Решение по дело №82/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

Делото пред настоящия състав на Административен съд – Кърджали е образувано съгласно Решение № 2206/26.02.2024 г. на ВАС по а.д. № 7 284/2023 г., с което е върната за ново разглеждане от друг състав на съда депозираната от законния представител на ЕТ „Касус-З. Ч.“ [населено място], с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]З. А. Ч., жалба против Решение № ГДФК-46/08.02.2023 г. на директора на дирекция “Оперативни дейности“ в ГД „ФК“ при ЦУ и Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-40-0471092/23.01.2023 г., издадена от началник отдел “Оперативни дейности" – Пловдив, с която на основание 186, ал. 1, т. 1, б.„а“ от ЗДДС за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – хранителен магазин, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от ЕТ „Касус-З. Ч.“, с [ЕИК], както и забрана за достъпа до него, за срок от 14 /четиринадесет/ дни.

В жалбата са въведени са доводи, че Решение № ГДФК-46/08.02.2023 г. на директора на дирекция “Оперативни дейности“ в ГД „ФК“ при ЦУ, с което е отхвърлена жалбата против заповедта, както и самата Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-40-0471092/23.01.2023 г., са незаконосъобразни. Счита, че решението на директора на дирекция “Оперативни дейности“ в ГД „ФК“ при ЦУ е постановено при съществени противоречия с материалния и процесуалния закон, както и в несъответствие с целта на закона.

В депозираната коригираща жалба/постъпила с молба с вх. № 1194 от 27.04.2023 г./ излага съображения, че описаните в заповедта факти и обстоятелства, не отговарят на действителните, както и че описанато в протокал за проверка и ЗППАМ нарушение на ЗДДС не е било извършено. В тази връзка релевира твърдения, че на собственика на фирмата, работещ в обекта по овреме на проверката, не е била предоставена възможност да издаде касова бележка. По отношение на констатираната положителна касова наличност сочи, че сумата в размер на 19.50 лв. се дължи на смесването на оборота с лични средства.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-40-0471092/23.01.2023 г., издадена от началник отдел “Оперативни дейности“ – Пловдив, с която на основание 186, ал. 1, т. 1, б.„а“ от ЗДДС за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – хранителен магазин, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от ЕТ „Касус-З. Ч.“, с [ЕИК], както и забрана за достъпа до него, за срок от 14 /четиринадесет/ дни. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание управителят и едноличен собственик З. А. Ч., поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли съда да отмени заповедта. Сочи, че въз основа на констатациите от извършената проверка и съставения АУАН е издадено и НП. Твърди, че е заплатила наложената имуществена санкция, за което представя разписка от извършено плащане. От пълномощника адв. Р. Х. е постъпило становище, в което са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на оспорения ИАА. Моли съда да отмени заповедта.

Ответникът по жалбата – началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, не се явява. Представлява се от пълномощника юрисконсулт Т., която оспорва жалбата като неоснователна.

В представеното писмено становище от юрисконсулт К. Б./л. 3 от а.д. № 160/2023 г./ се оспорва изцяло жалбата по основание. Изложени са подробни съображения за законосъобразност на атакуваната заповед, издадена от оправомощен за това орган и съдържаща необходимите реквизити. Въвежда доводи за доказаност на нарушението на закона, представляващо основание за налагане на ПАМ, както и за обоснованост на определения й срок. Моли съда да отхвърли така подадената жалба и да потвърди процесната заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 12.01.2023 г. служители на НАП са извършили проверка в търговски обект – магазин за хранителни стоки, намиращ се в [населено място], [улица], стопанисван от ЕТ „Касус-З. Ч.“, с [ЕИК]. В хода на проверката е била извършена контролна покупка на 1 бр. минерална вода на стойност 1.00 лв., заплатена в брой от проверяващия екип на лицето, работещо в обекта, за което не е била издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство в работен режим, както и не е била издадена касова бележка от кочан. При проверката е съставен опис на средствата и е изведен дневен финансов отчет. Констатациите при проверката са материализирани в Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0471092 от 12.01.2023 г./ л. 13 – л. 14 от а.д. № 160/2023 г./.

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-40-0471092/23.01.2023 г./л. 10 – л. 12/, издадена от Д. Л. Р. - Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, на основание 186, ал. 1, т. 1, б.„а“ от ЗДДС за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – хранителен магазин, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от ЕТ „Касус-З. Ч.“, с [ЕИК], както и забрана за достъпа до него, за срок от 14 /четиринадесет/ дни.

Видно от обстоятелствената част на заповедта, мярката е наложена за това, че при извършена проверка в търговския обект от служители на НАП на 21.01.2023 г. - магазин за хранителни стоки, намиращ се в [населено място], [улица], стопанисван от ЕТ „Касус-З. Ч.“ [населено място], с [ЕИК]. В хода на проверката е била извършена контролна покупка на 1 бр. минерална вода на стойност 1.00 лв., заплатена в брой от проверяващия екип на лицето, работещо в обекта, за което не е била издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство в работен режим – ФУ ***, с ИН на ФУ [рег. номер] и ИН на ФП ***, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба H-18 от 2006 г. на МФ. Посочено е, че е констатирана положителна касова разлика в размер на 19.50 лв. Въведените са доводи мотиви относно срока на ПАМ, обосновани с тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, вида и местоположението на търговския обект, както и неговото работно време, обуславящи потенциал за множество потенциални клиенти. Изложени са съображения, че с процесното нарушение се засягат утвърденият ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Прието е, че извършеното деяние демонстрира поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина и показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство.

Релевирани са и мотиви относно целите на ПАМ – да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти, както и да се преустанови ново нарушение, от което за фиска ще настъпят трудно поправими вреди, засягащи пряко интересите на държавата.

Посочено е, че срокът на ПАМ е съобразен с целената превенция и преустановяване на незаконосъобразна практика в обекта.

Процесната ЗППАМ е връчена на управителя на дружеството на 02.02.2023 г.

Жалбоподателят е оспорил заповедта пред директора на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, който с Решение № ГДФК-46/08.02.03.2023 г./л. 30 – л. 32 от а.д. № 160/2023 г./, е отхвърлил депозираната жалба като неоснователна.

В хода на съдебното производство е представен и приет като доказателство Акт за установяване на административно нарушение № F694962/03.02.2023 г./л. 45 – л. 47 от а.д. № 160/2023 г./., издаден от инспектор по приходите в ЦУ на НАП, за това, че на 12.01.2023 г. в 13.50 часа в обект - магазин за хранителни стоки, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от ЕТ „Касус-З. Ч.“, с [ЕИК], е констатирано, че ЕТ, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране ни отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта ФУ, с което е допуснато нарушение на чл. 3, ал. 1 от цитираната наредба във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Въз основа на съставения АУАН е издадено и НП № 712837-F694962/13.07.2023 г./л. 21 – л. 24 от настоящето дело/, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 700 лв. на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта /процесната ЗППАМ/ и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна, респ. оспорената заповед е незаконосъобразна.

На първо място съдът счита, че независимо от заплащането на наложената имуществена санкция е налице правен интерес от оспорването. В тази връзка, видно от представената по делото Разписка за извършено безкасово плащане чрез терминално устройство ПОС в полза на НАП с изх. № *** от 05.10.2023 г. за сумата в размер на 560.15 лв./л. 27/ и Заявление по чл. 79б от ЗАНН, ЕТ е заплатил наложената с горецитираното НП имуществена санкция с предвидената в 79б от ЗАНН отстъпка.

По делото не се твърди и не представиха доказателства, че оспорената ЗППАМ е била отменено от издателя й, поради което и с оглед липсата на надлежно заявено оттегляне на жалбата от законния представител на ЕТ „Касус-З. Ч.“ [населено място], с [ЕИК] или от неговия пълномощник, то към датата на приключване на устните състезания по делото липсват основания за прекратяване на производството.

В заключение, предвид горното и с оглед срока на мярката и постановеното предварително изпълнение на ПАМ, то според съда правният интерес от оспорване на ЗППАМ не е отпаднал и следва жалбата да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В тази връзка със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г./л. 17 от а.д. № 160/2023 г./ изпълнителният директор на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. Оспорената в настоящето производство заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от Д. Л. Р. - Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП. Предвид това, настоящият състав намира, че процесната Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-40-0471092/23.01.2023 г. е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, действал по делегация по силата на горецитираната Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., респ. по отношение на оспореният акт не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта е издадена в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържаща фактически и правни основания за постановяването й. Същата съдържа формално всички реквизити, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Издателят на акта е изложил мотиви, с които е обосновал наличието на осъществено от жалбоподателя нарушение на данъчното законодателство. Като доказателство за извършената проверка е посочил съставения Протокол за извършена проверка в обект сер. АN № F694962 от 03.02.2023 г. Формално са изложени мотиви по отношение срока на наложената принудителна административна мярка, с което формално е спазено изискването за форма на административния акт.

Съдът намира, че при издаването на атакуваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, т.е. при липса на основанието по чл. 146, т. 3 от АПК. Доказателствата по делото установяват, че процесната проверка в обекта на ЕТ „Касус-З. Ч.“ [населено място], с [ЕИК], е извършена от органи по приходите, в съответствие със служебните им задължения, като констатациите при проверката са материализирани в Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0471092 от 12.01.2023 г. Протоколът е съставен в присъствието на представител на ЕТ – управителят и едноличен собственик З. Ч., която е подписал протокола без възражения. По делото не са въведени твърдения от страна на жалбоподателя, дружеството да е поискало служебно събирането на доказателства, които са от значение за изясняване на случая и органите по приходите да са отказали събирането на такива.

Предвид това, настоящия съдебен състав намира, че правото на защита на жалбоподателя не е възпрепятствано или ограничено в административното производство по издаване на оспорената ЗППАМ.

На следващо място съдът счита, че оспорената заповед е съобразена и с материалния закон, респ. не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

Материалната предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е нарушаването на реда или начина на издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Това са и предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, която се налага кумулативно с тази по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Съдържанието на мерките се изразява в запечатване на обекта, в който е извършено нарушението и забрана на достъпа до него.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

В процесната заповед е прието, че ЕТ „Касус-З. Ч.“[населено място], с [ЕИК], е нарушил чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

По силата на релевантната редакция на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, въвежда задължението за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Редът за отчитане и издаване фискални касови бележки е уреден именно в горепосочената Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

От представените и приети по делото доказателства се установява по несъмнен начин извършването на посоченото в оспорената заповед нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В тази връзка, процесният Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0471092 от 12.01.2023 г., е съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, поради което и по аргумент от чл. 50, ал. 1 от ДОПК се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства. С други думи, като официален свидетелстващ документ, същият се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда и страните, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така, както се твърди в документа. В настоящия процес от жалбоподателя не бе оспорен по надлежния ред цитирания документ и не бяха ангажирани доказателства, които да опровергаят соченото от административния орган нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В тази връзка следва да се отбележи, че по отношение на посоченото в оспорената ЗППАМ обстоятелство, че при извършената контролна покупка на 1 бр. минерална вода на стойност 1.00 лв., заплатена в брой от проверяващия екип на лицето, работещо в обекта, не е била издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство в работен режим – ФУ ***, с ИН на ФУ [рег. номер] и ИН на ФП ***, или от кочан с ръчни касови бележки, не се въведени конкретни възражения в жалбата и в хода на съдебното производство от представител на дружеството.

По изложените мотиви съдът намира, че в конкретния случай са били налице предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, поради което оспорената заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон и не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. В тази връзка следва да се отбележи, че при установяване по съответния ред на неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз „до 30 дни“.

Настоящият съдебен състав обаче, намира оспорената заповед за немотивирана и незаконосъобразна по отношение на определения в нея срок на ПАМ. Обстоятелството, че при определянето продължителността на срока административния орган действа при условията на оперативна самостоятелност, не изключва задължението на същия да изложи конкретни и ясни мотиви релевантни за това, които в последствие да бъдат обсъдени от съда по реда на чл. 169 от АПК. Според съда, въведените в оспорения акт мотиви, касаещи определянето на срока на наложената ПАМ са твърде общи и неконкретизирани, поради което същите не изпълват изискването за обоснованост на акта от фактическа страна в тази му част, респ. не изпълват изискването за форма.

Както вече се посочи, с процесната заповед органът е определил срок на запечатване на търговския обект от 14 дни при максимално установен от закона 30 дни, т.е. постановеното запечатване е за срок, клонящ към средно предвидения в закона. Видно от съдържанието на заповедта, срокът на мярката е обоснован с тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, както и с местонахождението на търговския обект и вида на неговата дейност. Във връзка с горното, следва да се посочи, че мотивите на заповедта не давет яснота каква е тежестта на нарушението, за да може тя да е критерий за определянето на срока на мярката. Не става ясно и как неиздаването на фискални касови бележки има за последица препятстване извършването на данъчната проверка. Посочвайки местоположението, работното време и големината на обекта, както и вида на предлаганите стоки в него, органът обосновава наличието на множество потенциални клиенти, респ. реализирането на високи обороти, за което в административната преписка няма конкретни доказателства. Предвид изложеното, формираната от органа воля да определи срок на мярката около средния размер не почива на конкретни факти, а на предположения, като отново следва да се посочи, че в заповедта липсват конкретни мотиви, дефиниращи тежестта на нарушението чрез реализирането на значителни обороти.

В процесната заповед е отразено, че с процесното нарушение се засяга утвърденият ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършените от лицата продажби и тяхната регистрация и последваща невъзможност за проследяване на реалните обороти, както и че извършеното деяние показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина. Изложените съображения обаче не удовлетворяват изискванията за мотивираност на заповедта на органите по приходите по отношение на срока на мярката, доколкото не са обвързани с конкретни констатации по отношение на конкретното нарушение. Предвид това и с оглед по-горе изложеното, съдът намира, че в разглеждания случай преценката за съответствието на определения срок на запечатване на процесния обект спрямо конкретните факти и обстоятелства не е извършена от органите по приходите, което води до извод на допуснато от последния нарушение на изискванията на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС за надлежно упражняване на оперативната самостоятелност.

Още веднъж следва да се посочи, че липсата на конкретни мотиви относно продължителността на срока на мярката препятства осъществявания от съдебен контрол за законосъобразност и съответствието й с целта на същия, което представлява основания за отмяна на оспорения акт.

Настоящият съдебен състав намира, че наложената ПАМ запечатване на обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, не отговаря на целите, установени в чл. 22 от ЗАНН. В тази връзка, от една страна в заповедта е посочено, че ПАМ се налага с цел преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца, а от друга се сочи, че целта на ПАМ е да се предотврати извършването на нови нарушения. Нарушението, изразяващо се в неиздаване на съответен документ за продажба, е довършено към момента на констатирането му, поради което няма как запечатването на обекта, респ. процесната ПАМ да доведе до неговото преустановяване. Такава цел би била постижима при други нарушения като напр. липса на въведено в експлоатация фискално устройство или въведеното такова не е от одобрен тип, или др. подобни. Предотвратяването на възможността от извършване на други нарушения предполага наличието на безспорно установена системност на нарушаване на финансовата дисциплина от жалбоподателя, каквато в оспорената заповед формално се твърди, но не се доказва с релевантни факти.

Последното, взето в съвкупно с по-горе изложеното за липсата на конкретни мотиви относно определената продължителност на срока на ПАМ, води до извод за неговата необоснованост, с което от административния орган е нарушен и принципът на чл. 6, ал. 1 от АПК, задължаващ го да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. В случая, с прилагането на ПАМ се преустановява търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респ. постъпването на данъци за фиска, поради което наложената мярка може да причини вреди, които са явно несъизмерими с преследваната цел, поради което издадената заповед е несъответна и на чл. 6, ал. 5 от АПК, респ. издадена в несъответствие с целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК.

Отделно от горното, с Решение от 4 май 2023 г. /преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 от ДФЕС от Административен съд – Благоевград/, постановено по дело С-97/21 г. на СЕС, е дадено разрешение, че чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система за данъка върху добавената стойност и чл. 50 от Хартата на основните права на европейския съюз, трябват да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. По силата на чл. 633 от ГПК, решението на Съда на Европейските общности, произнесени по отправено преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. В настоящия случай на 03.02.2023 г. е съставен АУАН № F694962/03.02.2023 г., за констатираното на 12.01.2023 г. в 10.05 часа в обект - магазин за хранителни стоки, намиращ се в [населено място], [улица], стопанисван от ЕТ „Касус-З. Ч.“ [населено място], с [ЕИК], нарушение на чл. 3, ал. 1 от цитираната наредба във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Въз основа на посочения АУАН е издадено и НП № 712837-F694962/13.07.2023 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 700 лв. на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС според тълкуването направено в т. 49 от Решението на СЕС по дело № С-97/2021 г., следва да се квалифицира като санкция с наказателноправен характер, поради което прилагането й едновременно с търсенето на административнонаказателна отговорност за същото деяние и срещу същото лице, представлява кумулиране на две отделни санкции с наказателноправен характер, което води до ограничаване на основното право по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС, в смисъла на който и цитираното Решение на СЕС.

Съгласно чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона. Изложеното обоснова извода, че в конкретния случай самото издаването на ЗППАМ аргументира нарушение на принципа ne bis in idem, гарантиран в член 50 от Хартата, още повече, че срещу жалбоподателя е било издадено и НП, с което е била наложена имуществена санкция в размер на 800 лв. В практика си СЕС неизменно приема, че принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на производства, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние срещу същото лице – т. 25 от Решение на Съда (голям състав) от 20 март 2018 година по дело C-524/15 (Наказателно производство срещу Luca Menci); решение от 26 февруари 2013 г., Akerberg Fransson, C-617/10, EU:C:2013:105, т. 34). Пак, според постоянната съдебна практика, административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директивата за ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от същата. С други думи, процесната ЗППАМ се явява незаконосъобразна, като издадена в противоречие с принципа, въплатен в нормата на чл. 50 от Хартата във вр. с чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. и в противоречие с даденото разрешение в Решението на СЕС по дело № С-97/2021 г.

Следователно, горното е още едно основание /самостоятелно/ за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради несъответствието й с правото на ЕС.

По изложените съображения съдът намира, че депозираната жалба от ЕТ „Касус-З. Ч.“ [населено място], с [ЕИК], се явява основателна, поради което атакуваната с нея Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-40-0471092/23.01.2023 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, следва да бъде отменана като незаконосъобразна.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 650 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса при образуване на делото и 600 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 02.06.2023 г./л. 43, стр. 2 от а.д. № 160/2023 г./. Заплатеното възнаграждение е съответно на фактическата и правна сложност на делото и осъществените процесуални действия от пълномощника. Следва да се отбележи, че същото е значително под предвидения размер в нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм., ДВ, бр. 88 от 2022 г./. Предвид това и независимо от релевираното възражение за прекомерност в писменото становище на юрисконсулт Б., разноски от такъв характер следва да бъдат присъдени в пълен размер.

В производство по а.д № 7284/2023 г. на ВАС не са били представени доказателства за заплатено възнаграждение в касационната инстанция, поради което настоящият състав не дължи произнасяне в този смисъл.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „Касус-З. Ч.“ [населено място], с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-40-0471092/23.01.2023 г., издадена от Д. Л. Р. - Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание 186, ал. 1, т. 1, б.„а“ от ЗДДС за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се на адрес: [населено място], [улица], стопанисван от ЕТ „Касус-З. Ч.“ [населено място], с [ЕИК] и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр.София ***, [улица], да заплати на ЕТ „Касус-З. Ч.“ [населено място], с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на в размер на 650 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.