№ 21703
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело №
20231110162458 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на И. С. У., с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу
„*********“ ЕООД с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8 760 лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от м.08.2022
г. до м.09.2023 г. вкл. в размер от 730 лв. месечно, както и сумата от 1 800 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер
на 36 дена, от които 12 работни дена през 2022 г. и 24 работни дена през 2023
г.
В исковата молба ищецът поддържа, че по силата на трудов договор,
сключен с ответното дружество на 23.08.2022 г., е назначен на длъжността
„пазач“. Сочи, че постъпил веднага на работа и бил редовен в изпълнението на
трудовите си задължения, но въпреки това за периода от м.08.2022 г. до
м.09.2023 г. вкл. дължимите суми за трудово възнаграждение в размер от 730
лв. месечно не му били изплатени от работодателя. Претендира и заплащане
на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 36 дена, от
които 12 дена през 2022 г. и 24 дена през 2023 г. – за всеки ден по 50 лв.
Претендира разноски
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни. Твърди, че всички дължими от него трудови възнаграждения и
други плащания са изплатени в пълен размер на ищеца. Сочи, че основното
месечно трудово възнаграждение, уговорено в чл. II.1 от трудовия договор, е в
размер на 710 лв., а не на 730 лв. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
1
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. В тежест на ищеца е да установи наличие на трудово
правоотношение между страните за посочения период, в рамките на което е
престирал труд на работодателя при уговорено трудово възнаграждение в
претендирания размер.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил на падежа уговорения
размер на трудовото възнаграждение за процесния период.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото Трудов
договор № 61/23.08.2022 г. и длъжностна характеристика се установява, че на
23.08.2022 г. между „*********“ ЕООД и И. С. У. е възникнало безсрочно
трудово правоотношение, съгласно което последният е назначен на
длъжността „пазач“ при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 710 лв., платимо до 30-о число на месеца, следващ месеца на
полагане на труд. Доколкото в отговора на исковата молба ответникът е
оспорил месечния размер на трудовото възнаграждение, дължимо съгласно
трудовия договор, съдът намира, че действително между страните е уговорено
същото да бъде в размер от 710 лв. на месец, а не както ищецът твърди - в
размер от 730 лв. на месец.
Не е спорно и обстоятелството, а и от приложените по делото писмени
доказателства - Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5
КТ от 02.10.2023 г., ведно с Приложение № 1, и Удостоверение с изх. № 07-
02/15.07.2024 г., следва извод, че трудовото правоотношение между страните е
прекратено на 25.09.2023 г.
От дотук изложеното и доколкото доказателства в обратния смисъл не са
ангажирани по делото, съдът приема за доказано, че за процесния период от
24.08.2022 г. – момента на постъпване на работа, до 25.09.2023 г. ищецът е
изпълнявал задълженията си по трудовия договор съобразно уговореното,
поради което за ответника е възникнало задължение да му заплати трудово
възнаграждение.
За установяване размера на претендираното трудово възнаграждение,
както и налице ли е плащане на трудовото възнаграждение, дължимо на ищеца
за посочения период, по делото е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът намира за добросъвестно и компетентно изготвено въз
основа на приобщените по делото писмени доказателства и след посещение на
място в счетоводството на ответника.
2
От заключението следва, че брутното трудово възнаграждение, дължимо
на ищеца за периода от 24.08.2022 г. до 25.09.2023 г., е в размер на 9 505,47 лв.,
от която сума са удържани 2 121,82 лв., представляващи декларирани и
заплатени от ответника данъци и осигурителни вноски за процесния период,
поради което нетното трудово възнаграждение е изчислено за сумата в общ
размер от 7 383,65 лв. Експертизата изчислява, че съгласно приложените по
делото документи за плащане – разходни касови ордери, за процесния период
на ищеца са изплатени в брой 6 800 лв., като е останал незаплатен остатък от
дължимото се нетно трудово възнаграждение за сумата от 583,65 лв., от които
137,66 лв. за м.08.2023 г. и 445,99 лв. за м.09.2023 г. По отношение на
трудовото възнаграждение, дължимо за м.09.2023 г., вещото лице посочва, че
съгласно ведомостите за работна заплата и подадените до НАП данни за
периода от 01.09.2023 г. до 21.09.2023 г. ищецът е използвал неплатен отпуск в
размер на 14 работни дена, но при проверката в счетоводството документи,
доказващи ползването на неплатен отпуск, не са предоставени.
Съвкупният анализ на така събраните по делото писмени доказателства и
заключение на съдебно-счетоводна експертиза налага безспорен извод, че на
ищеца му се дължи изчисленият съгласно експертизата незаплатен остатък от
нетното трудово възнаграждение в размер на 583,65 лв. за м.08.2023 г. и
м.09.2023 г. В допълнение, съдът намира, че на ищеца следва да бъде
заплатена и сумата в размер на 450 лв., представляваща дължимо трудово
възнаграждение към 25.10.2022 г. според приложения по делото на лист 39
разходен касов ордер, доколкото същият не е подписан от ищеца, респ.
получаването на сумата от 450 лв. в брой се явява недоказано по делото –
съгласно чл. 270, ал. 2 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на
служителя по ведомост или срещу разписка. Оттук следва изводът, че
доколкото останалите приети по делото разходни касови ордери /лист 39-42/ са
подписани и подписите върху същите не са оспорени, на ищеца са изплатени в
брой общо 6 350 лв., а не 6 800 лв. /както е изчислено в заключението/. С оглед
гореизложеното, общият размер на неизплатеното на ищеца нетно трудово
възнаграждение за процесния период е 1 033,65 лв.
Ето защо искът с правно основание чл. 128, т. 2 КТ се явява частично
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 1 033,65 лв. и отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 8 760 лв. като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 224 КТ:
Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск включва два
елемента във фактическия си състав, а именно - прекратяване на трудовото
правоотношение и служителят да не е използвал полагащия му се платен
годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни
години. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ по силата на нарочната законова
регламентация - чл. 224, ал. 2 КТ (в отклонение от правилото на чл. 228 КТ),
се изчислява от полученото среднодневно трудово възнаграждение за
последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който
3
служителят е отработил най-малко 10 работни дена.
Съгласно представения трудов договор страните са уговорили, че
служителят има право на 20 работни дена платен годишен отпуск. По делото
безспорно се установи, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено
на 25.09.2023 г.
За установяване размера на претендираното обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, както и изплатено ли е същото на ищеца, по делото е
прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за
добросъвестно и компетентно изготвено въз основа на приобщените по делото
писмени доказателства и след посещение на място в счетоводството на
ответника.
От заключението следва, че при изчисляване на дължимото се
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е прието, че полученото
среднодневно трудово възнаграждение за последния календарен месец,
предхождащ ползването на отпуска, през който служителят е работил най-
малко 10 работни дена, е в размер на 33,91 лв., като за основа е взета работната
заплата за м.08.2023 г. - 780 лв. Вещото лице посочва, че ищецът има право на
22 работни дена платен годишен отпуск, изчислени пропорционално на
отработеното от него време, от които 8 работни дена през 2022 г. и 14 работни
дена през 2023 г., поради което за 2022 г. му се дължи сумата от 271,28 лв., а за
2023 г. – сумата от 474,74 лв., или общо – 746,02 лв. В експертизата се сочи, че
при проверката в счетоводството не се установява за процесния период
ищецът да е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск. Ответникът не
доказва, че е изпълнил задължението си да заплати дължимото се обезщетение
на ищеца, поради което същото се следва на ищеца в определения от вещото
лице размер.
Ето защо искът с правно основание чл. 224 КТ се явява частично
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 746,02 лв. и отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 1 800 лв. като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски имат и двете страни.
Ищецът има право на направените от него разноски в производството за
адвокатско възнаграждение – 800 лв. /доколкото на лист 8 по делото е
представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който сумата е
платена в брой/. Съразмерно с уважената част от исковите претенции на
ищеца се дължи сумата от 89,37 лв. – извършени и доказани по делото
разноски.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени направените от него
разноски в производството за адвокатско възнаграждение – 1 500 лв.
/доколкото на лист 54 по делото е представен Договор за правна защита и
съдействие от 15.07.2024 г., съгласно който сумата е платена в брой/.
4
Съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции на ответника се дължи
сумата от 1 332,43 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК съразмерно с уважената част от исковете
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от
общо 86,29 лв., представляваща част от сторените от бюджета на съда разходи
- за държавна такса за разглеждане на исковете (47,19 лв.) и за възнаграждение
на вещото лице, работило по ССчЕ (39,10 лв.). На основание чл. 78, ал. 6 вр.
чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК останалата част от дължимата държавна такса и депозит
за ССчЕ съразмерно с отхвърлената част от исковете следва да останат за
сметка на бюджета на съда.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*********“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес
на управление гр. *******************, на основание чл. 128, т. 2 КТ да
заплати на И. С. У., ЕГН **********, с адрес гр. *********************,
сумата от 1 033,65 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение
за периода от м.08.2022 г. до м.09.2023 г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 1 033,65 лв. до пълния предявен от 8 760 лв.
ОСЪЖДА „*********“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес
на управление гр. *******************, на основание чл. 224, ал. 1 КТ да
заплати на И. С. У., ЕГН **********, с адрес гр. *********************,
сумата от 746,02 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 22 дена, от които 8 дена през 2022 г. и 14 дена
през 2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от
746,02 лв. до пълния предявен от 1 800 лв.
ОСЪЖДА „*********“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес
на управление гр. *******************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на И. С. У., ЕГН **********, с адрес гр. *********************,
сумата от 89,37 лв. – разноски в производството.
ОСЪЖДА И. С. У., ЕГН **********, с адрес гр. *********************,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „*********“ ЕООД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление гр. *******************,
сумата от 1 332,43 лв. – разноски в производството.
ОСЪЖДА „*********“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес
на управление гр. *******************, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийския
районен съд сумата от 86,29 лв. – разноски в производството, изразяващи се в
дължимата държавна такса и депозит за съдебно-счетоводна експертиза върху
уважените спрямо ответника искове.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6