Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 217
гр.
Русе,29.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на 26 юни през две хиляди и двадесета година,в
състав:
Председател: АНЕТА
ГЕОРГИЕВА
Членове:
ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
При
секретаря ЕВА Д. и в присъствието на прокурора като разгледа
докладваното от съдията ЧОКОЕВА в. гр. д. № 264 по описа за 2020 год.,за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
ГД „Г. п.“ при МВР София е обжалвала
решението на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 5501/2019 год. по
описа на РРС в частта, с която е осъдена да заплати на Д.С.Н. *** сумата 1427.88
лева, представляваща обезщетение за
положен извънреден труд, резултат от преобразуване на нощен към дневен труд, за
периода 11.09.2016 год. - 10.09.2019 год., ведно със законната лихва, считано от предявяване на
иска до окончателното й изплащане, както и разноските в производството. Развива
оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част и иска отмяната му и
отхвърляне на иска по подробно развити в жалбата съображения.
Ответникът по жалбата Д.С.Н. не
взема становище по жалбата.
Окръжният съд, като взе предвид
оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Производството по гр. д. № 5501/2019
год. по описа на РРС е образувано по предявени от Д.С.Н. против ГД „Г. п.“ при
МВР София искове за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд след
преобразуване на нощния към дневен такъв за периода за периода 11.09.2016 год.
- 10.09.2019 год. и за 120.60 лв. - сума, представляваща равностойност на
неполучени ободряващи напитки.
По делото не се спори, че в процесния
период страните са били в служебно правоотношение, като ищецът изпълнявал
длъжността „старши полицай ВПА“ в РД „Г. п.“ гр. Русе при ГД „Г. п.“ при МВР, при
режим на труд на смени - дневна и нощна от 22 до 6 часа с продължителност 12
часа при сумирано изчисляване на работното време.
С обжалваното решение районният съд
е уважил предявения иск за заплащане на възнаграждение за извънреден труд, като
е приел, че в действащите в процесния период Наредби на министъра на вътрешните
работи, издадени въз основа на законова делегация, не съдържат правна норма за
преобразуване на положения нощен труд с коефициент. Според съда е налице
празнота в уредбата, поради което субсидиарно е приложил нормата на чл.9 от
НСОРЗ и е уважил иска в посочения от съдебно-счетоводната експертиза размер.
Решението се обжалва само в частта за по
претенцията за извънреден труд.
Решението на районния съд е валидно
и допустимо. При преценка на неговата правилност, окръжният съд съобрази следното:
Даденото от районния съд разрешение
по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е
правилно и в съответствие със закона. Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители в
МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между
които съгласно чл.178 ал.1 т.3 от закона е възнаграждение за извънреден труд. Редът
за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство и др. се определят на основание чл.187 ал.9 от
министъра на вътрешните работи. В периода, за който се претендира
възнаграждението за извънреден труд в действащите Наредби № 81213-592 от
25.V.2015 год. и № 81213-776 от 29.VІІ.2016 год. липсва норма, аналогична на
чл.31 ал.2 от отменената Наредба № 8121з-407 от 11.VІІІ.2014 год. за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0,143. При липса на
изрична законова регламентация районният съд правилно е приел, че следва
субсидиарно да се приложат разпоредбите на чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Противното
разрешение би довело до неравностойно положение на държавните служители в
системата на МВР спрямо останалите държавни служители, така също и спрямо
работниците и служителите по трудово правоотношение, които получават
допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл е и решение № 311
от 8.ХІ.2019 год. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 год. То е с предмет заплащане на
други допълнителни възнаграждение на държавни служители от системата на МВР, но
дава принципно разрешение на въпроса за субсидиарното приложение на друг закон
при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР. Посочено е, че положителният
отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с
основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в
чл.6 от Конституцията и чл.14 от ЕКЗПЧОС. По отношение размера на иска, съдът е
съобразил установените по делото обстоятелства относно часовете нощен труд, положени
от ищеца в процесния период и дължимото му се възнаграждение съобразно
заключението на вещото лице.
По
тези съображения и изложеното в мотивите на първоинстанционното решение, към
които съдът препраща на основание чл.272 ГПК, решението в обжалваната част се
явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Разноски от ответника по жалбата не са
претендирани.
Така мотивиран и на основание чл.271
ал.1 от ГПК, окръжният съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1 от 02.01.2020
год. на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 5501/2019 год. по описа
на РРС в частта, с която ГД „Г. п.“
при МВР София е осъдена да заплати на Д.С.Н. *** сумата 1427.88 лева,
представляваща обезщетение за положен
извънреден труд за периода 11.09.2016 год. - 10.09.2019 год., ведно със законната лихва, считано от предявяване на
иска и в частта за разноските..
В останалата част решението, като
необжалвано, е влязло в сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: