Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 18.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на девети септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 06255 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на “Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД срещу Р.П.М., с която се иска да бъде установено, че
ответникът дължи на ищцовата страна следните суми: 297,79 лева - главница по
договор за кредит „Бяла карта“ № *** г.; 63,42 лева - договорна лихва от 15.09.2017 г. до
06.07.2018 г.; 116,40 лева – неустойка; 16,42 лева – такса разходи за
извънсъдебно събиране просрочени задължения и 16,19 лева - обезщетение за
забава, считано от 07.07.2018 г. до 30.07.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на сумите. Претендират се разноски.
В
исковата молба се посочва, че между Р.П.М.
и „Аксес файнанс“ ООД е сключен договор за кредит „Бяла карта“ № *** г., по
силата на който на ответната страна е ползвала револвиращ кредит с максимален
размер от 300 лева. На ответната страна била предоставена кредитна карта, с
която може да усвои изцяло размера на кредита. Ответната страна усвоила парични
средства в размер на 297 лева, която следвало да се върне заедно с уговорената
договорна лихва. Ответната страна не осигурила необходимото обезпечение по
договора, за което следвало да заплати неустойка. Начислена била такса за
събиране на кредита. Твърди се за настъпила предсрочна изискуемост. Посочва се,
че е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Аксес
файнанс“ ООД и “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, по силата на
който в полза на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията към ответната
страна, произтичащи от цитирания договор за паричен заем. Твърди, че ответната
страна е уведомена за извършената цесия.
Постъпил
е отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на исковите
претенции. Излагат се твърдения, че към момента на подаване на заявлението,
договорът за цесия не е породил действие спрямо ответника. Излагат се
твърдения, че ответната страна не е уведомявана за предсрочната изискуемост.
Твърди се, че не е подписвано приложение № 1 към договор за цесия. Оспорва се
твърдението за усвояване на процесните суми. Счита за неравноправни клаузите, с
които се начислява договорна лихва, такса и неустойка.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
„Агенция за контрол на просрочените вземания” ООД депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу Р.П.М., отнасящо се за вземания, които са предмет на
настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.
гр. д. № 04647 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд,
за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е
връчена на длъжника, който е подал в срок възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК.
Това е наложило даването на указания на заявителя за предявяване на иск за
установяване на процесните вземания.
По делото е представен договор за кредит „Бяла карта“ от 09.09.2017 г. , сключен между „Аксес файнанс“ ООД и Р.П.М.. От договора се установява, че „Аксес файнанс“ ООД се задължило да предостави на ответника револвиращ кредит в максимален размер на 300 лева, който се усвоява чрез кредитна карта с № 516448. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по договора в размер на 43,2 %, а годишен процент на разходите – 45,9%. Ответната страна се задължила да заплаща до всяко 2- ро число на месеца, текущото си задължение за усвоения кредит и възнаградителна лихва, дължими за предходния месец.
В чл. 20 от договора е уговорена неустойка в размер на 10 % от размера на непогасената главница при неизпълнение на чл. 15 от договора, предвиждащ задължение на кредитополучателя да осигури в рамките на 3 дни поръчителство по договора при неплащане на падежа. Поръчителят следвало да бъде лице, което отговаря на следните условия: 1. Над 21 години с минимален осигурителен доход от 1500 лева; 2. Да работи от минимум 6 месеца по трудово правоотношение по силата на безсрочен договор; 3. Да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус 401 „редовен“; 4. Да се представи служебна бележка от работодателя на поръчителя; 5. Лицето да не е поръчител или кредитополучател по активен договор за паричен заем с „Аксес файнанс“ ООД.
В
чл. 21, ал. 4 от договора е уговорена клауза, която задължава кредитополучателя
при забава да заплаща разходи за събиране на кредита, които са в размер на 2,5
лева за всеки ден до заплащане на задължението. В чл. 21, ал. 5 от договора се
съдържа задължение на кредитополучателя да заплати сума в размер на 120 лева – такса разходи за дейност на
служител, която е дължима при настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Представено
е приложение № 1 към договора за кредит, в което ответникът е удостоверил
получаването на банковата карта с № 516448.
Изслушано е заключение
на съдебно – счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните по
делото. От същото се установява, че ответникът периодично е усвоявал парични
средства по револвиращия кредит и периодично е извършвал плащания в общ размер
на 943 лева. Експертът пояснява, че ако не се вземат предвид начислените
вземания за неустойка и такса разходи за извънсъдебно събиране просрочени
задължения, то ответникът е погасил изцяло вземанията за главница,
възнаградителна лихва и лихва за забава по кредита. Пояснява, че при този
вариант ответникът е надплатил сумата в размер на 37,79 лева. Даденото
заключение на експертизата е компетентно, обосновано и непротиворечиво, поради
което съдът му дава вяра.
По делото е представен
рамков договор за цесия от 11.11.2016 г. и приложение №1 от 23.04.2019 г. към
него, от които е видно, че „Аксес файнанс“ ООД е прехвърлило на ищцовата страна
“Агенция за контрол на просрочени задължения” всички вземания към Р.П.М., произтичащи от договор за кредит „Бяла карта“ № *** г. Действително
представеното приложение № 1 от 23.04.2019 г. не съдържа подпис на страните по
договора за прехвърляне на вземания, но от представените потвърждение за
сключена цесия, пълномощно за уведомяване на длъжниците и уведомление може да
се направи извод, че е сключена цесия, отнасяща се за процесните вземания.
Приложено е пълномощно, от което се
установява, че „Аксес файнанс“ ООД е упълномощило ищцовото дружество да извърши
всички действия по уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия. По делото е приложено уведомително писмо на
“Агенция за контрол на просрочени задължения ” ООД, в качеството си на
пълномощник на „Аксес файнанс“ ООД. Това води до извод, че извършената
цесия е съобщена на ответника с получаването на исковата молба и приложенията
към нея.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за
връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:
действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост на
задължението за неговото връщане, заедно с размера на лихвата и наличието на валидни клаузи за неустойка
и такса „разходи за извънсъдебно събиране просрочени задължения“. В тежест на
ищеца е да установи тези обстоятелства.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е
налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен
в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със
специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
Ответната страна не
оспорва, че е получила кредитната карта, а и това се установява от
представеното приложение № 1 към договора за кредит.
След като процесният
договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата
на ЗПК, които важат за всички договори
за потребителски кредит и
уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи,
приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от
императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно – арг. чл. 7,
ал. 3 ГПК.
Според чл. 33, ал. 2 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че
с твърденията за наличие на клаузи за начисляване на неустойка за неизпълнение
на задължение и такси за разходи за събиране, се цели заобикаляне на
ограничението на чл. 33 ЗПК
и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с
хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл. 21,
ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Поради това са
нищожни клаузите в договора за потребителски кредит, с която се предвижда, че
кредитополучателят дължи неустойки за неосигуряване на обезпечение и такса за
извънсъдебно събиране.
Отделно от горното
следва да се отбележи, че многобройните
изисквания, на които
трябва да отговаря поръчителя за обезпечение на потребителски кредит, противоречи
на принципа на добросъвестността и цели да създаде единствено и само предпоставки за
начисляване на неустойка,
която да се включи към печалбата на търговеца заемодател, т. е. въвежда се още един сигурен
източник на доход на икономически по - силната
страна. В този смисъл
клаузата за неустойка се явява нищожна
като противоречаща на добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл.
26, ал. 1, пр. трето
ЗЗД.
Горното налага извод,
че извършените плащания от ответника, които са в общ размер на 943 лева не
следва да се отнасят за погасяване на вземанията за неустойка и такса за
извънсъдебно събиране. От заключението на експерта се установи, че с
направените плащания от ответника са погасени изцяло вземанията за главница,
възнаградителна лихва и лихва забава. Това налага извод за неоснователност на
исковете и като такива следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да му се присъдят направените разноски. Същият е направил разноски единствено в исковото производство, които са в размер на 300 лева за заплащане на адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите претенции на “Агенция за контрол на
просрочените вземания” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, ет. Мецанин срещу Р.П.М.,
ЕГН **********,***, офис 3, с които се иска да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 297,79 лева - главница
по договор за кредит „Бяла карта“ № *** г,. сключен между цедента „Аксес файнанс“ ООД и ответника Р.П.М.,
сумата в размер на 63,42 лева -
договорна възнаградителна лихва от 15.09.2017 г. до 06.07.2018 г., сумата от 116,40
лева – неустойка за непредставяне на обезпечение по договора за кредит,
сумата от 16,42 лева – такса разходи за извънсъдебно събиране просрочени
задължения и 16,19 лева - обезщетение за забава, считано от 07.07.2018
г. до 30.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите, които вземания са прехвърлени на
цесионера Агенция за контрол на просрочените вземания” ООД и за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 04647 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА “Агенция за контрол на просрочените вземания”
ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, ет.
Мецанин ДА ЗАПЛАТИ на Р.П.М., ЕГН **********,***, офис 3 сумата в
размер на 300 лева - направени разноски за адвокатски хонорар в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 04647 по описа за 2019 г.
на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.