№ 109
гр. Плевен, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. Т.А
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20244430202187 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 58 от 22.10.2024 година на
Директор на ОДБХ - Плевен, с което на основание чл. 128 ал. І т. 3 от ЗХ на С.
Д. И., ЕГН ********** - земеделски производител с ЕИК ***, от *** е
наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева за
извършено нарушение по чл. 23 ал. І Предложение ІІІ от ЗХ.
ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА - редовно призована, не се явява в съдебно
заседание и не се представлява. С така депозираната жалба и писмени
бележки, депозирани от пълномощник адвокат П. В., ПлАК моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление
като незаконосъобразно. Счита, че не е налице извършено нарушение по чл.
24 ал. 1 ЗХ. Като се позовава на писмени доказателства, а именно фактура №
18818/28.09.2021 година на ОБДХ Враца твърди, че жалбоподателката И. била
регистрирана по Закона за храните, поради което и неправилно е
санкционирана. Адвокат В. моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление, алтернативно ако намери, че нарушение
все пак у извършено моли съда да приеме, че е маловажен случай, за който да
предупреди нарушителката по предвидения в ЗАНН ред.
1
ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА - редовно призован, се представлява от
адвокат С. П.. Последният моли съда да приеме, че данните, които са
изложени в наказателното постановление се потвърждават от събраните по
делото доказателства и санкцията е наложена законосъобразно. Моли съда да
постанови решение, с което да потвърди издаденото наказателно
постановление, както и да бъдат присъдени направените разноски.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. ІІ
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. По силата на чл. 139 ал. 1 от ЗХ Директора на ОБДХ –
Плевен е овластен да издава наказателни постановления за извършени
нарушения по Закона за храните.
Жалбоподателката е регистрирана като земеделски производител за
стопанската 2023 – 2024 година с място на дейност землището на с. Горни
Дъбник, община Долни Дъбник.
На 25.07.2024 година в ОДБХ - Плевен бил депозиран сигнал с входящ
№ 5324 от потребител за закупени от него дини на своеобразен пазар –
ремаркета, разположен на разклона за град Долни Дъбник. Потребителят се
оплакал, че и трите закупени от него дини били развалени отвъртре, върнал ги
и получил обратно заплатената за тях парична сума.
Въз основа на горния сигнал, на 26.07.2024 година била извършена
проверка на импровизиран „пазар на производителите“, находящ се в село
Горни Дъбник. В хода на проверката било установено, че на обособен щанд за
търговия с храни, стопанисван от жалбоподателката С. Д. И. се извършва
търговия с пресни плодове и зеленчуци - пъпеши и царевица. От И. били
редица изискани документи, а именно система за самоконтрол, здравна
книжка, както и документ за регистрация по чл. 24 от Закона за храните.
Жалбоподателката представила единствено анкетна карта, удостоверяваща
факта, че е регистрирана като земеделски производител. След проверка било
установено, че извършваната от И. дейност не била вписана в публичния
2
национален регистър на БАБХ за дистрибуция на храни по чл. 23 ал. І от ЗХ.
На място бил съставен констативен протокол.
В деня на проверката на жалбоподателката С. И. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение по чл. 23 ал. 1 предложение
трето от ЗХ и връчен й лично. Последната го подписала без възражения.
Впоследствие е издадено и обжалваното наказателно постановление,
което санкционира С. И. с глоба в размер на 2000 лева за извършено
нарушение по чл. 23 ал. 1 предложение трето ЗХ.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства - наказателно постановление
№ 58 от 22.10.2024 година на Директор на ОДБХ - Плевен; известие за
доставяне от 08.11.2024 година; акт за установяване на административно
нарушение № 001419 от 26.07.2024 година на инспектор КХ при ОДБХ -
Плевен; констативен протокол № 0023914 от 26.07.2024 година на инспектор
при ОДБХ - Плевен; пощенски плик с дата на пощенското клеймо 25.11.2024
година; заверено копие от сигнал № 5324 от 25.07.2024 година; заверено копие
от фактура № 18818 от 28.09.2021 година, издадена от ОДБХ - Враца; заверено
копие от извадка от регистър на земеделските стопани към МЗХ.
В подкрепа на възприетата и изложена по-горе фактическа обстановка
са и показанията на свидетелите Л. Т. и Д. Т., разпитани непосредствено в
съдебно заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ намери
депозираната от С. И. жалба по реда на чл. 59 ЗАНН за неоснователна по
следните съображения:
Административно наказателното производство въвежда строги правила
за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в
специализираните закони, които определят различните видове
административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е
за държавните органи, които прилагат административно наказателните
разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите,
които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от
обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на
процедурата и липсата на произвол. Във всеки конкретен случай когато
3
държавните органи искат да ангажират административно наказателна
отговорност на конкретен субект, извършител на административно
нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение
както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които
сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и
конкретно да посочат законовите разпоредби, които са нарушени.
Изпълнението на тези изисквания е от важно значение не само за защитата на
жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение е
извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на
принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното
право.
В процеса на проверка на законосъобразността на наказателното
постановление съдът намери, че са спазени всички процесуални правила,
визирани в разпоредбите на чл. 34, чл. 40 и чл. 57 ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът
намери, че наказателното постановление е издадено и в съответствие с
материалния закон.
Според разпоредбата на чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ал. 1 от Закона за храните
производството, преработката и/или дистрибуцията/ предложение трето/ на
храни се извършват след регистрация или одобрение по реда на същия закон.
Тази регистрация, съгласно разпоредбата на чл. 24 ал. 1 от ЗХ се отразява в
нарочен публичен национален регистър, подържан на интернет страницата
Българската агенция по безопасност на храните с данни за на бизнес
операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на
храни и на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при
интензивно мускулно натоварване.
Събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства установяват
по несъмнен начин, че в деня на проверката – 26.07.2024 година на
импровизиран пазар, находящ се в с. Горни Дъбник, жалбоподателката И.
извършвала дистрибуция на храни по смисъла на т. 6 от ДР на ЗХ. На същото
4
място били установени храни – царевица и пъпеши, дистрибутирани от страна
на И.. Безспорно по делото е и, че към датата на проверката И. не била
вписана в публичен национален регистър на Българската агенция по
безопасност на храните, но въпреки това дейност по дистрибуция на храни
била извършвана. Нарушението е такова на формално извършване и съдът
прие, че е осъществено изцяло.
Съдът не възприе като основателни възраженията на процесуалният
представител на жалбоподателката за това, че всъщност същата имала
следващата се регистрация от ОБДХ - Враца. Представеното по делото
заверено копие от фактура № 18818 от 28.09.2021 година, издадена от ОДБХ –
Враца установява единствено заплатена от страна на жалбоподателката такса
за регистрация по чл. 51 ал. 1 ЗХ. Последната разпоредба обаче регламентира
регистрацията на превозни средства за транспортиране на храни, но не
установява по несъмнен начин наличието на следваща се регистрация по чл.
23 ал.1 предложение трето ЗХ.
Съдът прие изводите на наказващият орган за осъществен изцяло
състава на описаното и в акта и наказателното постановление нарушение по
24 ал.1 от Закона за храните за правилни и законосъобразни. СЪДЪТ намери,
че обжалваното наказателно постановление, с което е санкциониран
жалбоподателя е ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО. Същото е
издадено от компетентен по материя, място и степен орган в съответствие
както с материалният, така и с процесуалният закон. Спазени всички
изисквания на закона по установяването на нарушението, съставянето на
АУАН и издаването на наказателно постановление в рамките на
законоустановените срокове. Наложеното на С. И. наказание е правилно
определено като вид и размер, предвиден в разпоредбата на чл. 128 ал. 1 т. 3
от Закона за храните и то към предвидения минимален размер при отчитане
конкретната тежест на извършеното нарушение и обстоятелствата около
извършването му. Съдът счита, че нарушението не може да се квалифицира
като маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Същото се отличава с
типична обществената опасност, касае пряко здравето на широк обществен
кръг. Конкретното нарушение не се отличава по степен на обществена
опасност от обичайните случаи на нарушения по чл.23 ал.1 предложение
трето ЗХ. Наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
5
При този изход на делото и на основание чл. 63 Д ал. 3 ЗАНН във вр.чл.
37 от Закона за правната помощ във вр. чл.27 е от Наредбата за изплащане на
правната помощ, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на
ОБДХ- Плевен, представлявано от Директора разноски за адвокатско
възнаграждение на адвокат С. П., ПлАК в размер на 600 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 58 от 22.10.2024
година на Директор на ОДБХ - Плевен, с което на основание чл. 128 ал. І т. 3
от ЗХ на С. Д. И., ЕГН ********** - земеделски производител с ЕИК ***, от
*** е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева за
извършено нарушение по чл. 23 ал. І Предложение ІІІ от ЗХ.
НА ОСНОВАНИЕ чл. чл. 63 Д ал. 3 ЗАНН във вр.чл. 37 от Закона за
правната помощ във вр. чл.27 е от Наредбата за изплащане на правната
ОСЪЖДА С. Д. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОБДХ – Плевен,
представлявано от Директора сумата от 600 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение на адвокат С. П., ПлАК по НАХД № 2187/2024
година по описа на РС- Плевен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6