РЕШЕНИЕ
№ 402
гр. Перник, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500395 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 121/29.12.2020г., постановено по гр.д. № 337/2019г . по описа на
Брезнишкия районен съд е признато за установено по отношение на Б. Р. С., че В. Л.
М., В. А. М. и И. А. М. са собственици на УПИ *** /*** за имот с пл. № ***/, с площ
от 640 кв. м. по нотариален акт, а по скица с площ 615 кв.м., в квартал ** по плана на
***, заедно с построената в имота: къща - паянтова със застроена площ от 65 кв.м. и
разгърната площ от 160 кв.м., като е отхвърлен искът за осъждане на ответника Б. Р. С.
да предаде владението на горепосочения имот. Със същото решение са отхвърлени
исковете, предявени от В. Л. М., В. А. М. и И. А. М. за признаване за установено по
отношение на Б. Р. С., че ищците са изключителни собственици на хамбар - паянтов,
застроена площ от 12 кв.м. на два етажа, изграден в съсобствения им УПИ *** /*** за
имот с пл. № ***/, в квартал ** по плана на ***, като ответникът бъде осъден да им
предаде владението върху хамбара и са осъдени да му заплатят направените по делото
разноски.
В срок В. Л. М., В. А. М. и И. А. М. са обжалвали решението в частта му, с която
са отхвърлени предявените искове за признаване за установено по отношение на Б. Р.
С., че ищците са изключителни собственици на хамбар - паянтов, застроена площ от 12
1
кв.м. на два етажа, изграден в съсобствения им УПИ *** /*** за имот с пл. № ***/, в
квартал ** по плана на ***, като ответникът бъде осъден да им предаде владението
върху хамбара и са осъдени да му заплатят направените по делото разноски.
Поддържат, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства.
В срок е постъпила и самостоятелна жалба от В. Л. М. срещу постановеното
решение, в която се поддържа, че изложените в него доводи са несъстоятелни,
противоречащи на истината и без правно основание.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Б. Р. С., в който се твърди, че
въззивната жалба е неоснователна.
С решение № 56/22.03.2021г., постановено по гр.д. № 337/2019г. по описа на
Брезнишкия районен съд е отхвърлена молбата на В. Л. М., В. А. М. и И. А. М. за
допълване на решение № 121/29.12.2020г., постановено по гр.д. № 337/2019г. по
описа на Брезнишкия районен съд.
В срок е постъпила въззивна жалба срещу допълнителното решение от В. Л. М., В.
А. М. и И. А. М., в която се поддържа, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Б. Р. С., в който се твърди, че
въззивната жалба срещу допълнителното решение е неоснователна.
Въззивният съд е намерил, че жалбите са допустими и е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание.
С доклада си, съдът е посочил и че с въззивната жалба срещу решение №
121/29.12.2020г., постановено по гр.д. № 337/2019г. по описа на Брезнишкия районен
съд, подадена от В. Л. М., са представени писмени доказателства. Съдът е посочил, че
приложените писмо от РП- Перник от ***г., писмо от община Брезник то ***г. и
данъчна декларация не представляват нови доказателства по смисъла на чл. 266 ГПК,
които жалбоподателката не е могла да узнае, посочи и представи до подаване на
въззивната жалба; не представляват и доказателства за нововъзникнали след
подаването на жалбата обстоятелства, които са от значение за делото, както и не
представляват доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд
поради процесуални нарушения. С оглед на изложеното съдът е посочил, че за
посочените документи важи забраната за посочване на нови доказателства във
въззивното производство по чл. 266, ал. 1 от ГПК и не ги е приел по делото.
В проведеното открито с.з. жалбоподателката В.М. се е явила лично и с адв. Г.,
която представлява и останалите жалбоподатели В.М. и И.М.. Вместо въззиваемия се е
явила адв. М..Адвокат Г. поддържа жалбата. Оспорва отговора. Излага доводи по
същество на спора, като такива излага лично и жалбоподателката М., която в срок
депозира и писмени бележки по съществото на спорния предмет по делото. Адвокат
2
М. оспорва въззивната жалба по съображенията изложени в отговора на същата и моли
решенията на БрРС да бъдат потвърдени.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваните
първоинстанционни решения, намира от следното:
С оглед принципа на диспозитивното начало съдът е длъжен и е овластен да се
произнесе само по правопораждащите фактически твърдения в исковата молба на
спорното право, чиято защита се търси - чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Съдът, с оглед
предмета на спора, очертан от въззивните жалби, доказателствата по делото и доводите
на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
В процесния случай, с исковата молба, постъпила в регистратурата на Районен
съд - Брезник е заявен за разглеждане иск по чл. 108 ЗС от ищците- В. Л. М., В. А. М. и
И. А. М., чрез пълномощника си адв. Г.Г. от САК. По изложени в исковата молба и
уточняваща такава, с вх. рег. № 2188 от 05.11.2019г., п.к. 03.11.2019г. съображения,
ищците молят да се постанови решение с което да се признае за установено, че те са
собственици по наследство от А. М. М. съпруг на първата ищца и баща на др. двама,
починал на *** г и по давностно владение от ***г. на дворно урегулирано и застроено
място с площ от 640 кв. м., описано в нот. акт № ***, т. *, д. № 320/1975г.,
представляващо УПИ ***/*** за имот с пл. № ***/, в квартал ** по плана на ***, при
съседи на имота: УПИ ***, УПИ *** , УПИ *** и път, заедно с построените в имота:
къща – паянтова със застроена площ от 65 кв.м. и разгърната площ от 160 кв.м., заедно
с хамбар – паянтов, застроена площ от 12 кв.м. на два етажа, описан, съгласно
удостоверение от селски общински народен съвет при ***, № ***г., както и да бъде
осъден ответникът да предаде на ищците владението върху имота.
В открито съдебно заседание от 17.07.2020г., съдът е допуснал изменение на
иска, в следния смисъл и съгласно постъпила молба с вх. №260349 от 24.02.2021 г. от
ищците, да бъде осъден ответника- Б. Р. С. да предаде владението на ищците върху
имот с площ от 68 кв.м., съгласно скица № * приложена към заключението на вещото
лице, между точките ABCDA и хамбар на два етажа със застроена площ от 12 кв. м.,
между точките AKNXA.
Районният съд, след обсъждане на писмените и гласни доказателства по делото и
след анализ на същият е постановил решение по делото, съгласно което е признато за
установено по отношение на Б. Р. С., че В. Л. М., В. А. М. и И. А. М. са собственици на
УПИ *** /*** за имот с пл. № ***/, с площ от 640 кв. м. по нотариален акт, а по скица с
площ 615 кв.м., в квартал ** по плана на ***, заедно с построената в имота: къща -
паянтова със застроена площ от 65 кв.м. и разгърната площ от 160 кв.м., като е
отхвърлен искът за осъждане на ответника Б. Р. С. да предаде владението на
горепосочения имот. Със същото решение са отхвърлени исковете, предявени от В. Л.
3
М., В. А. М. и И. А. М. за признаване за установено по отношение на Б. Р. С., че
ищците са изключителни собственици на хамбар - паянтов, застроена площ от 12 кв.м.
на два етажа, изграден в съсобствения им УПИ *** /*** за имот с пл. № ***/, в квартал
** по плана на ***, като ответникът бъде осъден да им предаде владението върху
хамбара и са осъдени да му заплатят направените по делото разноски. Така
постановеното решение по съществото на спора е било атакувано пред ПОС, с първата
подадена въззивна жалба, досежно процесния хамбар от 12 кв.м.
Същевременно, с втора въззивна жалба, с вх. № 260598 от 14.04.2021 ге било
атакувано и постановеното от районния съд Решение № 56/22.03.2021г., постановено
по гр.д. № 337/2019г. по описа на Брезнишкия районен съд по реда на чл. 250
ГПК, с което е била отхвърлена молбата на В. Л. М., В. А. М. и И. А. М. за
допълване на решение № 121/29.12.2020г., постановено по гр.д. № 337/2019г. по
описа на Брезнишкия районен съд. Следва да се посочи, че това решение е било
постановен след постъпила пред районния съд по молба на ищците В. Л. М., В. А.
М. и И. А. М., чрез пълномощника си адв. Г.Г. от САК, за допълване на решение № 121
от 29.12.2020 г., постановено по гр.д. № 337/2019 г. по описа на Районен съд – гр.
Брезник, съдът да се произнесе по иска на ищците да бъде осъден ответника Б. Р. С. да
им предаде владението върху имот с площ от 68 кв.м., съгласно скица № * приложена
към заключението на вещото лице, между точките ABCDA и хамбар на два етажа със
застроена площ от 12 кв.м., разположен между точките AKNXA. /като както въззивната
инстанция, посочи по –горе такова изменение на иска в посочения смисъл е било
допуснато пред БрРС/.
Ответникът Б. Р. С., чрез своя процесуален представител адв. Р.М. от АК – П. е
изразил становище по молбата за допълване на решението в срока по чл. 250, ал. 2
ГПК, като е посочил, че същата е неоснователна и като такава да бъде отхвърлена.
За да се произнесе по искането за допълване на решението, съдът като първа
инстанция е счел, че съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска допълване на
решението, ако съдът не се произнесъл по цялото й искане, като молбата се подава в
едномесечен срок от връчването на решението. Молбата, съдът е описал, че е подадена
от ищците по делото и че видно от приложеното по делото съобщение, решението е
връчено на процесуалния представител на ищците- адв. Г. на 15.02.2021 г., като
молбата е подадена на 24.02.2021 г., от което следва, че същата е допустима, но е
посочил, че разгледана по същество молбата за допълване на решението е
неоснователна. БрРС е посочил, в мотивите си, че с решение № 121 от 29.12.2020 г.,
постановено по гр.д. № 337/2019г. по описа на Районен съд – гр. Брезник, съдът се е
произнесъл по всички спорни въпроси, включително с изчерпателен диспозитив за
параметрите на принадлежността на правото на собственост към патримониума на
ищците, като имало и отхвърлителен диспозитев по отношение на претенцията за
4
собственост върху паянтов хамбар със застроена площ от 12 кв. м.
На следващо място, съдът е описал, че ревандикационният иск по чл. 108 от ЗС
е искът на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. За уважаването му
ищеца следвало да докаже, че е собственик на имота на претендираното от него правно
основание, както и че ответника го владее без правно основание, в случая, че владее
спорния- паянтов хамбар със застроена площ от 12 кв. м. Недоказването според
първата инстанция било- на който и да е от тези елементи има за последица отхвърляне
на иска поради неоснователността му. Ревандикационният иск е акцентирано, че има
две части, които се намират в неразривно единство – установителна част, при която
съдът трябва да установи, че ищецът действително е собственик на веща на
претендираното основание /в настоящият случай при предявен иск по чл. 108 ЗС за
реална част следвало да установи, че е собственик на целия имот/ и осъдителна част,
при която след като е установил предното, осъжда ответника реално да отстъпи
собствеността и предаде владението на претендираната реална част. Двете части на
ревандикационния иск, обаче, съдът е посочил, че не представляват самостоятелни
искове. Дейността на съда по установяване принадлежността на правото на
собственост не е произнасяне по самостоятелен установителен иск, поради което и
иска по чл. 108 ЗС е един и в случая ищците не могат да установят притежавано от тях
право на собственост върху хамбар – паянтов, застроена площ от 12 кв.м. на два етажа,
предмет на иска по чл. 108 от ЗС и съответно да искат неговото предаване от страна на
ответника, който го ползва, което в случая е било безспорно и ползването се
осъществявало на правно основание, като иска в тази част е отхвърлен като
неоснователен. В тези доводи, съдът е постановил решението си по реда на чл. 250
ГПК, с което е отхвърлил молбата за допълване, с вх. рег. № 260349/24.02.2021 г.,
подадена от ищците- В. Л. М., ЕГН:**********, В. А. М., ЕГН:********** и И. А. М.,
ЕГН:********** и тримата с адрес: ***, всичките със съдебен адрес: ***, за допълване
на решение № 121 от 29.12.2020 г., постановено по гр.д. № 337/2019 г. по описа на
Районен съд – гр. Брезник, съдът да се произнесе по иска на ищците да бъде осъден
ответника Б. Р. С. да им предаде владението върху имот с площ от 68 кв.м., съгласно
скица № * приложена към заключението на вещото лице, между точките ABCDA и
хамбар на два етажа със застроена площ от 12 кв.м., разположен между точките
AKNXA.
В процесния случай обаче, настоящият състав намира, че следва при така
изнесените факти, да се произнесе първо по втората сезираща ПОС, въззивна жалба, с
вх. № 260598 от 14.04.2021 г, която е именно в атакувано на решението по чл. 250
ГПК. Видно от изложеното дотук с това -Решение № 56/22.03.2021г., постановено по
гр.д. № 337/2019г. по описа на Брезнишкия районен съд по реда на чл. 250 ГПК, с
което е била отхвърлена молбата на В. Л. М., В. А. М. и И. А. М. за допълване на
решение № 121/29.12.2020г., постановено по гр.д. № 337/2019г. по описа на
5
Брезнишкия районен съд. Следва да се посочи, че това решение е било постановен
след постъпила пред районния съд по молба на ищците В. Л. М., В. А. М. и И. А.
М., чрез пълномощника си адв. Г.Г. от САК, за допълване на решение № 121 от
29.12.2020 г., постановено по гр.д. № 337/2019 г. по описа на Районен съд – гр.
Брезник, съдът да се произнесе по иска на ищците да бъде осъден ответника Б. Р. С. да
им предаде владението върху имот с площ от 68 кв.м., съгласно скица № * приложена
към заключението на вещото лице, между точките ABCDA и хамбар на два етажа със
застроена площ от 12 кв.м., разположен между точките AKNXA. /като както въззивната
инстанция, посочи по –горе такова изменение на иска в посочения смисъл е било
допуснато пред БрРС/. Съдът в настоящия му състав, намира, че районният съд, не се е
произнесъл по същество по молбата и отправеното с нея искане, като видно от
горецитираните аргументи на районния съд, същият просто е отхвърлил молбата на
процесуално основание, без да се произнесе по същество на същата. При положение, че
съдът, разглеждащ делото като първа инстанция е приел изменение на иска по чл. 214
ГПК, което е станало с нарочно протоколно определение, постановено по делото в
открито съдебно заседание от 17.07.2020г., в което съдът е допуснал изменение на
иска, в следния смисъл и съгласно постъпила молба с вх. №260349/24.02.2021 г., от
ищците, да бъде осъден ответника- Б. Р. С. да предаде владението на ищците върху
имот с площ от 68 кв.м., съгласно скица № * приложена към заключението на
вещото лице, между точките ABCDA и хамбар на два етажа със застроена площ от
12 кв. м., между точките AKNXA, то съдът е следвало да се произнесе с решението
си по чл. 250 ГПК, по същество по така направеното искане, а не просто да
отхвърли молбата. Предвид изложеното, се налага извод, че делото следва да бъде
върнато на районния съд, тъй –като пред въззивната инстанция и това решение е било
атакувано с втората въззивна жалба, за да се произнесе съдът по същество на искането
и да формира и нарочен диспозитив по същото, след което делото следва да бъде
върнато на ПОС, за произнасяне по същество по първата въззивна жалба. Изложеното
дотук налага извод за основателност на втората въззивна жалба, но тъй-като въпросът,
който същата засяга е преюдициален за решаване на спора и пред настоящата
инстанция и извеждане на законосъобразни правни изводи, то делото следва да бъде
върнато на БрРС за произнасяне, съгласно дадените указания от въззивната инстанция
по молбата по чл. 250 ГПК, поради което и атакуваното Решение 56/22.03.2021г.,
постановено по гр.д. № 337/2019г. по описа на Брезнишкия районен съд по реда на
чл. 250 ГПК, с което е била отхвърлена молбата на В. Л. М., В. А. М. и И. А. М. за
допълване на решение № 121/29.12.2020г., постановено по гр.д. № 337/2019г. по
описа на Брезнишкия районен съд, следва да бъде отменено.
След произнасяне по искането с нарочно решение и изпълнение на
процедурата по чл. 250 ГПК, съдът следва отново да изпрати делото на ПОС за
произнасяне по същество и по първата въззивна жалба, с вх. №260350 от 24.02.21
6
г
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 56/22.03.2021г., постановено по гр.д. № 337/2019г. по описа
на Брезнишкия районен съд по реда на чл. 250 ГПК.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Брезник на същия състав за произнасяне по
направеното искане от ищците по делото, с правно основание чл.250 ГПК, съобразно
мотивите, дадени в мотивната част на настоящия съдебен акт.
След приключване на процедурата по чл. 250 ГПК, делото да бъде върнато на
Окръжен съд- Перник, за произнасяне по въззивна жалба с вх. №260350 от 24.02.2021
г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7