№ 131
гр. Оряхово, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и пети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Борислав М. Методиев
при участието на секретаря Галя Цв. Цветкова
като разгледа докладваното от Борислав М. Методиев Гражданско дело №
20251460100250 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на Г. П. К., с ЕГН:********** с
адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „Опълченска“ №24, чрез адв.
В. Д. В. от АК-Враца, с адрес гр. Оряхово, обл. Враца ул. „Андрей Чапразов”
№13, с която е предявила против „Сити Кеш” ООД, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ №29, ет.7,
представлявано от Николай Пенчев Пенчев-Управител, кумулативно
обективно съединени искове, както следва:
- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с
който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните
Г. П. К., с ЕГН:********** и „Сити Кеш” ООД, ЕИК: ******** гр. София, че
сключеният между тях Договор за паричен заем Кредирект №600173 от
30.11.2021г. е нищожен, като противоречащ на императивните изисквания на
Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и
Закона за потребителския кредит;
- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
„Сити Кеш” ООД, ЕИК: ******** гр. София да заплати на ищеца Г. П. К., с
ЕГН:********** сумата в размер на 135 лева, представляваща недължимо
платена сума по Договор за паричен заем Кредирект №600173 от 30.11.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда -
11.04.2025г. до окончателното плащане;
- в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на Договор
за паричен заем Кредирект №600173 от 30.11.2021г. да бъде признато за
установено, че клаузата в т.6.1 от договора, предвиждаща заплащане на
неустойка е нищожна.
1
Претендира и направени в настоящия процес разноски.
Ищцата твърди, че е страна по Договор за паричен заем Кредирект
№600173 от 30.11.2021г., сключен със „Сити Кеш” ООД, ЕИК: ******** гр.
София, по силата на който се е задължила да върне главница в размер на 1000
лева на 18 /осемнадесет/ месечни вноски в срок до 30.05.2023г..
Сочи се, че общата платена сума по кредита е в размер на 1135 лева,
като се излагат доводи, че ищцата не е дължала заплащане на сумата в размер
на 135 лева, както и че недължи сумите, посочени в договора за лихва – 401,64
лева и за неустойка по т.6.1 от договора в размер на 2018,36 лева.
Излагат се доводи, че ищцата е следвало да заплати сума в общ размер
на 3420,28 лева при кредит в размер на 1000 лева, като се счита, че тя не е
дължала каквито и да са суми над чистата стойност по кредита от 1000 лева.
Релевира се, че е налице нищожност на клаузите за ГПР, ГЛП и
неустойка, което влече нищожност на целия договор, тъй като те не могат да
бъдат заместени по право от повелителни правила на закона, като договорът
не може да бъде сключен без тях, доколкото касаят възнаграждението на
кредитора по възмезден по дефиниция договор.
Твърди се, че ответникът е кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК, а
ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, като се
ползва от защита срещу неравноправни клаузи по глава шеста от Закона за
защита на потребителите.
Сочи се, че сключеният между страните договор за паричен заем е
бланков, като същият не е бил предмет на предварително договаряне между
тях, поради което и заемополучателят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието му, респективно на клаузата за неустойка. Счита се, че
предвидената в договора неустойка по т.6.1 е неравноправна клауза, съгласно
чл.143 от ЗЗП, поради което е нищожна, включително и на основание чл.21,
ал.1 от ЗПК.
Излагат се доводи, че уговорената между страните неустойка, излиза
извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
като с нея се цели неоснователно обогатяване на ответника, поради което
клаузата в т.6.1 е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Релевира се, че уговорената неустойка представлява „скрита лихва”,
която не е включена в годишния процент на разходите, с което е нарушен
чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 от ЗПК, поради което и договорът за паричен заем
е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, като в тази хипотеза,
потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но
не и лихви и други разходи по кредита.
Твърди се още, че е налице нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като в
случай че клаузата за неустойка бъде включена в ГПР по кредита, то той ще
надвиши пет пъти размера на законната лихва.
2
Прави се извод, че клаузата по т.6.1 от договора, предвиждаща
заплащане на неустойка е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП, а
с оглед неспазването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и поради нарушаване на
изискванията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, целият договор за паричен заем е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Моли се, съдът да постанови решение, с което:
- да признае за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26,
ал.1 от ЗЗД в отношенията между страните Г. П. К., с ЕГН:********** с адрес:
гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „Опълченска“ №24 и „Сити Кеш”
ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев-Управител,
че сключеният между тях Договор за паричен заем Кредирект №600173 от
30.11.2021г. е нищожен, като противоречащ на императивните изисквания на
Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и
Закона за потребителския кредит;
- на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът „Сити Кеш”
ООД, ЕИК: ******** да заплати на ищцата сумата в размер на 135 лева,
представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем
Кредирект №600173 от 30.11.2021г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 11.04.2025г. до окончателното
плащане;
- в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на Договор
за паричен заем Кредирект №600173 от 30.11.2021г. да бъде признато за
установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, че
клаузата в т.6.1 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка е
нищожна.
В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът оспорва предявените искове, като неоснователни.
Твърди се, че на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД, нищожността на отделна
договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото
същият може да се прилага и без нея, като в случая неустоечната клауза не е
част от съществените параметри на договора за заем, а е договорена между
страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя.
Сочи се, че са спазени всички изисквания, регламентирани в чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 от ЗПК, както и тези на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, по реда на който е сключен
процесният договор.
Релевира се, че заемополучателят е бил наясно с всички условия по
договора, още преди сключването му, като е избрал параметрите и условията
му, поради което са и спазени принципите на добросъвестност и
справедливост.
Излагат се доводи, че с клаузата за неустойка не се заобикаля нормата на
3
чл.19, ал.4 от ЗПК, като по отношение на ГПР са спазени изискванията на
чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК и размерът му от 48,38℅ не надхвърля пет пъти
законната лихва.
На следващо място се твърди, че уговорената неустойка не е и не следва
да бъде включвана в ГПР по кредита, тъй като тя е индивидуално договорена
и би била дължима евентуално след сключването на договора, в случай че
заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си, като към
датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне
основание за плащане на неустоечната сума.
Сочи се, че в стандартния европейски формуляр ясно и точно са
посочени размерите на главница, лихва, задължението за представяне на
обезпечение, както и че при неизпълнение на същото се дължи неустойка в
точен и индивидуално определен размер, поради което се изключва
възможността потребителят да не е бил предварително наясно с
икономическите последици от сключването на договора за кредит, както и да е
налице нарушение на чл.143 от ЗЗП.
Релевира се, че в периода от 2021-2024г., ищецът е сключил с ответника
пет броя договори за кредит, които съдържат уговорка за заплащане на
неустойка при непредставяне на обезпечение по кредита, което от своя страна
води до извод, че той е бил запознат с условията за предоставяне на
обезпечение и заплащане на неустойка и въпреки това е сключвал нови
договори за кредит, при същите условия. Счита се, че кредитополучателят е
сключил тези договори в нарушение на принципа на добросъвестност, а
именно с цел да заведе впоследствие искове срещу кредитора за обявяване на
нищожността на договорите и реализиране на печалба.
Твърди се, че оспорваната от ищеца клауза напълно отговаря на
изискванията на ЗЗП, Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в
потребителските договори, както и многобройната практика на СЕС.
Излагат се доводи, че от неоснователността на установителния иск за
обявяване на нищожност на договора в цялост и на клаузата, уговаряща
заплащането на неустойка следва и неоснователност на иска за връщане на
даденото по нея. Това е така, тъй като договорът е действителен и
предявеният иск е недоказан.
Моли се, съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни.
В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се
представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените
искова молба и отговор на същата.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от Договор за паричен заем Кредирект №600173 от 30.11.2021г.,
сключен между ответника „Сити Кеш“ ООД като „заемодател“ и ищеца Г. П.
4
К. като „заемополучател“ е, че последната е получила в заем сумата от 1000
лева, като е поела задължение да я върне на четири вноски по 33,38 лева и
четиринадесет вноски по 90,58 лева в периода от 30.12.2021г. до 30.05.2023г..
От договора се установява, че същият е сключен при годишен лихвен
процент в размер на 40.05 % и ГПР 48,38 %, като дължимата лихва за целия
период е в размер на 401,64 лв. /четиристотин и един лева и 64 ст./.
Установява се от чл.6 от договора, че страните са постигнали
споразумение, договорът за заем да бъде обезпечен с поне едно от
обезпеченията – банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на
чл.33, ал.1 от Общите условия към договора за заем.
Съгласно чл.6.2 от договора за паричен заем, заемополучателят
декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не
предостави договореното в чл.6 обезпечение в тридневен срок от сключването
или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.33,
ал.1 от Общите условия към договора за заем, заемополучателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 2018,36 лева.
По делото, освен договора за паричен заем е предоставен и Стандартен
европейски формуляр /СЕФ/, в който са отразени основните характеристики
на потребителския кредит, а именно размер на главница, лихва, брой вноски,
размер на отделната вноска, ГЛП, ГПР и др..
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението на която се установи, че по Договор за паричен заем Кредирект
№600173 от 30.11.2021г. при определяне на Годишния процент на разходите
/ГПР/ са взети предвид единствено размерът на главницата – 1000 лева и
размерът на лихвата – 401,64 лева или общо сумата от 1401,64 лева. При това
положение ГПР е в размер на 48,30 ℅, без в него да е включена и
определената в чл.6 от договора неустойка в размер на 2018,36 лева. При
включването на неустойката за непредставено обезпечение, размерът на ГПР
по договора ще стане 631,74 ℅.
Според вещото лице, общата сума, която ищецът е заплатил на
ответното дружество по Договор за паричен заем Кредирект №600173 от
30.11.2021г. е в размер на 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща сбор от
следните заплатени задължения по кредита: главница – 0,00 лева; лихва –
66,76 лева и неустойка – 446,47 лева.
Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно
изготвено.
Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.
чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.
В тежест на ищцата Г. П. К. е да докаже, твърдението си, че сключеният
между страните Договор за паричен заем Кредирект №600173 от 30.11.2021г.
е нищожен, респ. клаузата на т.6.1 от договора, предвиждаща заплащане на
5
неустойка е нищожна, както и че платила без основание по договора сумата в
размер на 135 лева /сто тридесет и пет лева/.
В тежест на ответника е да докаже сключването на валидно
облигационно правоотношение с ищцата Г. П. К., по силата на което има
право да задържи получената сума в размер на 135 лева /сто тридесет и пет
лева/.
Предявените искове са допустими, като предявени от субект с правен
интерес. Разгледани по същество исковете са частично основателни.
С доклада по делото, съдът прие за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между страните е сключен Договор за паричен заем Кредирект
№600173 от 30.11.2021г., в който е предвидена клауза за заплащане на
неустойка, както и че същата не е включена в ГПР.
Съдът приема, че процесният Договор за паричен заем Кредирект
№600173 от 30.11.2021г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК,
поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като
приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/.
Съдът следва да се произнесе по доводите на ищеца за наличие на
неравноправни клаузи в сключения с ответника Договор за паричен заем
Кредирект №600173 от 30.11.2021г..
С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за
неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20
и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
В случая, съдът намира, че са спазени изискванията, уредени от
законодателя в чл.11, ал.1, т.7, т.9, т.11 и т.12, както и че чл.11, ал.1, т.8 и т.9а и
чл.12, ал.1, т.7-9 са неприложими към посочения договор, предмет на делото.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ
6
разход по кредита за потребителя“ е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин
се информира потребителят за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за паричен заем е допуснато
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на
48,38 % е неточен и заблуждава заемополучателя /потребителя/.
Това е така, тъй като предвидената в Договор за паричен заем
Кредирект №600173 от 30.11.2021г. сума в размер на 2018,36 лева –
„неустойка“, следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл.19, ал.1 от
ЗПК, в противен случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и
действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР
по кредита.
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР /48.38%/, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин - чл.10 ал.1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност,
при неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което не е
позволило на ответника да прецени икономическите последици от
сключването на договора, поради което съдът намира, че той е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
Страните по делото не спорят и съдът приема, че предвидената в
договора неустоечна клауза, предвиждаща заплащане на „неустойка“ в случай
на непредставяне на обезпечение не е включена в ГПР и е нищожна. С тази
7
сума кредитът се оскъпява, най-малкото защото с нея се покриват разходи,
свързани с него и същите са били известни на кредитора.
В чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
Заплащането на посочената неустойка води до заобикаляне на нормата
на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като максималният размер на ГПР по
потребителския кредит ще надвиши пет пъти размера на законната лихва.
Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави, вкл. и договорите върху неоткрити наследства.
Съдът счита, че неравноправна и поради това нищожна е клаузата в
Договор за паричен заем Кредирект №600173 от 30.11.2021г., предвиждаща
заплащане на неустойка в размер на 2018,36 лева.
В случая, включването на клаузата за неустойка в Договор за паричен
заем Кредирект №600173 от 30.11.2021г. противоречи освен на закона и на
добрите нрави, а също е налице и заобикаляне на закона, каквато забрана
предвижда чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Това от своя страна води до недействителност на целия Договор за
паричен заем Кредирект №600173 от 30.11.2021г., поради което и предявеният
главен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД за
установяване на нищожността на цитирания договор е основателен и следва
да бъде уважен.
Съгласно нормата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не и лихви и други разходи по кредита.
В случая, ответникът е получил по заема сумата от 600 лева, с която са
погасени - лихва – 66,76 лева и неустойка – 446,47 лева, платени по Договор
за паричен заем Кредирект №600173 от 30.11.2021г..
Тази сума следва да бъде сторнирана от дължимата от ищцата главница
в размер на 1000 лева..
Съгласно нормата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, който получи нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен
да го върне.
От изложеното по-горе става ясно, че ответното дружество не е
получило суми на отпаднало основание, поради което и такива не подлежат на
връщане, тъй като внесената от К. сума от 600 лева се дължи на ответника и с
нея следва да бъде погасена дадената в заем чиста стойност на главницата от
1000 лева.
С оглед на това съдът, намира, че и предявеният главен иск с правно
8
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата в размер на 135 лева, представляваща недължимо платена сума по
Договор за паричен заем Кредирект №600173 от 30.11.2021г. в периода от
30.11.2020г. до 31.03.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда - 11.04.2025г. до окончателното плащане, следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По отношение на предявения в условията на евентуалност иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД от Г. П. К. срещу
ответника „Сити Кеш” ООД, за признаване за установено, че клаузата в т.6.1
от Договор за паричен заем Кредирект №600173 от 30.11.2021г., предвиждаща
заплащане на неустойка е нищожна който да бъде разгледан, в случай, че бъде
отхвърлен предявеният главен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.
чл.26, ал.1 от ЗЗД, съдът намира, че същият не следва да бъде разглеждан.
Това е така, тъй като не се осъществи условието, което да наложи
разглеждането на предявения в условията на евентуалност иск, доколкото
беше уважен предявеният главен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,
вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищцата има право на разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
Ищцата е освободена от плащането на държавна такса и разноски,
поради което направените разноски по делото от бюджета на РС-Оряхово, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК за държавна такса в размер на 136.80 лева и за
съдебно-счетоводна експертиза в размер на 200.00 лева, предвид уважаването
на предявените искове в пълен размер, ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на РС-Оряхово.
На пълномощника на ищеца адв. В. Д. В. от АК-Враца следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38 от ЗА, в размер
съобразно уважените искове и съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед материалния интерес от 3420,00 лв., претендираният
адвокатският хонорар от 624,00 лева се явява справедлив, поради което следва
да бъде уважен и присъден именно до този размер.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК вр.
чл.26, ал.1 от ЗЗД, в отношенията между страните Г. П. К., с ЕГН:********** с
адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „Опълченска“ №24, чрез адв.
В. Д. В. от АК-Враца, с адрес гр. Оряхово, обл. Враца ул. „Андрей Чапразов”
№13 и „Сити Кеш” ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
9
управление: гр. София, ул. „Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Николай
Пенчев Пенчев-Управител, че сключеният между тях Договор за паричен заем
Кредирект №600173 от 30.11.2021г. е нищожен.
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД иск за
осъждане „Сити Кеш” ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Николай
Пенчев Пенчев-Управител ДА ЗАПЛАТИ на Г. П. К., с ЕГН:********** с
адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „Опълченска“ №24 сумата в
размер на 135 лева /сто тридесет и пет лева/, представляваща дадена без
основание по нищожен Договор за паричен заем Кредирект №600173 от
30.11.2021г. сума, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
подаване на исковата молба в съда - 11.04.2025г. до окончателното изплащане,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Николай
Пенчев Пенчев-Управител да заплати на РС-Оряхово, направените пред
настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от
136.80 лв., представляваща държавна такса и сумата от 200.00 лв., определен
депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, „Сити Кеш” ООД, ЕИК:
********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ №115Е, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. Д. В. от АК-Враца, с адрес гр.
Оряхово, обл. Враца ул. „Андрей Чапразов” №13 сумата в размер на 624.00
лева /шестстотин двадесет и четири лева/, за оказана правна помощ по делото
на ищцата Г. П. К. от гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
10