№ 1954
гр. София, 13.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:В.Р.Д.
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20211110132.02 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 8., ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД е предявил срещу П. Г. Д. искове с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 8. ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите съобразно издадената по ч. гр. д. №
18479/2021 г. по описа на СРС, 145 състав, заповед за изпълнение, а именно: сумата от
3.15.39 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за битови
нужди за имот, находящ се в гр. София, ул. „П..“ № 18, ет. 3, ап. ., абонатен номер .., за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 31.03.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата от 3.8.19 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 15.09.2019 г. до 1..03.2021 г., сумата от 7..09 лв., представляваща
цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 31.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата от 13.22 лв. – обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за
периода 01.07.2018 г. – 1..03.2021 г.
Ищецът „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувача не е заплатили дължимата цена,
1
формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Поддържа, че съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна
енергия /ТЕ/ за процесния имот се начисляват от „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ в сградата – „Т.. “ ЕООД на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №. от
0..04.2007 г. за топлоснабдяването. Претендират се и сторените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника е депозиран
отговор на исковата молба, чрез адв. Н.И., с който се оспорват предявените искове. Прави се
възражение за погасяване по давност на част от претенциите на ищеца. Оспорва се
наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника, с предмет доставка на
топлинна енергия до посочения в исковата молба имот. В тази връзка се оспорва
обстоятелството, че ответникът е собственик или ползвател на процесния имот. Оспорва се,
че монтираните в процесния имот средства за търговско измерване са сертифицирани и са
минали метрологична проверка. Оспорва се, че процесният имот е бил топлоснабдяван през
исковия период. Счита за неоснователна и претенцията за услугата дялово разпределение,
като се твърди, че липсва валиден договор с фирма за дялово разпределение. Твърди, че
претенцията за лихва за забава е нищожна по смисъла на ЗЗП. Ето защо, моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендират се и разноски.
Третото лице-помагач изразява становище, че разпределението на топлинната енергия
в процесния имот е извършено изцяло в съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Основателността на предявените установителни искове се обуславя от осъществен
фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ
елементите: облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между
ищеца и ответника, изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави топлинна
енергия за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност, както и че през
процесния период в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни последици, както и, че е погасил
претендираните вземания.
Във връзка с релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на
претендираните от ищеца вземания в настоящото производство, в тежест на ищеца е да
2
установи наличието на обстоятелства довели до спиране и/или прекъсване течението на
давностните срокове по отношение заявените с исковата молба претенции.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на
топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира, че това обстоятелство се
установява от представения по делото договор за учредяване право на ползване и дарение на
недвижим имот от 13.07.2007 г., видно от който С.Д.Д. е учредил в полза на съпругата си П.
Г. Д. вещното право на ползване върху процесния имот, находящ се в гр. София, .., както и
от представената заявление-декларация за откриване на партида за абонатен номер .. на
името на П. Г. Д.. Не се твърди по делото и не се представят доказателства вещното право
на ползване в полза на ответника да се е погасило преди изтичането на процесния период.
Ето защо и в приложение правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът
приема за доказано наличието на правоотношение между страните по договор за доставка на
топлоенергия за процесния период, по силата на който ищецът е престирал – доставил е
топлоенергия, съответно за вещния ползвател – П. Г. Д., е възникнало задължение да плати
дължимата цена.
Предвид изложеното, съдът достига до извод, че ответникът се явява
материалноправно легитимиран да отговаря за заплащането на потребената през исковия
период топлинна енергия в процесния имот именно в качеството си на вещен ползвател на
топлоснабдения имот. Същият в качеството си на потребител на топлинна енергия е
обвързан с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия,
доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150,
ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима , достатъчно е
общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство се потвърждава от приетите по
делото общи условия, предоставени като извадка от публикация във вестник „Монитор“. По
делото не е установено и ответникът да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал.
3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая
етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално
3
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода на трето лице.
Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на
съставени от него частни документи - извлечения от сметки и съобщения към фактури,
които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй
като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са
от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния
период за процесния имот. В същото време, обаче, за установяване на факта на предоставяне
на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството
постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост на адрес: гр. София, ул. „П..“
№ 18, е била измервана чрез определено от Закона за енергетиката средство за измерване –
общ топломер, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. От
заключението на вещото лице се установява, че в абонатната станция през процесния период
е функционирал 1 брой общ топломер, както и че общият топломер в абонатната станция е
от одобрен тип и е преминавал задължителни метрологични проверки. През процесния
период топлинен счетоводител в СЕС е „Т..“ ЕООД, който е издал изравнителните сметки за
всеки от отоплителните сезони, включени в процесния период. Според главния отчет и
изравнителните сметки на ФДР за процесния период абонатът е осигурил достъп до имота за
отчет и главните отчети от 19.05.2019 г. и 08.09.2020 г. са подписани. Според вещото лице в
процесния имот в периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. е имало седем броя радиатори с
индивидуални разпределители на разход за отопление /ИРРО/. Процесната сграда е с
открито изпълнение на отоплителната инсталация по проект. Абонатът заплаща топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати,
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Топлинната енергия
за БГВ се начислява по показанията на един брой водомер за топла вода в имота. Според
експерта сумите са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна
уредба.
Установява се, че размерът на потребената топлоенергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. е 3574... лв. при отчитане на изготвените изравнителни сметки за процесния
период – за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. резултатът от изравнението е сума за
доплащане в размер на 302.14 лв., а за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. – сума за
доплащане в размер на 1.0.45 лв., която е съобразена с Решение .. на КЕВР. Следва да се
отбележи, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в общите условия сумите за
топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни
вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от дружеството, извършвало дялово разпределение. С последната
изравнителна сметка взаимоотношенията между страните се уреждат според реално
потребеното и по този начин абонатът заплаща действително изразходваната от него
енергия за целия отчетен период.
4
При така установените количества топлинна енергия, доставени в процесната сграда -
етажна собственост, от страна на ищеца е доказано доставянето на топлинната енергия,
както и нейното количество и стойност, определена съобразно установените от КЕВР цени.
Съдът намира, че към посочената по-горе сума за топлинна енергия следва да се
добавят дължимите такси за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 7..09
лв. за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. – извлечение от сметки за процесния абонатен
номер на л. 23 от делото. Възражението в отговора на исковата молба за липса на основание
за плащането на сумите за дялово разпределение в полза на ищеца е неоснователно.
Съгласно разпоредбите на чл. 3. от Общите условия, чл. .1, ал. 1 Наредба № ./0..04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „ДРУЖЕСТВО”
ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените
изравнителни сметки, третото лице е извършило услугата, като няма данни работата да не е
приета, поради което потребителят следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение
по силата на цитираните разпоредби.
Ответникът не твърди и не ангажира доказателства за погасяване на задължението за
заплащане на цената на доставената топлинна енергия в размер на 3574... лв. и на таксата за
дялово разпределение в размер на 7..09 лв. през процесния период, с оглед на което
исковете се явяват доказани по основание и размер. Искът за главница за топлинна енергия
следва да бъде отхвърлен за разликата над 3574... лв. до пълния предявен размер от 3.15.39
лв. като неоснователен.
Като законна последица следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.
Във връзка с наведеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност, настоящият състав приема следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен период. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 11., б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, а според чл. 422,
ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – т.е. в случая от 31.03.2021 г. Ето защо,
вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 31.03.2018 г. биха били погасени по
давност. В случая обаче изискуемостта на всички вземания за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г. за главница настъпва след тази дата, поради което давността за тях не е
настъпила. Ето защо, релевираното от ответника възражение за давност е неоснователно.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 8., ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 8., ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
5
През процесния период страните са били обвързани от влезли в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД на клиенти в гр.
София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„ДРУЖЕСТВО” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.0..201. г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.0..201. г.
на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от Общите условия.
От цитираните разпоредби се налага изводът, че „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура, като за вземанията за топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г.
вкл. не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от
страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Съдът
определя размера на дължимото обезщетение за забава върху дължимата главница по реда
на чл. 1.2 ГПК, като то възлиза на сумата от 3.0.04 лв. за периода от 15.09.2019 г. до
1..03.2021 г. За разликата до пълния предявен размер от 3.8.19 лв. искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването заявлението по чл. 410 ГПК, която да е получена от ответника, поради което
акцесорната претенция в размер на 13.22 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 1..03.2021 г. се
явява изцяло неоснователна.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. Съобразно
дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, разяснения
настоящият състав следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора в полза на „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД следва да бъдат присъдени по
съразмерност разноски за заповедното производство в размер на 129.45 лв. за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за исковото производство в
размер на 424.88 лв. за заплатена държавна такса, депозит за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
заявителя - ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г.) вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 2. от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото, което се явява типично за него с оглед
предмета на дейност на дружеството.
С оглед изхода на спора, ответникът също има право на разносни на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, както за заповедното, така и за исковото производство.
Ответникът е бил представляван безплатно от А.Л. в заповедното производството,
видно от представените договор за правна защита и съдействие и пълномощно, поради което
6
на него следва да се присъди на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, минимума от 372.55 лв.
съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а по съразмерност и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА
– сумата от 5..8 лв.
В настоящото исково производство ответникът е бил представляван безплатно от адв.
Н.И., видно от представените договор за правна защита и съдействие и пълномощно, поради
което на него следва да се присъди на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, минимума от 515.10
лв. съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а по съразмерност и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв – сумата от 7.85 лв.
Във връзка с оспорването в открито съдебно заседание от страна на процесуалния
представител на ищеца, че ответникът действително е материално затруднено лице, следва
да се посочи, че съгласно практиката на ВКС, нито адвокатът, оказващ безплатна правна
помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да доказват наличието на
основанието, а именно, че лицето, на което се оказва помощта, попада в една от изброениете
в чл. 38, ал. 1 ЗАдв категории лица. Достатъчно е да се представи договорът за правна
помощ, защото писмената форма е един от способите за доказването му, и в него да е
отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл. 38 ЗАдв, какъвто е и
настоящият случай, за да може съдът да присъди на адвоката на страната възнаграждение,
когато изгубилата спора пред него насрещна страна е осъдена за разноски. Действително е
въпрос на договорна свобода между клиент и адвокат, когато иде реч за материално
затруднени лица, като именно адвокатът преценява дали конкретното лице е материално
затруднено или не и дали ще го представлява безплатно – Определение №708 от 05.11.2015
по гр. дело №4891/2015 на ВКС, ГК, IV г.о.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
София, ул. „П..” № 18, ет. 3, ап. ., дължи на „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление в гр. София, .., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 8., ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата 3574... лв. – главница,
представляваща доставената топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., за
имот, представляващ апартамент № ., находящ се в гр. София, ул. „П..” № 18, ет. 3, абонатен
номер .., сумата 7..09 лв. – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода
от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници за периода
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.03.2021 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 3.0.04 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г.
до 1..03.2021 г. върху вземането за топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 18479/2021 г. на СРС, 145 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над присъдената сума до
пълния предявен размер от 3.15.39 лв., иска за обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 3.8.19 лв.,
както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата в размер на 13.22 лв. – обезщетение за забава
върху таксата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 1..03.2021 г.
ОСЪЖДА П. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ул. „П..” № 18, ет.
3, ап. ., да заплати на „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в
гр.София, .., на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК сумата от 424.88 лв. – разноски, сторени
в исковото производство пред Софийски районен съд и сумата от 129.45 лв. – разноски за
заповедното производство по съразмерност.
7
ОСЪЖДА „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.
София, .., да заплати на адвокат Н.И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, .., офис – п.,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата,
сумата от 7.85 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ и съдействие на ответника в исковото производство, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.
София, .., да заплати на адвокат М. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, .., офис – п.,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата,
сумата от 5..8 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ и съдействие на длъжника в заповедното производство, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Т..“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8