ПРОТОКОЛ
година 2020-та град ***
РАЙОНЕН СЪД
дванадесети наказателен състав
на шести януари две хиляди и двадесета година
в
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
Секретар:
Иглика Василева
сложи
за разглеждане докладваното от съдия ДАСКАЛОВ
НЧХД
№ 1649 по описа за 2019 година
На именното повикване в 10:05 часа се явиха:
ТЪЖИТЕЛЯТ З.П.Г. – редовно уведомена, се явява лично и
с адв. Д.С., упълномощена отпреди.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.В.К. – редовно уведомен, се явява лично
и с адв. В.П., упълномощена отпреди.
ПО ДАВАНЕ
ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Д.С. – Да се даде ход на делото.
ТЪЖИТЕЛКАТА Г.– Да се даде ход на делото.
АДВ. В.П.- Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ К. - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални
пречки за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА
САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ
Д.В.К. - роден на *** ***, ***, *** гражданин, със средно-специално
образование, работи, неженен, неосъждан, ЕГН: **********.
ПОДСЪДИМИЯТ К. - Получил съм препис от частната тъжба
и от разпореждането за насрочване на делото преди повече от седем дни.
Съдът докладва, че с частната тъжба са предявени два
граждански иска от страна на З.П.Г. против Д.В.К., както следва - граждански
иск за сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от деяние по чл. 130, ал. 2 НК, описано в частната тъжба, ведно със законната
лихва върху същата сума, считано от момента на извършване на деянието, а именно
- 27.06.2019 г., до окончателното изплащане на същата сума и също така -
граждански иск за сумата от 2000 лв. представляваща претърпени неимуществени
вреди, резултат от деяние по чл. 146, ал. 1 НК описано в частната тъжба, ведно
със законната лихва, считано от 27.06.2019 г., до окончателното изплащане на
същата сума.
Съдът отправя запитване към частния тъжител дали
поддържа искането си да бъдат приети за съвместно разглеждане в наказателния
процес докладваните два граждански иска.
ТЪЖИТЕЛКАТА Г. – Да, поддържам искането си.
АДВ. П. – Уважаеми Г-н Съдия, считам, че предявените
граждански искове за своевременно предявени. Ако приемете, че същите биха
затруднили разглеждането на наказателния процес, аз моля да не ги приемате за
съвместно разглеждане. Що се отнася до твърденията в тъжбата, в отговора сме
оспорили същата, както в наказателната част така и в гражданската.
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Солидализирам се със защитника си.
Като взе предвид така изразените позиции на страните,
Съдът намира, че докладваните в днешното съдебно заседание граждански искове
биха могли да затруднят разглеждането на делото в основната му, а именно – наказателноправната
част, поради което не следва да бъдат приемани за съвместно разглеждане в
настоящия наказателен процес и
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателния
процес докладваните в днешното съдебно заседание два броя граждански искове от
страна на З.П.Г. против Д.В.К., както следва - граждански иск за сумата от 2000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
от деяние по чл. 130, ал. 2 НК, описано
в частната тъжба, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от
момента на извършване на деянието, а именно - 27.06.2019 г., до окончателното
изплащане на същата сума и също така - граждански иск за сумата от 2000 лв.
представляваща претърпени неимуществени вреди, резултат от деяние по чл. 146,
ал. 1 НК описано в частната тъжба, ведно със законната лихва, считано от
27.06.2019 г., до окончателното изплащане на същата сума.
Съдът разяснява на страните правата им по чл.
274 и чл. 275 НПК и останалите им
процесуални права.
АДВ. С.– Отвод на секретаря и съдебния състав не
правим. Имаме искане за разпитване на трима свидетели, които водим в днешното
съдебно заседание, а именно това са ***, ***. и ***. Тези свидетели ще
свидетелстват относно обстоятелствата, които сме описали в тъжбата. Това са
свидетели, които са били там по време на инцидента, видели са случващото се,
преки очевидци са на случая и искаме да бъдат разпитани.
АДВ. П. – Уважаеми Г-н Председател, нямам основания да
искам отвод на съдебния състав и секретаря. Във връзка с дадената ми възможност
за сочене на доказателства, водим и моля
да допуснете до разпит като свидетели *** и ***., които лица са присъствали на
27.06.2019 г. по време на инцидента. Що се отнася до направеното искане за допускане
на разпит на свидетели от страна на тъжителката, нейно право е да сочи
свидетели, но същата заявява, че са присъствали и са преки очевидци на
инцидента, обстоятелство което не се твърди в тъжбата. В самата тъжба се
твърди, че на инцидента е присъствал свидетелят ***, така че моля да оставите без
уважение искането за разпит на другите двама свидетели. Не възразявам *** да
бъде допуснат като такъв.
Съдът дава възможност на страните да заявят дали
желаят да постигнат помирение.
АДВ. С. – Не, категорична е моята поверителка, че не
желае.
Като взе предвид становищата на страните, Съдът намира,
че съдебното следствие следва да бъде открито и в хода на същото следва да се
произнесе по направените в днешното съдебно заседание доказателствени искания,
ето защо Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТКРИВА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Докладва, че по отношение на Д.В.К. са повдигнати две
обвинения както следва, а именно за това, че:
-
на 27.06.2019 г.в
гр. *** е причинил лека телесна повреда изразяваща се в болки и страдания без
разстройство на здравето на З.П.Г. – престъпление по чл. 130, ал. 2 НК.
-
на 27.06.2019 г.
в гр. *** е нанесъл обида на З.П.Г. като се е *** и из*** в лицето й, а също
така й е казал „*** и ***“ – престъпление по чл. 146, ал. 1 НК.
Съдът дава възможност на подсъдимия Д.В.К. да даде
обяснения.
ПОДСЪДИМИЯ К. – Разбирам в какво съм обвинен, не се
признавам за виновен. Желая да дам обяснения.
Приятелката ми ***
е купила апартамент в гр. *** на ул. „***и с ***. отиваме до апартамента на
27.06.2019 г. по обяд. Качваме се в асансьора и отиваме на третия етаж и на
вратата на асансьора при отварянето има шкафче, нещо има отпред, което не мога
да отворя. Избутвам вратата и слизам от асансьора, и отивам в апартамента. След
като отидохме в апартамента да местим една печка, че на жената не и харесва
мястото, оттам се връщаме да слизаме пак с асансьора и съответно, шкафчето беше
пак на вратата на асансьора. Отварям асансьора, пак избутвам шкафчето за да се
качим и слезем по асансьора и в същия момент З. излиза и почва да прави
скандали. След това нещо аз казвам, че няма да се занимавам с нея и първо
влиза…
СЪДЪТ – Уточнете какви скандали е започнала да прави,
какво е станало.
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Каза, че земята е нейна собственост,
нямам право да ползвам асансьор, нямам право да стоя на етажната собственост и
аз и казах, че не искам да се занимавам с нея и да си отиваме. *** се качва
първо тя в асансьора, после се качвам аз и след това ***. В същото време З.
затиска вратата от външната страна на асансьора, а ние сме вътре, тя бута
вратата и удря *** в кръста, с вратата. След това аз избутвам вече вратата
навън за да я предпазя, че тя е оперирана
и в този случай излизаме от асансьора и почват скандалите. Тя почва да
вика, да крещи и да казва, че пак е нейно, това е частна собственост, ние
трябва да се съобразяваме с нея дали ще ползваме асансьора или не - такива
работи. След скандалите аз звъннах на един познат да се обади в дежурната да вика
Полиция.
СЪДЪТ – Кой познат и в коя дежурна?
ПОДСЪДИМИЯ К. – В Първо трябва да е звъннато.
СЪДЪТ – Познатият как се казва?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – ***. И след това дойдоха полицаите. При
тях имаше също скандали, пак тя обиждаше, тя казваше на нас, че сме ***, че сме
***, ***, даже слязоха и комшийките от горния етаж, че чуха, че има скандали.
СЪДЪТ - Кои са тези комшийки, как се казват?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – ***и другата жена е ***, мисля, че
така се казваше, че не ги познавам още точно. След тези скандали с полицията, искаха протоколи
да пишат и общо взето… При излизане на вратата даже З. ритна *** в крака. Това
е, което си спомням.
Съдът дава възможност на частния тъжител и неговия
поверител да зададат своите въпроси.
АДВ. С.- Знаете ли защо беше спрян асансьора във входа?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Аз съм нов *** и не знам какви са
отношенията за асансьора и защо е спрян.
АДВ. С. - Не знаете за подписаната декларация за
асансьора?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Не, не знам.
АДВ. С.- Този асансьор не работи, кой го пусна в движение?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Не мога да кажа. Не съм аз, не знам.
АДВ. С.- Изхрачихте ли се в лицето на моята
доверителка?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Не.
АДВ. С.- ***хте ли я?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Не.
АДВ. С.- Свидетелката, възрастната жена, която водите,
беше ли през цялото време там на разправията?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Значи докато бях в асансьора и се бутаха
шкафчета, ритания, блъскания с врати – да.
АДВ. С.- Тази свидетелка беше там?
ПОДСЪДИМИЯ К. – Да.
ТЪЖИТЕЛКАТА Г. - Защо казахте, че не познавате Г-жа ***
като вие сте лични ***? Говоря за едната от жените, която е слязла да ви…
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Аз не споменах жени, казах някой.
Значи едната комшийка не я познавам, не
съм уточнил имена.
ТЪЖИТЕЛКАТА Г. – Казахте, че и двете не познавате, че
сте новодомец.
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Не съм казал.
АДВ. С. - С коя сте семеен приятел от двете?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – С ИВЕЛИНА.
АДВ. С. - Кажете на Съда накъде се отваря вратата на
асансьора, наляво, надясно?
ПОДСЪДИМИЯ К. – Ако застанеш срещу асансьора е наляво,
ако застанете вътре в асансьора - е надясно.
АДВ. С. – Вие къде бяхте като излезе З.?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – В коридора и се качваме в асансьора.
АДВ. С. – И тя излезе от дома си, така ли?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Да.
АДВ. С. – И какво направи?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – За да не ни пуска да влизаме в
асансьора.
АДВ. С. – Не ви пускаше да влезете в асансьора?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Да.
АДВ. С. – Какво направи?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Буташе шкафчетата и ни блъскаше във
вратата.
АДВ. С. – Колко шкафчета имаше там?
Съдът констатира, че въпросите се задават твърде бързо
и приканва адв.С. да задава въпросите по-бавно.
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Едно шкафче за обувки.
АДВ. С. – Значи не са били няколко шкафчета, както
казахте „шкафчета“.
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Шкафче, казвам.
АДВ. С. – Казахте „шкафчетата“.
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Еми…
АДВ. С. – Къде удари З. приятелката ви?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Вътре
в асансьора с вратата я удари в гърба и на излизането аз натискам
вратата между двете жени да отворя, защото З. натиска вратата отвън и ще и
смаже ръцете на вратата. Съответно аз натискам отвътре, за да отворя вратата и
при излизането на *** З. я рита в крака.
АДВ. С. – Тази възрастна жена нали е слязла долу, уж?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Не е слязла долу. Значи ние се
качваме в асансьора, първо ***, аз съм по средата и ***. З. бута вратата, излизам, натискам вратата, че
ще й смаже ръцете и след това вече ние излизаме тримата навън и *** вече отива
надолу по стъпалата. Иначе, първо сме влезли в асансьора.
ТЪЖИТЕЛКАТА Г. - Как точно съм направила това нещо при
положение, че шкафът, който вие сте отместили при влизането в асансьора
запречва моята входна врата. Как точно съм стигнала до вас за да ви бутна вътре
всичките и да ви ритам след това? И жена ви къде точно е хванала вратата на
асансьора за да я притисна аз като то си има място за хващане на вратата от
вътрешната страна?
Съдът приканва частния тъжител и неговия повереник,
при необходимост, да се консултират, за да се зададе ясен въпрос към свидетеля.
АДВ. С.- Вратата на асансьора има ли дръжка от
външната страна?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Не мога, това не си спомням.
АДВ. С.- А от вътрешната?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Не си спомням.
АДВ. С.- Нямам повече въпроси.
АДВ. П. - Известно ли ви е дали този асансьор е
работел и дали е обслужвал другите етажи? Вие на кой етаж сте?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – На третия.
АДВ. П. – А с този асансьор до втори, четвърти, пети
можеше ли да се стигне?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – До четвъртия и петия - да.
АДВ. П. – Той се е движел?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Да.
АДВ. П. – Само на
третия етаж ли не е можел да се отваря?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Да.
СЪДЪТ – Как само на третия? А на първия и на втория
може ли да се отворя?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – То има под първия етаж приземен етаж
и там се отваря за да се качва нагоре. Иначе на първия и на втория не работи.
СЪДЪТ – Искате да кажете, че на приземния етаж може да
се отвори, а на първия, втория и третия не работи, така ли?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – На третия работи, аз съм на третия.
АДВ. П. – А на
четвъртия?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – И на четвъртия работи.
АДВ. П. – А на
първия и на втория защо не се отваря?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Не знам, не мога да кажа.
АДВ. П. – Не стана
много ясно с поведението на свидетелката ***, колко време остана, тъй като вие
казвате, че сте влезли тримата в асансьора, тя излезе ли от асансьора?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – След като натиснах вратата и
излязохме навън, тя излезе – да.
АДВ. П. – Кои
излязохте последователно?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Първо *** ***, после аз и ***
АДВ. П. – *** колко време остана при вас на площадката?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Ми 10 - 15 мин.
АДВ. П. – Какво беше положените на тялото ви по
отношение на З., как бяхте застанал вие? До нея, срещу нея, между вас, до вас,
имаше ли хора, кои бяха тези хора?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Бяхме само ***, *** и аз там и З..
АДВ. П. – Вие лично по отношение на З. как бяхте
застанал?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Бях настрани от нея.
АДВ. П. – Отляво, отдясно на нея, странично?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Странично, на средата на етажа.
СЪДЪТ – От коя страна на З.?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – На етажа, по средата на етажа бях, а
тя си беше насреща.
АДВ. П. – На какво разстояние бяхте от нея, колко
метра, сантиметри?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Метър има, може и повече.
АДВ. П. – Между вас двамата имаше ли застанал някой?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – *** беше застанала между нас.
АДВ. П. – Какво точно казваше З. и по отношение на
кого?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Казваше, че е частна собственост,
нямаме право да ползваме асансьора, тя ще казва на етажа какво ще се прави.
АДВ. П. – Как го казваше това?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Казваше, че земята е тяхна.
АДВ. П. – Как го казваше, с какъв тон?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – С писъци, викане, крещене.
АДВ. П. – Какви думи
употребяваше тя и към кого?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Към мен, към ***, че сме ***, че *** е
***.
АДВ. П. – А в кой момент тя е ритнала ***?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – При излизане от асансьора.
АДВ. П. – Кой като е излизал от асансьора?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – *** излиза от асансьора, аз нали избутвам
вратата за да не и затисне ръцете.
АДВ. П. – В кой момент я е ритнала?
ПОДСЪДИМИЯТ К. –
От излизането на асансьора.
АДВ. П. – Вие попитахте ли З. нещо в тази връзка?
ПОДСЪДИМИЯТ К. –
Питах я за какво я рита, за какво вика. Тя продължи да си вика там, да
си крещи.
АДВ. П. –
Свидетелката *** присъства ли на тези ваши отношения?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Да .
АДВ. П. – Колко време остана *** на площадката?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Ми 15 мин. е била.
СЪДЪТ - Цялата ситуация за която разказвате, колко
продължи?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Петнадесет минути горе със скандалите
и викането, а с полицията повече беше, там сигурно…
СЪДЪТ - Искате да кажете, че вие сте били в някаква
комуникация по между си с частната тъжителката около 15 мин. преди пристигане
на полицията?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Да.
АДВ. П. – В кой момент се обадихте на *** да ви
съдейства с полиция, като излязохте на площадката или?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Още като излязохме от асансьора и станаха
скандалите и аз звъннах да вика полиция.
АДВ. П. – Защо не си тръгнахте?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Не си тръгнах, защото се карахме по
етажите и аз исках да дойде полиция да има свидетели, да видят там каква е
ситуацията.
АДВ. П. – Ситуация за какво?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Примерно, че няма престъпление, няма
нищо.
АДВ. П. – Чакате да дойде полицията, така ли да
разбираме?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Да, защото тя иска да става *** и да
не можем да ползваме асансьора, да не можем да ползваме етажи, да не можем да
ползваме нищо.
АДВ. П. – Докато бяхте тримата – вие, *** и *** на
площадката, дойдоха ли други хора?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Не. След тези 10-15 мин. дойдоха
комшийките от горе, защото много се викаше.
АДВ. П. – Кой викаше?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – З. много крещеше и викаше и те
дойдоха и се чудеха какво става комшиите.
АДВ. П. – Вие
познавате ли сочения от тях свидетел ***?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Не.
АДВ. П. – На площадката, когато се е викало, имало ли
е момче, мъж…
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Значи този *** излезе след скандала.
АДВ. П. – Нали не го познавате, как…
Съдът констатира, че подсъдимият и защитникът говорят
твърде бързо, прекъсват се и ги приканва да се изчакват и да говорят по-бавно.
ПОДСЪДИМИЯТ К. – В момента на карането нямаше никой,
след като звъннах на полицията *** излезе от тях и каза „защо се вика, какви са
тези скандали“.
АДВ. П. – От къде от тях, от кой апартамент?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Седми, осми…на същият етаж, да. Но в
присъствието, когато на асансьора сме излизали, където я ритна в крака него го
нямаше.
АДВ. П. – А докато двамата с нея имахте словесни..
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Не, него го нямаше. Излезе
впоследствие.
АДВ. П. – След колко време дойде полиция?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Не си спомням.
АДВ. П. – Като дойде полицията, какво се случи, те какви
мерки предприеха?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Те също не можеха да се оправят със З.,
защото тя пак продължаваше да си крещи и да си вика, че е нейна собственост,
нямаме право да ползваме асансьора…
АДВ. П. – А тя каза ли на полицаите, че вие сте е я
ударил, че сте я ***?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Не.
АДВ. П. – Оплака ли се на полицаите за някакви
действия от ваша страна?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Не.
АДВ. П. – Предупредителни протоколи бяха ли написали
от полицаите, по отношение на кого, кой
ги подписа?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Да, на *** протокол и на З..
АДВ. П. – На вас предупредителен протокол?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Не. *** го подписа, но З. не.
АДВ. П. – Нямаме повече въпроси.
АДВ. С. – Имам допълнителни въпроси. Защо *** извика
полиция, защо вие не извикахте полиция, а искахте съдействие от него?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Звъннах му на него, защото не знам
номера да викам дежурната и съм звънял на него.
АДВ. С. – Казвате, че предупредителни протоколи са
подписали само *** и З..
ПОДСЪДИМИЯТ К. – З. не е подписала, не искаше.
АДВ. С. – А съставиха ли протокол за нея?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Да.
АДВ. С. – А за вас?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Не.
АДВ. С. – Не сте подписвал такъв протокол?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Не.
АДВ. С. – Нямам повече въпроси.
СЪДЪТ - В някакъв момент от цялата тази ситуация,
опитвал ли сте се да ритнете тъжителка
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Не.
СЪДЪТ - Блъскал ли сте я?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Не.
СЪДЪТ - Нанасял ли сте й удар при което тя се е ударила
с гръб във входната си врата?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Не.
СЪДЪТ - Крещял ли сте й, че ще я пребиете?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Не.
СЪДЪТ - Някакви обиди към нея персонално отправял ли
сте?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Не.
СЪДЪТ - В това число – „***, ***, ***, ***“?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Не.
СЪДЪТ - Известно ли ви е къде и като каква работи
частната тъжителка?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Имат магазин до тях.
СЪДЪТ - Случвало ли се е в дните предшестващи или
известно време преди този инцидент за който разказахте, да сте посещавал
въпросния магазин и да сте правил скандал във връзка с това, че асансьора не
работи?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Не.
СЪДЪТ - Някакви разговори между вас и частната
тъжителка преди този инцидент във връзка с причините поради, които асансьора не
работи и там има поставен шкаф на третия етаж, имало ли е?
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Не.
Във връзка с отправените доказателствени искания,
Съдът намира следното:
От страна на частния тъжител и нейния повереник се
отправя искане за разпит в качеството на свидетел на лицата ***, *** Г. и *** ***
като Съдът намира, че предвид изложените в частната тъжба обстоятелства, а и
събраните до момента гласни доказателствени средства обективирани в обясненията
на подсъдимия, следва да бъде допуснат
до разпит в качеството на свидетел ***.
На следващо място, отправя се искане от страна на
защитата за допускане до разпит в качеството на свидетели на *** и ***.. Както предвид
обстоятелствата, депозирана частна тъжба, така и от коментираните вече събрани
до момента гласни доказателствени средства, Съдът намира, че следва да бъдат
допуснати до разпит в качеството на свидетели посочените две лица.
Водим от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел ***, *** ***
и ***..
ВЪВЕЖДА свидетелите в залата.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ
*** – 32 г., неосъждан, *** със З., ЕГН: **********.
*** – 34 г., неосъждана, без родство, във фактическо
съжителство с подсъдимия, ЕГН: **********.
Съдът разяснява на свидетелката правата по чл.119 и
121 НПК.
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Желая да свидетелствам.
***. – 75 г., неосъждана, без родство, ЕГН: **********.
Съдът разяснява на свидетелите наказателната
отговорност по чл. 290 НК. Свидетелите обещаха да говорят истината, след което
бяха изведени от залата до техния разпит.
РАЗПИТ НА
СВИДЕТЕЛЯ *** ***
СВИДЕТЕЛЯТ *** - Датата беше 27.07.2018 г., след един
часа следобед. Това беше в нашата кооперация, която се намира на адрес гр. *** ***,
вх. Б, на третия етаж. Аз си бях в нас, бях се прибрал от работа и си бях
легнал да си почивам. Чувам в съня си
силни тропки, шум и решавам да стана да видя какво се случва. В същия момент
докато отключвам вратата чувам викове. В момента в който отварям вратата виждам
моята ***ка З.Г. и господина /подсъдимия/, че се карат .
Караха се на висок тон. В момента в който затворих
вратата, видях, че я ***ва в лицето с храчка след което започна да я блъска. Аз
ги помолих да престанат, да спрат с караниците, защото вечерта бях на работа.
СЪДЪТ - Уточнете, казахте в момента в който затворих
вратата…
СВИДЕТЕЛЯТ ***
- В момента в който отворих вратата.
Блъскаше я в дясната ръка, рамото и в лявото бедро. Блъскаше
я с ръце. След което я блъсна към входната й врата на нейния апартамент и тя се
удари доста силно във входната врата. И аз ги попитах какво правят, защо се
карат, но не получих никакъв отговор и ги помолих да престанат, защото искам да
си почивам. Останах да видя развитието на събитията след което той почна да я обижда
на „***, ***, ***“. След което каза нали… обади се по телефона на някакъв негов
приятел да извика полицията.
При тези действия на подсъдимия, З. остана безмълвна,
тя явно се стресира от неговите действия или не знам. Той се обади се на някакъв негов приятел да
извика полицията, след което съставиха протоколи и всичко приключи. Друго не си
спомням. Единствено, че нейният *** на З. също видя случващото се.
СЪДЪТ – А нейният *** как се казва, на колко години е?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – ***, *** е не знам на колко години е.
Може би на 7 или 8 години.
СЪДЪТ – Освен ***, вас и подсъдимия, други лица имаше
ли там на площадката или някъде там в близост?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Неговата жена на подсъдимия.
СЪДЪТ – Неговата жена, имате предвид тази свидетелка ***
ли?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Да, не й знам имената и на двамата.
СЪДЪТ – Други освен тези, които посочихте да сте
забелязал някъде там, ако ще да е и по стълбищата ?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Не, след като дойдоха полицаите
излязоха и другите съседи от горните етажи.
СЪДЪТ – Кого имате предвид под другите съседи?
СВИДЕТЕЛЯТ *** –
Две жени още.
СЪДЪТ – Казвайте ги с имената тези хора.
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Не ги познавам. Виждал съм ги по
физиономии, познавам ги, че живеят във входа, но по имена не ги знам.
СЪДЪТ – И по-нататък?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Почнаха да обсъждат разни работи, но
аз се прибрах в апартамента да си почивам. Това е, което си спомням.
АДВ. С. - Вие за датата точно ли си спомняте?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Точно си спомням, че беше 27-ми, но…
АДВ. С. - За месеца сигурен ли сте?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – За месеца… не, не съм сигурен дали беше юли или юни.
АДВ. С. - Къде стана цялата тази случка?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – На етажа, на площадката.
АДВ. С. – На площадката?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Да.
АДВ. С. - Вие от какво се събудихте - от крясъците или
от нещо друго?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – От силния тропот преди, защото преди
това опитваха се да ни разбият апартаментите и аз станах да видя какво се
случва.
АДВ. С. - Като излязохте от вас колко човека видяхте
на площадката?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Трима.
АДВ. С. – Кои бяха те?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – З., подсъдимият и жена му.
АДВ. С. - Други хора нямаше?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Не.
АДВ. С. – Там забелязахте ли някакъв шкаф между тези
хора?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Шкаф, да.
АДВ. С. - Къде беше той?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Беше изблъскан към входната врата на
апартамента на З..
АДВ. С. – Вашия апартамент ляв, десен ли е?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Той не е мой, а на родителите ми –
среден.
АДВ. С. - Още колко апартамента има на етажа?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Още един.
АДВ. С. - Асансьора от коя страна е?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – От лявата, до стълбището.
А АДВ. С. - Асансьора има ли ръчка за да се отваря вратата?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Не.
СЪДЪТ – Имате предвид, че няма дръжка ли?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Дръжка има, но ръчка не. Дръжка има
за отваряне.
СЪДЪТ – Отвън има дръжка за да се отвори, така ли?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Да.
АДВ. С. – Вие знаете ли този асансьор как се движи, на
първия, на втория, на третия, на четвъртия, на петия?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Този асансьор, доколкото знам се
движи до четвъртия етаж и на другите етажи не се ползва.
АДВ. С. - На първия не се ползва, така ли?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – На първия - не, на приземния.
АДВ. С. -Само на приземния и на четвъртия се ползва,
така ли?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Да.
СЪДЪТ – Уточнявайте - известно ли ви е защо така функционира този асансьор?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Известно ми е, че етажната собственост
е решила този асансьор да се ползва само до четвъртия етаж и другите етажи
нямат прави. Трябва да се обсъдят нещата. Знам това от *** ми и ***а ми.
АДВ. С. - Чували ли сте там собствениците да са
подписвали декларации за тези, които искат да ползват и тези, които не искат да
ползват асансьора?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Чувал съм, но не съм виждал.
АДВ. С. - До този момент асансьора работеше ли на
вашия етаж?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – На нашия етаж не доколкото знам.
АДВ. С. - А когато стана инцидента работеше ли
асансьора на вашия етаж?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Да, даже се учудих.
АДВ. С. - Кой го пусна, знаете ли?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Не знам.
АДВ. С. - Накъде се отваря врата на асансьора?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Навън към етажа, към площадката.
АДВ. С. – Наляво или надясно?
СВИДЕТЕЛЯТ *** –Ако съм отвътре - надясно.
АДВ. С. - Този асансьор сега в момента ползва ли се?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Сега в момента, да.
АДВ. С. - Вече се ползва?
СВИДЕТЕЛЯТ *** –Всяка вечер като се прибирам виждам,
че асансьора е на етажа.
АДВ. С. - Има ли решение вече на етажната собственост
да се ползва?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Не знам, не съм запознат.
АДВ. С. - Опишете местоположението на ***, той къде
беше вие като отворихте вратата и излязохте?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – *** беше с гръб към мен, зад него
беше жена му и З. беше с гръб към нейния апартамент.
АДВ. С. – Казахте, че като се излязъл той е *** З.,
как я ***?
СВИДЕТЕЛЯТ *** –Да, с храчка в лицето.
АДВ. С. - Къде попадна тази храчка в лицето?
СВИДЕТЕЛЯТ *** –На нейното лице, като тя през цялото
време стоеше с храчката на лицето си.
АДВ. С. - От коя страна беше храчката?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – От дясната страна. Мое ляво, нейно
дясно.
АДВ. С. - Тя какво направи той като я ***?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Нищо, стресира се, аз така ми
изглеждаше, че е стресирана.
АДВ. С. - Тя
отговори ли му по някакъв начин?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Не.
АДВ. С. - Караше
ли се с него?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Не.
АДВ. С. - Викаше ли З.?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Не.
АДВ. С. - А детето какво направи, беше ли навън детето
вече?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Детето беше навън след като той я
блъсна във входната й врата.
АДВ. С. – Искате да кажете, че то излезе тогава?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – То отвори вратата и почна да пищи, защото от силния тропот ли не знам..
АДВ. С. – Силно ли я блъсна, удари ли се З.?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Да, удари се в…
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Къде се удари?
Съдът отново напомня на адв.С. да изчаква отговорите
на свидетеля, както и въпросите да се задават по-бавно.
СВИДЕТЕЛЯТ *** –Удари се във входната си врата в гръб,
с гръб. И входната врата се отвори, защото явно беше отключена.
АДВ. С. – Тогава ли се появи детето?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Да.
АДВ. С. – Други удари имаше ли по З. от Д., други
удари нанесе ли й той?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Други удари да, в дясното рамо и…
АДВ. С. – Как я удари?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – С ръце я ритна в дясното рамо.
СЪДЪТ – Уточнете - с ръце няма как да се ритне.
СВИДЕТЕЛЯТ *** – С ръка я удари в дясното рамо.
СЪДЪТ – А ритници имало ли е и ако е имало, къде я е
ритнал?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Ритниците бяха по лявото бедро. След
което, след като я блъсна към входната врата, после след обидите, които и
нанесе „***, ***, ***“ се опита да я ритне пак, но жена му го спря.
АДВ. С. – Къде беше жена му през това време докато той
я риташе и блъскаше?
СВИДЕТЕЛЯТ *** –Там, на етажа.
АДВ. С. – И тя кога се намеси?
СВИДЕТЕЛЯТ *** –След като той се опита да я ритне
втори път.
АДВ. С. – Друг имаше ли на етажа?
СВИДЕТЕЛЯТ *** –Не.
АДВ. С. – Вие възрастна жена видяхте ли на етажа
докато станаха тези разправии?
СВИДЕТЕЛЯТ *** –Не.
АДВ. С. – Като дойде полицията, вие знаехте ли той да
е подписвал протокол?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Не знам, защото аз се прибрах.
АДВ. С. – Кои дойдоха там?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Съседите, две съседки, домоуправителят
***, още един мъж, който не познавам и полицаите.
АДВ. С. – Вие разбрахте ли защо стана този скандал?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Впоследствие разбрах, че искат да
използват асансьора след което З. е обяснила, че този асансьор не може да се
ползва и трябва да се вземе решение от етажната собственост за ползване на асансьора
до третия етаж. Въпросният шкаф беше поставен там за да няма подстъп нейния ***,
понеже е *** и да не стане някой инцидент.
АДВ. С. – Колко години стоя този шкаф там на вратата
на асансьора?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Не съм сигурен, но сигурно има 5-6 години,
може и повече.
АДВ. С. – До този момент този асансьор не е ползван?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Не е ползван.
АДВ. С. – Само този ден, когато стана разправията,
тогава го видяхте, че се ползва?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Да.
АДВ. С. – От *** и от жена му?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Не съм видял точно кой е използвал
асансьора, но бях учуден, че този асансьор въобще работи на третия етаж.
АДВ. С. – ***та на З. кога дойде?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – След като тя и се обади по телефона,
след като стана всичко, след като я беше блъскал и малко след това дойдоха вече
полицаите.
СЪДЪТ- Уточнете как се казва *** й.
СВИДЕТЕЛЯТ *** – *** и се казва *** ...
АДВ. С. – Знаете ли да е имало преди това друг
инцидент със З. и Д.?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Не.
АДВ. С. – Във входа не е имало. А на друго място?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – На друго място не, не съм запознат.
АДВ. С. – Нямам повече въпроси.
АДВ. П. – Казахте, че през цялото време З. е била с
храчка на лицето, кое цяло време, от кога до кога, какво разбирате под цяло
време?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – През цялото време след като той я ***
докато дойдоха полицаите, не знам дали след това се е почистила.
АДВ. П. – Когато казвате, че той й се е *** в лицето,
на какво разстояние бяха един от друг двамата?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Може би по-малко от метър.
АДВ. П. – И да уточните сега с кой крак... А вие Д.
познавате ли го?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Не.
АДВ. П. – А виждал и сте го в блока друг път освен
тогава?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Друг път може да съм го виждал, но
може да си е правил ремонтни дейности.
СЪДЪТ – Оставете тези предположения, ако сте го
виждал…?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Виждал съм го един, два пъти.
АДВ. П. – Знаете ли, че приятелката му има апартамент
на вашия етаж?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Не, знаех, че апартаментът е закупен, но точно от кой…
АДВ. П. – Колко апартамента са на етажа?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Три.
АДВ. П. – Защото преди малко казахте два. *** с кой
крак ритна З. - ляв, десен, как е стоял по отношение на нея – фронтално, ляво,
дясно, с кой крак – ляв, десен?
АДВ. П. – Пред нея. Срещу нея.
АДВ. П. – С крой крак я е ритнал и къде?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Да е било с левия крак в лявото бедро.
Ляво нейно.
АДВ. П. – И с коя ръка я е ударил и от какво
разстояние?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Пак пред нея, фронтално пред нея в
дясната ръка, в дясното рамо.
АДВ. П. – Разстоянието между двамата?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Не мога да предположа, но близко един
до друг.
АДВ. П. – Жена му как го е спряла, с какви действия,
какво направи?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Застана между двамата и го спря, каза
му да не се занимава повече.
АДВ. П. – Вие чухте ли някакви въпроси от страна на ***
от рода на „защо ритна жена ми, защо удари жена ми“?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Той не я е удрял, в смисъл З. не е
удряла.
АДВ. П. – Вие не сте видял?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Не, аз бях през цялото време там,
даже нищо не е… тя седеше и мълчеше, стресната.
АДВ. П. – Нямам повече въпроси.
РАЗПИТ НА
СВИДЕТЕЛКАТА *** ***
СВИДЕТЕЛКАТА *** - На 27.06.2019 г. имахме среща с
кандидат наемателката ни *** Г. в апартамента за да уточним някои неща. Изчакахме се долу преди входа на УЛ. „***. Като
влязохме в асансьора, качихме се на третия етаж, отваряйки вратата, зад нея
имаше шкаф, който като отворихме се избута към вратата на съседния апартамент
собственост на З.Г.. Влязохме си в апартамента,
може би останахме половин час вътре. При излизането, шкафът беше върнат
на вратата на асансьора, отново отворихме вратата. В този момент излезе З. и
започна да вика, че нямаме право да ползваме, какви сме ние и ние казахме, че
няма да се разправяме с нея, не искахме да влизаме в никакъв контакт, искахме
да се качим в асансьора и да слезем. При което, отворихме вратата, тя блъскаше.
Първо се качи ***, след това се качи ***, накрая при моето влизане тя избута
отзад вратата в момента в който аз влизам, при което имах наранявания в гърба,
в ръката. Заради това нападение ние отново избутахме вратата за да излезем,
защото няма право да ни напада и да се държи по този начин. Излизайки тя ме
ритна в гърба.
СЪДЪТ – Уточнете - защо казвате, че излязохте?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Защото тя ни набута вътре със сила
ни наблъска в асансьора.
СЪДЪТ – Вие нали сте били тръгнали надолу така или
иначе?
СВИДЕТЕЛКАТА ***
– Влизайки в асансьора тя затвори вратата и ни наблъска, асансьора не беше
тръгнал в този момент, не се беше затворила вратата. Тя с вратата ни наблъска
вътре.
СЪДЪТ – Не можахте ли да натиснете копчето и да
слезете, закъдето сте тръгнали?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Тя не трябва да се държи по този
начин.
СЪДЪТ – Като сте тръгнали да слизате надолу, защо излязохте
отново на площадката?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Защото с вратата ме удари.
СЪДЪТ – И какво трябваше да се случи?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Исках да изляза от асансьора,
можеше да ме закачи при тръгването на асансьора. Излязох от асансьора, при отварянето
аз съм с гръб, тя ме ритна в гърба. Обърнах се и я попитах „защо ме риташ“, а
тя викаше, обиждаше през цялото време – „***“ ни наричаше. В този момент
излязоха и Д. и *** от асансьора. Просто цялото беше едно викане. Ние не
взимахме дума от нея, тя само викаше.
Викаше “***, нямате право да ползвате асансьора,
бутате ми шкафчето, защо ми изместихте шкафчето“ - повтаряше едно и също. Д.
звъня на полицията за да пратят и останахме да чакаме полицаите като тя през
цялото време си викаше.
На площадката бяхме аз, Д. и ***. Излезе и З.. След виковете
й, излезе и съседа им, не знам името му. От апартамента, който е до нашия. (СВИДЕТЕЛКАТА ПОСОЧВА свидетеля *** ***,
който е седнал в залата.) Той излезе и вика „каква е тази врява“, а тя му каза
нещо като „върви лягай като ти пречи, защо си излязъл“ - нещо такова. След това
слязоха комшиите от горния етаж - *** *** и *** мисля, че беше другата жена. Дойдоха
и полицаите след това, двама полицая и с
тях продължиха. З. продължи да вика, те ни помолиха да слезем отвън.
Викаше същото – „нямате право да ползвате асансьора,
те го ползват без разрешение“, обиждаше и мен, обиждаше съседите – момичетата,
които слязоха отгоре по същия начин като „***, селяндурки“ всички ни наричаше. И
полицаите дойдоха и ни помолиха да слезем долу при колата. Друго в момента не
се сещам.
АДВ. С. - Вие при закупуването на този апартамент, знаехте
ли, че асансьора не работи?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Да, ние го пуснахме.
АДВ. С. – Кога?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Може би май месец, не знам точна дата.
АДВ. С. – Разбраха ли всички във входа, че е пуснат
асансьора?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Смисъл всички… да, те си го ползваха
хората, които са на четвъртия и петия етаж. Тези, които са на третия етаж, на
нашия - отказват да си го ползват.
АДВ. С. – Знаете ли защо е ползван само на четвъртия и
петия етаж този асансьор?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Не, мисля, че другите просто не
искат да го ползват, които живеят там.
АДВ. С. – Знаете ли за събрание, което се е състояло,
на което е решено да не се ползва този асансьор?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Не, не знам.
АДВ. С. – По-късно разбрахте ли на другото събрания,
на което сте били?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Събрание на което бяхме беше след
като ние го свикахме за разрешение на ползване на асансьора някъде октомври,
ноември месец.
АДВ. С. – Нали казвате, че не сте знаели, как тогава
по ваша инициатива е имало събрание?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – След това ни казаха, че не можем да
го ползваме, че трябва да свикаме събрание…
Съдът отново напомня въпросите и отговорите да се дават
по-бавно.
АДВ. С. – След инцидента ли ви казаха?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – След инцидента.
АДВ. С. – Кой пусна асансьора?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Обадихме се на асансьорни сервизи и
те го пуснаха.
АДВ. С. – Дойдоха служебни лица и пуснаха асансьора?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Да.
АДВ. С. – На 27-ми около колко часа стана случая?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Около обяд-следобяд, 13:30 – 14:00
часа.
АДВ. С. – Къде беше З. когато вие преместихте шкафа,
беше ли навън тя?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Когато слязохме от асансьора да си
влезем в апартамента – не.
АДВ. С. – Кога излезе З.?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Когато излязохме от апартамента да
си влезем в асансьора, тя тогава излезе.
АДВ. С. – И какво направи?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Викаше.
АДВ. С. – Какво викаше?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Викаше и обиждаше, че няма да ползваме
асансьор, нямаме право да ползваме асансьор и не ни пускаше да се качим в асансьора
и така.
АДВ. С. – И вие какво направихте?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Ние искахме да не се занимаваме с
нея, да влезем в асансьора и да слезем.
АДВ. С. – И влязохте ли в асансьора в край на сметка?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Да.
АДВ. С. – Тримата?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Да.
АДВ. С. –Тримата влязохте?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Да.
АДВ. С. – Имаше ли някакъв инцидент на стълбищната
площадка с нея?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – След като тя ме избута за да
затвори вратата зад гърба, с вратата ме
избута и влязох в асансьора, след това като излязохме - ме ритна.
АДВ. С. – Къде ви ритна?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – В ляво в гърба, в бъбрека.
АДВ. С. – На нивото на бъбрека ви ритна, така ли?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Да.
АДВ. С. – И вие какво направихте?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Обърнах се и казах „защо ме риташ“.
АДВ. С. – И какво се случи после?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Нищо, пак същото. Тя викаше… ***
беше зад мен и той я попита също „защо я риташ, какво ти е направила“.
АДВ. С. – Д. *** ли З.?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Не, не я е ***.
АДВ. С. – Когато дойде полицията, кой подписа предупредителни
протоколи?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Аз и… не, тя отказа. Само аз.
АДВ. С. – А ***?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Не, към него нямаше нищо за
подписване. Скандалът беше между мен и нея.
АДВ. С. – Нямам повече въпроси.
АДВ. П. - Бихте ли казали в каква последователност
влизахте в асансьора? Кой първи влезе от вас?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Първо влезе ***, след това *** и аз
накрая, защото държах вратата докато те влизаха.
АДВ. П. - Вратата наляво или надясно се отваря?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Наляво.
АДВ. П. - Докато държахте вратата, тогава ли излезе З.?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Да, при отварянето на асансьорната врата
тя излезе, чакала ни е да излезем.
АДВ. П. - В кой момент тя започна да крещи по вас, вие
държахте ли още вратата или бяхте вътре в асансьора?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Още с излизането и от вратата
викаше, още от момента в който тя отвори вратата викаше с излизането й.
АДВ. П. - Когато тя блъскаше вратата, вие в асансьора
ли вече бяхте?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Да.
АДВ. П. - С какво положение на тялото бяхте към
вратата на асансьора?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – С гръб към вратата влизам навътре и
с гръб към вратата, вратата остава зад мен.
АДВ. П. - Тогава удари ли ви по някакъв начин вратата
в следствие на нейните натиски?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Да, ожули ме, защото аз влязох
вътре не ходом в асансьора, блъскайки тя вратата ме избута с вратата.
АДВ. П. - Като тръгнахте да излизате от асансьора, в
каква последователност, кой от вас тримата първи, втори трети, как излизахте?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Аз излязох първа, защото аз бях…
АДВ. П. - После?
СВИДЕТЕЛКАТА ***
–После излезе Д. и ***.
АДВ. П. - Като излязохте тримата беше ли вече затворена
вратата на асансьора?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Като излязохме я пуснахме.
АДВ. П. - Как бяхте на площадката ситуирани вие
четиримата?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Аз излизайки, бях с гръб.
АДВ. П. – А по отношение на ***?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – С лице към нея, след като тя ме
ритна се обърнах към нея, зад мен беше Д., а отстрани до него беше ***.
АДВ. П. – Колко време, имаше ли размяна на реплики
между *** и вас двамата, тримата?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Аз й казвах „защо ме ритна, защо ме
блъскаш“- това ми бяха думите. Тя викаше през цялото време и повтаряше само
това.
АДВ. П. – Кога се обади Д. на полиция?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – След като тя не престана да вика,
стана ясно, че няма да се разберем и да извика полиция.
АДВ. П. – А какво трябваше да се разбирате?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Да престане с тези викове, да ни
напада, че нямаме отношение към… не искаме да влизаме в контакт с нея и тя не
го разбираше.
АДВ. П. – Д. на какво разстояние беше от ***?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Примерно метър.
АДВ. П. – А вие?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Пред нея, на една педя пред нея и
той зад мен.
АДВ. П. – А *** къде стоеше?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – *** - отстрани на Д..
АДВ. П. – Колко време продължаваше разправията на площадката?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Двадесетина минути може би докато
изчакаме и полицията.
АДВ. П. – В кой момент излезе ***? От самото начало ли?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Малко след това, малко след като тя
викаше може би 5 мин.
АДВ. П. – А когато *** излезе, *** беше ли на
площадката?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Да, тя стоя почти до… след като
викнахме полицаите и после слезе долу.
АДВ. П. –Тя как слезе с асансьора или по стълбите?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – По стълбите.
АДВ. П. –Когато тръгна да слиза ***, *** беше ли на
етажа?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Да.
АДВ. П. – Вие самата на този ден пострадахте ли по
някакъв начин?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Да, след операция съм. След ударите
и след обяд започнаха болки.
СЪДЪТ – Уточнете - за каква операция става дума?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Бъбречна операция. Бях още в болничен.
Обадих се на доктора ми, каза да пия обезболяващи. На следващия ден посетих медицинската
катедра, имах на***явания и по ръката ожулвания, бяха се усилили болките.
АДВ. П. – Вследствие на какво са тези ожулвания?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Вследствие на вратата на асансьора
с която тя ме избута и ***явиците.
АДВ. П. – Някакви съдебни действия предприела ли сте
по отношение на З.?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Да, имам дело заради това нападение
от нея.
АДВ. П. – Нямам повече въпроси.
АДВ. С.- Имам допълнителни въпроси. Колко сте висока?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – *** см.
АДВ. С.- С кой крак ви ритна З.?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – С левия.
АДВ. С. – Къде ви ритна?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – В бъбрека, в кръста.
АДВ. С.- Колко пъти ви ритна?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Веднъж.
АДВ.С. – Нямаме други въпроси.
СЪДЪТ - Вие казахте, че цялата ситуация до пристигане
на полицаите е възможно да е продължила около 20-30 мин. Това е един доста голям период от време и се
поставя въпроса, какво се случва през тези 20-30 мин., защото единственото,
което разбираме от вашите показания е, че частната тъжителка е викала по вас,
наричала ви е „***“ и че нямате право да ползвате асансьора. Твърдите ли, че в
продължение на целия този период от време това е единственото, което се е случило или има и
други неща, които желаете да уточните?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Виковете и непрестанни викове.
СЪДЪТ – А вие защо не си тръгнахте?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Защото те непрекъснато правят
скандали, влизат в…търсят си с кого да се скарат.
СЪДЪТ – Кои са „тези“ те?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – З..
СЪДЪТ – А защо казвате „те“?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Защото З., *** й, *** и - всичките
живеят в този вход.
СЪДЪТ – И какъв повод са си търсели за да стане
скандал преди този случай?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Първо с нанасянето, проблема с
асансьора.
СЪДЪТ – Да разбираме ли, че проблема с асансьора го е
имало преди този случай, за който казахте - на 27.06.2019 г.?
СВИДЕТЕЛКАТА ***
– Тя ни казва – да, че нямам право да ползвам асансьор. В последствие разбрахме,
че имат някакво събрание на което са решили,това е след скандала.
СЪДЪТ – С други
думи, други ситуации помежду вас или вашия приятел от една страна и З. - от
друга, преди 27-ми какви други ситуации е имало от подобно естество, конфликти?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Един път ги помолихме да си
изместят шкафчето при разговор с тях. Той ходи, Д. ходи в магазина за да ги
помоли да си изместят шкафчето за да ползваме асансьора.
СЪДЪТ – Какво е
станало при този случай, ако знаете? Вие била ли сте там?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Не, не съм присъствала.
СЪДЪТ –Той ли ви е разказал за този случай?
СВИДЕТЕЛКАТА *** –Да - и *** й на З. се обади за да ми
каже, че е ходил.
СЪДЪТ – И какво е станало, ако ви е известно?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Известно ми е, че е отишъл и я е
помолил да си ползваме асансьора, да се разберем като големи хора, да си
изместят шкафчето, при което те са казали - *** и, че ще го изместят, че са се
разбрали и ще го изместят, но шкафчето продължи да си е там. След което и в
пожарната пуснахме жалба за асансьора заради това шкафче, че ни пречи.
И след като пожарната им написа акт и предупреждение,
имаха един месец на разположение да го изместят - тогава го махнаха.
СЪДЪТ –Твърдите, че в продължение на 20-30 мин. З. ви
вика, обвинява за това, че нямате право да ползвате асансьор и ви нарича разни
работи. Стоите вие, вашият приятел Д. и *** и какво правите вие?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Нищо, изчакахме полицията да дойде.Ние
полицията я викнахме още примерно на десетата минута, не знам, още със слизането,
дръпнахме се настрани, казахме, че няма да се разберем така и останахме да
изчакаме полицията.
СЪДЪТ – Да разбираме ли, че при цялата тази ситуация
от страна на вашия приятел не е имало някакво вербално или физическо посегателство
по отношение на З., т.е., че не я е нападал с думи или с някакви действия.
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Не, въобще по никакъв начин не я е
нападал.
СЪДЪТ – Дори за да защити евентуално вас?
СВИДЕТЕЛКАТА *** – Аз бях по средата, няма как да я нападне.
РАЗПИТ НА
СВИДЕТЕЛКАТА *** Г.
СВИДЕТЕЛКАТА Г. - Дата не си спомням, но края на юни
беше, защото ние сме наематели на апартамента на *** и се нанесохме в началото
на юли миналата година -2018. Края на юни имахме среща по обяд да уточним някои
неща в апартамента, трябваше да се махне нещо от там. Качваме се ние тримата се
срещнахме долу и се качваме на асансьора. Ние бяхме аз, Д. и *** –
собственичката на апартамента. Отиваме горе в апартамента, който ние наемаме от
тях, от *** да уточним някои работи. Качваме се в асансьора и пред него имаше
шкафче, на съседката, стоеше шкафчето пред асансьора. Д. отвори вратата на
асансьора, избута шкафчето и влезнахме в апартамента, свършихме си работата и
като излязохме шкафчето беше там. Тя излезе съседката и избута. Ние влезнахме в
асансьора, обаче тя бута шкафчето и ние излязохме и почнаха да се карат, да се
разправят с Д., да се обиждат и това беше.
СЪДЪТ – Бъдете по-конкретна във връзка с това
разправяне с Д., кой кому какво е викал, кой какви претенции е имал, дали някой
някого е удрял, дали е отправял лоши думи…
СВИДЕТЕЛКАТА Г. - Никой не е удрял никого. Тя съседката
крещеше срещу него, обиждаше го. Голямо крещене беше, наричаше ги на „***“, на
какво и това е. После излезе това момче, което е до нас в апартамента и каза,
че вдигали шум, не може да спи и тя му се развика и на него. Те продължиха да се
разправят и аз вече слязох долу и изчаках долу пред входа. След малко дойде
полиция, пак си говореха на висок тон, вече не знам какво.
СЪДЪТ – Друго нещо спомняте ли си във връзка с тази
ситуацията? Дали освен крясъците от страна на З. дали от другата страна е имало
отговор и ако е имало, какъв е бил той?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. - *** каза „няма да се разправяме“ и не
е обиждала, не е казвала нищо. Това си спомням.
СЪДЪТ – Колко продължи тази ситуация поне докато вие
бяхте на площадката?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. – Ми колко да е продължило, 15 мин.
имаше и аз вече слязох долу. Видях, че дойдоха полицаи, някой ги е извикал, аз
не съм била там. Продължи после, аз ги изчаках да свършат цялата работа и
тогава вече си тръгнахме. Те слязоха с
полицаите, говореха настрани всичките и така.
АДВ. С. – Казвате, че шкафът е бил пред вратата на
асансьора и Д. го отмести, така ли?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. – Да.
АДВ. С. – Със сила ли го отмести?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. – Не, с вратата на асансьора.
АДВ. С. –Удари ли се този шкаф във вратата на З.?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. – Не, не се е ударил.
АДВ. С. – Вие пеш ли слязохте по стълбите?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. – Да, аз пеш слязох.
АДВ. С. – Сама ли слязохте?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. – Сама.
АДВ. С. – Колко минути след като стана инцидентът горе
на площадката слязохте? Веднага ли?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. – Не веднага, те се караха разправяха
се и аз казах „не се излагайте, млади хора сте“.
АДВ. С. – Кой с кого се караше?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. – З., аз даже не знам и как се казва (посочва
частната тъжителка), съседи сме едни срещу други, не се познаваме. Тя се караше
защо е изместил шкафа, тя не даваше да се ползва асансьора.
АДВ. С. – Каза ви „няма да ползвате асансьора“, така
ли?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. – Не, на мен лично не ми е казала да
не ползвам асансьора.
АДВ. С. – А на кой?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. – На собствениците.
АДВ. С. – Какво им каза?
Съдът отново напомня на адв.С. да задава въпросите
по-бавно, както и да не се задават навеждащи въпроси.
СВИДЕТЕЛКАТА Г. – Не разрешаваше да ползваме асансьора
и ние. Ние сме си носили багажа горе до четвъртия етаж и после надолу слизаме с
багажа и шкафчето стоеше. Ние не сме го пипнали това шкафче.
АДВ. С. – За кога говорите, за деня, когато стана този
инцидент или по принцип говорите?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. – Този инцидент стана, не дават да се
ползва асансьора, това е.
СЪДЪТ – Бъдете по-конкретна и по-точна в отговорите.
СВИДЕТЕЛКАТА Г. – В този инцидент ние си свършихме
работата и отиваме към асансьора и влизаме, влизам аз, ***, *** и тя бута
шкафчето към асансьора.
СЪДЪТ – Друг някакъв инцидент известно ли ви е да е
имало преди това във връзка с това шкафче или просто сега става ясно, че има
някакво шкафче и има някакъв проблем с този асансьор.
СВИДЕТЕЛКАТА Г. – В същия ден или по принцип?
СЪДЪТ – Вие отивате да гледате апартамент за наем.
СВИДЕТЕЛКАТА Г. – Ние сме го наели вече и се нанасяме.
СЪДЪТ – Преди този инцидент, който описвате, известно
ли ви е, че е имало някакъв проблем във връзка с този асансьор и това шкафче?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. –
Да.
СЪДЪТ – И какво ви е известно във връзка с това?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. –
Ми известно е, че не ни се разрешава да ползваме асансьора и шкафчето
стоеше пред асансьора.
СЪДЪТ – И кой ви е казал, че няма да ползвате
асансьора и ако ви го е казал, обяснил ли
ви е по какви причини няма да го ползвате?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. –
Собствениците казаха, че не разрешават да ползваме асансьора да слизаме
на третия етаж и ние ползвахме асансьора до четвъртия етаж и слизахме надолу
към третия етаж и шкафчето си стоеше там.
АДВ. С. - Видяхте
ли З. да рита?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. –
Когато влизахме в асансьора да слизаме надолу и тя бутна шкафчето и
асансьора удари вратата ***.
АДВ. С. - А да сте
видели З. да рита ***?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. –
Доколкото си спомням… не знам, не мога да ви кажа.
АДВ. С. - Нямам
повече въпроси.
АДВ. П. – Като излязохте тримата от асансьора и
застанахте на площадката, как бяхте разположени четиримата един спрямо друг? З.
срещу нея или до нея, кой стоеше?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. –
ЗХАРИНА беше срещу асансьора, пред нея беше ***, срещу З. беше Д. и аз
бях така до него от лявата страна и казах да не се разправят, млади хора са и
се излагат за едно шкафче.
АДВ. П. – През цялото време говорите „те се разправяха“.
Кажете какво казваше З., с нормален тон като разказване на приказки или крясъци
и какво казваше ***, какво казваше Д. и вие, ако сте казала нещо, то какво е
било?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. – Аз нищо не съм казвала, З. крещеше,
много високо, говореше, обиждаше Д..
АДВ. П. – Като
обиждаше към кого бяха отправени нейните обиди и какво казваше за да преценим
дали е обида?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. –Тя към тях двамата казваше „***“ и
това е.
СЪДЪТ - Само *** ли, други обидни думи имаше ли?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. – Не си спомням вече, отдавна беше и
аз много недочувам, тя крещеше, той викаше.
АДВ. П. - Той какво е викал?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. –Той каза да не се разправят, защо
удари жена му, защо бута с вратата, защо удари с вратата като бутна вратата и я
удари.
АДВ. П. - Той й държеше сметка, така ли?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. – Да, защо я е ударила с вратата.
АДВ. П. - А Д. отвръщал ли е с обидни думи, така както
З. е отправяла такива?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. – Не съм чула той да я е обижда нещо.
АДВ. П. - Видяхте ли той да рита З.?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. –Не, не е ритал З..
АДВ. П. - А с ръка да я е удрял някъде?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. –Не, не, не. От началото като се
избута шкафчето и той тръгна към нея и аз им казах „не се излагайте, млади хора
сте.“ Предположих, че ще й направи нещо и го спрях. Нищо не е направил.
АДВ. П. - А да сте видяла Д. да ***ва З.?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. –Не, не е ***вал.
АДВ. П. – Познавате ли съсед на етажа на име ***?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. – Не, *** не го познавам от този блок.
АДВ. П. – Този свидетел в залата, (сочи ***) познавате
ли го?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. – Само по физиономия, виждала съм го. Да,
виждала съм го, излиза там до нас апартамента. Ние с никой не говорим там.
АДВ. П. – По време на тази разправия той появи ли се
там и в кой момент?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. –След известно време това момче се
появи и каза, че вдигат шум, че не може да спи и тя му каза и на него „кво
искаш“ и вече от там нататък…
АДВ. П. – Той прибра ли се обратно в апартамента или
остана на площадката?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. – Не, останал е малко, аз вече реших
да слизам, стоеше на вратата.
АДВ. П. – Можете ли да прецените колко време сте
останала на площадката?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. – Долу на площадката ли?
АДВ. П. – Не, пред асансьора преди да тръгнете по
стълбите.
СВИДЕТЕЛКАТА Г. – Ми, сигурно имаше 15 мин.
АДВ. П. – Като тръгнахте надолу по стълбите срещнахте
ли някой?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. – Като тръгнах надолу по стълбите от
първия етаж излезе една жена.
АДВ. П. – Какво си говорихте с нея?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. – Аз не я познавам, тя каза, че
живеела в ***, нищо не си говорехме. Казах, че горе се разправят, карат се за един
асансьор – това е.
АДВ. П. – Вие разбрахте ли че е дошла полиция? След
колко време?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. – Да, аз бях долу вече като слязох и
след малко дойде полиция - двама полицаи
дойдоха и се качиха горе и пак продължиха крясъци, викове.
АДВ. П. – Разбрахте ли полицаите да се предупреждавали
някой с протокол?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. – Не, аз не съм била там. Те се качиха,
аз ги чаках долу. После те слязоха, отидоха встрани, нещо си говореха, не знам.
АДВ. П. – Само да уточним нещо. Вие казахте, че сте се
нанесли да живеете там в началото на месец юли. За този ли период говорите, че
не сте можела да ползвате асансьора, когато вече се нанасяте юли месец?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. – Не, преди, когато по малко си нанасяхме
багаж. Днес си пренесем малко, утре малко - и така.
АДВ. П. – Нямам повече въпроси.
СЪДЪТ- Казахте, че цялата ситуация, поне докато сте
слязла надолу е продължила известно време, петнадесетина минути. За тези 15 мин.,
освен това, което казвате, че З. е крещяла и е обиждала, друго нещо случи ли се
и по-конкретно, от страна на вашите наемодатели *** и Д., някакъв отговор
нямаше ли или имаше и какъв е бил той?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. – Не, тя *** каза „няма да се
разправяме“.
СЪДЪТ - Искате да кажете, че 15 мин. цялата ситуация
се свежда до това, че З. крещи, а те двамата стоят и нищо не правят?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. – И той /подсъдимият/ каза, но аз не
им разбирам. Тя крещи, нищо не се е случило.
СЪДЪТ - Кое ви пречи да чувате?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. – Ми защото недочувам малко, затова.
СЪДЪТ - Имате ли някакви медицински документи във
връзка с това, че не чувате?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. – Не.
СЪДЪТ - С едното или и с двете недочувате?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. – Ми де да знам, и с двете май.
СЪДЪТ - Вие сте чули, че тя нещо крещи, но не сте чула
какво точно казва Д., така ли?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. –Да.
СЪДЪТ - А *** нещо казваше ли?
СВИДЕТЕЛКАТА Г. –Не съм чула.
АДВ. П. – Г-н Съдия, във връзка с инцидента, за който
е настоящото производство, от страна на свидетелката *** е подадена тъжба до
ПлРС на 11.09.2019 г. срещу З.П.Г. по чл. 130, ал. 2 и чл.146, ал. 1 НК.
Представям ви заверен препис и също така медицинско удостоверение, което е
приложено към тъжбата. Производството е насрочено за утре за 13:30 часа пред
VII н.с., което може служебно да проверите. Номера на делото е 1864.
Съдът дава възможност на АДВ. С. да се запознае с
материалите.
АДВ. С.- Аз съм адвокат по делото и съм запозната с
тези материали.
СТАНОВИЩА НА СТРАНИТЕ ПО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
АДВ. С. - Моля да
не приключва съдебното следствие. С тъжбата СИ сме поискали назначаването на СМЕ
като сме поставили задачи на експертизата и молим да определите депозит, който
да внесем за тази СМЕ.
Моля във връзка с твърденията на свидетелката *** ***,
че е ритната от моята доверителка да ми дадете възможност да представя
медицинска документация от която е видно, че моята доверителка е с опериран
крак преди години и има затруднение на движението на този крак, от която ще
видите, че тя не би могла да ритне на такава височина свидетелката. Ако се
наложи въз основа на тази документация да се направи допълнителна експертиза -
ще поискаме да я направите. Също така, моля да изискате преписката заведена в Първо
РПУ по този инцидент. Не знам имената на човека, който е подал сигнал, аз чух
само първото му име, но вероятно по адреса
биха могли да се ориентират и да ни дадат цялата документация по
преписката, тъй като моята доверителка твърди, че Д. също е предупреден с протокол
от полицията да не се саморазправя с нея.
АДВ. П. – Уважаеми Г-н Съдия, с оглед изясняване на
обективната истина по делото, моля да бъдат допуснати до разпит като свидетели
и призовани чрез Съда *** ***А *** с адрес гр. ***, ***, ап. 10, на същия адрес
съпругът и - ******, който е сочен в тъжбата, че е възприел поведението на
лицата на случилото се на 27-ми. Също така *** с адрес гр. ***, ***, ап. 11.
Тези свидетелки са сочени както от подсъдимия така и от свидетеля на тъжителката.
Моля също така да се изиска от Районна Прокуратура *** преписка № 2739/2019 г. със
жалбоподател *** *** против неправомерни действия на З.Г. на същия ден. Моля да
направите запитване в Първо полицейско управление гр. ***, ул. „Гладстон“ относно
обстоятелството посетен ли е по сигнал адрес в гр. ***, ***, вх. б от
полицейски служители на 27.06.2019 г. Кои са полицейските служители и след като
се установят тези служители да бъдат призовани за разпит, като не възразявам в
случай, че колегата докаже, че е имало някаква преписка - да бъде изискана и
тази преписка.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТТЕГЛЯ се на тайно съвещание в 11:55 часа.
След тайно съвещание в 12:32 часа съдебното заседание ПРОДЪЛЖАВА.
Явяват се тъжителката З.Г., подсъдимият Д.К., АДВ. П.,
АДВ. С., свидетелите *** ***, *** Г. и *** ***.
Като взе предвид становищата на страните, Съдът намира,
че съдебното следствие не може да бъде приключено, а направените
доказателствени искания не следва да бъдат разглеждани по следните причини:
В днешното съдебно
заседание бяха разпитани както свидетели на обвинението, така и свидетели на
защитата, а именно - *** ***, *** *** и *** Г.; бяха дадени обяснения и от
страна на подсъдимия Д.К.. Видно от тези гласни доказателствени средства и от
представените по делото писмени
доказателства и по-конкретно СМУ № 357 от 2019 г. и СМУ № 358 от 2019 г.
издадени от страна на ***, налице са доказателства за това, че на 27.06.2019 г.,
частната тъжителка З.Г. е претърпяла увреждания, които са резултат от тъпи
травми - драскотина на ръката и на***яване на бедрото довели до болки и
страдания. От друга страна, при *** *** са установени охлузвания и
кравонасядания на малка площ, състояние след урологична операция на ляв бъбрек -
увреждания, които могат да са причинени от механично въздействие върху тялото в
тези области. Както във връзка с телесните увреждания на частната тъжителка,
така и с тези, установени при свидетелката ***, съдебният лекар е изразил
становище, че могат да бъдат причинени по начина, твърдян от прегледаните лица
– нанесен побой от лице от мъжки пол по
отношение на Г. и удар с асансьорна врата и ритник в кръста, вляво, по
отношение на *** ***.
Във връзка със събраните гласни доказателствени
средства, следва да се отбележи, че същите са противоречиви по своя характер и
до голяма степен - взаимно се изключват в позициите, които намират отражение в
същите доказателствени средства. От страна на свидетеля *** *** се твърди, че
подсъдимият се е из*** в лицето на частната тъжителка и е крещял обидни думи – „***,
***“, както и че е нанесъл удари с ръка и крак по частната тъжителка З.Г.. От
друга страна, според обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелката ***
*** и свидетелката *** Г. – подсъдимият Д.К. не е извършил подобни
посегателства спрямо З.Г., но пък се твърди, че последната е отправила обидни думи - ***, ***, както и крясъци спрямо К. и ***,
наред с нанесени удари спрямо *** ***. Всички свидетели са единодушни в
позицията, че се касае за инцидент, който е продължил значително време - между
15 и 30 мин., преди пристигане на полицейските служители и както вече беше
отбелязано - налице са данни за телесни увреждания както от едната, така и то
другата страна; в тази връзка, се представят данни и за това, че от страна на ***
*** е заведена частна тъжба срещу З.Г. – така, както по настоящото дело е
заведена тъжба от страна на Г., срещу Д.К..
Съдът намира, че независимо от това коя от позициите коментирани по-горе
бъде възприета - дали тази, обективирана в показанията на свидетеля *** или
тази обективирана в показанията на ***, *** и обясненията на подсъдимия, във
всеки случай, е налице саморазправа между граждани на публично място,
съпроводена с нанасяне на телесни увреждания от вида на леката телесна повреда
и използване на обидни квалификации. Всичко това, води до извода, че се касае
за грубо нарушаване на обществения ред и изразено явно неуважение спрямо
обществото, дотолкова доколкото нанасянето на удари и отправянето на
разнообразни обидни думи и квалификации е в състояние да демонстрира висока
степен на неуважение към човешката личност и правилата за поведение на обществено
място във всяко цивилизовано общество; отделно от това, касае се конфликтна
ситуация, която е продължила недопустимо дълго време, а именно - около или над 15 мин., т.е. нейният интензитет
също се разкрива като особено висок и потвърждава извода за грубо нарушаване на
обществения ред, при изразяване на явно неуважение спрямо обществото. В този
смисъл са задължителните указания на Постановление № 2 от 23.11.1974 г., като
следва да бъде подчертано, че наличието на предходни конфликтни взаимоотношения
между лицата в процесната ситуация, не изключва умисъла за хулиганство.
Поради това, независимо коя от двете очертаващи се позиции
по делото бъде възприета, налице са признаци на извършено престъпление по чл.
325 НК и в тази връзка - настоящото съдебно производство следва да бъде
прекратено, а делото изпратено на РП ***, по компетентност. Тук следва да бъде
отбелязано, че действително, в материалите по настоящото дело се съдържа препис
от постановление за отказ да се образува наказателно постановление по преписка
№ В – 2561/2019 г. по описа на РП ***. В същото постановление обаче, изобщо не
е обсъждано наличието на признаци на престъпление по чл. 325 НК, а прокурорът се
е концентрирал изцяло и единствено върху това, че евентуално се касае за престъпления
по чл. 130 и 146 НК, като в тази връзка е отказал да образува наказателно
производство. Извън полезрението на прокурора е останало обстоятелството, че
всеки един случай на саморазправа между граждани, съпроводена с нанасяне на
телесни повреди и обиди, продължила, както в случая, между 15 и 30 мин., при
това – на публично място, в присъствието и на други, несъпричастни към
инцидента граждани, ситуацията би следвало да бъде щателно анализирана през
призмата на обективната и субективна съставомерност по чл. 325 НК.
Водим от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На осн. чл. 287, ал. 7 НПК ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НЧХД 1649/2019 г. по описа на
Районен Съд *** и ИЗПРАЩА материалите
по делото на РП *** - по компетентност.
Определението е окончателно.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи
в 12:38 часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: