№ 2453
гр. София, 16.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110160757 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Д. С. П., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ..1, чрез адв. Л. Л., срещу Д. П. Я.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „.., чрез адв. В. Т., в
обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът е подал Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 17.05.2019 г. срещу
ответника за заплащане на сумата в размер на 4 950 /четири хиляди
деветстотин и петдесет/ лева, дължима въз основа на запис на заповед,
издаден на 20.05.2016 г., с падеж на 20.06.2016 г., ведно със законна лихва за
периода от 17.05.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сума
в размер на 399 /триста деветдесет и девет/ лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски, от които държавна такса в размер на 99
/деветдесет и девет/ лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300
/триста/ лева.
По така подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 27624/2019
г., 90 състав, по описа на Софийски районен съд /СРС/ по което била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК от 05.06.2019 г. В тази връзка, по горепосоченото дело бил издаден
Изпълнителен лист от 05.06.2019 г. за сума в размер на 4 950 /четири хиляди
деветстотин и петдесет/ лева, представляваща задължение въз основа на запис
на заповед, издаден на 20.05.2016 г., с падеж на 20.06.2016 г., ведно със
законна лихва за периода от 17.05.2019 г. до окончателно изплащане на
1
вземането, както и сума в размер на 399 /триста деветдесет и девет/ лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски по ч.гр.дело №
27624/2019 г., 90 състав, по описа на Софийски районен съд /СРС/, от които
държавна такса в размер на 99 /деветдесет и девет/ лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.
В исковата молба е налице твърдение, че на основание горепосочените
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от
05.06.2019 г. и Изпълнителен лист от същата дата е било образувано изп.дело
№ 517/2019 г., по описа на ЧСИ .., с рег.№ .. при КЧСИ, което впоследствие е
било преобразувано в изп.дело № 107/2024 г., по описа на ЧСИ .., с рег.№ ...
Предвид изложеното, ищецът твърди, че по първоначално образуваното
изп.дело № 517/2019 г., ответникът е получил покана за доброволно
изпълнение, ведно със заверен препис от Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 05.06.2019 г. В
подкрепа на наведеното от него твърдение за надлежно връчване на
посочените документи на ответника, ищецът е представил пощенско известие
за доставяне с ИД PS .. от 29.07.2019 г., подписано от страна на ответника /л.8
от делото/.
Ищецът счита, че с Определение от 15.08.2024 г. по ч.гр.дело №
27624/2019 г., 90 състав, по описа на Софийски районен съд /СРС/, съдът
неправилно е приел, че подаденото на 27.03.2024 г. възражение от страна на
ответника е било подадено в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
В тази връзка заявява, че видно от приложеното към исковата молба пощенско
известие за доставяне, ответникът е получил лично горепосочените
документи, а именно покана за доброволно изпълнение, ведно със заверен
препис от Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 05.06.2019 г., поради което срокът за подаване
на възражение по чл. 414 от ГПК следва да бъде приет за изтекъл на
13.08.2019 г. Твърди, че след тази дата, ответникът е загубил своето право да
подаде възражение, в резултат на което издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е влязла в
законна сила.
При така изложените факти и като поддържа, че ответника, като
длъжник по запис на заповед, издаден на 20.05.2016 г., с падеж на 20.06.2016
2
г., не е изпълнил задължението си към датата на подаване на исковата молба,
ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи заплащане на сумата от 4 950 /четири хиляди
деветстотин и петдесет/ лева, представляваща дължимо задължение въз
основа на горепосочения запис на заповед, ведно със законна лихва за периода
от 17.05.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, сума в размер на 399
/триста деветдесет и девет/ лева, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски по ч.гр.дело № 27624/2019 г., 90 състав, по описа на Софийски
районен съд /СРС/, от които държавна такса в размер на 99 /деветдесет и
девет/ лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева, както и
направените разноски в настоящото производство.
Към исковата молба са приложени документи в заверено от
процесуалния представител на ищеца копие, които се иска да бъдат приети
като доказателства по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. П. Я., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „.., чрез адв. В. Т. е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявения иск, като счита същия за неоснователен и
недоказан. Заявява, че не е получавал предходна покана за доброволно
изпълнение, поради което оспорва приложената от ищеца обратна разписка за
доставка, като твърди, че същата не се отнася за връчена покана за доброволно
изпълнение.
На следващо място, ответникът твърди, че в исковата молба не е
посочено основанието за издаване на записа на заповед от 20.05.2016 г.,
именно поради обстоятелството, че подобно не е налице.
В условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна
давност на процесното вземане, тъй като счита, че последното е било погасено
с изтичане на три години от падежа на горепосочения запис на заповед.
Предявява инцидентен установителен иск за приемане за установено по
отношение на страните, че ответникът не дължи на ищеца сумата,
обективирана в процесния запис на заповед от 20.05.2016 г., поради изтекла
погасителна давност на вземането.
Налице е искане от страна на ответника за изискване и прилагане по
делото на заверени преписи от посочените в исковата молба изпълнителна
дела, а именно изп.дело № 107/2024 г. и изп.дело № 517/2019 г., по описа на
3
ЧСИ .., с рег.№ .. при КЧСИ.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически
твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с иск с
правна квалификация чл. 422 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 535 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи
редовността от външна страна на менителничния ефект, а именно
представения запис на заповед от 20.05.2016 г., по силата и въз основа на
който е възникнало задължение за ответната страна, както и реквизитите на
записа на заповед, посочени в чл. 535 от ТЗ. В тежест на ответника е да
докаже фактите, от които произтичат възраженията му, а именно с оглед
липсата на основание за издаване на процесната ценна книга, както и
обективираното възражение за изтекла погасителна давност.
В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото в настоящия случай
не е налице спор между страните относно наличието на конкретно каузално
правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед
и с оглед обстоятелството, че ответникът е направил общо оспорване на
вземането, отнасящо се до липса на причина за издаване на процесната ценна
книга, възражение за изтекла погасителна давност, както и възражение по
отношение на ищеца, че същият не е посочил изрично основание за издаване
на записа на заповед, за последния не възниква задължение в настоящото
производство да сочи основание на поетото от издателя задължение за
плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално
правоотношение по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед, в който смисъл е т. 17 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за
редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Приложените към исковата молба документи са допустими като
доказателствени средства и относими към предмета на доказване, поради
което следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Съдът намира за основателно формулираното в отговора на исковата
4
молба искане от страна на ответника за изискване и прилагане по делото на
заверени преписи по изп.дело № 107/2024 г. и изп.дело № 517/2019 г., по описа
на ЧСИ .., с рег.№ .. при КЧСИ.
По отношение на предявения в срока по чл. 212 от ГПК инцидентен
установителен иск за приемане за установено по отношение на страните, че
ответникът не дължи на ищеца сумата, обективирана в процесния запис на
заповед от 20.05.2016 г., поради изтекла погасителна давност на вземането,
съдът намира същият не следва да бъде приеман за разглеждане в настоящото
производство. С инцидентния установителен иск се цели да се установи със
сила на пресъдено нещо съществуването или несъществуването на
преюдициално правоотношение, от което зависи правилното разрешаване на
обусловеното спорно право - предмет на главния или насрещния иск. С него се
променя предметът на делото като наред с обусловеното право - предмет на
първоначалния иск се добавя обуславящо правоотношение /нов предмет/ и
така се постига последващо обективно съединяване на искове, докато в случая
предмета на инцидентния установителен иск съвпада с направеното
възражение за изтекла погасителна давност, т.е. ищецът по този иск е
релевирал правата си с възражение, по което съдът ще се произнесе с крайния
си акт. Поради това, в конкретния случай не са налице предпоставките за
приемане за съвместно разглеждане
на инцидентния установителен иск, заедно с първоначално предявения.
Предвид обстоятелството, че настоящото определение не е
преграждащо по отношение на по-нататъшното развитие на делото и
доколкото разпоредбата на чл.212 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК не
предвижда изрична възможност за неговото обжалване с частна жалба,
същото не подлежи на обжалване в частта, с която е постановен отказ за
съвместно разглеждане на предявения от страна на ответника инцидентен
установителен иск в настоящото производство /в този смисъл т.7 от
Тълкувателно решение № 1/2013 по тълк.д. № 1/2013 ОСГТК на ВКС/.
Определението по чл. 212 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо и не е
преграждащо за производството по първоначално заявения иск /в този смисъл
Определение № 638 от 29.09.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 564/2011 г., I т. о.,
ТК/.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява,
5
че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят
по-малко разноски по производството и ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, приложени под опис към исковата молба.
ПРИЛАГА ч.гр.дело № 27624/2019 г., 90 състав, по описа на Софийски
районен съд.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор.
ДА СЕ ИЗИСКАТ копия на изп.дело № 107/2024 г. и изп.дело №
517/2019 г., по описа на ЧСИ .., с рег.№ .. при КЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за приемане за
съвместно разглеждане на инцидентен установителен иск за приемане за
установено по отношение на страните, че ответникът не дължи на ищеца
сумата, обективирана в процесния запис на заповед от 20.05.2016 г., поради
изтекла погасителна давност на вземането
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
16.04.2025 г. от 09.30 ч., за която дата и час да се призоват страните.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6