РЕШЕНИЕ

№ …92

гр. Самоков, 23.05.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

 

при участието на секретаря Е Б, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 168 по описа на същия съд за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Д. "С. п." – гр. С. е поискала налагане на мярка за закрила на непълнолетното дете В.В.В., изразяваща се в настаняването на детето в Център за настаняване от семеен тип за деца /ЦНСТД/ - гр. С. за срок до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст.

В съдебно заседание вносителят на искането се представлява от Ц.. Т., началник на отдел „Закрила на детето” в ДСП – С., която поддържа искането и заявява становище за неговата основателност.

Заинтересуваната страна – ръководителят на ЦНСТД – С. И. С. не оспорва искането и заявява становище за неговата основателност.

Заинтересуваната страна С.П.Г. – майка на непълнолетното дете, не се явява, не се представлява и не заявява становище по искането.

Заинтересуваната страна – непълнолетната В.В.В., заявява становище за основателност на искането.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, установява от фактическа страна следното:

Установява се от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 479/10.05.2 г. на Столична Община, район „М.”, че В.В.В., с ЕГН **********, е родена на 05 май 2 г. в гр. София от майка С.П.Г., ЕГН ********** и баща В. П. В., ЕГН **********.

В приетия по делото социален доклад, изготвен от социален работник по закрила на детето в ДСП – Т.  подробно са изложени обстоятелствата относно физическото, психоемоционалното и психическо състояние на детето, основните му потребности и досегашното му отглеждане. Майката на детето няма родителски капацитет за адекватно му отглеждане и възпитание. Тя често сменя адресите си, няма данни да е трудово заета, не е заявила желание да отглежда децата си и да им осигури подходящи битови условия, както и не е осъществила контакт с отдел „Закрила на детето” при ДСП – С.. Бащата на детето е починал. През 2014 г., когато детето е било на 12 години, спрямо него е осъществено насилие, улеснено от престъпно бездействие на майката, за което е ангажирана и наказателната й отговорност. С решение на РС – С. през 2015 г. детето е настанено в семейството на чичо си и леля си по майчина линия /Р. С. и Д. Г./ по реда на Закона за закрила на детето /ЗЗДет/. След смъртта на чичото, между лелята и детето възникнали конфликти и то на няколко пъти бягало от дома й и се връщало при майка си, където спрямо него не бил осъществяван надзор. С влязло в сила на 08.11.2017 г. решение на РС – Т.  детето било настанено в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в с. Д., Община Т. заедно с по-малката си сестра С. С. П.. Детето има силна емоционална връзка със сестра си, а за майка си не говори и не желае да контактува с нея. Умее да владее емоциите и постъпките си, демонстрира добронамереност, склонност да се вслушва в напътствия и способност да коригира поведението си при забележки. В ЦНСТД – с. Д. са осигурени възможности за социална интеграция на детето; то посещава обществени места, придружавано от представител на центъра; с него е ангажиран да работи екипът на Центъра за обществена подкрепа – Т. поради липса на психолог в центъра. Детето е ученичка в 10-ти клас в СУ „К. О.” – гр. Т. и редовно посещава учебните занятия като са й осигурени необходимите учебни пособия, както и транспорт до училището и обратно със служебен микробус на центъра. По силата обаче на решение № 837 по протокол № 37/29.11.2018 г. на Общински съвет – Т. и предложение на Директора на ДСП – Т. социалната услуга Център за настаняване от семеен тип за деца в с. Д., Община Т. подлежи на закриване. Непълнолетното дете е подало декларация от 23.10.2017 г., че не желае да бъде осиновено и е издадено становище съгласно чл. 89, ал. 1, т. 4 от СК за невписването му в регистър на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. Към момента няма данни за други близки и роднини на детето, които да са заявили желание да го отглеждат; за него няма подходящо приемно семейство. За детето е препоръчана социална услуга – резидентен тип в ЦНСТ – С., която ще бъде ползвана от него и от по-малката му сестра С. С. П..

Със заповед № ЗД/Д-ОВ-ТР-003/18.01.2019 г., издадена от Директора на ДСП – гр. Т. е прекратено настаняването на детето В.В.В. в Центъра за настаняване на деца от семеен тип за деца без увреждания – с. Д., О. Т. и е постановено настаняването му в ЦНСТД – гр. С., считано от издаването на заповедта, чието предварително изпълнение е допуснато на основание чл. 60 от АПК, до произнасяне на съда.

Изслушана пред съда по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/, непълнолетната В.В.В. изразява изцяло положително отношение към настаняването й в ЦНСТД – С. Казва, че в този център децата са настанени по две в стая и че тя обитава една стая заедно с по-малката си сестра С. Ученичка е в 10-ти клас в СУ „О. П.” в гр. С.. Заявява, че се разбира с останалите деца в центъра, както и със съучениците си и няма проблеми в общуването си с тях, нито притеснения от обстановката в центъра. Споделя, че се грижи за сестра си и че няма нищо против да остане в центъра до пълнолетие. Харесва й, че е започнала да кара ски.

Въз основа на така установените факти, правните изводи на съда са следните:

Искането е с правно основание чл. 28, ал. 1, вр. чл. 30а от ЗЗДет предвид изложените в него обстоятелства, че по отношение на малолетното дете е постановена предишна мярка за закрила, а именно настаняване в Център за настаняване от семеен тип за деца – с. Д., О. Т., предоставящ социална услуга за резидентна грижа, която мярка се налага да бъде променена. Поисканото настаняване на детето в ЦНСТД – гр. С. като социална услуга за резидентна грижа представлява промяна в постановената мярка за закрила, което налага съдът да се произнесе и по прекратяване на настаняването му в ЦНСТД – с. Д., О. Т. /арг. от чл. 30, ал. 1, вр. чл. 29, т. 8 от ЗЗДет/, независимо че не е изрично сезиран с такова искане.

Поради това искането е допустимо, като подадено от легитимиран орган и пред компетентния съд съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗЗДет по настоящия адрес на детето по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗЗДет.

Разгледано по същество, искането е основателно.  

От настаняването на детето В.В. ***, до подаване на искането по настоящото дело С.П.Г. – майка на детето, трайно продължава да е с нисък родителски капацитет. Посочените в социалния доклад обстоятелства в тази насока обосновават еднозначен извод, подкрепен и от процесуалното поведение на майката, че тя се е дезинтересирала от детето, като продължителното й нежелание да полага грижи за него вече е породило и трайна фактическа невъзможност за нея да го отглежда. Бащата на детето е починал. Поради това се налага изводът, че основанията за настаняване на детето извън семейството, визирани в чл. 25 от ЗЗДет, не са отпаднали.

 Липсата на условия за настаняване на детето за отглеждане и възпитание в семейството на роднини и близки или в приемно семейство, обосновават невъзможност на съда да постанови такива мерки за закрила.

Затова с оглед установената в чл. 26, ал. 1 от ЗЗДет поредност на мерките за закрила съдът намира, че „социална услуга за резидентна грижа” е най-подходяща мярка за закрила на детето, тъй като при невъзможност за отглеждането на детето в семейна среда тази мярка ще допринесе в по-голяма степен за социалната му интеграция и за отглеждането му в среда, близка до семейната. Във връзка със закриването на ЦНСТД – с. Д., О. Т. настаняването на детето в този център следва да бъде прекратено с настоящото решение на основание чл. 30, ал. 1, вр. чл. 29, т. 8 от ЗЗДет.

Мярката за закрила социална услуга за резидентна грижа следва да се изрази в настаняване на детето в ЦНСТД– гр. С., където тази социална услуга се извършва при подходящи условия.

Настаняването на детето в ЦНСТД – гр. С. като социална услуга за резидентна грижа е в интерес на детето, тъй като в най-голяма степен ще способства за физическото и психическото му развитие и за образованието му, а и детето има изцяло положителна нагласа към осъществяването на тази мярка на закрила.

Съдът намира, че с оглед възрастта и интересите на детето най-подходящият срок за настаняването му в ЦНСТД – гр. С. е до навършване на пълнолетие, а ако то учи към този момент – докато завърши средното си образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст.

Воден от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 30, ал. 1, вр. чл. 29, т. 8 от Закона за закрила на детето, настаняването на детето В.В.В., ЕГН ********** в Център за настаняване от семеен тип за деца – с. Д., О. Т..

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 28, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 30а от Закона за закрила на детето, настаняване на детето В.В.В., ЕГН ********** в Център за настаняване от семеен тип за деца – гр. С. като социална услуга за резидентна грижа, за срок до навършване на пълнолетие от детето, а ако то учи към този момент – докато завърши средното си образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския окръжен съд в 7-дневен срок от съобщението за обявяването му.

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: