Р Е Ш Е Н И Е
№......... 25.03.2019 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 20 февруари 2019
г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: МАРИЯ ЙОРДАНОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 3481 по описа за 2018
година.
Предявен е иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с
чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени
задължения „ ООД гр. София твърди в исковата си молба, че са подали Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение,
срещу която длъжникът В.А.И. възразил.
Сочат, че издадена заповед за изпълнение е
въз основа на подписан Договор
за стоков кредит № 247772 от 19.02.2017 г.
между „Банка ДСК" ЕАД като Кредитор и
В.А.И. като Кредитополучател, сключен при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Подписвайки договора за стоков
кредит, кредитополучателят заявява, че му е предоставена
своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и Общи условия с оглед
вземане на информирано решение за сключване на Договора за кредит както и че е
запознат с Тарифата за лихвите, таксите и комисионите Дарифата/ които Банката
прилага по извършвани услуги на клиенти и заплаща такси съобразно същата. С подписването
на Договора,
Кредитополучателят удостоверява,
че е получил и приема Общи условия за същия, както и че те са неразделна част
от Договора. Съгласно чл. 16 от Общите условия кредиторът има право да
прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит.
Сочи, че бил сключен Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 29.9.2017 г. на основание чл. 99
от ЗЗД между "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД, ЕИК ********* и Приложение № 1.1 към него от
10.10.2017 г., по силата на които вземането е прехвърлено в полза
на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът е уведомен по реда на чл.
99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 24.10.2017 г. от „Банка
ДСК" ЕАД посредством писмо с обратна разписка.
Съгласно Договора за стоков кредит № 247772 от 19.02.2017
г., Кредиторът отпускал на
Кредитополучателя стоков кредит
в размер на 2149.86 лева за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „ТЕХНОПОЛИС
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, на обща
стойност 1789.00
лева, както и за сключване чрез „Банка
ДСК" ЕАД на застраховка с еднократна застрахователна премия в размер на 360.86 лева. Сумата на кредита, предоставена за закупуването на
стоките и/или услугите, се усвоява еднократно, безкасово по сметка на Търговеца „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ" ЕАД, а сумата, предоставена за финансирането на
застраховката, се усвоява еднократно, безкасово по сметка, посочена от
Застрахователите. Кредитът е следвало да бъде върнат на 36
месечни вноски,
включващи главница и договорна
лихва, 35 от които в размер на 95.19 лева, а остатъкът в размер на
49.17 лева
се дължала с последната вноска
съгласно уговорения между страните погасителен план, който прилагат към настоящата искова молба.
В чл. 6 от процесния Договор за
стоков кредит страните са уговорили фиксиран лихвен процент, който към датата
на сключване на договора е 33,3% годишно или 0,0925% на ден, като начислената и
непогасена договорна лихва за периода 10.03.2017 г. до 10.10.2017 г. била в размер на
459.37 лв. Твърдят че ответникът И. не е извършвал плащания по Договор за
стоков кредит № 247772.
Съгласно чл. 12.1. от Общите условия, които са
неразделна част от Договора за стоков кредит, при допусната забава в плащанията
на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем. В настоящия случай предсрочната изискуемост била
обявена
на 24 октомври 2017 г.
Молят съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД има следните вземания срещу В.А.И.
по Договор за стоков кредит № 247772 от 19.02.2017 г.: сумата 2149.86 лева главница,
сумата 459.37 договорна лихва за
периода от 10.03.2017 г. до 10.10.2017 г., лихва за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница, в размер на 90. 32 лева за периода от 10.03.2017 г. - датата на настъпване
на забавата до датата на подаване на заявлението - 23.02.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират за направените по делото.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не
е постъпил писмен отговор от ответника
В.А.И..
В с.з. от 20.02.2019 г. ответникът е взел
становище, че признава иска, в настоящият момент се намира в Затвора, но като започне
работа ще започне да плаща задължението си.
Видно от приложеното към настоящото дело
ч.гр.д. № 1103/2018 г. по описа на РС
Стара Загора е налице издадена заповед за изпълнение по чл. 410 № 677 от 07.03.2018
г., с която В.А.И. е осъден да заплати на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД гр. София сумата 2149.86
лв. главница за неизпълнено задължение по Договор за стоков кредит №
247772/19.02.2017 г., договорна лихва в размер на 459.37 лв. за периода 10.03.2017 г. до 10.10.2017 г., мораторна
лихва в размер на 90.32 лв. за
периода 10.03.2017 г. до 23.02.2018 г., ведно със законната лихва от 2.03.2018
г. до изплащане на вземането, както и сумата 53.99 лв. ДТ и 75 лв. юриск.
възнаграждение – разноски по делото, срещу която длъжникът е подал възражение.
В законоустановения срок ищецът е предявил иск.
Съдът намира, че не са налице пречките за
постановяване на решение при признание на иска по чл.237, ал.3 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и е признато
право, с което ответникът може да се разпорежда. С оглед на това въз основа на
признанието на иска следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск
по чл.415 от ГПК да бъде уважен, като се
признае за установено по отношение на
ответника В.А.И., че същият дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД гр. София сумата 2149.86 лв. главница за неизпълнено задължение
по Договор за стоков кредит № 247772/19.02.2017 г., договорна лихва в размер на
459.37 лв. за периода 10.03.2017 г. до 10.10.2017 г., мораторна лихва в размер
на 90.32 лв. за периода 10.03.2017 г. до 23.02.2018 г., ведно със законната
лихва от 2.03.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 53.99 лв. ДТ и
75 лв. юриск. възнаграждение – разноски по делото, присъдени със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 677/07.03.2018 г. по ч.гр.д.№ 1103/2018
г. по описа на Старозагорския районен съд.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовата страна направените по делото разноски в размер на 403.99 лв., съгласно
представеният списък на разноските по чл. 80 от ГПК, както и направените по
ч.гр.д. в размер на 128.99 лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.А.И., ЕГН ********** ***, понастоящем в Затвора
гр. Стара Загора, че същият дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Васил Левски, № 114, етаж Мецанин, /чрез проц. си представител юриск. Н.А.С.,
съдебен адрес за получаване на книжа гр. София, бул. Васил Левски, № 114, етаж
Мецанин/ сумата от 2149.86 лв.
главница за неизпълнено задължение по Договор за стоков кредит №
247772/19.02.2017 г., договорна лихва в размер на 459.37 лв. за периода 10.03.2017 г. до 10.10.2017 г., мораторна
лихва в размер на 90.32 лв. за
периода 10.03.2017 г. до 23.02.2018 г., ведно със законната лихва от 2.03.2018
г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 677/07.03.2018 г. по ч.гр.д.№ 1103/2018 г.
по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА В.А.И.,
ЕГН ********** ***, понастоящем в Затвора гр. Стара Загора да заплати на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Васил Левски, № 114, етаж Мецанин, /чрез
проц. си представител юриск. Н.А.С., съдебен адрес за получаване на книжа гр.
София, бул. Васил Левски, № 114, етаж Мецанин/ направените от последния
разноски по настоящото делото в размер на 403.99
лв., както и направените по ч.гр.д. в размер на 128.99 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред
Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: