Присъда по НОХД №2586/2022 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

към присъда по НОХД № 2586 по описа за 2022 год.
на Варненския районен съд - ХХVІІ наказателен състав

По отношение на подсъдимата И.А.П., родена на 19.07.1985 г. в гр. Добрич,
българка, българска гражданка, разведена, неосъждана, със средно образование,
работи, с настоящ адрес в гр. Добрич, ж.к. „Балик" № 57, вх. Г, ет. 4, ап. 11, ЕГН
********** от Варненска районна прокуратура е възведено обвинение и е внесен
обвинителен акт за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, затова, че за периода от м.
януари 2018 г. до м. юни 2021 г. включително, в гр. Варна, след като била осъдена с
Решение № 4957/08.11.2013 г. по гр.д. № 5254/2013 г. по описа на ВРС, 11-и състав, в
сила от 12.12.2013 г. и Решение № 813/26.02.2019 г. по гр.д. № 5851/2018 г. по описа на
ВРС, 39-и състав, в сила от 26.03.2019 г. да издържа свой низходящ - дъщеря си
Н.М.П., родена на 17.08.2005 г., чрез нейния баща и законен представител М.Н.П.,
съзнателно не изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни
вноски - 4 /четири/ месечни вноски по 80 /осемдесет/ лв. и 38 /тридесет и осем/ месечни
вноски по 140 /сто и четиридесет/ лв. или общо 5640 /пет хиляди шестстотин и
четиридесет/ лв.
Производството се проведе по общия ред, в отсъствието на подсъдимата, при
условията на чл.269, ал.3, т.4, б.“в“ от НПК. Съдът прие, на базата на установените по
делото факти, че е налице очевиден отказ от страна на подсъдимата от лично участие в
настоящото наказателното производство, доколкото същата е редовно призована за
датата и часа както на разпоредителното заседание, както и на заседанието, в което
делото е насрочено и разгледано по общия ред, но не се е явила без да сочи уважителни
причини. Отделно от това, съдът съобрази и обстоятелството, че подсъдимата е
запозната с провежданото срещу нея наказателно производство, като лично е
привлечена в качеството на обвиняем в хода на ДП, съответно е запозната с
предявеното срещу нея обвинение за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, взета й е била
и МНО „Подписка“, като тя е посочила адрес за призоваване в страната, където от
доказателствата по делото е видно, че не пребивава от дълги години, посочила е и
телефон, на който не отговаря на опитите за призоваване от съда, но пък комуникира с
близките си. В хода на ДП подс. е посочила адрес в чужбина, за който също е
установено, че не пребивава, а след обявяването и на местно, а в последствие и на
международно издирване е установен адрес, на който двукратно е призовавана по
делото. Не на последно място, съдът прецени и че делото е образувано по внесен
обвинителен акт за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, което не е тежко умишлено по
смисъла на НК и участието на подсъдимата не е задължително в производството, както
и че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимата не би попречило за
разкриване на обективната истина по делото. Именно поради тези причини, съдът
назначи служебен защитник на подс.П., съобразявайки разпоредбата на чл.94, ал.1, т.8
от НПК и разгледа делото в нейно отсъствие.
Представителят на Варненска районна прокуратура в съдебно заседание изцяло
поддържа възведеното спрямо подсъдимата обвинение. Моли, същата да бъде призната
1

за виновна в извършване на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК. Счита, че
фактическата обстановка такава, каквато е описана в обв. акт се доказа от всички
доказателства събрани в хода на съдебното следствие и най-вече от показанията на
свид. М.П., които се подкрепяли от писмените доказателства приложени по делото.
Според представителя на Прокуратурата се доказвал от обективната страна
фактическия състав на извършеното престъпление, а именно обстоятелството, че подс.
И.П. не е плащала дължимата на детето й издръжка за инкриминирания период, така и
субективната страна- че тя е знаела, че дължи издръжка за дъщеря си, знаела е размера
на издръжката, доколкото е била системно уведомявана от бившия си съпруг М.П. за
всички съдебни решения, които са били постановени в тази връзка, но въпреки това
съзнателно отказвала да изплаща издръжка. Пледира се за наказание „пробация“ с
двете задължителни пробационни мерки с продължителност девет месеца. Видът и
размерът на наказанието, прокурорът обосновава с обстоятелството, че П. не е
осъждана.
Защитникът на подсъдимата, във фазата по съществото на делото, счита че е
безспорно доказано, че подс. не е изпълнявала своето задължение да издържа детето
си. С оглед обаче на наказателно-правния характер на нейната отговорност, която е
предмет на настоящия процес счита, че не е доказана субективната страна на
престъплението, тъй като подс. не е била редовно уведомена от държавен орган за
размера на нейното задължение. Защитата пледира, ако съдът приеме, че подсъдимата
е виновна, наказанието да бъда такова, че да й позволи да пребивава в Германия без да
се налага да се връща в България.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата И.А.П. е родена на 19.07.1985 г. в гр. Добрич, като притежава ЕГН
**********. Тя е българка, българска гражданка, разведена, не е осъждана, със средно
образование. Към настоящия момент подсъдимата живее и работи във ФР Германия.
Подс. И.А.П. и св. М.Н.П. сключили граждански брак на 11.09.2004 г. На
17.08.2005 г. се родила дъщеря им – св.Н.М.П..
С Решение № 4482/17.11.2011 г. по гр.д. № 14841/2011 г. по описа на ВРС, 12-ти
състав бракът на св.П. и подс. бил прекратен с развод. Със същото решение било
одобрено споразумение, според което упражняването на родителските права по
отношение на детето Н.П. било предоставено на майката – подс.И.П..
В началото на 2012г. подс.П. заминала да живее и работи във ФРГ. От този момент
св.М.П. поел грижите за св.Н.П.. Двамата живеели на адрес: гр. Варна, ул. „Страхил
войвода" № 8, ет. 4, ап. 11.
С Решение № 4957/08.11.2013 г. по гр.д. № 5254/2013 г. по описа на ВРС, 11-ти
състав, влязло в законна сила на 12.12.2013 г. упражняването на родителските права по
отношение на детето Н.М.П. било предоставено на бащата М.П., а подс. И.П. била
осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на детето Н. в размер на 80 лв., считано
от 07.06.2012 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, с
падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи.
Подсъдимата П. била уведомена от бившия си съпруг св.П. за влязлото в сила
решение на съда относно издръжката на общото им дете. Била запозната и с размера на
2

дължимата издръжка- 80 лева, като до началото на 2018 г., подс. обичайно превеждала
вноските по банковата сметка на св. П., а понякога, съгласно устна уговорка с него, ги
изпращала чрез куриерска фирма „Уестърн Юнион“. От м. януари 2018 г. подс. П.
преустановила изплащането на дължимите месечни вноски по издръжката на дъщеря
си.
Впоследствие, на 25.04.2018г. св.П. предявил искова молба срещу подсъдимата за
увеличаване на размера на дължимата издръжка за детето Н.П.. С Решение №
813/26.02.2019 г. по гр.д. № 5851/2018 г. по описа на ВРС, 39-и състав размерът на
дължимата издръжка от подс. П. бил увеличен на 140 лв., считано от датата на
завеждането на исковата молба -25.04.2018 г. до настъпване на основание за нейното
изменение или прекратяване, с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи.
Решение № 813/26.02.2019 г. влязло в законна сила на 26.03.2019 г.
Подс.П. била запозната с влезлия в сила съдебен акт, с който бил увеличен размерът
на издръжката за дъщеря й. Същата била уведомена за решението на съда от св.П.,
както и от дъщеря си – св.Н.П.. Въпреки това от месец януари 2018г. до месец юни
2021г. включително същата не заплатила нито една месечна вноска от дължимата
издръжка за детето си съгласно установения им размер с двете съдебни решения.
През периода януари 2018 г. - юни 2021 г. подс. И.П. се връщала за известно време в
Република България и пребивавала в гр. Генерал Тошево. Там се виждала и с дъщеря
си св.Н.П.. През този период св. П. разговарял с подс. по телефона, но когато повдигал
въпроса за дължимата издръжка, подс. П. прекъсвала разговора.
В периода януари 2018 г. - юни 2021 г., а и след това дължимите грижи по
отглеждането и издръжката на св.П. се полагали от нейния баща- св.П.. Последният
работел на автомивка, като срещал трудности по осигуряване на необходимата
издръжка за детето Н., която била ученичка в гимназия. Предвид материалните
затруднения, които изпитвал св.П. подал искане до Дирекция „Социално
подпомагане“-Варна за изплащане на социални помощи за издръжка на дъщеря си.
От друга страна подсъдимата П., по време на пребиваването си в чужбина, след
2012г., непрекъснато полагала труд в Германия първоначално на бензиностанция, а в
последствие и в хранителен магазин. Тя живеела с нов партньор, като нямала други
деца, за които да полага грижи.
Във връзка с дължимите от подс.П. месечни вноски за издръжка, в РС-Варна било
образувано изпълнително дело № 20193110407184/2019 г. по описа на СИС при ВРС,
по което от подс. П. не са постъпвали суми.
Междувременно, на 05.11.2020 г., св. М.П. депозирал жалба до РП - Варна и било
образувано настоящото наказателно производство.
В хода на разследването била изискана справка от ТД НАП – Варна /л.192 от ДП/,
от която се установява, че в периода от м.03.2018г. до м.09.19г. подс. П. е имала
регистрирани трудови договори с различни работодатели. Такава справка е приобщена
и в хода на съдебното производство /л.35-38 от СД/.
Видно от приобщената в хода на ДП справка от сектор ПП - Варна /л.122 от ДП/ в
инкриминирания период подс. П. е притежава лек автомобил.
От приобщените справки от НОИ, ТП-Варна, Агенция по заетостта , Дирекция
„Регионална служба“-Варна /л.193- 194 от ДП/ през инкриминирания период подс. не е
получавала обезщетения от държавното обществено осигуряване и не е била
регистрирана в Дирекция „Бюро по труда" - Варна.
3

От приобщените справки от Агенцията по вписванията, Служба“Вписвания“-Варна
/л.204-205 от ДП/ е видно, че подс. не притежава недвижими имоти, вкл. и вещни права
върху недвижими имоти.
От изисканите и приложени по делото справки /л.208-227 от ДП/ разкриващи
банкова тайна, от банките обслужващи територията на Р България, в които св.П. е имал
сметки е видно, че подс.П. не е превеждала по банков път дължимата издръжка в
инкриминирания период.
По делото не са ангажирани никакви доказателства подсъдимата да има
здравословни проблеми, които да ограничават възможността й да полага труд,
напротив същата е в трудоспособна възраст, следователно може да престира работна
сила, което и видно от гласните доказателства по делото прави, тъй като както
показанията на разпитаните по делото свидетели са еднопосочни, че подсъдимата
работи в чужбина.
Справката за съдимост на подс.И.П. /л.11 от СД/ не съдържа осъждания.
Съдът напълно кредитира показанията на св.М.Н.П., дадени в хода на съдебното
производство, както и тези приобщени чрез прочитането им от ДП на основание
чл.281, ал.4 вр.ал.1 от НПК, тъй като същите са непротиворечиви, последователни и
кореспондиращи с другите гласни и писмени доказателства по делото.
Съдът кредитира показанията на св.Н.М.П., като отчете обстоятелството, че същата
е дъщеря на подс.П.. Предвид обстоятелството, че те кореспондират с останалите
писмени и гласни доказателства, съдът ги кредитира изцяло.
Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин и
категоричен начин от показанията на св. М.П., включително и тези дадени в хода на
досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по реда на
чл.281,ал.4 вр. ал.1 от НПК, показанията на св.Н.П.,препис от Решение №
4482/17.11.2011 г. по гр.д. № 14841/2011 г. по описа на ВРС, 12-и състав, Решение №
4957/08.11.2013 г. по гр.д. № 5254/2013 г. по описа на ВРС, 11-ти състав , справка от
ТД НАП – Варна /л.192 от ДП/, Агенцията по заетостта, справки от НОИ, ТП-Варна,
Агенция по заетостта , Дирекция „Регионална служба“-Варна /л.193- 194 от ДП/,
справки от Агенцията по вписванията, Служба“Вписвания“-Варна /л.204-205 от ДП/,
справка от сектор ПП - Варна /л.122 от ДП/, справки /л.208-227 от ДП/ разкриващи
банкова тайна, справка за съдимост и останалите приложени към делото писмени
доказателства, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, като в своята съвкупност така
посочените доказателства са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водят на
различни правни изводи.

След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата
на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :

Подсъдимата И.А.П., родена на 19.07.1985 г. в гр. Добрич, българка, българска
гражданка, разведена, неосъждана, със средно образование, работи, ЕГН ********** с
деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.183, ал.1 от НК, тъй като за периода от м. януари 2018 г. до м. юни 2021 г.
включително, в гр. Варна, след като била осъдена с Решение № 4957/08.11.2013г. по
гр.д. № 5254/2013г. по описа на ВРС, 11-ти състав, в сила от 12.12.2013г. и Решение №
813/26.02.2019г. по гр.д. № 5851/2018г. по описа на ВРС, 39-ти състав, в сила от
4

26.03.2019г. да издържа свой низходящ - дъщеря си Н.М.П., родена на 17.08.2005г.,
чрез нейния баща и законен представител М.Н.П., съзнателно не изпълнила това свое
задължение в размер на повече от две месечни вноски - 15 /петнадесет/ месечни вноски
по 80 /осемдесет/ лева и 27 /двадесет и седем/ месечни вноски по 140 /сто и
четиридесет/ лева или общо 4980 /четири хиляди деветстотин и осемдесет/ лева.

Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано физическо лице.

Престъплението по чл. 183 от НК, засягащо обществените отношения в
семейството, като в инкриминираната от прокурора в настоящото дело форма на
изпълнителното деяние, се осъществява чрез бездействие и намира обективен израз в
неизпълнение на влезли в сила решения за плащане на издръжка, в размер на две или
повече месечни вноски. За ангажиране на наказателната отговорност на извършителя
за визираното продължено престъпно посегателство е изискуемо обаче
инкриминираното неизпълнение на алименти задължения /неплащане на издръжка на
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра/ да е съзнателно. Авторът на
неправомерното деяние трябва да е изградил представи за наличието на съответното
задължение за плащане на издръжка и за това - за какъв период от време не е внесъл
дължимите суми, като преследва настъпването на общественоопасните последици или
допуска /примирява се/ с престъпния резултат /изпадането в забава/. Последното
индицира на субективните измерения на инкриминираното поведение по чл. 183, ал. 1
от НК, за доказването на които е необходимо установяване на обективна възможност за
изпълнение на задълженията и липса на пречки от непреодолим характер,
препятстващи заплащането на издръжка.

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимата чрез
бездействие, изразяващо се в съзнателно неизплащане на определената с влезли в сила
съдебни актове месечна сума за издръжка на низходящата й, в размер на повече от две
месечни вноски – общо 42 /четиридесет и две/ последователни месечни вноски,
съответно 15 /петнадесет/ месечни вноски по 80 /осемдесет/ лева и 27 /двадесет и
седем/ месечни вноски по 140 /сто и четиридесет/ лева за детето Н.П..
Безспорно, престъплението по чл.183, ал.1 от НК е типично продължено
престъпление, осъществявано чрез трайно, непрекъснато, „продължаващо”
бездействие, докато не настъпят обстоятелства за неговото прекратяване, зависещи или
не от волята на дееца. Довършването на престъплението може да бъде решение на
дееца за извършване на дължимото се действие или извън волята му, например
започване на наказателно преследване за неправомерното му поведение. Съдебната
практика и правната теория обаче е изяснила, че този начин на осъществяване на
продълженото престъпление е следствие на обединяването на отделните престъпни
действия/бездействия в едно единствено престъпление от субективното отношение на
дееца за постигане на преследвания противоправен резултат, като само по изключение
продължителността в осъществяването на деянието оказва влияние върху правната
квалификация. Престъплението по чл.183, ал.1 от НК е насочено срещу обществените
отношения в семейството /с което се цели защита на ежедневните нужди на лицата,
които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си и издръжката
трябва да им се доставя периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от
забавянето й, поради което законът посочва, че тя следва да се плаща ежемесечно/ и
5

намира обективен израз в неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила
решение за плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски, без
обаче законодателят да е посочил изискването те да са
„последователни”.Престъплението не би било извършено, само ако се установи, че
лицето е изплатило цялото си задължение, или неизпълнението е под две месечни
вноски, или пък то бъде погасено /напр. поради навършване на пълнолетие на
низходящия, който не продължава образованието си, или го продължава, но за което
следва да има влязло в сила ново решение, че дължащият издръжка може да му я
осигури; при смърт на издържаното лице;/. Такива доказателства в случая не са
налични. В този смисъл е и константната практика на ВКС- например Решение
№424/02.12.2014 по дело №1345/2014 на ВКС, НК, I н.о., докладчик съдията Н.Д..
От субективна страна престъплението е извършено умишлено. Подсъдимата е
съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
общественоопасните последици и ги е искала. Видно от събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства подсъдимата е била запозната със съдебните
решения, както и с образуваното срещу нея изпълнително дело за неизпълнение на тези
решения. Гласните доказателства – свидетелските показания на свидетелите М. и
Н.П., са еднопосочни, че подсъдимата е била наясно с влезлите в сила съдебни актове -
с който е осъдена да плаща издръжка, както и с който е увеличен размера на
издръжката. Нещо повече, след влизане в сила на съдебното решение, с което е
определен размерът на издръжката – 80 лв.- подсъдимата е внасяла доброволно сумите
за същата до началото на 2018г. Впоследствие, след увеличаване на размера на
издръжката на 140лв., същата е била информирана както от П. така и от дъщеря си, че
дължи по-висок размер на издръжката. Така, че няма как да се приеме тезата на
защитата, че П. не е била наясно , че е осъдена да плаща издръжка в определените в
двете съдебни решения размери. Безспорно доказателствата по делото /гласни и
писмени/ са еднопосочни и по отношение на факта, че подс.П. в инкриминирания
период е полагала труд както в България /от м.03.2018г. до м.09.2018г./, така и в
чужбина – в Германия, където и понастоящем живее и работи. Видно от справките за
регистрирани трудови договори същата е полагала труд за „ЕКС ПИ ЕЛ“ ЕООД на
длъжност крупие в периода от 26.03.2018г. до 29.05.2018г., както и за „Мюрен“ ДЗЗД
на длъжност продавач-консултант за периода от 09.07.2018г. до 05.09.2018г. От
гласните доказателства по делото пък е видно, че същата полага труд в чужбина /на
бензиностанция и в хранителен магазин/ и е получавала доходи от трудова дейност,
макар да не са ангажирани доказателства за сключен писмен трудов договор. Тя е
разполагала и с движимо имущество- лек автомобил и поради нежелание, съответно
неполагане на достатъчно усилия в тази насока не е осъществила дължимото според
закона поведение. В тази връзка следва да се съобразява и разпоредбата на чл. 143, ал.
2 от СК, според която родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение
за родителите. Безспорно доказателства за постоянна трудова заетост на подсъдимата в
целия инкриминиран период по делото не са налице, но тя е била и е в работоспособна
възраст, като няма данни да страда от здравословни проблеми, които да възпрепятстват
възможността й да упражнява общественополезен труд съответно до водят до
обективна невъзможност за изпълнение на задължението за издръжка. Нещо повече ,
както бе спомената по-горе гласните доказателства по делото са еднопосочни, че тя
живее и работи в чужбина, където очевидно реализира доходи.
6

Наличието на материални затруднения не изключва наказателната отговорност за
посоченото престъпление. След като е установено, че подсъдимата е реализирала
доходи /независимо какъв е техният произход/ и е имала и други възможности за
набавяне на допълнителни такива, включително и чрез престиране на труд в чужбина,
а от друга страна не се е възползвал от възможността за намаляване на дължимата
издръжка не може да се приеме, че тя е била в обективна невъзможност за изплащането
й. Логична последица от това е и невъзприемане на тезата на защитата, че деянието е
несъставомерно от субективна страна. Обстоятелството, дали подс. е правила подаръци
на детето си също не изключва наказателната й отговорност за посоченото
престъпление. Коментираният факт не може да се третира като точно изпълнение на
задължението за издръжка, защото предназначението на последната е да осигури
средства за посрещане на ежедневните нужди на правоимащото лице. Именно поради
това тя се дължи ежемесечно, под формата на периодично плащане, докато подаръците
се дават спорадично и не са свързани непременно с обичайните потребности на детето.
В горната насока е и налице достатъчно константна съдебна практика на ВКС –
Решение № 126/20.03.2015год. на ВКС по н.д. № 205/2015год. І н.о.; Решение №
111/04.07.2016год. на ВКС по н.д. №434/2016год. ІІІ н.о. Решение № 158/ 25.10.2017 г.
на ВКС по н. д. № 690/2017 г., III н.о. и ред други.
Влошеното отношение с бащата на детето - законният представител чрез който се
дължи издръжката, както и настъпилото в последствие родителско отчуждение между
майката и настояща подсъдима и детето, също не изключват субективният елемент на
деянието. Горното е и без значение доколкото задължението на родителя да издържа
децата си е обективно и в принципен план не е обвързано от срещите и контактите с
тях. А и за липсата на тези срещи и контакти, както и за настъпилото родителско
отчуждение безспорно не е без значение поведението на подсъдимата.
Безспорно доказаното бездействие на П. през един значителен период от време
аргументира извода за съзнателно неизпълнение на установеното задължение.
Пренесено на плоскостта на обществените отношения, чиято защита текстът на чл.
183, ал.1 НК осигурява, поведението на подсъдимата е силно укоримо от морална
гледна точка, доколкото същата обективно е могла да подпомага ежемесечно детето си
с парични средства, било то и не в пълния размер, определен от съда.
Съдът намира, че по отношение на подсъдимата е неприложима привилегията на
чл.183, ал.3 от НК, тъй като тя не е заплатила дължимите вноски в инкриминирания
период.
С оглед горното и като прецени, че обвинението против подсъдимата е доказано по
несъмнен начин по смисъла на чл.301, ал.2 от НПК, със събраните в производството
доказателства, съдът призна И.п. за виновна по предявеното й обвинение по чл.183,
ал.1 от НК.
При индивидуализация на наложеното наказание на подс. П. за престъплението по
чл. 183, ал.1 от НК, съдът съобрази обуславящите отговорността обстоятелства и
обществената опасност на деянието и дееца.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът приема , че
същата не е осъждана.
Като отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът приема фактът, че
подсъдимата не е изпълнявала задължението си в един значителен период от време,
повече от две години, като е натрупала задължения за 42 месечни вноски за издръжка.
7

Съдът, след като съобрази обществената опасност на деянието и тази на дееца и
като отчете баланс на смекчаващи отговорността обстоятелства приложи разпоредбата
на чл.54 от НК и наложи на подсъдимата наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца.
И като отчете размера на наложеното наказание, както и данните за личността на
подсъдимата /с чисто съдебно минало/ съдът прецени, че за постигане целите на
наказанието и най-вече за поправяне на подсъдимата не е наложително така
наложеното й наказание да бъде изтърпяно от нея ефективно, поради което и приложи
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и отложи изтърпяване на наказанието като определи
на подсъдимия изпитателен срок от три години.
При определяне вида на наказанието /доколкото в НК за това престъпление са
предвидени две алтернативни наказания – лишаване от свобода и пробация/ съдът
отчете от една страна дългия период на противоправно бездействие, а от друга и факта,
че подсъдимата живее и работи в чужбина, и счете, че в случая именно по-тежкото от
двете предвидени в НК алтернативни наказания е съответно на извършеното
престъпление и ще постигне целите предвидени в нормата на чл.36 от НК.
На основание чл.304 от НПК съдът оправда подс. П. по първоначално повдигнатото
й обвинение, че не е изпълнила задължението си за заплащане на издръжка за сумата
над 4 980 /четири хиляди деветстотин и осемдесет/ лева до 5 640 /пет хиляди
шестстотин и четиридесет/ лева. Съдът отчете, че неправилно от страна на ВРП е било
повдигнато обвинение на подсъдимата, че не е заплатила 38 месечни вноски в размер
на 140 лв. Видно от отбелязването в Решение № 813/26.02.2019 г. по гр.д. № 5851/2018
г. по описа на ВРС, 39-ти състав, с което е увеличен размерът на издръжката на 140 лв.,
считано от датата на завеждането на исковата молба -25.04.2018 г. до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж до 5-то число на месеца,
същото е влязло в законна сила на 26.03.2019 г. Макар със съдебното решение подс.
да е осъдена да заплаща увеличения размер на издръжката от датата на завеждане на
исковата молба т.е. от 25.04.2018 г. за неплатената издръжка за времето, преди да има
влязло в сила решение, тя следва да понесе само гражданска, но не и наказателна
отговорност. В този смисъл съществува константна съдебна практика, датираща още от
80-те години на миналия век- например Решение №484/16.10.1980г. по н.д.
№486/1980г., Първо н.о..Поради което и съдът прие, че същата не е заплатила 15
/петнадесет/ месечни вноски по 80 /осемдесет/ лева в периода от м.01.2018г. до
м.03.2019г. включително /т.к. падежът на издръжката е пето число на съответния
месец/, а не както прокурорът бе посочил само 4/четири/ такива и 27 /двадесет и
седем/ месечни вноски по 140 /сто и четиридесет/ лева за периода от м.04.2019г. до
м.06.2021г. включително, а не 38 /тридесет и осем такива/, като я оправда по
първоначално повдигнатото и обвинение.

По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ ПРИ ВРС:
8

Номер на акта:	140
Дата:	30 май 2023 г. (в сила от 15 юни 2023 г.)
Съдия:	Ивелина Христова - Желева

Дело:	20223110202586
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 юли 2022 г.

Присъда по НОХД №2586/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите