Решение по дело №10294/2021 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 януари 2022 г.
Съдия: Дианка Денева Дабкова
Дело: 20217060710294
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2

гр. Велико Търново, 28.01.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет  и втора година в състав:                  

                                         

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА

                                                                      ДИАНКА ДАБКОВА

                                                                                                                     

при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора НЕВЕНА ОРМАНДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.д. № 10 294/2021г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч. 2-ро от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

На касационна проверка е подложено Решение № 221/ 02.11.2021г., постановено по АНД № 20214120200509/2020г., с което състав на Районен съд Горна Оряховица е потвърдил Електронен фиш/ЕФ/ серия К №4378700, издаден от ОДМВР- Велико Търново, с който на М.С.Р. с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00лв.

Така постановеното Решение е обжалвано от наказаното лице в законния срок с касационна жалба. Твърди се, че решението на РС е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон, при непълнота на събраните в хода на производството доказателства. С подробно развити доводи касаторът твърди, че в нарушение на процесуалните правила липсват доказателства за поставен пътен знак Е24, обозначаващ място за контрол на скоростта, съгласно изискванията на Наредба №8121з-532/12.05.2015г. на МВР.  Намира, че не са налице предпоставките за издаване на електронен фиш, тъй като нарушението било заснето с мобилно техническо средство и следвало да бъде издаден АУАН и НП.  Счита че дори да се приеме извършване на твърдяното от него нарушение, случаят е маловажен и АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Позовава се на съдебна практика по аналогични казуси. По изложените мотиви касаторът моли АСВТ да отмени решението на РС и самия ЕФ. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалбаОД на МВР - Велико Търново, не взема становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Не претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира нарушението по ЗДвП за доказано от обективна и субективна страна. Счита че не са допуснати нарушения административнопроизводствените  правила при издаване на ЕФ и в хода на съдебното производство при обжалването му. Предлага решението на РС да бъде оставено в сила.

Съдът в качеството на касационна инстанция, на основание чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното:

Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като такива за допуснато съществено нарушение на процесуални правила -  касационно основание по чл.348,ал.1,т.2 от НПК, във връзка с чл.348,  ал.3 от НПК.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, участник в производството пред РС, за която решението е неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения по фактите и правото:

Процесният ЕФ Серия К №4378700 е издаден срещу М.С.Р. *** като водач на МПС за това, че на 06.12.2020г., в 15:02 часа, в община Лясковец, на първокласен път I-4 (София – Варна), км. 153+343км, в посока на движение към гр. Варна, при ограничение на скоростта от 60км/ч за извън населено място, въведено с пътен знак В-26, с АТСС тип MultaRadar SD 580 е установено движение със скорост 98 км/ч(след отчетен толеранс от – 3 км/ч) на МПС Фолксваген Фаетон с рег. № ***. Изготвен е снимков материал. Преглед на заснетото нарушение е извършен на 19.01.2021 г. от мл.автоконтрольор при ОД на МВР - Велико Търново, който направил и справка за собствеността на автомобила и констатирала, че същият е собственост на М.С.Р. ***. За нарушението е съставен електронен фиш серия К № 4378700, връчен на 03.06.2021г. Не е представена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Недоволен от наложеното с ЕФ административно наказание, Р. го е обжалвал в законовия срок пред районния съд. В производството по делото на районния съд са приобщени документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка, въз основа на които е установена горната фактическа обстановка.

След анализ на доказателствената съвкупност РС изложил мотиви, че оспореният пред него ЕФ е формално, процесуално и материално законосъобразен, а приложените  писмени и ВДС подкрепят извършването на описаното нарушение. Преценено е, че ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, в т.ч. дата, точно и конкретно място на извършване на нарушението. Съдът е намерил, че нарушението е заснето със стационарна система за видеоконтрол, одобрен тип средство за измерване и преминало последваща метрологична проверка към датата на установяване на нарушението. Освен това, РС е приел, че са спазени изискванията на Наредба №8121з-532/12.05.2015г. на МВР за оповестяване на участъка от пътя, на който е осъществен контролът за спазване на скоростта на движение на МПС, както и че заснетият и управляван от касатора лек автомобил попада в обхвата на радарния сензор на стационарната видео-радарна система. Обсъдени са обстоятелствата, при които е извършено нарушението като е констатирано, че по безспорен начин се установява неговото извършване при правилно приложена санкционна разпоредба от ЗДвП. РС е приел, че не е изтекла давността по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. На последно място е изложил подробни мотиви, че случаят не е маловажен и не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Настоящият касационен състав на АСВТ намира обжалваното решение за правилно постановено, тъй като не са налице релевираните касационни основания.

На първо място, в касационната жалба е наведено оплакване за необоснованост на обжалваното решение на Горнооряховския районен съд, но съгласно нормата на чл.220 от АПК, приложима по силата на чл. 63 от ЗАНН, фактическите установявания на въззивния съд не подлежат на касационен контрол. От друга страна, необосноваността не е конкретно касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, за наличието на което по силата на чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН настоящата инстанция да дължи произнасяне - единствено законоустановените такива са противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните норми, наложеното наказание е явно несправедливо. Следователно, в настоящото производство не могат да бъдат правени нови фактически установявания респ.решението на въззивния съд да бъде отменено поради необоснованост.

Настоящата инстанция намира проверяваното решение за правилно и при неговото постановяване не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът е редовно призован за съдебното заседание пред районния съд, като видно от протоколите за проведените открити съдебни заседания, същият е присъствал, не е имал доказателствени искания и не представял доказателства,  приобщена е административно-наказателната преписка. В мотивите на съдебното решение са посочени фактите, както и подкрепящите доказателствените изводи на съда доказателства. При това неоснователно се поддържа, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК.

Касационната жалба съдържа оплаквания, вече изложени пред въззивния съд. Последният ги е обсъдил обстойно и на всички тях е даден законосъобразен и обоснован отговор в мотивите на обжалваното решение, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.

За пълнота следва да се отбележи, че настоящият състав намира, че от формална страна електронният фиш съдържа предвидените в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. Няма основание да се приеме, че някои от отразените в електронния фиш параметри са неверни и неясни и същият се явява редовно съставен.

Несъстоятелно е възражението на касатора за ограничаване на правото му на защита до степен невъзможност да изложи възражения в производството поради това, че следвало да бъде приложен предвиденият в ЗАНН ред за установяване на нарушението и налагане на административно наказание (чрез съставяне на АУАН и издаване на НП), тъй като същото били заснето с мобилна АТСС. Според съдържащите се в административната преписка документи по несъмнен начин се установява, че при техническото средство, с което е установена скоростта на движение на МПС, е стационарна видео - радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „MultaRadar SD 580”, а не мобилна АТСС. В този смисъл правилно районният съд е приел, че приложимата процедурата за санкциониране на водача е по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Специалният начин на установяване на административното нарушение е в съответствие разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т. е. законово регламентирано е правото на ползване от страна на контролните органи на съответните технически средства при установяването на деяния от вида на процесното. За яснота следва да се отбележи, че с измененията на ЗДвП с ДВ бр. 54 от 2017 г. в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е преодоляно задължителното тълкуване по Тълкувателно решение № 1 от 26.2.2014 г. на ВАС по т. д. 1/2013г, което посочва, че ЕФ може да бъде издаван само при използване на стационарна камера, т.е към настоящия момент и към датата на извършване и заснемане на процесното нарушение, нарушенията на правилата за движение по пътищата по чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. В конкретния случай нарушението е заснето със стационарна АТСС, поради което преди и след изменението на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за извършеното от касатора нарушение е предвидено издаването на ЕФ, поради което не е допуснато твърдяното съществено нарушение на административно производствените правила.

Неоснователно е и другото заявено оплакване, че при издаването на ЕФ не са спазени изискванията на чл. 7, ал. 1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, тъй като според касатора към датата на заснемане на нарушението АТСС не е била предварително оповестена. С измененията на ЗДвП, приети с ДВ бр. 19/2015 г., в чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, е регламентирано задължението на определените от министъра на вътрешните работи служби да обозначават чрез поставяне на пътни знаци, да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи, участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи (мобилна и стационарна АТСС). Междувременно, с ДВ бр. 54/2017 г., в сила от 09.07.2017 г., е отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, като по този начин е отпаднало и изискването за обозначаване на поставено автоматизирано техническо средство. Същевременно с ДВ бр. 6/2018 г., в сила от 16.01.2018 г., е отменен изцяло и чл. 7 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата на МВР, който предвиждаше задължението местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи. Следователно, за законосъобразното издаване на електронен фиш в случая, след изменението на ЗДвП от 09.07.2017 г., освен техническата изправност на използваната автоматизирана система за контрол, не е необходимо да се установи и обозначаването на пътния участък със знак Е 24 поради отпадането на задължението по чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, съответно по чл. 7 и чл. 8 от Наредбата.

Съставомерността на деяние правилно е било възприето от районния съд като доказано от обективна и субективна страна. Събраните по делото писмени доказателства, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен от стационарната АТСС, доказват, че нарушението е установено в границите на контролирания участък, при максимално разрешена скорост за същия от 60км /час. Установяването на обективните признаци на нарушението се извършва автоматизирано, като се удостоверява чрез съответното доказателствено средство -  снимков материал, което има висока доказателствена стойност по арг. от чл.189, ал.15 от ЗДвП. В конкретният случай безспорно се установява превишаване на разрешената максимална скорост от 60 км/ч извън населено място, като вписаната в ЕФ скорост на движение на МПС от 98 км/ч. е след приспаднат толеранса от 3 км/ч. Правилно е ангажирана отговорността на касатора като водач на МПС, с което е извършено нарушението. Правилно е посочена нарушената материално правна норма на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП и санкционната такава по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и наложеното наказание е в предвидения от закона абсолютен размер.

Не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН и случаят не е маловажен. Нарушението е свързано с обществените отношения, които са предмет на правна уредба от ЗДвП и целта е да се осигури законосъобразно движение по пътищата на страната. Административно нарушение не разкрива по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушенията от този вид. Като е постановил решение в този смисъл, РС е приложил правилно материалния закон.

Решението на Рс е правилно постановено и следва да се остави в сила.

Разноски от ответника по касация в настоящото производство не се претендират.

Мотивиран така и на основание чл.222, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изреч. 2-ро от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 221/02.11.2021г., постановено по АНД № 20214120200509/2021г.  по описа на РС - Горна Оряховица.

 

Решението е окончателно.

  

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: