РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Перник, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Д. Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720103489 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 33, ал. 2 от ЗС.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба вх. № 15206/25.07.2022 г.,
подадена от И. Б. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *** против Н. Б.
С., ЕГН **********, З. Б. С., ЕГН **********, двамата с адрес: *** и А. Е.
А., ЕГН **********, с адрес: гр. ****
Ищецът твърди, че по силата на наследствено правоотношение, възникнало
със смъртта на наследодателя му Б. Н. С., е собственик на 1/3 ид. ч. от
недвижим имот с площ от 359 кв. м., за който е отреден парцел ХХII, в кв.
171, съставляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Перник,
одобрени със заповед № ***/*** г. на изпълнителния директор на АГКК, при
съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, заедно с втори етаж от построената в
същия имот масивна жилищна сграда, с идентификатор ***.1, със застроена
площ 81 кв., както и мазе в югоизточната част на сградата.
Сочи, че първите двама ответници, като собственици на 1/3 ид. ч. от същия
поземлен имот, както и на първи етаж от построената в него масивна
жилищна сграда, са се разпоредили със своите части от съсобствеността, като
1
са ги продали на третата ответница за сумата от 32500 лв., която сделка е
обективирана в нотариален акт № ***, дв. Вх. Рег. № ***/*** г., том *, дело
№ *** г. на службата по вписванията при Районен съд - Перник. Със същия
нотариален акт първите двама ответници са учредили право на ползване
върху същия недвижим имот в полза на трети за делото лица.
Ищецът сочи, че преди да извършат продажбата първите двама ответници
са били длъжни да му предложат за закупуване при същите условия техните
части от продадените недвижими имоти, но не са сторили това. Сочи, че той
изрично е заявил пред тях, че има желание да ги закупи.
Искането към съда е да допусне в полза на ищеца изкупуване на 1/3 ид. ч.
от недвижим имот, представляващ поземлен имот с площ от 359 кв. м., за
който е отреден парцел ХХII, в кв. 171, съставляващ поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на гр. Перник, одобрени със заповед № ***/***
г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***,
***, ***, заедно с ПЪРВИ ЕТАЖ от построената в същия имот масивна
жилищна сграда, с идентификатор ***.1, със застроена площ 81 кв., както и
МАЗЕ в северозападната част на сградата, като в едномесечен срок от влизане
на решението в сила заплати на купувача сумата от 32500 лв.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответниците.
В срока по чл. 131 от ГПК те са представили писмени отговори с вх. №
22153/04.11.2022 г. и вх. № 22057/03.11.2022 г., чрез пълномощника им
адвокат В. М.. Оспорили са иска като неоснователен.
Ответниците сочат, че продавачите по сделката -Н. и З. С.и са придобили
процесният недвижим имот по силата на договор за доброволна делба от ***
г., с който първият ответник, ищецът и трето за делото лице - С. Б. С. са
поделили по между си, придобития в съсобственост недвижим имот. По
силата на договора за делба всеки от тях е придобил в собственост
самостоятелен обект в жилищна сграда - съответно първи, втори и трети
жилищен етаж и по 1/3 ид. ч. от недвижимия имот, в който сградата е
построена .
Твърдят, че след прекратяване на съсобствеността върху жилищната сграда
с договора за делба, е възникнала етажна собственост, като всеки от
съделителите е получил самостоятелен жилищен обект и идеална част от
недвижимия имот, в който сградата е построена и който се явява нейна обща
2
част. Сочат, че разпоредбата на чл. 33 от ЗС не е приложима при продажба на
обект в етажна собственост, поради което първите двама ответници не са
имали задължение да предложат на ищеца да закупи собственият им
жилищен обект при същите условия, при които са го продали.
Искането към съда е да се отхвърли предявения иск. Заявена е претенция за
присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се е явил и не е бил
представляван. Съдът е оставил без уважение искането на пълномощника му
за недаване ход на делото, тъй като не са били налице предпоставките за това,
посочени в чл. 142, ал. 2 от ГПК.
В съдебно заседание ответниците, редовно призовани не са се явили и не са
били представлявани. Докладвана е молба вх. № 24338/06.12.2022 г., в която
ответниците са заявили, че поддържат отговорите си. Молят съда да отхвърли
предявения иск и да им присъди направените съдебни разноски.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства в съответствие с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери
следното:
Искът е предявен от надлежно процесуално легитимирано лице в срока по
чл. 33, ал. 2 от ЗС, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е неоснователен.
Правнорелевантните факти не са спорни между страните. Те се установяват
по категоричен начин и от представените от тях писмени доказателства и
приетото копие на нотариално дело по издаване на нотариален акт за
учредяване вещно право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот
№ *, том*, рег. №***, дело № ***/*** г., както следва:
С договор за доброволна делба на недвижим имот, с нотариална заверка на
подписите на страните, с рег. № ***, извършена на *** г. от нотариус И.И.ов
при Пернишки районен съд, сключен на *** г. между Н. Б. С. и съпругата му
З. Б. С., С. Б. С. и И. Б. С. е прекратена съсобствеността между съделителите
по отношение на масивна триетажна жилищна сграда, състояща се от
сутерен, включващ две мазета и гараж и три етажа, включващи кухня, две
стаи и сервизно помещение, построена в съсобствено между тях дворно
урегулирано място от 300 кв. м., представляващо парцел ХХII, в кв. 171 по
3
плана на гр. Перник.
По силата на договора за делба ищецът И. Б. Н. е придобил в дял и е станал
изключителен собственик на втори етаж от масивна триетажна жилищна
сграда, находяща се в гр. ***, в парцел ХХII-836 по плана на град Перник, в
кв. 171, застроен на 80 кв. м., състоящ се от кухня, две стаи и сервизно
помещение, както и мазе, намиращо се в югоизточната част на сграда, заедно
с 1/3 ид. част от общите части на сградата.
Ответниците Н. Б. С. и З. Б. С., като съпрузи, са получили в общ дял и са
станали изключителни собственици на първи етаж от масивна триетажна
жилищна сграда, находяща се в гр. ***, в парцел ХХII-836 по плана на град
Перник, в кв. 171, застроен на 80 кв. м., състоящ се от кухня, две стаи и
сервизно помещение, както и мазе, намиращо се в северозападната част на
сграда, заедно с 1/3 ид. част от общите части на сградата.
Останалата част от делбената сграда – трети етаж от масивна триетажна
жилищна сграда, находяща се в гр. ***, в парцел ХХII-836 по плана на град
Перник, в кв. 171, застроен на 80 кв. м., състоящ се от кухня, две стаи и
сервизно помещение, както и гараж, намиращ се на партерния етаж на сграда,
заедно с 1/3 ид. част от общите части на сградата, е поставена в дял на трето
за делото лице – С. Б. С..
Видно от приложените към нотариалното дело справки в НБД
„Население“, ответниците Н. Н. и З. С. са сключили граждански брак на ***
г., за което е съставен акт за граждански брак № ***/*** г.
От приложените по нотариалното дело скица, издадена от СГКК – гр.
Перник, с № ***, схеми с №№ *** и ***, и удостоверение изх. № *** г. се
установява, че недвижимите имоти, получени в дял от ответниците Н. и З. С.и
са идентични със самостоятелни обекти в сграда, както следва: с
идентификатор *** по КККР на гр. Перник, одобрени със заповед № ***/***
г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: ***, намиращ се в жилищна
сграда – многофамилна с идентификатор ***, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой нива: 1 и площ 80 кв. м., с
прилежащи части от 1/3 ид. ч. от общите части на сградата и с идентификатор
*** по КККР на гр. Перник, одобрени със заповед № ***/*** г. на
изпълнителния директор на АГКК, адрес: ***, в сграда с идентификатор ***.,
с предназначение жилищна сграда – многофамилна, с разположение в имот с
4
идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – друг
самостоятелен обект в сграда, с брой нива 1.
От същите скица и схеми е видно, че получените в дял от ищеца
недвижими недвижими имоти са идентични със самостоятелни обекти в
сграда с идентификатор ***, с идентификатори *** и *** по КККР на гр.
Перник, одобрени със заповед № ***/*** г. на изпълнителния директор на
АГКК.
Видно от нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване и
покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № ***/*** г.
на нотариус, с рег. № ***в регистъра на Нотариалната камара, с район на
действие Районен съд – Перник на *** г. ответниците Н. и З. С.и са учредили
в полза на неучастващи по делото лица - С.С.Н. и Е.П.А. вещно право на
ползване, безвъзмездно, заедно и поотделно, до края на живота им върху
собствения им, описан по-горе недвижим имот. В същия нотариален акт е
обективиран и договор, по силата на който посочените двама ответници са
продали същия недвижим имот, обременен с учреденото вещно право на
ползване, на ответницата А. Е. А. за сумата от общо 32500.00 лв., която им е
заплатена по банков път с платежно нареждане от *** г.
Не е спорно между страните и се установява от представеното копие на
нотариално дело, че продавачите по сделката, преди сключването и, не са
предложили в писмен вид на ищеца да закупи собствените им недвижими
имоти при идентични условия и не са декларирали пред нотариуса, че той е
отказал предложението им.
При така установените факти, съдът от правна страна намира следното:
Съгласно чл. 33, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗС съсобственикът, който иска да
продаде своята част от недвижим имот има задължение да предложи на
другите съсобственици да изкупят частта му, при условията, при които
планира продажбата. При сключване на договора за продажба с трето за
съсобствеността лице, той трябва да удостовери пред нотариуса изпълнението
на това свое задължение с писмени доказателства и да декларира, че никой от
съсобствениците не е приел предложението му за изкупуване. При
неизпълнение на това задължение от съсобственика – продавач, всеки от
останалите съсобственици разполага с право да предяви конститутивен иск за
изкупуване от купувача по продажбата на частта от продадената
5
съсобствената вещ при условията на вече реализираната сделка.
Правото по чл. 33, ал. 2 от ЗС принадлежи само на съсобственик в общата
вещ. Цитираната разпоредба се намира в раздел III от ЗС/чл. 30 – чл. 36/,
озаглавен „Съсобственост“. В този раздел се съдържа правната уредба на
съсобствеността. В чл. 30, ал. 1 от ЗС „съсобствеността“ е дефинирана като
принадлежащо на две или повече лица общо право на собственост върху една
вещ.
В настоящия случай вещите, предмет на договора за покупко-продажба,
сключен между ответниците, представляват самостоятелни обекти в
многофамилна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Перник,
одобрени със заповед № ***/*** г. на изпълнителния директор на АГКК,
представляващи, както следва: жилище, апартамент, с площ 80 кв. м. и с
идентификатор *** по КККР на гр. Перник и друг самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Перник.
§ 1, т. 1 от ДР на ЗКИР дава легално определение на „самостоятелен обект в
сграда“ и това е обособена част от сградата, която е обект на собственост и
има самостоятелно функционално предназначение. Следователно
продадените етаж от жилищна сграда и прилежащо и маза, представляват
самостоятелни обекти на собственост. Преди процесната сделка правото на
собственост върху тях е принадлежало съвместно на ответниците Н. и З. С.и.
Участие в него не е имал ищецът И. Н.. Към този момент той е бил
собственик на други самостоятелни обекти в същата сграда, а именно втори
жилищен етаж от нея, с идентификатор *** и прилежащо към това жилище
мазе, с идентификатор *** по КККР на гр. Перник, одобрени със заповед №
***/*** г. на изпълнителния директор на АГКК.
От изложеното следва, че ищецът не е имал участие в собствеността на
самостоятелните обекти в сграда, предмет на процесната продажба. Т. е. по
отношение на тях между него и първите двама ответници не е била налице
съсобственост по смисъла на чл. 30, ал. 1 от ЗН.
Това е така, защото в съответствие с чл. 39, ал. 1 от ЗС, с договора за
доброволна делба на недвижим имот, с нотариална заверка на подписите на
страните, с рег. № ***, извършена на *** г. ищецът, първите двама ответници
и техният съсобственик С. Б. С., са поделили съсобствената до този момент
между тях сграда, като всеки е получил самостоятелен обект в нея и
6
съответен на същия, дял от общите части.
По този начин те са учредили етажна собственост. Според чл. 37 от ЗС
етажна собственост е налице, когато етажи или части от етажи, заедно с
придадените към тях помещения в тавана или зимника принадлежат на
отделни собственици. Такъв е и настоящия случай. Ищецът и ответниците Н.
и З. С.и са били собственици на отделни самостоятелни обекти в жилищна
сграда. Правната уредба на институтът на „етажната собственост“ е в раздел
IV /чл. 37 – чл. 49 /„Етажна собственост“ от ЗС. Тя се различава от уредбата
на „съсобствеността“. От систематичното място на чл. 33 от ЗС в раздел II от
ЗС следва, че правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС е неприложимо при
етажната собственост. Казано по друг начин, собственикът на самостоятелен
обект в жилищна сграда няма задължение преди да продаде недвижимия си
имот, да го предложи за закупуване на останалите собственици на
самостоятелни обекти в същата сграда. Той няма такова задължение и по
отношение на собствената си 1/3 ид. ч. от недвижимия имот, върху който е
построена сградата, с идентификатор *** по КККР на гр. Перник. Съгласно
чл. 38, ал. 1 от ЗС, този недвижим имот се явява обща част на етажната
собственост. По силата на ал. 3 от същата разпоредба общите части не могат
да се делят. Недвижимият имот обслужва етажната собственост, учредена в
него и не може да бъде обект на самостоятелно разпореждане. /в изложения
смисъл е Решение № 177/13.07.2010 г. по гр. д. № 745/2009 г. по описа на
ВКС/
Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на всеки от ответниците следва
да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение в размер на по
1500 лв.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Перник
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС, предявен от И. Б. Н., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. *** против Н. Б. С., ЕГН **********, З.
Б. С., ЕГН **********, двамата с адрес: *** и А. Е. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. ****за изкупуване на 1/3 идеална част от недвижим имот,
представляваща поземлен имот с площ от 359 кв. м., за който е отреден
7
парцел ХХII, в кв. 171, съставляващ поземлен имот с идентификатор *** по
КККР на гр. Перник, одобрени със заповед № ***/*** г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес: ***, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,
заедно с ПЪРВИ ЕТАЖ от построената в същия имот масивна жилищна
сграда, с идентификатор ***.1 по КККР на гр. Перник, одобрени със заповед
№ ***/*** г. на изпълнителния директор на АГКК, брой етажи 4, със
застроена площ:81 кв. м., предназначение: жилищна сграда-многофамилна,
състоящ се от кухня, две стаи и сервизно помещение, както и мазе, намиращо
се в северозападната част на сградата, идентични със самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Перник, одобрени със заповед №
***/*** г. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение: жилище,
апартамент, с брой нива на обекта: 1 и площ 80 кв. м., както и самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***.1.4 по КККР на гр. Перник одобрени със
заповед № ***/*** г. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение:
друг вид самостоятелен обект в сграда, нива на обекта: 1, ведно с
прилежащите 1/3 идеални части от общите части на сградата, които са обекти
са предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за
учредяване на вещно право на ползване и покупко-продажба на недвижим
имот №*, том *, рег. № ***, дело № ***/*** г. на нотариус рег. № ***в
регистъра на НК, с район на действие Районен съд – Перник, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И. Б. Н., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. *** да заплати на Н. Б. С., ЕГН **********, с адрес:
*** сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И. Б. Н., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. *** да заплати на З. Б. С., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И. Б. Н., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. *** да заплати на А. Е. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
****сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща разноски
направени по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Перник, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8