№ 12391
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110106636 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 143
ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД от А. Г. А. срещу ЮЛ за
признаването за нищожен като противоречащи на закона и противоречащ на
добрите нрави на договор за потребителски кредит № ******** от 07.06.2024
г., сключен между А. Г. А. срещу ЮЛ, иск с чл. 143 ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД от А. Г. А. срещу ЮЛ за прогласяване нищожността на
приложение № 3 към договор за потребителски кредит № ******** от
07.06.2024 г., поради противоречието му със закона, както и иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 124.82 лв., представляваща недължимо платена сума по
договор за потребителски кредит № ******** от 07.06.2024 г.
Ищецът твърди, че между него и ЮЛ на 07.06.2024 г. е сключен договор
за потребителски кредит № ******** от 07.06.2024 г. за сумата от 500 лв., като
според чл. 4 от Приложение № 5 е предвидено предоставяне на обезпечение
най-късно до следващия ден – поръчителство на две физически лица и
банкова гаранция. В чл. 4 от договора е уговорено, че ако не се предостави
такова, то се дължи неустойка в размер на 3,28 лв. средно на ден, но не повече
от 1 % на ден от главницата по кредита. Ищецът сочи, че неустойката цели
заобикаляне на максималния размер на ГПР, предвиден в чл. 19, ал.4 ЗПК,
като макар формално да представлява обезщетение, то следва да се включи в
ГПР. Сочи, че срокът за предоставяне на обезпечение е твърде кратък и реално
неустойката представлява разход по кредита и цели увеличение на
възнаграждението за ответника. Поддържа, че неустойката излиза извън
присъщите й функции, накърнява добрите нрави и е насочена към
обогатяване на ответника. Освен това, размерът й не е точно определен при
сключването на договора, а едва с погасителния план. В исковата молба е
1
посочено, че клаузата заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал.1 ЗПК, като се
предвижда още едно допълнително обезщетение, както и че е нищожна и на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Твърди допуснато нарушение на чл. 11, ал.1,
т.10 ЗПК, както и на чл. 71 ЗЗД. Оспорва клаузата като неравноправна и сочи,
че не е индивидуално уговорена. Навежда доводи за нелоялна търговска
практика от страна на ответника с посочване на по-нисък от действителния
ГПР. Оспорва Приложение № 3, с което се уговарят „условия за ползване на
преференциално /ВИП/ обслужване“ като недействително, поради
противоречието му с чл. 10а, ал.2 ЗПК. Сочи, че всички услуги, посочени в
приложението, са такива по усвояване и управление на кредита и за тях не
следва да се начисляват такси. Моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на страната
поддържа исковата молба, прави увеличение на размера на предявения
осъдителен иск и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като недопустими поради липса на правен
интерес от предявяване едновременно на установителен иск за нищожност и
осъдителен иск. Поддържа, че клаузата за неустойка не е нищожна, както и
оспорва твърденията, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 ЗПК.
Навежда доводи за правилно изчисление на ГПР и липса на нарушение на чл.
11, ал.1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че клауза за неустойка е предвидена с оглед
нейните обезпечителна и обезщетителна функция предвид характера на заема
като високорисков и не налице нарушение и заобикаляне на закона или
накърняване на добрите нрави. Сочи, че клаузата е индивидуално уговорена,
както и че не е допуснато нарушение на чл. 33 ЗПК с нейното уговаряне.
Оспорва твърдяната недействителност на предвидената в Приложение № 3
такса. Сочи, че заплащане на същата не е задължително и е по избор на
кредитополучателя. Поддържа, че посочените в приложението услуги не са
такива по обслужване и управление на кредита. Моли съда да отхвърли
исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото обявени
обстоятелствата, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит № ******** от 07.06.2024 г. със соченото в исковата молба
съдържание, ведно с приложенията към него, че уговорената сума е отпусната
на ищеца, както и че ищецът бил извършил плащания по процесния договор в
размер на сумата от 624.82 лв., с която били погасени главница в размер на
500 лв., възнаградителна лихва в размер на 6.66 лв., такса съгласно
приложение № 3 на договора в размер на 50 лв., неустойка за непредставяне
на обезпечение в размер на 65.66 лв., такса за предсрочно погасяване в размер
на 2.50 лв.. Горното се установява и от представения договор за потребителски
кредит № ******** от 07.06.2024 г., сключен между А. Г. А. и ЮЛ за
предоставяне на потребителски кредит, като е представен и погасителния
2
план.
По делото е представено и приложение № 1 към договор за
потребителски кредит № ******** от 07.06.2024 г., съгласно което размерът
на кредита е 500 лв., със срок за погасяване на кредита 07.07.2024 г. Съгласно
договора е уговорено сумата да бъде върната на една месечни вноски от по
566.66 лв. / с одобрено обезпечение/ или 665.16 лв. /без одобрено
обезпечение/. Посочен е размер на фиксирания лихвен процент по кредита в
размер на 40.54 %, като годишния размер на разходите е посочен в размер на
65 %.
По делото е представено и приложение № 3 към договор за
потребителски кредит № ******** от 07.06.2024 г., съгласно което на клиента
се предоставяла услугата удължено работно време, а именно всеки ден от
08:00 до 20:00 часа,включително през почивните дни и официални празници.
В чл. 3 от приложението е предвидено, че срещу предоставяне на
допълнителните услуги клиентът следвало да заплати на кредитодателя такса
в размер на 50 лв., която такса се заплащала на равни вноски заедно със всяка
вноска по кредита.
По делото е представено и приложение № 5 към договор за
потребителски кредит № ******** от 07.06.2024 г., съгласно което е
предвидено, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на
предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят е длъжен да учреди
обезпечение съгласно условията в приложението две физически лица или
банкова гаранция. Съгласно чл. 4 от процесното приложение към договора е
предвидено в случай на непредоставяне на обезпечение в срок се дължала
неустойка в размер на 3.28 лв. средно на ден, като неустойката не трябвало да
надвишава 1 % от главницата по кредита, като неустойката се заплащала
заедно със съответната погасителна вноска.
От разписка от 07.06.2024 г. се установява, че на А. Г. А. е заплатена в
брой от страната на ЮЛ сумата от 500 лв.
Представена е и разписка от 19.06.2024 г., от която е видно, че А. Г. А. е
превел по сметка на ответника ЮЛ сумата в размер на 629.07 лв. с посочено
основание пълно погасяване.
Представени са и стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от
ЗПК, както и Общи условия на ЮЛ – гр. София, приложими към договори за
потребителски кредит.
В случая ищецът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП, а съответно заемодателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР
на ЗЗП, което обстоятелства е и отделено за безспорно между страните.
По делото е несъмнено установено, че на 07.06.2024 г. между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор
за потребителски, сключен при действието на Закона за потребителския
кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.
Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на
който ответното дружество предоставило парична сума от 500 лв. за срок от 1
3
месец, при размер на вноската по кредита: по 566.66 лв. / с одобрено
обезпечение/ или 665.16 лв. /без одобрено обезпечение/, годишен процент на
разходите /ГПР/ 65 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ 40.54 %. Процесният
договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има
изискуемото от закона съдържание – чл. 11, ал. 1 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към
разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни
клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по
арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер
на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност,
съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146,
ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.
146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е
неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по
договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално
уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и
потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая,
въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа
на ответника, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално
уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени доказателствени
искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че оспорените клаузи от
договора са били индивидуално договорен. Поради което съдът намира, че
оспорените клаузи не са индивидуално уговорени - изготвени са
предварително, представянето им на заемателя от страна на заемодателя е
формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им.
Настоящият състав намира, че предвидената в чл. 4 от приложение № 5 от
процесния договор неустойка, както и предвидената в чл. № 3 от приложение
№ 3 от договора за обслужване съставляват разходи по кредита, който следва
да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР,
съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. На основание
чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези
клаузи са нищожни. Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
4
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариални такси.
Следва да се отбележи също така, че в случая приложение намира
определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за потребителя“ означава
всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други
видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за
кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните
разходи, разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-
специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към
това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
В разглеждания случай общият размер на задължението на ответника е
формирано като сбор от различни компоненти, описани в изготвения
погасителен план, включително задължението за неустойка и такса за
обслужване. Плащането на тази неустойка и такса не са отразено като разход
при формирането на оповестения ГПР от 65 %, въпреки че са включени в
общия дълг. По този начин е нарушено изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК за
оповестяване на всички разходи по кредита. По делото се установи, че
получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на
неустойка и такса. Следователно тази вземания съставляват разход, който е
следвало да бъдат включен в ГПР и липсата на този разход в договора при
изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, още повече, че с включването му размерът на ГПР е различен
от посочения в договора, поради което процесния договор ведно с
приложенията към него се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД. Още повече, че и съгласно решение от 21.03.2024 г. по д. № C-714/22 на
СЕС е предвидено, че чл. 3, буква чл. 10, параграф 2, буква „ж“ и член 23 от
Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член
3, буква „ж“ от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница. С оглед на горното
предявените искове за прогласяване на нищожността на договор за
потребителски кредит № ******** от 07.06.2024 г., ведно с приложение № 3
към него се явяват основателни, поради което следва да бъда уважени.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за ищецът се позовават на изначална липса на основание на ответника да
получи описаните суми, която е специфичен белег на фактическия състав на
5
неоснователното обогатяване, установен в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Фактическият състав на посочената норма изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при
самото получаване, липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго /типичен случай е
получаването на нещо въз основа на нищожен акт/. Освен това основанието
трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при
предявяване на претенцията за реституция на даденото.
Съгласно изложеното по-горе настоящият състав прие, че процесният
договор за потребителски кредит № ******** от 07.06.2024 г. за нищожен. По
делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ищецът по процесния договор за кредит бил изплатил на
ответника сумата от 624.82 лв. В случая сумата от 124.82 лв., се явява общия
сбор на заплатената сума по процесния договор над дължимата му чиста
стойност, доколкото при недействителност на договора, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради което този
иск се явява основателен за сумата от 124.82 лв., като така предявеният иск
следва да бъде уважен в пълен размер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените и претендирани в настоящото исково производство разноски в
размер на сумата от 150 лв. заплатена държавна такса. На основание чл. 38, ал.
2 от ЗА на процесуалния представител на ищеца се дължат разноски за
първата инстанция в размер на 360 лв. с ДДС, представляващи адвокатско
възнаграждение. Настоящият състав намира, че не следва да разглежда
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
доколкото в хипотезата на чл. 38 ЗА, съдът определя размера на адвокатското
възнаграждение. С оглед изхода на спора на ответника не се дължат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ по предявените от А. Г. А., ЕГН
********** със съдебен адрес в ***********, чрез адв. Д. М. срещу ЮЛ, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление **************** искове с
правно основание чл. 143 ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, на договор за
потребителски кредит № ******** от 07.06.2024 г., сключен между А. Г. А. и
ЮЛ, поради противоречието му със закона, както и приложение № 3 към
договор за потребителски кредит № ******** от 07.06.2024 г., сключено
между А. Г. А. и „ЮЛ, поради противоречието му със закона.
ОСЪЖДА ЮЛ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление ****************, да заплати на А. Г. А., ЕГН ********** със
съдебен адрес в ***********, чрез адв. Д. М., по предявения иск с правно
основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата от 124.82 лв., представляваща
недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № ******** от
6
07.06.2024 г.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление
****************, да заплати на А. Г. А., ЕГН ********** със съдебен адрес
в ***********, чрез адв. Д. М., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в
размер на 150 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление
****************, да заплати на да заплати на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ ***********, фирмено дело № 24/2021 г. по
описа на СГС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата
от 360 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на А. Г. А. пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7