Решение по дело №177/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260215
Дата: 9 октомври 2020 г. (в сила от 9 октомври 2020 г.)
Съдия: Росен Димитров Парашкевов
Дело: 20202100500177
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

       

Номер ІІІ-263                     09.10.2020 година                       Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА:

                                           

БУРГАСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД,   Трети въззивен граждански състав                                      

На двадесет и осми юли                         две хиляди и двадесета година

В отрито съдебно заседание в следния състав:

                                                    

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:     РОСЕН ПАРАШКЕВОВ 

                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.          КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

                                                         2.           ЙОРДАНСКА МАЙСКА

 

Секретар: Жанета Граматикова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Парашкевов

въззивно гражданско дело номер 177 по описа за  2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба, вх.№54341/28.11.2019г. от И.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Георги Попиванов – АК-Видин, против Решение № 2815 от 01.11.2019 г., постановено по гр. дело №4019/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което  съдът е приел за установено по отношение на ,,ВАЛЧЕ ТРАНС“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес със седалище и адрес на управление: с.Друган, общ.Радомир, представлявано от Ивайло Георгиев Стефанов и Ивайло Георгиев Стефанов, че дължат солидарно на ,,ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес гр.Бургас, к/с,,Славейков“,бл.161, партер, представлявано от Стойчо Петров Стоев, сума в размер на 3323.45(три хиляди триста двадесет и три лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща  просрочени вноски от 2 до 6 вкл. по приложение 1 към предварителен договор за покупко- продажба на ППС от 14.08.2018г. и анекс№ 1 към него; 590.51 лева(петстотин и петдесет  лева и петдесет и една стотинки)- неустойка за забава за предварителен договор за периода  от 15.01.2019г. до 21.02.2019г. върху месечни вноски  от 4 до 6 вкл.; 443.11 лева(четиристотин четиридесет и три лева и единадесет стотинки)- неизплатена сума по застраховка ,,Гражданска отговорност“- трета вноска ; 239.16 лева(двеста тридесет и девет лева и шестнадесет стотинки)- сума за данък превозни средства за 2018г.(пропорционално за 4 месеца от сключването на договора); 1548.40 лева(хиляда петстотин четиридесет и осем лева и четиридесет стотинки)- неустойка за забава по договора за наем за периода  от 15.01.2019г. до 21.02.2019г. върху месечни наемни вноски от 4 до 6 вкл.по приложение 2, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението от 26.02.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение №147/26.02.2019г. по ч.гр.д.№172/2019г. по описа на РС- Радомир, като  отхвърлил иска за заплащане на застраховка ,,Гражданска отговорност“ над уважения размер от 443.11 лева до пълния размер от 1176.72 лева.

           Със същото решение, съдът е присъдил разноски на страните съобразно уважената част на иска.

           Недоволство от така постановеното първоинстанционно решение изразява въззивникът, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни съображения.

           Моли съда за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените от ,,ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ“ООД искови претенции. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция  разноски.

           В предвидения законов срок е постъпил  отговор на въззивната жалба от адв. Христо Минчев- БАК- процесуален представител на въззиваемата страна по делото, с който се оспорват наведените от въззивника доводи. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на разноски пред настоящата инстанция.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Производството пред Районен съд - Бургас е разгледано по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.232,ал.2 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

        

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Няма спор по делото, че на 14.08.2018г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на ППС и Анекс № 1 към него, както и договор за наем на ППС с рег.№  А 3217 НВ с нотариална заверка на подписите. Видно от приложените по делото писмени доказателства, въззиваемата страна – „Евротрак Лизинг“ ООД е поела задължение да прехвърли собствеността върху процесното ППС за сумата от 22780,00 лв. без ДДС на „Валче Транс“ ЕООД, който се явява купувач по предварителния договор. Страните са уговорили продажната цена да бъде заплатена на равни месечни вноски от по 632,78лв. за срок от 36 месеца. Според сключения между страните договор изплащането на последната вноска е следвало да стане на 14.08.2021г., като страните са  уговорили сключване на окончателен договор след изплащане на всички вноски. В предварителния договор – чл.19, ал.1 е предвидена отговорност за неизпълнение, като страните са се уговорили за заплащане на неустойка в размер на 1,7 % на ден върху сумата на забавеното плащане. Договорът е сключен при участието на поръчителя И.С.. Към този договор е приложен и Анекс № 1 от същата дата, в чл.5, ал.5 на който страните са се договорили, че купувачът следва да заплати всички застраховки и данъци за процесното ППС. Определена е и поредността, съобразно ал.6 на погасяване на задълженията при условие, че плащането не може да покрие всички задължения по договора.

От 14.08.2018г. е сключения договор за наем по силата на който „Евротрак Лизинг“ ООД е отдал под наем на „Валче Транс“ ЕООД процесния влекач за сумата от 322,58лв. без ДДС месечно, като договорът за наем е със срок на действие до изтичане на 36 месеца от първоначалната вноска, при уговорена последна такава на 14.08.2021г. Страните са се уговорили за плащане на неустойка за забава на плащането на всяка месечна вноска в размер на 1,7 % на ден, съобразно чл.8, ал.2 от договора. По договора фигурира в качеството му на поръчител И.С., като физическо лице и съответно поема задължение към наемодателя по отношение на задължението.

Първоинстанционния съд е събрал необходимите доказателства по делото, анализирал ги е в цялост и е достигнал до правни изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция, която от своя страна на основание чл.272 от ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Съдът е разгледал направените от ответниците по делото възражение за нищожност на предварителния договор за покупко-продажба, Анекс № 1 и договорът за наем, поради заобикаляне на закона, тъй като страните е следвало да сключат договор за лизинг, а не други договори, с които се цели постигане на резултата по договор за лизинг. Разгледани са и възраженията относно уговорената между страните неустойка по попосочените договори.

Правилно първоинстанционният съд е счел, че не се установява страните да са сключили договорите, с оглед постигане на цели, различни от тези, предоставени им от закона. Съгласно разпоредбата на чл.20а от ЗЗД, страните имат свобода на договаряне, поради което тяхно право е да изберат какви договори да сключат, с оглед уреждане на облигационните си отношения. Не се установява заобикаляне на закона.

Що се отнася до уговорените между страните неустойки, съдът намира, че не са налице твърденията за нищожност, тъй като уговорената неустойка не е прекомерна, уговорена е в съответствие със задачата, която изпълнява и е в съответствие с присъщата й функция да осъществи задължение за заплащане при неизпълнение на сключен между страните договор.

В този смисъл, настоящата съдебна инстанция намира постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно и законосъобразно, което налага същото да бъде потвърдено.

Страните са поискали присъждане на разноски по делото, но видно от приложените по делото доказателства, съществуват данни за подписан договор за правна защита и съдействие между въззивникът Ивайло Стефанов и адв.Попиванов, но на тази страна разноски не се дължат, с оглед резултата по делото, а доказателства за направени разноски от „Евротракт Лизинг“ ООД, липсват.

 

По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №2815 от 01.11.2019 г., постановено по гр. дело № 4019/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас.

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                 

      

     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:        1.

 

 

                                                                          2.