№ 720
гр. Бургас, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20252120202447 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Д. Е. Г., ЕГН: **********, с поС.ен адрес:
**********, против Наказателно постановление №24-0769-005760/14.02.2025г., издадено от
началник група при ОД на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 200 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като
се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно
заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и с адв.Е., като поддържа
жалбата.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 24.10.2024г. в 19:18 часа в гр.Бургас, кв.Ветрен. по ул.“Черногорово“ до №4, в
посока кръстовището с ул.“Вежен“ жалбоподателят - Д. Е. Г., ЕГН: **********, управлявал
лек автомобил – „БМВ 330 ХИ“ с peг. № *******. Автомобилът обаче се ударил в дупка с
приблизителни размери – ширина 56см., дължина 75см. и дълбочина 7 см. и допуснал
самостоятелно ПТП с щети по МПС-то.
1
АНО е приел, че с горните действия Д. Е. Г. е извършил следните нарушения:
1) Водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа,
условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спрат пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП, с което виновно е
нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП
Като е взел предвид процесния АУАН и събраните в преписката писмени
доказателства административно - наказващият орган е издал атакуваното наказателно
постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка, при правна
квалификация на допуснатото нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2,
пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Неизпълнението на част от регламентираните в тази норма задължения е скрепено със
санкция, която е уредена в чл.179, ал.2 от ЗДвП - глоба в размер от 100 лева до 200 лева, ако
деянието не съставлява престъпление за лице, което се движи с несъобразена скорост, не
спазва дистанцията или извърши нарушение на чл.179, ал.1 от ЗДвП.
В настоящия случай в АУАН и в НП е посочено единствено, че скоростта не е
съобразена с пътните условия и релефа на местността, без да става ясно какви условия
точно се визират. Поради това съдът приема за нарушено правото на защита на наказаното
лице, доколкото за него не става ясно с какво не е съобразил скоростта си (какви са били
пътните условия и релефа на местността, които водачът не е отчел при избор на скоростта си
на движение). В този смисъл са и Решение № 107 от 29.01.2016 г. по н. д. № 2249 / 2015 г.
на Административен съд – Бургас, Решение № 1037 от 27.05.2016 г. по н. д. № 439/2016 г.
на Административен съд – Бургас и др.
Отделно от това стои въпросът, че по никакъв начин АНО не е положил усилия да
2
установи каква е била съобразената скорост в случая, както и каква е била скоростта на
жалбоподателя. Това е съществено, тъй като невинаги когато е налице настъпило ПТП се
касае за виновно поведение на водача. Обратното би означавало винаги да се предполага
виновно поведение, което противоречи на залегналия в чл.304 НПК принцип, съгласно който
присъдата, в случая - постановлението, не могат да почиват на предположения.
Установяването на величините на скоростта обаче не би могло да стане за първи път в
съдебна фаза, тъй като това означава да се въвеждат факти, които дотогава не са били
предявени на жалбоподателя. С оглед на изложеното НП следва да бъде отменено.
В допълнение следва да се посочи и че макар водачите действително да следва да
съобразяват скоростта си на движение с конкретната пътна обстановка, същите не следва да
носят отговорност за лошото съС.ие на пътната инфраструктура и липсата на достатъчна
поддръжка на същата от страна на Общината. Не може също така да се очаква от водачите,
че следва да предполагат през цялото време наличие на препятствия по пътя – широки и
дълбоки дупки в пътната настилка, доколкото това би означавало поС.но поддържане на
скорост в абсолютен минимум. Още повече, че смисъла на закона в никакъв случай не е
налагане на глоби на лица, чийто автомобили са попаднали в дупка, вследствие на което е
настъпила щета по техния собствен автомобил.
С оглед решението отмяна на НП и направеното искане от страна на жалбоподателя,
в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за адвокат
съобразно представения договор за правна защита и съдействие, а именно такива в размер на
300лв.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0769-005760/14.02.2025г., издадено от
началник група при ОД на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя - Д. Е. Г., ЕГН: ********** с поС.ен адрес: **********, за нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
200 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР гр.Бургас да заплати на Д. Е. Г., ЕГН: ********** с поС.ен адрес:
**********, сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3
4