№ 314
гр. Б.С., 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветелина Н. Харалампиева
при участието на секретаря Таня Мл. Т.
като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Гражданско дело
№ 20241410100244 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с Вх. № 1051/23.02.2024 г.
депозирана от „А1 БЪЛГАРИЯ “ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.С., район „И.“, ул. “Кукуш“ № 1, представлявано от А.Д. –
главен изпълнителен директор и М. М. – изпълнителен директор, действащо
чрез пълномощника си юрсконсулт П. П. срещу ответника К. Т. Г., ЕГН:
**********, с адрес в гр. Б.С., обл. В., ул. “Димитър Благоев“ № 85 за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо
345,17 лева, дължими по договор, сключен между заявителя и длъжника за
електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер
Г0956325, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален
номер ********* от 25.06.2019г. за периода от 14.11.2020 г. до 26.10.2023 г.,
включваща 265,74 лв. – главница и неустойки за неплатени суми за ползвани
електронни съобщителни услуги за периода от 13.11.2020г., както и мораторна
лихва върху цялата сума в общ размер на 79,43 лв, както и законната лихва
върху сумата от 265,74 лв. от датата на образуване на ч.гр.д. 1603/2023г. –
29.11.2023г. За исковите претенции е издадена Заповед за изпълнение №
934/29.11.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 1603/2023 г. по описа на РС
Б.С..
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 92
от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От името на ищеца се твърди, че на 25.06.2019 г. между К. Т. Г., ЕГН:
********** и „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е сключен рамков Договор за
1
електронни съобщителни услуги, идентифициран с неговия уникален номер
*********, като към него са сключени и съответни Приложения № 1, с които
са уговорени тарифни планове за мобилни услуги и пакети от услуги. Открит
е партиден номер на абоната - Г0956325. Договор номер ********* е
прекратен поради продължило неплащане повече от 124 дни съгласно ОУ на
ищеца и е начислена неустойка в общ размер на 265,074лв. Поради това за
периода от 13.11.2020г. ответникът е дължал на ищеца сумата от общо 265,74
лв. - главница и неустойки за неплатени суми за ползвани електронни
съобщителни услуги, както и начислена мораторна лихва върху цялата сума в
общ размер на 79,43 лв. за периода от 14.11.2020г. до 26.10.2023г. Подробно е
описан начина на формиране на всяка от посочените суми и начислени
неустойки.
Въз основа на изложените съображения ищецът желае спрямо ответника
да бъде признато за установено, че същият дължи на ищцовото дружество
подробно посочените по-горе суми, за които е издадена Заповед за изпълнение
№ 934/29.11.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 1603/2023 г. по описа на
РС Б.С., като се претендират и разноски по заповедното производство и по
настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника К. Г., с който
претенциите се оспорват като неоснователни и погасени по давност. Сочи се,
че е налице нищожност на договорна клауза по договора, касаеща
отговорността при прекратяване на договора. На следващо място се въвежда
възражение за нищожност на договорна клауза за неустойка, обективирана в
чл.6 и чл.7 в договора, както и за нищожност на Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №1603/2023г.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, като с
протоколно определение заключението на вещото лице е прието от съда.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа
страна:
От представените по делото писмени доказателства - Договор №
********* от 25.06.2019 г., Общи условия, Фактури и сметки за начислени
неустойки се установява, че ищцовото дружество и ответникът са сключили
договори за ползване на мобилни услуги, като на абоната е открит партиден
номер Г0956325, по който са начислявани задължения за договорени и
ползвани услуги. Подписано Приложение № 1 към Рамков договор №
*********, в което за срок от две години са договорени условия за ползване на
тарифни планове за мобилен интернет А1 Surf S за телефонен номер
**********, с промоционална договорена месечна абонаментна такса в
размер на 18.99 лв. с включен ДДС за срок от две години и А1 One Unliminited
24 за телефонен номер **********, с промоционална договорена месечна
абонаментна такса в размер на 24.99 лв. с включен ДДС за срок от две години.
2
От приложените обобщени фактури и сметки за начислени неустойки се
установява, че за периода 14.11.2020 г. до 26.10.2023 г. ответникът е дължал
неизплатени суми за предоставени услуги и неустойки за неплатени месечни
абонаментни такси (три месечни такси), за направените отстъпки от цени на
ползвани услуги.
На дата 13.11.2020 г., поради неплащане в срок на дължимите по
цитираните договори услуги (неплащане продължило повече от 124 дни), е
прекратен Договор № ********* от 25.06.2019г. Едностранното прекратяване
на договора/ите е уговорено в чл. 54.12 от Общите условия на А1, тъй като
забавата в плащанията е продължила повече от 124 дни.
По делото е прието и заключение на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът възприема като обективно, пълно и всестранно
изготвено по поставените въпроси, съгласно компетентността и специалните
знания на вещото лице в конкретната област.
От заключението безспорно се потвърждава, че между страните за
сключени описаните по-горе договори за ползване на мобилни услуги,
тарифни планове и промоционални отстъпки, предоставени със системен
партиден номер Г0956325, като част от общ Рамков договор, идентифициран с
неговия уникален номер ********* от 25.06.2019г. Вещото лице е установило,
че ответникът е преустановил плащанията си към ищеца и е изпаднал в забава,
съгласно общите условия на А1 от дата 13.11.2020 г. Видно от заключението
на експертизата, вещото лице е установило, че размерът на неустойките от
икономическа и счетоводна гледна точка е формиран правилно и в
съответствие с процесния договор и съответните приложения към него, като
неустойките са изчислени коректно.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът намира, че предвид събраните по делото доказателства, както и
приетото по делото заключение на ССчЕ, дават основание за извода, че
страните са били във валидно правоотношение, възникнало въз основа на
сключения между тях Рамков договор, идентифициран с неговия уникален
номер ********* от 25.06.2019г., приложения и договори към него за ползване
на мобилни услуги и мобилен интернет.
В настоящия случай ответника притежава качеството „потребител“ по
смисъла на § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), а според чл.143 от ЗЗП „неравноправна клауза“ в
договор, сключен с потребител е всяка уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. За нищожността на такава клауза съдът следи служебно и без да
е наведено възражение от ответника – Решение на Съда от 26.04.2012г. по
дело С-472/10 на Съда на Европейския Съюз и Решение № 23/07.07. 2016г. по
3
т.д. № 3686/2014г. на ВКС, ТК, І т.о.
Безспорно се установи, че сключените с ответника договори са
едностранно прекратени от ищцовото дружество, съгласно чл. 54.12 от ОУ,
поради допусната от страна на ответника забавата на плащането на
дължимите суми в продължение на повече от 124 (сто двадесет и четири) дни.
Ответникът е изпаднал в забава на 13.11.2020 г., когато са изтекли тези 124 дни
забава в плащанията по договора. След това е издадена първата обобщена
фактура / от общо три издадени / за забавените плащания от дата 13.11.2020 г.,
със срок за плащането й до 13.11.2020 г. – т.е вземането на ищеца е станало
изискуемо спрямо ответника именно на 13.11.2020 г. (след изтичане на
предоставения срок за доброволно плащане на забавените суми) и от същата
дата се дължи мораторната лихва върху неплатеното задължение за
предоставени електронни съобщителни услуги. Именно затова се явява
неоснователно възражението за изтекла погасителна давност на
претендираните от ищеца суми, тъй като давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо (чл. 114 ЗЗД) – в случая от 13.11.2020 г.
по отношение на начислените дължими суми за неустойка, поради
едностранното прекратяване на сключения рамков договор от страна на ищеца
на дата 13.11.2020 г. Настоящите установителни искове се считат предявени от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК (чл. 422, ал. 1 от ГП) – в случая
29.11.2023 г. Поради това въведеното възражение за изтекла погасителна
давност е неоснователно.
Претендираната сума за неустойка, съгласно представения договор, се
дължи за предсрочно прекратяване на договора за фиксирани услуги, като
размерът на неустойката е равен на сбора от всички стандартни месечни
абонаментни такси /без отстъпките/, дължими до изтичане на срока на
ползване на услугите, но не повече от трикратния размера на абонаментната
такса. При така заявен начин на формиране на неустойката, клаузата, въз
основа на която се претендира тя, противоречи на добрите нрави, тъй като е
уговорена извън присъщите на всяка неустойка обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции, предвид задължителните указания в Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, с които
съдилищата следва да се съобразят.
В настоящия случай, процесната неустойка дава право на оператора да
получи част от вземането си по договора, като сам той е освободен от
задължението да предоставя съответните услуги, поради прекратяване на
правоотношението. Тоест, операторът се стреми да капитализира приход,
който дори би бил по- значителен от този, който би получил, ако договорът не
бе предсрочно прекратен ( доколкото неустойката се формира от стандартни
месечни такси, съобразно тарифата на оператора, а не от преференциални
такива ).Това създава условия за неоснователно обогатяване на оператора и
нарушава принципа за справедливост.
4
С оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка, размерът й
и условията, при които тя се дължи, съдът приема още, че е налице
обосновано предположение за противоречие на клаузата с чл. 143, ал. 2, т. 5 и
т. 15 ЗЗП. Целта на неустойката е да обезпечи и обезщети настъпилите вреди
от съответното неизпълнение. В случая обаче е неясно по какъв начин
процесната неустойка е съизмерима с вредите за оператора от прекратяването
на договора. В този порядък, неустойка в размер на три месечни абонаментни
такси ( по стандартни условия на оператора, а не преференциални такива ),
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение. Получаването на неустойката пък, предвид
начина по който тя е уговорена, предполага заобикаляне и на чл. 143, ал. 2, т.
15 ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения – да
плати абонаментните такси за поне три месеца /при това стандартните, а не
договорените/, без операторът реално да предоставя мобилни услуги за същия
период. Ето защо съдът приема, че клаузата на чл. 6.1 от сключения между
страните договор е нищожна, поради което предявеният установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за дължимост на сумата за неустойка в
размер на 265, 74 лева и мораторна лихва в размер на 79.43 лева, ведно със
законната лихва по чл.86 от ЗЗД се явява неоснователен и като такъв ще
следва да бъде отхвърлен, изцяло.
По отношение на приетото заключение по изготвената ССЕ, съдът
намира, че въпреки правилното изчисляването на неустойките по договора,
формиращата ги клауза е неясна и сама по себе си, нищожна. Съдът намира от
правна страна, че това обстоятелството представлява заместваща престация,
без предоставяне на услуга.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 29.11.2023 г. ответникът не
дължи на ищеца претендираната сума от общо 265,74 лв. – главница и
неустойки за неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги за
периода от 13.11.2020г., както и мораторна лихва върху цялата сума в общ
размер на 79,43 лв, както и законната лихва върху сумата от 265,74 лв. от
датата на образуване на ч.гр.д. 1603/2023г. – 29.11.2023г., за които претенции е
издадена Заповед за изпълнение № 934/29.11.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр.
дело № 1603/2023 г. по описа на РС Б.С..
По разноските:
Съобразно изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
направените разноски от ищеца остават в негова тежест, така както са
направени.
Така мотивиран, Белослатинският районен съд
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответника К. Т. Г., ЕГН:
**********, с адрес в гр. Б.С., обл. В., ул. “Димитър Благоев“ № 85 дължи на
ищеца „А1 БЪЛГАРИЯ “ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., район „И.“, ул. “Кукуш“ № 1 сумата от общо 345,17 лева,
дължими по договор, сключен между заявителя и длъжника за електронни
съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер Г0956325,
като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер
********* от 25.06.2019г. за периода от 14.11.2020 г. до 26.10.2023 г.,
включваща 265,74 лв. – неустойки за неплатени суми за ползвани електронни
съобщителни услуги за периода от 13.11.2020г., както и мораторна лихва върху
цялата сума в общ размер на 79,43 лв, както и законната лихва върху сумата
от 265,74 лв. от датата на образуване на ч.гр.д. 1603/2023г. – 29.11.2023г., по
което е издадена Заповед за изпълнение № 934/29.11.2023 г. по чл. 410 ГПК по
ч. гр. дело № 1603/2023 г. по описа на РС Б.С..
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. В. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
6