Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, ……….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори
касационен състав в публично съдебно заседание на трети декември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР МИХОВ
ЙОРДАН ДИМОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Анна Димитрова, разгледа докладваното от съдия Димитър Михов
КАД № 2054 / 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх. № 11230/16.09.2020г.
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Варна, чрез процесуалния
представител В.Д.В.-младши експерт срещу Решение № 260027/17.08.2020г., постановено
по н.а.х.д. № 1156/2020г. на Районен съд гр. Варна, тридесет и шести състав.
С обжалваното решение районния съд е отменил
Наказателно постановление № 23 - 0000734/11.12.2019г., издадено от Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ в Главна дирекция „Автомобилна
администрация“ гр. Варна, с което за извършено нарушение на чл.32, § 3, изр.2,
предл.1 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 и на основание чл.104, ал.9 от Закона за
автомобилните превози на „БГ груп бетон 13“ ООД, ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за
незаконосъобразно. Твърди се, че първоинстанционния съд неправилно е отразил
фактическата обстановка и неправилно е приложил материалния закон. Иска съдът
да отмени първоинстанционното решение и да потвърди наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба – „БГ груп бетон 13“
ООД с депозиран отговор на касационна жалба от 15.09.2020г., изразява доводи за
нейната неоснователност.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Варна, като обсъди първоинстанционното
решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след
като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
по следните съображения:
В атакуваното решение съдът е приел за
установено от фактическа страна следното: На 11.10.2019г. при извършена комплексна проверка на дружеството „БГ груп бетон 13“
ООД св. Калоянчев констатирал, че на 03.10.2019г. в с.Тополи, дружеството,
което притежава лиценз за превоз на товари № 10670/03.07.2013г., валиден до
02.07.2028г. е представило за проверка тахографски лист, който е използван в
едно превозно средство на дружеството, а именно товарен автомобил марка „Астра“ от категория N3, с рег. № В8286НА, който попада в обхвата на
Регламент 561 с монтиран аналогов тахограф марка „VDO Kienzle“, тип 1318.24, сер. № 8201108, който тахографски лист
бил с манипулирани данни, като манипулацията се изразявала в това, че били
въведени неверни данни за начало на използвания тахографски лист и крайния
километропоказател на този тахографски лист. Тези грешни данни св. К. възприел, че били вписани с цел да не се констатират
изминатите километри, за да не се извърши съответна проверка на тахографските
листи на този автомобил и на съпровождащите ги документи. Посоченото
несъответствие било констатирано чрез съпоставка на официалните документи от
системата за техническите прегледи и протокол от извършен първичен преглед, в който
се отразяват километрите, които превозното средство е преминало по време на
прегледа, като те не съответствали на тези от тахографския лист. Разликата в
километрите от крайния километропоказател – на 03.12.2018г. до този отразен в
техническия преглед, извършен на 04.06.2019г. била 2177км., а дружеството
твърдяло, че превозното средство не се движело изобщо в рамките на изследвания
период.
Предвид констатациите на контролните органи, на
дружеството е съставен АУАН № 266720/11.10.2019г., а въз основа на него е
издадено процесното наказателно постановление.
След извършена преценка на събраните по делото
доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка съдът е отменил
обжалваното наказателно постановление. Съдът е приел, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, в шестмесечния преклузивен срок,
като същото е съобразено с разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. Съдът е приел за установено
по отношение на дружеството, че същото е извършило нарушението, за което е
наказано, като описаното в наказателното постановление извършено нарушение е
индивидуализирано в степен, с оглед гарантиране правото на защита на наказаното
лице. Приел е също, че в хода на административното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
За да отмени наказателното постановление въззивния съд
е приел, че в настоящия казус неправилно е била определена датата на извършване
на нарушението. Позовавайки се на приобщените по делото доказателства, съдът е
приел, че дружеството-жалбоподател е осъществило манипулацията на данните на
дата 04.06.2019г., когато е констатирана и действителната разлика в
километропоказателя, а не както е приел административнонаказващият орган на
03.10.2019г.
Настоящата инстанция счита, че първоинстанционното
решение е неправилно. Изводът на районния съд относно датата на извършване на
нарушението не съответства на доказателствата по делото. Категорично установено
по делото е, че датата 04.06.2019г. е посочена във връзка с извършен технически
преглед и установяване на реалния пробег от километропоказателя. Нарушението е
извършено на 03.10.2019г., когато от страна на дружеството е бил представен
манипулирания тахографски лист, в който са били вписани неверни данни с оглед
извършваната комплексна проверка. В подкрепа на това и в противовес на
констатациите на контролните органи е и представената към административната
преписка от 03.10.2019г. декларация от управителя на дружеството, с която
декларира, че товарен автомобил с рег. № В8286НА за проверявания период от
01.10.2018г. до 30.06.2019г. не е извършвал обществен или превоз за собствена
сметка на товари.
Налице е съставомерно деяние, за което
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното
лице.
По изложените съображения обжалваното решение следва
да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди
наказателното постановление.
Водим от горното и на осн. чл. 221 ,
ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори
касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260027 от 17.08.2020г.
на Районен съд гр.Варна постановено по н.а.х.д. № 1156/2020г. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23 -
0000734/11.12.2019г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ в Главна дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което
за извършено нарушение на чл.32, § 3, изр.2, предл.1 от Регламент /ЕС/ №
165/2014 и на основание чл.104, ал.9 от Закона за автомобилните превози на „БГ
груп бетон 13“ ООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на
1500 /хиляда и петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: