ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…
гр. Пазарджик, 09.10.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД
ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в закрито заседание на девети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ПЕТКОВА
като разгледа материалите по АНД № 512/2020 г. по описа на
РС- Пазарджик и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.143 и
чл.144 от АПК във вр. с чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба на въззивника по горепосоченото АНД- „***“
ООД гр. Пазарджик чрез адв. С.М. ***, с искане за допълване на постановеното по делото Решение № 260016/
28.08.2020 г., с което съдът е изменил обжалваното НП за наложена на
дружеството-жалбоподател „***“ имуществена санкция, като е намалил същата от 1 719,65
лв. на 200 лева, в частта за разноските за платено адвокатско възнаграждение в
полза на въззивника. Сочи се, че в подадената срещу НП жалба е поискано
присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева, като е представен договор за правна помощ, от който било видно, че
посоченото възнаграждение е заплатено в брой на адвоката от страна на
дружеството.
Препис от молба е връчен
на насрещната страна, която в предоставения едноседмичен срок е депозирала
отговор по допустимостта и основателността на същата. В отговора се сочи, че е
недопустима и неоснователна, тъй като съдът вече се бил произнесъл с решението
си по въпроса за разноските, а и с оглед изхода на делото- изменение на НП,
въззивникът нямал право на разноски.
Съдът, като взе предвид данните по делото и доводите
посочени в молбата и отговора по същата, намира следното:
Молбата за допълване на крайния съдебен акт изхожда от лице,
за което е налице правен интерес- въззивника- дружеството-жалбоподател „***“
ООД, чрез неговия процесуален представител, който е надлежно упълномощен и е
депозирана преди изтичането на преклузивния срок по чл.248 ал.1 от ГПК, а
именно в срока за обжалване на постановеното съдебно решение. Поради това и
съдът намира, че същата е процесуално допустима.
Съдът намира, че направеното с молбата искане за допълване
на горепосоченото съдебно решение и присъждане на разноски в полза на
дружеството-жалбоподател за адвокатско възнаграждение, за основателно.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция, въззивникът е бил представляван от
адвокат, който е изготвил въззивната жалба и е ангажирал доказателства със
същата. В жалбата е направено своевременно
искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева. Съдът намира, че на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива
в полза на въззивника. Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода
на делото, а именно изменение на НП, съгласно цитираната разпоредба от ЗАНН,
препращаща към чл.143 от АПК. Вярно е, че тази разпоредба регламентира
заплащане на направени от страна разноски само ако адмистративния акт,
респективно НП е отменено, но съгласно чл.144 от АПК за неуредените въпроси се
прилага Гражданският процесуален кодекс.
В случая е приложима разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, според която заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска.
По делото е представен договор за правна защита и
съдействие (л.10), от който се установява, че договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева дружеството-жалбоподател чрез своя
управител е заплатило в брой на адвокат С.М. ***. Този хонорар е в минимален
размер, съгласно чл.8 ал.1 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Той не следва да се намалява
съразмерно, независимо от това, че НП е изменено и размера на наложената глоба
е намален, тъй като правният интерес (в случая размера на намалената глоба) е
до 1 000 лева и съгласно посочената разпоредба от Наредбата минималният
размер на адвокатското възнаграждение не може да бъде под 300 лева.
При това положение НАП-София, чието структурно звено е
ТД на НАП- Пловдив (органът издал НП) следва да бъде осъдена да заплати от
бюджета си в полза на дружеството-жалбоподател посочените по-горе съдебни
разноски. Както се посочи ТД на НАП- Пловдив е структурирана към НАП- София и
не е самостоятелно ЮЛ, разполагащо със собствен бюджет. Независимо, че по
делото е направено своевременно и надлежно възражение за прекомерност на
претендираните разноски от страна на въззиваемата страна поради посочените
по-горе обстоятелства.
С оглед на изложеното съдът
намира, че са налице законовите предпоставки за допълване на решение Решение №
260016/ 28.08.2020 г. в горепосочения смисъл.
Така мотивиран и на
основание чл.248 ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 и чл.143 от АПК във вр. с чл.63
ал.3 от ЗАНН, Районен съд гр. Пазарджик, в настоящия състав
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА Решение № 260016 от 28.08.2020 г. по настоящето АНД № 512/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, в частта за
разноските, дължими на въззивника- „***“ ООД, както следва:
ОСЪЖДА
НАП- София, да заплати на „***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Д.“ № 40, ет.8, ап.46,
представлявано от управителя А.С.Б., разноски за адвокатско възнаграждение за
един адвокат в размер на 300 (триста) лева.
Определението може да се
обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: