РЕШЕНИЕ
№ 19969
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110107768 по описа за 2024 година
Д. Т. Т. е предявил срещу *** ЕАД иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване
за установено недължимостта на сумата от 1145,64 лева – главница за незаплатена топлинна
енергия за периода 08.2014 г. –04.2016 г. по общи фактури № **********/31.07.2015 г. за
отоплителен сезон 08.2014 г. – 04.2015 г. и № **********/31.07.2016 г. за отоплителен сезон
05.2015 г. – 04.2016 г. и сумата от 18,04 лева – дялово разпределение за периода 08.2014 г. –
04.2016 г., за които е издаден изпълнителен лист от 07.08.2023 г. по гр. д. № 65432/2017 г. на
СРС, 49 състав, срещу майката на ищеца, въз основа на който е образувано изд. д. №
20238380404884 на ЧСИ ***.
Ищецът сочи, че по образуваното изп. дело е бил конституиран като наследник на
починалата си на 03.12.2020 г. майка, заедно с баща си и сестра си. На 17.01.2024 г. починал
и баща му, с оглед на което като длъжници следвало да бъдат конституирани той и сестра му
за ½ ид. част за всеки. Излага, че изп. дело е незаконосъобразно образувано, тъй като майка
му била починала преди издаването на изпълнителния лист. Счита, че така издаденият
изпълнителен лист не е породил действие поради липса на правоспособен субект при
издаването му.
Ответникът в подаден отговор намира предявения иск за неоснователен. Сочи, че
изпълнителният лист е издаден вследствие на влязло в сила решение. Излага, че за
вземането, потвърдено с влязло в сила решение, приложима е общата 5-годишна давност.
Сочи, че след образуваното изп. дело давността относно вземането е прекъсвана
многократно, с оглед на което и същата не е изтекла към настоящия момент. Излага, че
1
длъжникът **е починал след постановяване на решението по гр. д. № 65432/2017 г.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предмет на принудителното изпълнение са вземанията, обективирани в изпълнителен
лист от 07.08.2023 г., издаден по гр. д. № 65432/2017 г. на СРС, 49 състав, с който *** е
осъдена да заплати на *** ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 1145,64 – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 08.2014 г. –
30.04.2016 г. по обща фактура № **********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон 08.2014 г. –
30.04.2015 г. по обща фактура № **********/31.07.2016 г. за отоплителен сезон 01.05.2015 г.
– 30.04.2016 г. и сумата от 18,04 лева – дялово разпределение за периода 08.2014 г. – 04.2016
г.
Въз основа на него е образувано изп. д. № 20238380404884 на ЧСИ **.
По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за
вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност
за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност
за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишния срок
преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на
чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността
за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение.
По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма
правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с
предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
2
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия
случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът
не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в
който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния
процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга
страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да
поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или
извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които
случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредитора-
взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането
му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните
изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес,
поради което е приел и че Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. следва да се счита
изгубило сила.
Изп. дело № 20238380404884 на ЧСИ М.Б.е образувано на 01.11.2023 г. Не е спорно,
че от издаване на изпълнителния лист на 07.08.2023 г. към настоящия момент не е изтекъл
период от време, който да е достатъчен за приложението дор и на кратката погасителна
давност.
Основното възражение на ищеца касае обстоятелството, че издаденият изпълнителен
лист не е породил действие поради липса на правоспособен субект при издаването му и изп.
дело е незаконосъобразно образувано, тъй като наследодателят е починал преди издаването
на изпълнителния лист.
В съдебната практика се приема, че след като се установи смъртта на длъжника,
съдебният изпълнител трябва да укаже на взискателя да посочи правоприемници,
евентуално да поиска предприемане на изпълнителни действия спрямо наследниците на
починалото лице. На практика по арг. чл. 230, ал. 2 ГПК взискателят има ангажимент да
посочи кои са наследниците на починалото лице с цел тяхното конституиране като страни по
делото и продължаване на изпълнението срещу тях. Наследниците отговарят за
задълженията на своя наследодател с имуществото си до размера на своя наследствен дял,
изчислен по правилата на ЗН. Наследниците могат да ограничат отговорността си до
размера на полученото имущество, като приемат наследството по опис, а могат и да не
отговарят въобще, ако са направили отказ от наследство по законоустановения ред.
Съгласно чл. 429, ал. 2 ГПК наследниците отговарят за издадения изпълнителен лист
с имуществото си, освен ако не докажат, че са се отказали от наследството или са го приели
по опис. Следва да се посочи, че смъртта на длъжника, независимо че е посочен в
изпълнителния лист като такъв, е пречка изпълнителното дело да се образува срещу него
лично поради липсата на процесуална правоспособност у починалото лице. Чл. 429, ал. 2
ГПК установява една презумпция, че призованите да наследят са приели наследството
направо и затова позволява изпълнението да се насочи и върху личното имущество на
3
наследниците на длъжника по изпълнителния лист. Наследниците могат да оборят
презумпцията на закона като докажат чрез представяне на писмени доказателства пред
съдебния изпълнител, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис.
Доколкото *** е починала на 03.12.2020 г., изпълнителният лист е бил издаден срещу
процесуално неправоспособен правен субект, което по принцип е недопустимо. Съдебният
изпълнител обаче е обвързан от субективните предели на посоченото в изпълнителния лист
и следва да изпълнява така, както е записано в листа. Наследниците могат да се защитят,
като поискат обезсилване на изпълнителния лист и имат право да обжалват разпореждането
за издаване на изпълнителния лист, за който научават с призовката за доброволно
изпълнение. В случая по делото няма данни такива действия да са били предприемани от
страна на наследниците. Независимо, че изп. дело е било образувано срещу ***, съдебният
изпълнител е конституирал нейните наследници, веднага след като е установил смъртта на
длъжника, с оглед на което съдът намира извършените по изп. дело действия срещу
наследниците за законосъобразни.
Поради изложеното и доколкото наследниците отговорят за задълженията на своя
наследодател с имуществото си до размера на наследствената квота, не е налице
недължимост на сумите, за които е бил осъден наследодателят на ищеца в производството
по гр. д. № 65432/2017 г. на СРС, 49 състав.
При този изход на спора ответникът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, като претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Т. Т., ЕГН ****, срещу „**” ЕАД, ЕИК***, иск с
правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено недължимостта на сумата от
1145,64 лева – главница за незаплатена топлинна енергия за периода 08.2014 г. –04.2016 г. по
общи фактури № **********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон 08.2014 г. - 04.2015 г. и №
**/31.07.2016 г. за отоплителен сезон 05.2015 г. -04.2016 г. и сумата от 18,04 лева – дялово
разпределение за периода 08.2014 г. – 04.2016 г., за които е издаден изпълнителен лист от
07.08.2023 г. по гр. д. № 65432/2017 г. на СРС, 49 състав, срещу майката на ищеца, въз
основа на който е образувано изд. д. № ** на ЧСИ **
ОСЪЖДА Д. Т. Т., ЕГН ***, да заплати на *** ЕАД, ЕИК**, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сумата от 50 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4