. са отчетени 766 квтч, в регистър
1.8.2. - 6706 квтч, в регистър 1.8.3. - 17 394 квтч, а в регистър 1.8.0 - 24867 квтч. Електромерът
е демонтиран и подменен с нов. Протоколът е подписан от трима служители на
„Енерго-Про Мрежи“ АД и от двама свидетели.
Видно от констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №
1580/28.06.2019г. на РО-Варна към БИМ, е установено отсъствие на механични
дефекти на кутията, клемите, клемния блок на електромера. При софтуерно четене
е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер
трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2 , като действително потребената
енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа Т3-017394,7 квтч.
Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност на измерването на електрическата енергия.
Със становище от
09.07.2019г. е одобрено да се начисли допълнително количество ел.енергия общо в
размер на 17394 кВТч за периода от 03.07.2017г. до 02.07.2018г., от които 17299
квтч за периода от 03.07.2017г. до 30.06.2017г. и 95 кВТч за периода от
01.07.2017г.-02.07.2018г. Посочено е, че корекцията е извършена на основание софтуерен
прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена
ел.енергия. Начисленото количество ел. енергия е остойностено и е издадена
фактура № **********/11.07.2019г. за сумата от 3237,02 лв.
Видно от приетия по
делото констативен протокол за монтаж на СТИ № 11160190/21.01.2016г., в
процесния обект на потребление е подменено СТИ, с нулеви показания на дневна и
нощна тарифа.
Съгласно заключението
на вещото лице Кирил Димитров Малеев по проведената съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, процесният електромер е от одобрен тип, монофазен.
Преминал е метрологична проверка преди да бъде монтиран на място и метрологичната
му годност е шест години. При неманипулирана схема на присъединяване на абонат
към ел. разпределителната мрежа на ЕРП, следва цялото количество ел. енергия да
се отчита от измервателната схема на СТИ. В КП №1301463 от 02.04.2018г на
ЕРП-Север ЕК не е констатирана намеса или проблеми в схемата на присъединяване
на абонат с №**********. Следователно, отчетените в тарифа ТЗ количества
електроенергия в размер на 17394kw/h са преминали през измервателната схема на
електромер с фабр. №1114021566103791. Установената от БИМ намеса по своята
същност е софтуерно въздействие на програмата на СТИ, така че част от
отчитаната ел. енергия се записва в тарифа ТЗ, която не се визуализира при
обикновен прочит на дисплея. Намесата се реализира посредством използване на
специализирана техника и парола за достъп до второ ниво.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
За уважаването на предявения
отрицателен установителен иск е необходимо ответникът да докаже факта, от който
произтича вземането му, а ищецът - възраженията си срещу вземането, поради
което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите, които изключват,
унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че
ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че страните са обвързани
от валидно облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на ел.
енергия. От събраните доказателства по делото се установява, че СТИ отговаря на
изискванията за точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните
количества ел. енергия са остойностени правилно.
От друга страна следва да се
съобрази обстоятелството, че разпоредбите на ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по
установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано
такова, са отменени с решение № 1500 от 06.02.2017г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016г. /обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г./ и решение № 13691 от 08.11.2018г. на
ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./. На основание чл.
195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния случай,
проверката е извършена на 02.07.2018г. Следователно липсва нормативна уредба,
регламентираща както процедура по извършване на проверки за метрологична,
функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното документиране, така и
извършването на корекционни процедури.
С оглед изложеното съдът намира, че
ответникът не е установил основанието на претенцията си, а именно, че ищецът му
дължи сумата 3237,02 лв., претендирана като стойност на начислена без правно основание
електроенергия за периода от 03.07.2017г. – 02.07.2018г., което
обуславя извод за основателност на предявената претенция.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете
инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Съобразно
отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция,
които представляват 450 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното
съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5256 от 26.11.2019г.,
постановено по гр.дело № 11793/2019г. на Варненския районен съд, с което е
прието за установено, че А.Г.Т., ЕГН **********
*** не дължи на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс
- Г сумата от 3237,02 лв., представляваща начислена ел.енергия за периода от
03.07.2017г. до 02.07.2018г. за обект на потребление, находящ се на адрес: гр.
Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“, бл. 203, вх. 1, ап. 25, с кл. № ********** и аб. №
**********, за която е издадена фактура № **********/11.07.2019г., на осн.
чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на А.Г.Т., ЕГН ********** *** сумата
от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/,
представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи
на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: