Р Е Ш
Е Н
И Е
№ 260018
гр. Пловдив, 21.07.2025 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори
граждански състав, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА
СЛАВОВА
при секретаря Десислава Кръстева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 4442 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото
е образувано
въз основа на искова молба, подадена от Ф.А.Б., ЕГН ********** с адрес ***
против Н.В.Н., ЕГН **********, с адрес ***, с която е предявен иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. трето
от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на **** г. между ищцата и
ответника бил сключен неформален договор за поръчка, по силата на който Н.Н. се
задължил да закупи от името на ищцата л. а. марка „М.“ модел „***“, с рег. №
**** от И.. В изпълнение на задълженията
си по договора ищцата превела по банков път на ответника сумата от 15 451,06
лева. Излага се, че вместо горепосочения лек автомобил бил доставен друг, с
пренабити номера. Горното представлява неизпълнение на задълженията от страна
на ответника по процесния договор, което обусловило упражняването на правото на
ищцата да развали същия поради неизпълнение. Счита се, че с факта на разваляне
на договора сумата от 15 451,06 лева се явява заплатена от ищцата на ответника
на отпаднало правно основание. Н.Н. първоначално се съгласил да върне
получената парична сума, което обаче не сторил. С оглед неизпълнението било
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, което било уважено. Против заповедта за изпълнение постъпило възражение от
длъжника, което обусловило и правния интерес от предявяване на настоящия иск.
Предвид изложеното ищцата моли да бъде признато за
установено в отношенията ѝ с ответника, че последният ѝ дължи
сумата от 15 451,06 лева – главница, подлежаща на връщане поради отпадане на
основанието за плащането й, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20446 по описа за 2018 г. на ПРС, ХV-ти състав.
Претендират се и разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника,
чрез пълномощника му - адв. С.Б., с който оспорва изцяло предявения иск. Счита,
че е изпълнил задълженията си по договора за поръчка. Твърди, че по договора му
било възложено да снима процесния автомобил, да го тества, чрез шофирането му,
за да се установи дали е налице технически проблем, да плати продажната цена на
продавача и да съдейства за транспортирането му от И. до Б.. Излага, че не е
имал задължението, както и компетенцията да извърши оглед на автомобила, за да
констатира скритите недостатъци по автомобила /пренабитите номера/. Не се
спори, че е получил процесната сума по банков път. Моли за
отхвърляне на иска. Претендират се разноски. Подробни съображения се излагат от
пълномощника на ответната страна в писмена защита.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 20446/2018г. по описа на Пловдивския районен съд,
15-ти гр. състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 312/14.01.2019г. в полза на заявителя Ф.А.Б., с която е
разпоредено длъжникът Н.В.Н. да й заплати сумата от 15 451 лева,
представляваща дадена сума по развален договор за поръчка за сключване от
длъжника в качеството на пълномощник на заявителя на договор за
покупко-ппродажба на л. а. „ М.“, с рег. № **** от И., както исумата от
910 лева разноски.
Срещу
издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника,
поради което и в изпълнение на указанията на заповедния съд ищцата е предявила
настоящия иск, което обуславя неговата допустимост.
Като
писмени доказателства по делото е прпието платежно нареждане, от което се
установява заплащането на процесната сума от ищцата на ответната страна.
От
приложените материали от досъд. пр. № **** г. по описа на Отдел „**“
при ОДМВР-П. се установява, че същото е образувано за извършено
престъпление по чл. 345а, ал. 1 от НК за това, че на **** г. в гр. П., в
нарушение на установения за това ред е подправил идентификационен номер – номер
на рама на моторно превозно средство – „М.“, без регистрационни табели. От
изискваните и постъпили многобройни стправки е видно, че в законоустановения
срок за разследване на престъплението извършителят не е разкрит, поради което и
на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК наказателното производство е спряно,
като не са налице към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото
дело, основания за възобновяване на наказателното производство.
За
установяване на фактическите си твърдения ищецът ангажира и гласни
доказателства посредством показанията на св. И. Д. /обективирани в протокол от
съдебно заседание, проведено на 07.03.2024г./ . От показанията на същия се
установява, че познава ищцата и **** й, с който имали бизнес
отношения. Във връзка със същите се запознали с ответника Н., който започнал да
вкарва автомобили от И.. Доверили му се и се спрели на „М.“. Той ги убедил, че
всичко с автомобила е наред и е технически изправен. Взели решение да го
закупят и му превели посочената сума, която включвала цената на автомобила,
комисионната и транспорта до Б.. Когато колата пристигнала в П. я закарали в
КАТ за регистрация, където я отнели, за което веднага уведомили Н., който от
своя страна в продължение на две-три седмици ги убеждавал, че ще възстанови
парите, но после спрял да си вдига телефона. Уговорката между страните била
колата не само да е техниески изправна, но и документално всичко да е наред и
от правна гледна точка, за което Н. ги уверил, че е така.
Ответната
страна също ангажира гласни доказателства посредством показанията на св. Б.Д.,
св. К.Д. /обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на
25.04.2024г и на 20.02.2025г./ и св Б.Б. /обективирани в протокол от съдебно
заседание, проведено на 05.06.2025г./.
От
показанията на св. Д. се установява, че не познава ответника. Занимава се с
транспорт. Поради изминалите повече от 5 години не помни нищо по случая, но
след предявяване на протокола от разпита му по досъдебното производство свидетелят
сподели, че има спомен, че е докарал процесния автомобир от Д. до П.. Колата
нямала регистрационни табели. Свързал се по телефона с мъжа на ищцата, който в
последствие му споделил, че номера на шасито бил залепен с някакъв силикон и
прибрали колата.
От
показанията на св. К.Д. се установява, че познава ответника като търговец на
коли, с който работили заедно и помни случая с покупката на М. от И..
Присъствал на телефонен разговор с хората, проявили интерес към джипа и Н.
обяснявал, че няма драскотини. Изпробвал я при Д. К.- ****, който имал агенция
за отчисляване и продавал автомобили. Това се случило в гр. Ч.. Въпросната кола
имала отчислени документи, което означавало, че е редовна и нямали никакви
съмнения в това. Документите за отчисление представлявали два талона и се
издавали от Агенция за отчисляване на автомобили. Извършвали проверка и след
отчислението излизал нов талон или една лепенка на стария талон, което
означавало, че автомобилът е бракуван там, не се води на никой, няма данъци
дължими и всеки, който я закупи може да си я регистрира. Нямяло задължение от
негова страна да проверява номерата на рамата на автомобила. Не познава
купувача на колата в Б., но от Н. знаел, че са негови близки, защото той много
държл хубава да я огледа.
От
показанията на св. Б.Б. се установява, че се занимава с транспорт на
автомобили. Извършвал е транспорт от И. до Б., но няма никакъв спомен относно
процесния автомобил поради изминалото време.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са
обективни, взаимно си кореспондират, намират опора в приетите по делото писмени
доказателства и не са оспорени от страните, поради което и не се налага
самостоятелният им анализ.. Въз основа на показанията на св. Б.Б. съдът не
гради изводи предвид липсата на всякаква конкретика и информативност.
Въз
основа на така събраните по делото доказателства, съдът формира следните фактически
и правни изводи:
От
събраните в хода на настоящото производство писмени и гласни доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност се установява, че между страните е
възникнало валидно облигационно отношение, въз основа на неформален, устен
договор за поръчка, по силата на който ответника Н.Н. се е задължил да
закупи от името на ищцата л. а. марка „М.“ модел „***“, с рег. № **** от И..
Между
страните не е налице спор, а и от приложената по делото разписка се установява,
че в изпълнение на задълженията си по договора ищцата е превела по банков път
на ответника сумата от 15 451,06 лева. Безспорно ответникът е доставил до гр. П.
същата марка и модел автомобил- „М.“, който обаче при опита за регистрация в
КАТ е отнет от органите на реда и е образувано досъдебно производство №
***/**** г. по описа на Отдел „**“ при ОДМВР-П. за извършено
престъпление по чл. 345а, ал. 1 от НК за това, че на **** г. в гр. П., в
нарушение на установения за това ред е подправен идентификационен номер – номер
на рама на моторното превозно средство, без регистрационни табели.
Устанжови
се също от събраните по делото гласни доказателства, че за това обстоятелство
ответникът е бил уведомен устно и поканен да възстанови получената
сума, представляваща ппродажна цена на ответния автомобил.
Ответника
не оспорва горните факти, като твърди, че е е изправна страна по договора и е
изпълнил задълженията си с доставката на процесния автомобил и нямал задължение
да проверява за „скрити недостатъци“, в това число да проверява собствеността
на автомобила.
Съдът
не споделя съображенията на ответната страна, по следните съображения:
С
договора за поръчка ищцата е възложила от нейно име на ответната страна да
придобие и достави процесния автомобил с посоен по-горе марка и модел. Целта на
този договор е ищцата да придобие в собственост моторното превозно средство, за
което е заплатила продажната цена. Житейски нелогино е да се приеме, ме с
доставката на един автомобил, с подправен идентификационен номер ответникът е
изпълнил задълженията си по договора, защото за ищцата не е настъпил
транслативен ефект. Нещо повече, за развалянето на договора ответникът е
уведомен устно, а дори да се приеме, че това не се установяява от събраните
гласни доказателства, то най- късно с получаване на исковата молба
волеизявлението на шщцата е достигнало до него. Следователно ответникът дължи
връщане на получената от него сума в размер на 1545,06 лева на отпаднало
основание- разваляне на договора за поръчка, поради което и предявения иск за
установяване дължимосттта на горната сума, за която е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е основателен и ще се уважи изцяло. Ответникът
разполага със защита да претендира стойносттта на отнетия автомобил от
собственика на вещта, от който я е закупил.
Предвид
изхода от спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски, доколкото искът е уважен изцяло. В тях се
включва внесената държавна такса за настоящото производство в размер на 309,03
лева, както и заплатено адвокатско възнагражждение в размер на 800 лева или
общо сумата от 1109,03 лева разноски в настоящото производство.
Ответната
страна следва да заплати на ищеца и направените в заповедното производство
разноски, по отношение на които следва да се произнесе исковия съд, съобразно
ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС на Р. България и същите възлизат на сумата от общо
910 лева..
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
че ответника Н.В.Н., ЕГН **********, с адрес *** дължи на
ищцата Ф.А.Б., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 15 451
лева /петнадесет хиляди четиристотин петдесет и един лева/,
представляваща дадена сума по развален договор за поръчка за сключване от
длъжника в качеството на пълномощник на заявителя на договор за
покупко-ппродажба на лек автомобил „ М.“, с рег. № **** от И., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.12.2018г. /датата на подаване
на заявлението в съда/ до окончаленото изплащане, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
312/14.01.2019г. по ч.гр.д. №20446/2018г. по описа на Пловдивския районен съд,
15-ти гр. състав.
ОСЪЖДА Н.В.Н., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на ищцата Ф.А.Б., ЕГН ********** с адрес ***
сумата от общо 1109,03 лева /хиляда сто и
девет лева и три стотинки/, представляваща направени разноски в
настоящото производство, от които- заплатена държавна такса в размер на 309,03
лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лево, както и сумата
от 910 лева /деветстотин и десет лева/, представляваща
направени в заповедното производство разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: /п/
Вярно
с оригинала.
Д.
К.