Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № .../09.07.2012 г. по гр. д. № .../2012 г. по описа на Районен съд – В. Т. е прието за установено по отношение на „Е. Б. П.” , ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. В., район В. В., В. таурс Г, бул. „В.В.“ №...., представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет Б. Д., К. К. и Б. М., че П. М. Д., ЕГН *, с адрес: гр. В. Т., ул. “Т.“ № ..., . ..., ап. ...не дължина „Е. Б. П.” – гр. В. сумата от ... лева ( ...), представляваща начислена корекционна сума по Дебитно известие № .... от 20.12.2011 г., за периода 23.06.2011 г. до 19.12.2011 г. Със същото решение е осъдено „Е. Б. П.” , ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. В., район В.В., В. таурс Г, бул. „В. В.“ № ..., представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет Б. Д., К.К. и Б. М. да заплати на П. М. Д., ЕГН *, с адрес: гр. В. Т., ул. “Т.“ № ..., ..., ап. 4 сумата от.. лева (.... ....(, представляваща направени разноски по делото - платени държавна такса и адвокатско възнаграждение. В законния срок е постъпила въззивна жалба от “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., р-н В. В., бул. „В. В.” № ...., В. Т. Г, ЕИК ...против Решение № .../22.03.2012 г. по гр. д. № ..../2011 г. по описа на Районен съд – Г. О. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно. Твърди се, че първоинстанционният съд бил приел, че съществува трайна съдебна практика, с която бил даден отрицателен отговор на въпроса за съществуването на законово основание за доставчика на ел. енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. Излага се, че първостепенния съд още бил приел, че клаузите на ОУ на ДПЕЕЕМ предвиждащи правото на доставчика да извърши едностранна корекция на сметката на потребителя за изминал период имали неравноправен характер, както и че по делото не се доказало, че посоченото в справката количество електроенергия било реално доставено и към коя дата процесния електромер измервал неточно. Излага се, че тези мотиви на първоинстанционния съд не били съобразени с императивната разпоредба на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, не кореспондирали със събраните по делото доказателства. На първо място се излага, че нито смисълът, нито буквата на закона предвиждали въвеждането на дискриминационен режим спрямо електроразпределителните дружества. Пропускът на нормотвореца да предостави на електроразпределителните дружества изрично възможността за извършване на едностранна корекция бил вследствие или на виждането, че това трябва да се определи от ОУ или се касаело за празнота в правото. На следващо място се излага, че съществувала изрична законова разпоредба – императивната норма на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, така и съдебна практика по отношение на провоприлагането в случаите на празнота в правото. Излага се още, че съществувал изричен законов текст – чл. 44 от ЗИ, който възлагал на всички лица, които използват средства за техническо измерване да следят за тяхната изправност и да носят отговорност за точността на измерването. Абонатът бил ползувател, в облигационно-правен смисъл на СТИ, независимо че не бил собственик и това било законовото основание за съществуването на текстовете на чл. 37 и сл. от ОУ на ДПЕЕЕМ, поради което те не можели да бъдат неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Излага се, че тази процедура нямала характер на санкция към потребителя, тъй като задължението на абоната да заплати сумата изчислена по методологията посочена в чл. 38, ал. 3 от Общите условия на договора за пренос на електрическа енергия по електропреносната мрежа (ДПЕЕЕМ) произтичало пряко от договора като източник на права и задължения за страните по правоотношението за доставка и продажба на електрическа енергия. В този смисъл регламента на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ не била неравноправна клауза по чл. 143 от Закона за защита на потребителите. На следващо място по делото не били събрани доказателства, че електроразпределителното дружество не било изпълнявало с грижата на „добър стопанин” задълженията си установени в ЗИ, ЗЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ. Направено е искане да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения иск. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В отговора на въззивната жалба се излага, че същата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 1022/2012 г. по описа на Районен съд – В. Т. е образувано въз основа на предявен от П. М. Д.от гр. В. Т. против “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. сграда № 6 иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата .... лв., представляваща начислена корекционна сума за периода 23.06.2010 г. - 19.12.2011 г. В исковата молба се излага следното: Ищцата твърди, че е потребител на електрическа енергия в недвижим имот, намиращ се в гр. В. Т., ул. “Т.“ № .., . ..., ап. ..., като ползваната на този адрес ел. енергия заплаща на ответника по партида с клиентски № *, за абонатен номер *. Ищцата посетила касите на ответното дружество, за да заплати месечната си сметка за ел. енергия и там я уведомили, че дължи сумата от .... лв. Потребителя подал жалба на 19.01.2012 г. в ЦОК – В. Т., с която оспорила дължимостта на корекционната сума. По пощата на 08.02.2012 г. получила отговор от ответното дружество, че възражението й е неоснователно и сумата по фактурата била реално дължима по силата на договора за продажба на ел. енергия. Корекцията била извършена на основание чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ на ДПЕЕ. От приложената към отговора справка било видно, че въз основа на Констативен протокол № ...., съставен на 20.12.2011 г. от служители на ,,Е. Б. М.” , била начислена от ответника ,,Е. Б. П.” процесната сума от .... лв. Твърди, че не дължи сумата по корекцията, отказала е да я заплати и я е оспорила изрично с писмена жалба до ответника. Заявява, че не била присъствала при отваряне на ел. таблото, нито при извършване на проверката на СТИ, нито при съставяне на протокола от техниците на ЕРП, като копие от протокола не бил предоставен на потребителя, дори не била уведомявана, че е извършвана проверка. Твърди, че чл. 24 от ОУ предвиждал пораждане на правото на ответника да извърши корекция на сметките при извършена проверка по реда на чл. 61 от ОУ, който ред в случая не бил спазен. Оспорва изцяло и констативния протокол, доколкото същият е частен документ и няма материална обвързваща сила за съда. Заявява, че в Закона за енергетиката не е предвидена твърдяната отговорност в размер на процесната сума. Счита, че аналогичното правило, на което ще се позове ответника, прието в Общите условия на ответника, и правилото, съдържащо се в Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на ,,Е. Б. Мрежи” , са нищожни и противоречат на правните норми от по-висок ранг, регламентиращи правилата за разпределение на риска при продажба на родово определени вещи, а освен това противоречат на интереса на потребителя. За ищцата не съществувала обвързваща действителна клауза, по силата на която да дължи процесната сума. Оспорва начина и методиката, по които е начислена сумата по посочената партида като неправилни и незаконни. Твърди, че липсват доказателства електрическата енергия на процесния адрес да се измерва от законно монтирано, сертифицирано по реда на Закона за измерванията, СТИ. Заявява, че размерът на паричната сума по корекцията е произволно определен, при това от лица без пълномощия за това. Твърди, че произволно е “начислена” сумата, т.е. без каквото и да е правно основание, в нарушение на нормите, които уреждат предоставянето и потреблението на ел. енергия, като не било ясно по какъв начин и въз основа на каква методика била извършена служебната корекция. Счита, че разпределителното дружество няма право да иска заплащане на ел. енергия, която не е била доставена и потребена. Твърди, че прилаганата от дружеството процедура за начисляване на ,,корекционни суми” върху вече платени месечни сметки е неправомерна и се основава на нищожни правни норми. Излага съображения, че съгласно нормата на чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, действала към датата на влиза в сила на евентуалните ОУ на ответника неравноправна клауза в договор сключван със потребител, била уговорка във вреда на потребителя. Същата норма била преповторена и в чл. 143, т. 6 от сега действащия ЗЗП. Нищожна била разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ОУ на ДПЕЕ, тъй като по същността си била санкция, предвидена от единия съконтрахент по отношение на другия при наличие на договорна връзка. Излага се, че предвиждането на обективна отговорност е изключение, тъй като ангажирането на отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение, е правомощие единствено на законодателя. Твърди, че ако се приеме обратното, заявява, че на този адрес не е потребена ел. енергия в количество, което да се равнява на процесната сума по одобрените от ДКЕВР цени за ел. енергия. Посочва, че потребителите при общи условия дължат на доставчика - продавач, съгласно издадения лиценз, само стойността на месечно доставена, месечно потребена и месечно измерена ел. енергия, посредством законно монтирано и сертифицирано СТИ. Счита, че от потребителя не може да бъде тьрсена каквато и да било отговорност по повод правилното измерване на електрическата енергия, тьй като потребителят нямал задължение да следи за техническата изправност на СТИ. Заявява, че всяко претендиране и получаване на суми, начислени въз основа на презумирани неизправности на измервателните средства, е неоснователно и представлява злоупотреба с монополно положение. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че не му дължи сумата ... лв., начислена по партидата й за корекция на потребена ел. енергия за периода 23.06.2011 г. - 19.12.2011 г. Пред първоинстанционния съд ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е оспорил предявения иск.Излага подробни доводи, за неправилност на съдебната практика на ВКС, постановена до момента по сходни казуси. По същество на спора, реливира твърдения, че процесната сума е съобразена с принципите и методологията на корекционните процедури в чл. 37 и сл. от ОУ на ДПЕЕЕМ, като на 19.12.2011 г., в резултат на извършена контролна проверка на СИ на абоната, било установено отклонение в точността на измерване на потребяваната електроенергия, като било констатирано, че между вход и изход на СТИ има поставен шунт от гол меден проводник. Моли се предявеният против него отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен като бъдат присъдени направените деловодни разноски. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: Не е спорно в отношенията между страните, че са обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между тях договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който ищцата П. М. Д. е потребител на ел. енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и клиент (кл. № *) на дружеството ответник за обект, находящ се в гр. В. Т., ул. “Т.“ № ......, ап.. От представения по делото копие от констативен протокол №.../19.12.2011 г. се установява, че на същата дата длъжностни лица на „Е. Б. Мрежи” , гр. В. са извършили техническа проверка на електромер № ..., находящ се в електромерно табло в помещение на обекта. Проверяващите са установили, че схемата на присъединяване е неправилна. Установено било въздействие, като е монтиран неправомерно мост от меден проводник 6 кв.мм. между входяща и изходяща фазова клема на електромера и поради тази причина консумираната електроенергия по този проводник не се измерва и не се заплаща. Протоколът е подписан от служителите, извършили проверката и един свидетел – Я. Т. П., представил се за син на ищеца. Въз основа на заключението от протокола, в ответното дружество е изготвена Справка за корекция при неточно измерване на ел. енергия за периода от 23.06.2011 г. - 19.12.2011 г., общо 180 дни, за обекта на ищцата. Същевременно за този период „Е. Б. П.” е съставил фактура № */20.12.2011 г., на стойност ....с ДДС. Св. К. И., служител на „Е. Б. Мрежи” заявява, че е участвал в проверката, като при същата установили, че на електромера на ищцата имало поставен мост, което довел да знанието на мъж, който се представил за син на ищцата. По делото не са приложени Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е. Б. П.” и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на “Е. Б. Мрежи” . От заключението на допуснатата и изслушана съдебно - техническа експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че е налице шунтиране на измервателната система (токовия датчик) на СТИ, вследствие на което тя не отчита преминалата електрическа енергия по допълнително монтирания шунт от захранващия кабел към абоната или по-голяма част от потребявания ток преминава през веригата с по-малко съпротивление и не се отчита, а по-малка част от потребявания ток преминава през измервателната система на СТИ, което е резултат от неправомерна намеса в свързването на електромера към електроразпределителната мрежа. Според вещото лице стойността на електроенергията за корекция за процесния период от 180 дни е в размер на .... лева, тъй като за база при извършената от ответника корекция неправилно е използвана пропускателна способност на СТИ от 63А, при действителна такава от 50А, съответстваща на пропускателната способност на проводниците, с които е свързан. Вещото лице дава заключение, че технически е възможно корекционната електроенергия да бъде доставена и да премине през измервателната система на СТИ на абоната. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № ..../09.07.2012 г. по гр. д. № ..../2012 г. по описа на Районен съд – В. Т. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че предявения иск е с правно основание чл. 124 от Гражданско процесуалния кодекс (отрицателен установителен иск). Не се спори, че ищцата е потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на въз основа на договор за продажба на енергия. Следователно източник на облигационното задължение на ищцата за заплащане на енергийното предприятие () на ползваната енергия е посоченият договор. Предвиденият в чл. 38 от ОУ, механизъм за корекция на сметката на потребителя за минал период почива на предположение, че енергията е доставена, без да е измерена или не е измерена правилно от средствата за търговско измерване, върху които потребителят е длъжен да не извършва интервенция. В случая ответникът, чиято е тежестта на доказване на съществуването на вземането, отричано от ищеца (), не е провел пълно доказване, че е налице промяната на схемата на свързване на електрическото съоръжение (чл. 16, т. 5 от ОУ) или използването на електрическа енергия, без да се отчита (чл. 16, т. 6 от ОУ), отразяваща се на измерването на ползваната електрическа енергия. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ОУ ответното дружество изчислява и коригира количеството пренесена електрическа енергия, в случаите на констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към разпределителната мрежа. В случая не само, че не е установено такова неправомерно въздействие от страна на потребителя, а напротив от констативен протокол № 0049278/19.12.2011 г. се установява, че електромерът е бил пломбиран. Съставеният констативен протокол от 19.12.2011 г. е частен свидетелстващ документ, с оглед критериите на , който като удостоверяващ изгодни за издателя му факти не се ползва и с доказателствена стойност. Ето защо и протоколът от 19.12.2011 г. се ползва само с формална доказателствена сила () относно авторството му, чието съдържание, от което съдът не е обвързан, се преценява по вътрешно убеждение наред с другите доказателства. Промяната на схемата на свързване на електрическото съоръжение (чл. 16, т. 5 от ОУ) или използването на електрическа енергия, без да се отчита (чл. 16, т. 6 от ОУ) не е доказана и посредством изслушаната съдебно – техническа експертиза, тъй като вещото лице е правило изводите си въз основа на констатациите в протокола от 19.12.2011 г. За да бъде констативния протокол, съставен от служителите на „ Е. Б. Мрежи” основание за корекция на сметката на абоната, съгласно същите Общи условия (чл. 61), на които се позовава ответното дружество, следва да е спазена процедурата по съставянето му. Смисълът е, че по този на¸ин фактическите констатации и резултатите от проверката се довеждат до знанието на потребителя и същевременно той удостоверява с подписа си неизгодния за себе си факт – разминаването в потребената и отчетена ел. енергия, за да могат тези фактически констатации и резултати от проверката да се доведат до знанието на потребителя, той трябва да присъства на проверката от самото й начало. Едва, ако не може да бъде намерен и ако са положени достатъчно усилия той да бъде открит, проверката може да се извърши в присъствието на свидетел, които ще удостовери това с подписа си. Това би могло да бъде единственото тълкуване на чл. 61 от Общите условия. При положение, че при проверката не е присъствала ищцата, а проверката е извършена без нейно участие, преди да са положени достатъчно усилия потребителят да бъде открит, то се налага извода, че обективираните в протокола констатации са непротивопоставими на ищцата и представеният протокол за проверката не може да съставлява основание за коригиране сметката на абоната. По делото се установи, че потребителят (ищцата) не е присъствала на проверката (показанията на св. К. И.). По делото не се твърди, че протоколът е подписан от абоната, а посочения свидетел, не се установи от гласните доказателства, да е упълномощаван от него да се подписва на такъв тип протоколи. Св. К.И. – служител на ответното дружество свидетелства за действия, които той е извършвал, поради което съдът не кредитира показанията му. Съдът цени показанията на този свидетел, като съгласно съобразява факта, че е служител на ответното дружество и ги съпоставя с останалите, събрани по делото доказателства. Но дори същият свидетел установява, че ищцата не е присъствала на проверката. Ответното дружество, за да докаже неправомерното въздействие, е можело да се възползва от разпоредбата на чл. 207 от ГПК, което не е сторено. На следващо място ответното дружество не е доказало, че начисленото количество електрическа енергия е доставено и реално потребено от ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока (вж. Решение № 1081/07.02.2008 г., по т. Д. № 657/2007 г. на ВКС на РБ). Относно възможността относими правни норми да пораждат това право за ответното дружество, следва да се отбележи, че процедурата по коригиране на сметки по реда на НППРЕМПП (отм.) противоречи на закона, тъй като специална процедура за едностранно коригиране на цената на доставяното количество електроенергия на потребителите за изминал период отсъства в ЗЕ. С Решение № 165/19.11.2009 г. по т.д. № 103/2009 г., II т.о. на ВКС на РБ относно приложението на НЛДЕ се приема, че такава процедура при новите материални правила не е предвидена, т.е. липсва и нормативно установено задължение за абоната да заплаща ел.енергия извън установената със СТИ. Следва да се има предвид и обстоятелството, че методиките в общите условия допускат изчисляване на корекцията, без да се отчита към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия. Безспорно е, че поддържането на техническата изправност на средствата за търговско измерване е задължение на електроразпределителното дружество. По делото не се установи кога е извършена последната проверка на СТИ, което би рефлектирало върху периода на извършената корекция. Недобросъвестното поведение на собственика на СТИ не следва да ощетява потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му във всички случаи за максимално предвидения срок. От друга страна следва да се съобрази и заключението на вещото лице, съобразно което не е приложена точно разпоредба за изчисляване на корекцията, тъй като за база била използвана пропускателната способност на СТИ, която била 63А, а пропускателната способност на захранващите проводници, които били част от присъединителните съоръжения били 50А. Следва да се приеме, че извършената корекция не съответства на действителното фактическо състояние и е в противоречие с договорените Общи ¾словия. На следващо място при извършената проверка, не е извършен опис на уредите на ищеца, поради което не е установено безспорно къде е крайният консуматор на електроенергията, респективно - консумира ли се ток, без да се отчита и заплаща, чрез направеното присъединяване към мрежата. Теоретичната възможност за консумация на електрическа енергия, без да е отчитана по надлежния ред, не може да се приеме за безспорно, че е осъществена от абоната, тъй като при липсата на консуматори, които да е възможно да са ползвани, в конкретния случай не се установяват. Тук следва да се подчертае и че основанието за заплащане на електрическа енергия е нейното ползване, поради което и по същество стойността на корекцията на сметката за електрическа енергия, извършена при условията на чл. 38 от ОУ, не представлява цена за ползването на енергията. Следва да се отбележи и че, при положение, че страните са обвързани от договор и е налице основание (валидно правоотношение между лицето, което дава и лицето, което получава нещо) за доставяне, съотв. за заплащане на електрическа енергия, в разглежданата хипотеза не може да се поставя въпрос за неоснователно обогатяване от страна на потребителя. В основата на преизчисляването по реда на чл. 38 от ОУ са принципите на разпределението на вредите и поемане на риска, тъй като корекцията на сметки, както бе отбелязано, почива на предположение за ползване на електрическа енергия. По всички изложени съображения и при приложение на разпределението на тежестта на доказване, последиците от недоказването на основание и размер на вземането, следва да се отнесат във вреда на ответника (), поради което и предявеният срещу „Е.OH Б. П.” иск е основателен. В т. см. - Решение от 23.02.2009 г. на СГС по гр. д. № 866/2008 г. На следващо място коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане - Решение № 189/11.04.2011 г., по т.д. № 39/2010 г. на ВКС на РБ, ІІ т.о., Решение № 79/11.05.2011 г. по т.д. 582/2010 г. на ВСК на РБ, ТК, ІІ о. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанциянния съд, поради което Решение № 806/09.07.2012 г. по гр. д. № 1022/2012 г. по описа на Районен съд – В. Т., с което е уважен предявения иск, следва да се потвърди. Съобразно изхода на спора пред второинстанционния съд “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. сграда №6, ЕИК ...,следва да заплати на ищцата П. М. Д., ЕГН *, с адрес: гр. В.Т., ул. “Т.“ № ..., . .., ап.... направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 550 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, съгласно който не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до ... лв. – за граждански дела, респ. до ... ... лв. – за търговски дела, решението и окончателно и не подлежи на обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо, Окръжен съд – В. Т. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 806/09.07.2012 г. по гр. д. № 1022/2012 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. ОСЪЖДА “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б.П.– В. сграда № 6, ЕИК ...да заплати на П. М. Д., ЕГН *, с адрес: гр. В. Т., ул. “Т.“ № ..., ..., ап... направÕните по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на.... (....) лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |