Номер 9903.11.2020 г.Град ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ***I-ви Граждански състав
На 02.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Тодор И. Тихолов
Секретар:Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Тодор И. Тихолов Гражданско дело №
2020**201003*9 по описа за 2020 година
Производството е по молба с правно основание чл. 5 от Закона за защита от
домашното насилие.
В НРС е постъпила молба за издаване на заповед за защита от З. И. И. ,
ЕГН********** с настоящ адрес в гр.***, ул.“***“№* в качеството на
пострадал и молител, срещу акт за домашно насилие упражнено върху нея от
А. В. В. , ЕГН711010*060 с постоянен адрес в гр.***, ул.“***“№**.
Молбата е заведена в НРС с вх.№1887/0*.09.2020г. С разпореждане
№5*7/0*.09.2020г. производството по делото е било оставено без движение,
като съда е дал указания и срок за тяхното изпълнение. Указанията са били
изпълнени в срок, поради което съдът намира молбата за допустима и следва
да се разгледа по същество.
Молбата към настоящият момент е неоснователна.
На проведеното съдебно следствие се установи следната фактическа
обстановка:
Ответникът по делото живее в гр.*** на ул.»***»№**, но имотът е
собственост на родителите му, от които само неговата майка е жива и тя
живее заедно с него в същия имот.
Молителката З.И. и ответника А.В. живеят заедно от осемнадесет
1
години. От съжителството си имат родени четири деца, но В. е признал за
свое дете само Г. която към настоящият момент е непълнолетна, но живее при
родителите на майка си в гр.***, ул.»***»№*.
Преди датата, за която молителката твърди, че спрямо нея е упражнено
домашно насилие - на 1*.12.2019г. ответника В., който работи като гробар бил
на погребение, след което се прибрал на адреса в гр.***, ул.»***»№**. Освен
ответника, на погребението били бащата на И. и съсед на В.. На връщане от
гробището, съседът на В. купил от магазина туба бира и му я оставил да я
консумира. На същият адрес по това време се намирала и И. с четирите деца.
След като ответника се прибрал, И. и децата седнали с него да вечерят.
По-рано на същия ден И. си организирала превоз. След като
семейството и децата легнали да спят, през нощта, около 02.30ч. И. взела
шестнадесет годишната З. – най-голямото дете в семейството и с превоза
напуснала гр.***. Около 03.00ч. В. се събудил и установил, че И. и най-
голямото дете ги няма. Притеснен, В. веднага отишъл в дома на родителите
на И. да я търси, но не я открил. След това ходил до центъра на града, където
също не я намерил. Прибрал се в къщи и не съобщил на полицията, защото
решил да изчака.
На следващия ден сутринта го извикали на погребение, на което В.
отишъл, за да изкара пари, които му били необходими, за да храни и издържа
останалите три деца. За да му помага, В. извикал един от братята на И. да
копае. След като приключили с погребението, В. притеснен започнал да звъни
на И., за да разбере къде се намира. Първоначално тя не отговорила на
повикванията му, но накрая след множество позвънявания приела обаждането
му. В. я попитал къде е и тя му казала, че няма да му отговори. Накрая се
намесил брата на И., който бил с него. От свой телефон, той се обадил на И. и
тя в телефонния разговор с него му съобщила, че се намира на Аерогара –
София. Това В. чул и попитал И. какво прави там. Тя му отговорила, че това
не го интересува.
При това пътуване до София, И. изпратила непълнолетната З. в
Германия при човек, с който по-рано била установила близки отношения.
В последствие въпреки, че не разполагал със смартфон, В. научил, че И.
2
имала отношения с друг мъж от гр.Сливен. Това му станало известно от
познати, които имали регистрация във «Фейсбук» с техните телефони, които
показали на В. снимка на И. с този мъж и децата на И. и В..
На 15.05.2020г. свидетелката М.А. – майка на И., получила инсулт и се
наложило лечението й в болницата в гр.Гулянци. Поради влошилите се
отношение между И. и В., която се наирала на територията на страната след
отвеждане на непълнолетната З. в Германия, между тях отново избухнал
скандал, в следствие на който И. за кратко се преместила с трите деца в дома
на родителите си.
На 08.08.2020г., за който ден И. твърди, че по отношение на нея бил
извършен акт на домашно насилие, тя се намирала в гр.*** в дома на
ул.“***“№**, в който съжителствала с В.. На проведеното съдебно дирене се
установи, че тя не е канила родителите си на гости, а след като В. се върнал в
дома си, между тях започнал скандал относно цялото поведение на И. и
срама, който В. изпитвал от това. Едно от децата – А. излязло от дома на В. и
отишло при баба си и дядо си на ул.“***“№* да ги извика и да успокоят И. и
В., които се карали. След като родителите на И. пристигнали, тя и децата
били изгонени от В. от дома му.
След като подава молба и декларация по ЗЗДН и съда с определение от
15.09.2020г. я уважава, И. на 12.10.2020г. напуска пределите на страната с
малолетните А. и А.а, като се установява в Германия при мъжа от гр.Сливен,
с когото както се посочи и по-горе, по-рано била установила близки
отношения. На територията на страната остава само непълнолетната Г. която
В. е признал за своя дъщеря и която без неговото съгласие не може да бъде
изведена от България. Следва да се посочи, че 12.10.2020г. е датата, за която е
насрочено разглеждане на делото с оглед произнасянето на съда по
окончателните мерки за закрила.
С оглед на тази фактическа обстановка, съдът намира, че не е извършен
акт на домашно насилие по отношение на И.. Поведението на молителката е
трайно и негативно насочено към ответника, като с него тя го предразполага
и мотивира да се срамува и притеснява от отношението на близките и
познатите, които има в тясното общество на турско езично малцинство, в
което и двамата живеят и в което има установени традиции относно
3
поведението на жена и мъж. Наред с това И. често предизвиква В. и го дразни,
след което бяга при родителите си. Не на последно място за период от около
година, И. успява да установи близки отношения с друг мъж и след като
използва възможността, която й се предоставя със ЗЗДН да организира
напускането на страната заедно с останалите две деца, които В. не е признал.
Следва да се отмени издадената въз основа на определение
№199/15.09.2020г. Заповед за незабавна защита №*/15.09.2020г. по гр.д.
№3*9/'20г. на НРС.
Разноските по делото за държавна такса в размер на 25лв. и 5лв. за
издаване на изпълнителен лист следва да се възложат на З. И. И. ,
ЕГН********** с настоящ адрес в гр.***, ул.“***“№*.
Решението на съда следва да се връчи на страните, а копие от него на
РУ-*** за сведение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ издадената въз основа на определение №199/15.09.2020г.
Заповед за незабавна защита №*/15.09.2020г. по гр.д.№3*9/'20г. на НРС.
ОСЪЖДА З. И. И. , ЕГН********** с настоящ адрес в гр.***,
ул.“***“№* да заплати по сметка на НРС разноски по делото за държавна
такса в размер на 25лв. и 5лв. за издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.16, ал.3 от ЗЗДН решението на съда да се връчи на
страните, а копие от него да се изпрати на РУ-*** за сведение.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в 7-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
4