РЕШЕНИЕ
№…
гр.
Плевен, 30.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на двадесет
и шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря ВЕРГИНИЯ
П. и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 110 по описа за 2019 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С
решение № 529/22.03.2017 г. по гр.д.№ 7757/2016 г. по описа
на ПлРС е признато за
установено по отношение на ответниците Д.П.П.,
Г.П.П. и К.н.П., че ищцата В.Д.П. е собственик на следния недвижим имот: ПИ № 124 с площ 710 кв.м., заедно с построените
в него жилищна сграда, двуетажна стопанска сграда и външна тоалетна, който
заедно с ПИ 125 е урегулиран в УПИ -124,125 в кв 19 по плана на с. Беглеж при
граници и съседи на поземления имот: УПИ VІІ-123 на наследници на А.К., улица,
ПИ № **, УПИ № ** на Д. К. и на наследници на И И..Осъдена
е Д.П.П., Г.П.П. да предадат на В.Д.П. владението върху 184 кв.м. намиращи
се в югоизточната част на ПИ 124
заключено между южната ограда на ПИ 123, източната ограда с входа към
улицата, която е западно от барата, масивната каменна ограда, северно от ПИ 125
и продължението на източната стена на стопанската постройка (плевня) в южна
посока, отразено на скицата – приложение № 5 към заключението на ВЛ със
зелено.Осъдена е Д.П.П., Г.П.П. да заплатят на В.Д.П. направените деловодни разноски в размер на 733.35 лв.Отменен е на основание чл. 535, ал.1 от ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот чрез обстоятелствена
проверка № 133, том І, рег. № 1451, дело № 116 от 2014 год на нотариус Й.Г., в частта, в която Д.
П. е призната за собственик на надвижим
имот – ПИ 124 в кв. 19 по плана на с. Б. с площ 710 кв.м. заедно с построените
в него двуетажна жилищна сграда и стопански постройки при граници и съседи на
поземления имот: УПИ ** на наследници на А.К., улица, ПИ № **, УПИ
№ ** на Д. К. и на наследници на И..
С решение № 155/18.02.2019 г. по гр.д.№
4623/2017 г. по описа на ВКС е отменено
въззивно решение № 279/13.07.2017 г. по в.гр.д.№ 403/2017 г. на Окръжен
съд-Плевен и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия
съд.Указано е, че при новото разглеждане съдът следва да вземе впредвид, че от
1964 г. имотите са в регулация и за тях са отредени парцели, което предполага
възражението на ответницата за придобиване по давност да бъде преценявано в
съответствие с разпоредбите на чл.56 ЗТСУ (отм.) и
чл.200 ЗУТ.
Настоящата инстанция намира за установено
следното от фактическа страна.
От
представеното по делото публично нотариално завещание от 25.03.1942 г. е видно,
че Г-. Д. К. е завещал на внука си Г. Д. Г. (Г.
Димитров К. и Г. Д. Г. са имена на едно и също лице съгласно удостоверението за
идентичност на лице с различни имена, а Г. Д. К., починал през 1989 г., е баща на Д. Г. Д. и дядо на въззиваемата В.П.) 1/6 от дворното място в с.Б. от около 800 кв.м. и постройките
в него при съседи:А. П., братя Ц., Н. М. и улица.
От приложения договор за продажба
на недвижим имот от 24.05.1950 г. е видно, че Г. Д. и Д. Д. (съответно дядо и баща на въззиваемата) са закупили къща и двор в Б. от около 200 кв.м. при
съседи: А. П., Нано М., купувача и шосе.
От приложената скица № 3854/29.12.2008
г. е видно, че частта от поземлен имот **, включен в УПИ *** е идентичен с
имота, описан в договора от 24.05.1950 г.
За този имот - поземлен имот № 124, находящ се
в с.Б., обл.П., с площ от ** кв.м., който заедно с поземлен имот № ** е
урегулиран в един общ УПИ № ** в кв.**по плана на селото, с площ от ** кв.м.,
при съседи на целия ПИ: от две страни улици, УПИ №** на М. А. А., УПИ № ** на Г.
Д. Г., при съседи на целия поземлен имот: ПИ № **, УПИ **, ** и УПИ **, ведно с
построените в имота: двуетажна масивна жилищна сграда, построена през 1927 г. и
второстепенна сграда (масивна
стопанска), построена през 1927 г., са издадени нотариален акт
за признаване право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587, ал.2 ГПК № 158, том *, рег.№ *, дело № **/2009 г. и нотариален акт за дарение на
недвижим имот № **, том *, рег.№ **, дело № **/2009 г., от които е видно, че
въззиваемата В.П. е собственик на същия.
От заключението на ВЛ инж.Ч.,
неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се
установява, че за с.Б., обл.П., се съхранява идейно-застроителен и общ
регулационен план, одобрен със заповед № 797/19.03.1964 г.
По този план (Приложение
2) имота на въззиваемата В.П. съставлява имот 219 (следва
да се приеме този закупен с договора от 1950 г.)
и 217 (съгласно публичното нотариално завещание от 1942 г.).Съгласно разписния лист към кадастралния план имоти
217 и 219 са записани на Г. Д. Г..
ВЛ е посочило, че имота на ответниците
е 216.Съгласно разписния лист към кадастралния план този имот е записан на П.Г.Д..От
приложеното удостоверение за наследници е видно, че П.Г.Д.е починал на
09.03.1975 г. и е оставил за свои законни наследници посочените в него лица.
ВЛ е посочило също така, че по плана
от 1964 г. имоти с номера 219 и 218 са били включени в парцел VІІ 218, 219 от
кв.19.
По плана от 1964 г. имоти с номера
217 и 216 са били включени в парцел VІІІ 216, 217 от кв.19.
На регулационния план графически е
показана с условен знак масивна каменна ограда, която ограда е разположена в
посока изток-запад по цялото протежение северно от имот 216 и южно от имот
217.На плана са показани входовете за тези имоти: за 219 от север в прохода
източно от жилищната сграда (2МЖ); за 217 от изток, южно от ел.стълб; за 216 от изток
северно от жилищната сграда (2МЖ).
От приложения договор от 27.12.1974
г. е видно, че П.Г.Д., Г. Д.Г., Ц.Г.Д. и Р.Д. са продали на въззивницата Д.П.
двор с къща и селскостопански постройки в с.Б., кв…, при съседи: улица, Г. Ц., А.К.
и Н. И.ва за сумата от 4 000 лв., която
са получили напълно и в брой.С оглед на съседите, посочени в скица № … и № .., имотът по този договор би могъл да
бъде опознат като парцел .. по плана от 1964 г.
ВЛ е посочило, че за с.Б. е одобрен
кадастрален план с посочената заповед през 2004 г.По този план (Приложение 5)
бившите имоти ** и ** са обединени в ПИ № **, а имот ** съставлява ПИ **.
От последната скица № 1202/29.09.2016 г.
е видно, че УПИ *** кв.м.ПИ *** кв.м. и ПИ ** кв.м.
Не може да се направи извод, че имот **
по плана от 1964 г. е идентичен с имот ** по плана на 2004 г., тъй като първият
имот е по-голям по площ от втория, тъй като границата между ПИ №** и ПИ №** не
минава до края откъм съседния парцел **, собственост на Н. И., а само до края
на постройката, обозначена като МС в ПИ № **Северната граница на парцел ** по
плана от 1964 г. също не е запазена частично след сградата, отбеляза като 2МС
до границата с горепосочения парцел, собственост на Н. И.а, съгласно плана от
2004 г.
С нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност № ** том **, рег.№ **, дело № **2014 г. Д.П.
е призната за собственост по давностно владение върху следния недвижим имот: ПИ № * в кв.* по плана
на с.Б., обл.П., с площ ** кв.м., заедно с построените в него двуетажна жилищна
сграда и стопански постройки, както и ПИ № * в кв.* с площ от * кв.м., заедно с
построените в него двуетажна жилищна сграда и стопански постройки, като двата
ПИ са урегулирани в урегулиран поземлен имот № *.
За изясняване на спорните
обстоятелства са събрани и гласни доказателства.
От показанията на свидетелката В. Ц. е видно,
че имотът на В. *** за къщата, на второстепенната улица излиза
селскостопанската постройка, на буквата Г е двора.Имотът на Д. е до тях.Между
двата имота ограда, построена от сух камък, сух дувар, мрежа има отгоре.Двата имота
по този начин са разделени според нея още когато е била на около 15-16 години (т.е. около 1950 г.).Този
имот, който В. владее в тази му форма на буквата Г с тия две постройки, откакто
се помни, владее, повече от 50 години това е имота, който е на дядо Г. и
неговите наследници.Не знае да има градина, която Д. да обработва.Есента на
2016 г. В. е казала, че Д. е прекарала тел или телена ограда и е препречила
пътя за страничната улица.
От показанията на свидетеля И. И.е
видно, че В. ***, двуетажна селскостопанска сграда, двора е във формата на
буквата Г и излиза до другата страна, където има порта, откъдето влизат с
каруца, както и имота на Д. е съседен от южната страна на този на Валя, има
ограда-зидана от камък и отгоре има мрежа, която е отдавна.В. има имота от
нейния баща, а нейният баща от дядо й, помни го от 60 г. в този му вид.Като
квадратура имотите на В. са около декар, а на Д. - не повече от половин декар.
От показанията на свидетеля Петър П. е видно, че имотът на В. се води на
дядо й Г. Д..Една ограда ги дели с Д..Имотът на В. се е водил на дядо й, а
имотът на Д. е взела-на неговия дядо.Дядо му е дарил имота.В имота на В. има
кош, Д. е ползвала мястото, където е било ишлик, там е имало градина,
тоалетната е била в имота на В..
От показанията на свидетеля Г. Д.е видно, че през 2016 г. е имало
оплакване от страна на В., че Д. е сложила оградата.
От показанията на свидетеля П. П. е
видно, че не знае къде е имота на В..На Д. имота е на два етажа, навес,
тоалетна, курник, стая за живеене и кош, правили са ремонт преди 20 години,
когато са взели къщата.Кошът е дето има дървена порта и има градина, от дясната
страна на имота е.Оттам са се вкарвали колите, затревена площ е до коша.Д. е
виждал да обработва тази градина, ползвала е самата постройка, вътре е имало
теле.
От обясненията на ВЛ в с.з. е видно, че
според него има грешка в кадастъра.Свидетелите говорят, че коша е спорен, а
заграденото в момента е оцветено в зелено и е в първия имот, който е купил
дядото на ищцата.От улицата, дето е дерето, върви каменна ограда до края на
имота по плана от 1964 г., после част от оградата е премахната, направени са
тоалетната и пещта.
Съдът намира следното от правна страна.
Предявен е иск с правно основание
чл.108 ЗС, като по този иск е необходимо да се докаже, че ищецът е собственик
на вещта, предмет на иска; че вещта се намира във владение или държане на
ответника и че ответникът владее или държи вещта без основание.Съгласно т.2 А
от ТР №4814.03.2016г. на ВКС по т.д.№4/2014 г., ОСГК, съдът, сезиран с
осъдителен иск по чл.108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен
диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на
ищеца.
Относно спорните 184 кв.м., намиращи
се в югоизточната част на ПИ 124, заключено между южната ограда на ПИ 123,
източната ограда с вход към улицата, която е западно от барата, масивната
каменна ограда, северно от ПИ 125 и продължението на източната стена на
стопанската постройка (плевня) в южна посока, отразено на скицата-приложение № 5
към заключението на ВЛ със зелено, то ревандикационният иск с правно основание
чл.108 ЗС е основателен, тъй като са доказано наличието на горепосочените три
кумулативно изискуеми предпоставки.
Сключеният писмен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 1974 г.
може да служи като основание и начало на давностно владение на имота, но ако
след сключването на договора купувачът е установил своя фактическа власт върху
имота и е започнал да свои същия.При установеното по-горе от показанията на
свидетелите, че въззивницата Д.П. е владяла имота южно от оградата, а
въззиваемата В.П. (а преди нея баща
й и дядо й) владее имота на север от същата ограда, то без да е
отстранена последната от тази част на имота и без въззивницата да е установила
своя трайна фактическа власт, тя не би могла да придобие имота по давностно
владение, тъй като 10-годишната придобивна давност е изтекла още преди смъртта
на Г. Д. К.в, дядо на въззиваемата, починал 1989 г., а след неговата смърт
владението е било продължено от сина му Д. Г.Д., починал 2008 г., след което и
до момента владението е продължено от неговата дъщеря В.П..
Неоснователно е възражението на
въззивницата Д.П. за придобиване по давност на спорните 184 кв.м., тъй като в
периода, ако се приеме, че тя е започнала да упражнява владението върху тази
част от 1974 г., респ. от 1984 г., до края на 2000 г., е в сила разпоредбата на
чл.59 от ЗТСУ (отм.), съгласно която
реално определени части от дворищнорегулационни парцели не са могли да бъдат
придобивани по давност, тъй като тази площ от 184 кв.м. не отговаря на
изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с правилника за
прилагане на закона (чл.54 от ППЗТСУ (отм.).
Аналогично, след 2000 г., с влизане в
сила на ЗУТ, съгласно чл.200 от ЗУТ, съгласно член 200, ал. 1
от този закон
реално определени части от поземлени имоти
в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват
по давност, само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ за селата или
ако тези реално определени части от урегулиран имот
са присъединени при условията на член 17 ЗУТ към съседен
имот, която предпоставка също не е налице, с оглед на съществуващия план за
регулация по поземлени имоти, утвърден със заповедта от 19.04.1964 г.
Следователно годен обект на право на
собственост на реално определени части от поземлени имоти в границите на
населените места и селищните образования, които отговарят на изискванията за
минимални размери по чл.19 и не попадат сред изключенията, предвидени в ал.2 на
чл.200 ЗУТ.С тези разпоредби се придава и правно значение на владението,
осъществено по отношение на реално определени части от поземлени имоти. Освен това с посочените
разпоредби законодателят придава и правно значение на владението осъществено по
отношение на реално определени части от поземлени
имоти.В процесния случай не е доказано наличието и на двете предпоставки.
Въз основа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, заключението на
ВЛ, следва да се приеме, че въззиваемата В.П. е собственик на ПИ №** от **
кв.м. заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда, двуетажна стопанска
постройка и външна тоалетна, който имот, заедно с ПИ № 125 с площ 340 кв.м. са
урегулирани в УПИ ** по плана на с.Б*, целият с площ 1 050 кв.м., като
неправилно въззивницата Д.П. е снабдена с нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка за целия УПИ №* и всички постройки в него, вместо само
за ПИ №* и постройките в него.
Ето защо не са налице основания за
отмяна на решението и същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса следва да
бъде осъдена въззизницата да заплати на въззиваемата В.П. разноски по делото общо
в размер на 1 857.32 лв.
Водим от горното, Плевенски окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 529/22.03.2017 г. по
гр.д.№ 7757/2016 г. по описа на Плевенски районен съд.
Осъжда Д.П.П. ЕГН **********, да заплати на В.Д.П., ЕГН **********,***,
разноски по делото общо в размер на 1 857.32 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от получаване на съобщението от
страните чрез връчване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: