Р Е
Ш Е Н
И Е
№
24.01.2020 г., гр. ****
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III граждански състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на
секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията г. д. № 1200/2019
г. по описа на РС – ****, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 330 от ГПК, във вр. с чл. 50 – 51
от СК, трансформирано по реда на чл. 321, ал. 5 от ГПК в хода на делото след
подаването на исковата молба за развод между страните поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.
Делото е образувано въз основа на искова молба, уточнена
с молба вх. № 5086/04.09.2019 г., подадена от Ж.Р.Н. - Б., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу Б.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: ***.
В исковата молба се излага, че
страните са сключили граждански брак на 27.03.1999 г. От брака имат родена една
дъщеря, която е пълнолетна. Съпружеският живот на страните протичал трудно,
често имали противоречия за незначителни неща. С течение на времето съпрузите
се отдалечили, загубили желание да си съдействат и подкрепят и всеки заживял
собствения си живот. Когато детето им станало на 10 години, съпрузите се разделили
и вече 11 години не живеели заедно. Напуснали семейното жилище в гр. ****,
което ползвали под наем, като ищецът Б. се завърнала да живее при родителите си
в гр. ****, а ответникът се завърнал при неговите родители в с. *****. През
цялото това време съпрузите не поддържали отношения като такива, но ответникът
продължил срещите с дъщеря им. Твърди се, че бракът между страните е изчерпан от съдържание, както и че е
невъзможно връзката им да бъде възстановена. Моли се съда да прекрати брака,
сключен между страните, поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство, без
да се произнася по въпроса за вината, като ищецът заявява, че няма претенции по
отношение на семейното жилище, желае да носи предбрачното
си фамилно име – Н., не претендира издръжка, по време на брака си с ответника
не са придобили жилище или други недвижими имоти в режим на съпружеска
имуществена общност /СИО/, не са придобивали МПС и други движими вещи на
значителна стойност, нямат съвместни общи влогове, нямат регистрирани търговски
дружества, не притежават дялове или акции в такива.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание страните се явяват лично
и заявяват, че са постигнали спогодба, като изразяват желанието си за
прекратяване на брака им по взаимно съгласие и одобряване на постигнатото
помежду им споразумение. Потвърждават изложеното от техните процесуални
представители съдържание на постигнатата спогодба, а именно: след прекратяване
на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно
име – Н., нямат семейно жилище към настоящия момент, което да бъде предоставено
на един от съпрузите, не желаят да си дължат издръжка един на друг, роденото от
брака им дете е пълнолетно към настоящия момент. Заявяват пред
съда сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака им по
взаимно съгласие.
С оглед постигнатото споразумение и
становищата на страните, с протоколно определение от 21.01.2020 г., съдът, на
основание чл. 321, ал. 5 от ГПК, премина от производство по чл. 49,
ал. 1 от СК за развод по исков ред към производство за развод по взаимно
съгласие по реда на чл. 330 от ГПК, вр. чл. 50 от СК.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, приема за установено следното:
От представените по делото удостоверение за сключен граждански
брак, издаден въз основа на акт за сключен граждански брак № 16/26.03.1999 г.
от Община **** и направената служебно справка в НБД „Население”, се установява, че
страните са съпрузи, предвид сключения от тях граждански брак на 27.03.1999 г.
в гр. ****, за който е съставен акт за граждански брак № 16/26.03.1999 г. от Община **** и
че родената от брака им дъщеря С. Б. Б., родена на *** г., е пълнолетна.
От изразеното от
съпрузите становище в съдебно заседание, че поддържат искането си за развод,
съдът намира за установено наличието на предпоставките по чл. 330, ал. 3 ГПК –
налице е сериозно и непоколебимо съгласие за развода, постигнато е и
споразумение по чл. 51 от СК, което не противоречи на закона и добрите нрави. Споразумението
урежда в достатъчна пълнота всички посочени от законодателя въпроси, свързани с
последиците от прекратяването на брака, като ползването
на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, както и
въпросите относно техните имуществените отношения.
По гореизложените
съображения съдът счита, че следва да допусне искания развод и да утвърди
споразумението.
Съгласно чл. 6, т. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при развод по взаимно
съгласие се дължи държавна такса в размер до 40 лв., съдът определя
окончателната държавна такса за настоящото производство в размер на 25 лева, в
какъвто размер е и вече внесената държавна такса, платежният документ за
внасянето на която е представен с молбата за развод.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 50 от СК във връзка с чл. 330 ал. 3 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ДОПУСКА развод и ПРЕКРАТЯВА
брака, сключен в гр. **** на 27.03.1999 г. между Б.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и Ж.Р.Н. - Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за който е съставен акт за сключен граждански брак № 16/26.03.1999 г. от Община ****.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, съгласно
което:
ОБЯВЯВА, че съпрузите нямат семейното жилище, което да бъде
предоставено на единия от тях.
ОБЯВЯВА,
че съпрузите не си дължат издръжка един на друг след прекратяването на
брака.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата Ж.Р.Н. - Б., ЕГН **********,
да носи само предбрачното си фамилно име Н..
Съпрузите не притежават недвижимо имущество, придобито по време на
брака.
Съпрузите не притежават МПС и други
движими вещи на значителна стойност, придобити по времена брака.
Съпрузите не притежават съвместни
/общи/ парични влогове, придобити по време на брака.
Съпрузите нямат регистрирани
търговски дружества и не притежават дялове или акции в такива.
РАЗНОСКИТЕ по делото се поемат от молителите така,
както са ги направили.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: