№ 2856
гр. София, 10.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая Й. Михайлова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело №
20241100101959 по описа за 2024 година
Предявени са от ищцата Р. С. И. срещу ответника ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 30 000.00 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди и сумата от 115.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно
произшествие (ПТП) настъпило на 08.10.2023 г., ведно със законната лихва от
14.11.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът излага следните обстоятелства за обосноваване на исковата си
претенция: настъпило на 08.10.2023 г. в гр. София пътно-транспортно
произшествие (ПТП) по вина на водача на лек автомобил с марка „СААБ“,
модел „93 Аеро“ с рег. № *********, управляван от К. П. В., който не
пропуска и удря правомерно пресичащата на пешеходна пътека тип „Зебра“
пешеходка Р. С. И.. В следствие на реализираното ПТП пострадалата е
откарана от екип на ЦСМП в УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ“ ЕАД, където
постъпва с оплаквания от силни болки и ограничени движения в областта на
дясната раменна става. След извършване на необходимите прегледи е
постановена окончателна диагноза – счупване на горния край на раменната
кост (хумерус), закрито. Пострадалата е изписана за продължаващо домашно
лечение, режим на покой и прием на лекарства по необходимост. Получената в
следствие на реализираното ПТП травматична увреда е причинила болки и
страдания на ищцата, които са били със значителен интензитет през първия
месец от възстановителния период. Получените травматични увреждания
1
затруднили ежедневните битови нужди и нормалното функциониране на
ищцата, което довело до депресивни състояния и нарушения на нейния
предишен начин на живот, включително чувство за малоценност и тежест за
близките си.
Поддържа, че деликтната отговорност на К. П. В. - водач лек автомобил
с марка „СААБ“, модел „93 Аеро“ с рег. № ********* е била обезпечена от
ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД чрез сключване на договор за застраховка
“Гражданска отговорност”, валидна към момента на ПТП-то, поради което
счита, че ответникът отговаря за причинените й вреди. Ищцата предявила
извънсъдебна претенция пред ответника за изплащане на застрахователно
обезщетение, но плащане не последвало.
Претендира сумата от 30 000.00 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които се изразяват в болки
и страдания, вследствие на реализираното ПТП от 08.10.2023 г. ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 14.11.2023 г.
Претендира сумата от 115.00 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за лечение, вследствие на ПТП от 08.10.2023 г. ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 14.11.2023 г.
Претендира направените по делото разноски и адвокатско
възнаграждение.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от ответника ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва механизма
на настъпване на процесното ПТП. Навежда доводи, че липсват доказателства
за противоправно поведение на застрахования при него водач и за причините
за настъпване на процесното ПТП. Твърди, че уврежданията на ищеца не са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Заявява, че претендираният
размер на застрахователното обезщетение е прекомерен. Навежда възражение
за съпричиняване, поради нарушение от ищцата на правилата за движение по
пътищата – чл.113, ал.1, т.1 и т.2 ЗДвП. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че за лек
автомобил с марка „Сааб”, модел ,,93 Аеро” с рег. № *********, е налице
сключен при ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност”, със
2
застрахователно покритие към датата на реализираното ПТП.
От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 08.10.2023 г., съставен от е.а.л. – дежурен ТПТП - „ОПП“ – СДВР, се
установява, че на 08.10.2023 г., около 10:50 часа в гр. София, на бул. „Витоша“
срещу №108, лек автомобил с марка „Сааб“, модел „93 Аеро“ с рег. №
*********, управляван от К. П. В. се движи по бул. „Витоша“ с посока на
движение от ул. „Шандор Петъофи“ към бул. „Ген. Скобелев“, като на
пешеходна пътека срещу № 108 не пропуска и удря пресичащата на пешеходна
пътека пешеходка Р. С. И..
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с
обвързваща съда материална доказателствена сила, относно обективираните в
него обстоятелства за датата, мястото на увреждането, механизма, и
причинените вреди. Тъй като материалната доказателствена сила на този
официален свидетелстващ документ не бе оборена от ответника, съдът приема
за доказани твърденията на ищцата за настъпило ПТП при посочените в
исковата молба обстоятелства.
От показанията на свидетеля С.С.М. (дъщеря на ищцата), които
показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи
се от събраните по делото писмени доказателства, и прецени по реда на чл.
172 от ГПК кредитира с доверие, се установява, че след горепосоченото ПТП
ищцата била много изплашена, изпитвала силни болки в рамото и десния
крак, поради което пиела обезболяващи. Ищцата носила шина общо 40 дни,
през които период не могла да се обслужва сама и имала нужда от помощта на
близките си. След като шината била махната ищцата първоначално имала
ограничения в обема на движение на крака си, поради което ходела на
рехабилитация. Свидетелства, че след инцидента ищцата се притеснявала да
излиза сама и се страхувала от нов инцидент.
От показанията на свидетеля К. П. В. (водач на лек автомобил с марка
„Сааб”, модел ,,93 Аеро” с рег. № *********), които показания съдът намира
за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото
писмени доказателства, и кредитира с доверие, се установява, че свидетелят с
управляваното от него МПС през м. октомври 2023 г. бил спял преди
пешеходна пътека в района на НДК. Ишцата била спряла на островче на
3
пешеходна пътека, поради което свидетелят потеглил, след което ищцата се
облегнала в предната част на автомобила му и се подхлъзнала и паднала.
Свидетелства, че след инцидента ищцата нямала видими наранявания, но
споделила, че е изплашена и била откарана с линейка в УМБАЛСМ „Н. И.
ПИРОГОВ“ ЕАД.
От заключението на изслушаната и приета по делото САвТЕ, изготвено
от вещото лице доц. д-р инж. Д. Х., което заключение настоящият състав
намира за компетентно и обективно дадено се установява, че когато лекият
автомобил с марка „Сааб”, модел ,,93 Аеро” с рег. № ********* наближава
пешеходната пътека, върху неговото платно за движение по пешеходната
пътека навлиза движейки се с бавен или със спокоен ход пешеходката Р. С. И.
на 73 г. Мястото на настъпване на първоначалния контакт между лек
автомобил с марка „Сааб”, модел ,,93 Аеро” с рег. № ********* и ищцата е
върху лявата пътна лента на платното за движение на бул. „Витоша” от бул.
„Пенчо Славейков” към бул. „Патриарх Евтимий” върху пешеходната пътека.
Вещото лице е посочило, че причините за настъпване на процесното ПТП са
навлизането на пешеходката върху платното за движение, като не се е
съобразила със скоростта и положението на идващия от нейно дясно лек
автомобил и действията на водача, който не е предприел мерки да
предотвратяване на ПТП-то при спиране с максимална интензивност. Вещото
лице е констатирало и, че водачът е имал възможност да спре преди мястото
на настъпване на удара и така да предотврати настъпването на процесното
ПТП.
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза (СМЕ), изготвена от вещото лице д-р Д. К. се установява, че
вследствие на процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания –
фрактура на дясната раменна кост в горната си част, вследствие на ЛП при
представянето на актуална ренгенова снимка, е уточнено, че се касае за висока
субкапитална фрактура (непосредствено под главата на раменната кост).
Посочената фрактура е тежко увреждане на втората по големина и здравина
кост в човешкия скелет, а именно – раменната кост, особено за възрастни хора,
засягащо пряко функцията на най-подвижната става – раменната. Като
медико-биологична характеристика това увреждане реализира критерия
трайно затруднения на движенията на десен горен крайник за срок по – дълъг
от 30 дни, в конктретния случай за около 3 месеца. След проведените
4
консултации, апаратни и лабораторни изследвания е било решено да не се
провежда оперативно лечение, а единствено мануално наместване на
фрактурата под упойка и задържането на това положение с имобилизация,
като в случая ведната е поставена купената ортеза за рамо, без да е отбелязан
срок за носене на същата. До наместване на фрактурата и поставяне на
имобилизацията на рамото в лечебното заведение, болката е била с висок
интензитет, след което постепенно е намалявала до затихване при
зарастването на фрактурата към края на третия месец.
Посочените увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП и при
извършен преглед на ищеца вещото лице е установило функционален дефицит
в активните движения на дясната раменна става, както за крайната екстензия
на същата, така и за крайната абдукция, които показват неглижиране на
рехабилитацията. Вещото лице е констатирало и, че направените от ищеца
разходи за закупуване на ортеза за рамо, посочени в исковата молба, не се
покриват от НЗОК и са били необходими лечебния процес по
имобилизирането на процесната фрактура на дясната раменна кост. Вещото
лице е посочило и, че избора на консервативно лечение при ищцата не е белег
за по-ниска степен на увреда, а е резултат от комбинация на фактори като
възраст на ищцата (73 г.) и придружаващи заболявания – сърдечна
недостатъчност, диабет и най-вече прекарана мозъчна операция по повод
отстраняване на дорокачествен тумор. Медицинските критерии за пълно
възстановяване от конкретната фрактура при навременно адекватно лечение и
липса на усложнения за възрастовата група на ищцата дори при провеждане
на консервативно лечение е околло 4 месеца – 1.5 месеца имобилизация и 2.5
месеца постепенна и непрекъсната рехабилитация.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Относно иска по чл.432, ал.1 КЗ
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
5
сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника -
застраховател.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи,
че на 08.10.2023 г., около 10.50 часа в гр. София, на бул. ''Витоша'' в посока на
движение от ул. ''Шандор Петъофи'' към бул. ''Ген. Скобелев'', при управление
на лек автомобил с марка ,,Сааб”, модел ,,93 Аеро‘‘ с рег. № ********* К. П.
В. е нарушил правилата за движение по пътищата и виновно реализира ПТП, в
следствие на което е пострадала ищцата, както и че гражданската отговорност
на водача на лек автомобил с марка ,,Сааб”, модел ,,93 Аеро” с рег. №
********* е била обезпечена от ответното застрахователно дружество чрез
сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност” валидна към
момента на настъпване на процесното ПТП. В причинна връзка с
противоправно поведение на К. П. В., ищцата Р. С. И. е претърпяла
неимуществени вреди.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за
съпричиняване от пострадалия.
От представените писмени доказателства (констативен протокол за ПТП
с пострадали лица от 08.10.2023 г.) и заключението на авто-техническата
експертиза се установява, че водачът на лекият автомобил с марка „Сааб”,
модел ,,93 Аеро” с рег. № ********* наближава пешеходната пътека, когато
върху неговото платно за движение по пешеходната пътека навлиза движейки
се с бавен или със спокоен ход пешеходката Р. С. И. на 73 г., а мястото на
настъпване на първоначалния контакт между лек автомобил с марка „Сааб”,
модел ,,93 Аеро” с рег. № ********* и ищцата е върху лявата пътна лента на
платното за движение на бул. „Витоша” от бул. „Пенчо Славейков” към бул.
6
„Патриарх Евтимий” върху пешеходната пътека. Водачът на лекия автомобил
не е намалил скоростта си и не е спрял за да пропусне пешеходеца. Вследствие
на удара пешеходецът е паднал върху платното за движение. Преди
настъпването на удара водачът на лекият автомобил с марка „Сааб” е имал
възможност да забележи пострадалия пешеходец от момента на стъпването му
върху платното за движение до момента на удара. Пешеходецът от своя страна
също е имал възможност да прецени, че процесният автомобил няма да спре и
да го пропусне, когато автомобилът се е намирал от дясната му страна. От
този момент до момента на удара, автомобилът, движещ се с около 10 км/ч, е
изминал разстоянието за по-малко от една 1 сек., за което време пострадалият
не е могъл да реагира с прекратяване на пресичането. В настоящия случай
пешеходецът е предприел пресичане на платното за движение на
функционираща и обозначена пешеходна пътека. Съдът приема, че
пострадалият не е бил длъжен да съобразява поведението си, изхождайки от
предположение, че водачът няма да изпълни задължението си да го пропусне
при пресичане върху сигнализирана пешеходна пътека. Съгласно
разясненията, дадени в т. 6 на ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС, наличието на
пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което
появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване
през пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да
спре. То възниква при наличието на две предпоставки - пешеходците да са
стъпили или да преминават през нея. При използване на своето право за
преминаване през пешеходна пътека пешеходецът пресича със съзнанието, че
водачите имат задължението да му осигурят упражняването на това право, за
разлика от преминаването на необозначено място, като това право се
упражнява при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП. По делото не
се установи пешеходецът да е пресичал в нарушение на посочените
разпоредби. По изложените съображения възражението за съпричиняване е
неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди,
които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага,
не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
7
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на това
заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от
процесното ПТП ищецът е претърпял травматични увреждания. От приетата
по делото СМЕ се изяснява правнорелевантният факт, че характерът на
получените от пострадалия увреди е травматичен, които в съвкупност са му
причинили болки и страдания, като медикобиологичният характер на
увреждането е трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за
срок по – дълъг от 30 дни, в конктретния случай за около 3 месеца, а
непосредствено след ПТП при ищцата е проведено консервативно лечение на
увреждането, изразяващо се в поставяне на имобилизация - ортеза за рамо.
Вещото лице е посочило и, че избора на консервативно лечение при ищцата не
е белег за по-ниска степен на увреда, а е резултат от комбинация на фактори
като възраст на ищцата (73 г.) и придружаващи заболявания – сърдечна
недостатъчност, диабет и най-вече прекарана мозъчна операция по повод
отстраняване на дорокачествен тумор. Медицинските критерии за пълно
възстановяване от конкретната фрактура при навременно адекватно лечение и
липса на усложнения за възрастовата група на ищцата дори при провеждане
на консервативно лечение е околло 4 месеца – 1.5 месеца имобилизация и 2.5
месеца постепенна и непрекъсната рехабилитация.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете и
начинът на извършването на противоправното деяние (виновно
осъщественото нарушение на ЗДвП), неудобствата в нормалната деятелност
на ищцата, двигателните затруднения и неудобства в рамките на острата фаза
след травмата, претърпяните болки през възстановителния период,
вероятността от наличието на последващи отзвуци върху емоционалното му
състояние, в резултат на изпитания страх, както и нормативно определения
лимит на обезщетението за неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност”.
Съдът приема, че заместващото обезщетение на ищеца за причинените
му от противоправното поведение на делинквента К. П. В. неимуществени
вреди е в размер на 15 000.00 лв.
8
По изложените съображения предявеният иск от Р. С. И. е основателен и
доказан до предявения размер от 15 000.00 лв., представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди. Като законна последица от уважаване
на главния иск следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата,
считано от подаването на исковата молба – 16.02.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
От представените по делото писмени доказателства – фактура
№380/09.10.2023 г. и касов бон от 09.10.2023 г. (на лист 10 от делото) се
установява, че ищцата е заплатила сумата от 115.00 лв. за закупуване на
ортеза за рамо. От приетата като компетентно изготвена СМЕ се изяснява
правнорелевантният факт, че направените от ищеца разходи за закупуване на
ортеза за рамо, не се покриват от НЗОК и са били необходими за лечебния
процес по имобилизирането на процесната фрактура на дясната раменна кост.
По изложените съображения предявеният иск от Р. С. И. е основателен и
доказан до пълния предявен размер от 115.00 лв., представляващ обезщетение
за претърпените имуществени вреди, изразяващо се в направени разходи за за
закупуване на ортеза за рамо. Като законна последица от уважаване на
главния иск следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата,
считано от подаването на исковата молба – 16.02.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД
След като главният иск за заплащане на заместващо обезщетение за
причинените неимуществени вреди на ищеца от процесното застрахователно
събитие са основателни, следва да бъде уважен и акцесорният иск за
заплащане на законната лихва върху главницата. Лихвата е дължима с
изтичане на 15-дневен срок от датата на сезиране на застрахователя с
извънсъдебна претенция от страна на пострадалия - аргумент от чл. 497 от КЗ.
Законът свързва задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на
която изтича срокът за представяне на всички необходими доказателства или с
изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от
двете настъпи по-рано). Същата съобразно правилото на чл. 497, ал.1, т.2 от
КЗ и датата на депозиране на молбата пред застрахователя на 14.11.2023 г.
(видно от представената по делото претенция от ищеца за изплащане на
застрахователно обезщетение – л. 11-13 от делото) е основателна за
9
претендирания период от 30.11.2023 г. до изплащане на вземането.
Относно разноските по производството
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени и сторените от нея и своевременно поискани разноски по делото
съразмерно с уважената част на предявените искове, в размер на 75.29 лв.,
представляващи заплатената от ищцата държавната такса по исковата молба.
С оглед искането на пълномощника на ищеца – адв. Я. Д. Д.,
осъществената защита и изхода на делото, съдът, на основание чл. 38, ал. 2,
във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определя възнаграждението на пълномощника в размер на 1
750.00 лв., което възлага в тежест на ответника.
При този изход на спора на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
следва да се присъдят своевременно поисканите разноски по производството
съразмерно с отхвърлената част – в размер на 2 177.65 лв. (заплатено
адвокатско възнаграждение и депозити за вещи лица и свидетели).
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СГС на
основание чл. 78, ал. 6 държавна такса за уважения иск в размер на 450.00 лв.
и разноски по делото в размер на 326.24 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София” №7, ет.5, да
заплати на Р. С. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
********* – адв. Я. Д. Д., на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, сумата от 15 000.00 лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, и сумата от 115.00 лв., представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващо се в направени разходи за закупени медикаменти, дължими по
силата на застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност” №
10
BG/23/122003402051, във връзка с реализирано на 08.10.2023 г. пътно-
транспортно произшествие в гр. София по вина на К. П. В., водач на лек
автомобил с марка „СААБ“, модел „93 Аеро“ с рег. № *********, ведно със
законната лихва върху сумата от 30.11.2023 г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния им предявен размер.
ОСЪЖДА „ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София” №7, ет.5, да
заплати на Р. С. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
********* – адв. Я. Д. Д., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75.29 лв.,
представляваща разноски по делото пред СГС.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София” №7, ет.5, да
заплати на адвокат Я. Д. Д., сумата от 1 750.00 лв. – възнаграждение по чл.
38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Р. С. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
********* – адв. Я. Д. Д., да заплати ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света
София” №7, ет.5, сумата от 2 177.65 лв. – разноски за производството пред
СГС.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София” №7, ет.5да
заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
държавна такса в размер на 450.00 лв. и разноски по делото в размер на 326.24
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11