О П Р Е Д Е Л Е Н И Е :
№ 260214/18.05.2021 година,гр.Пещера
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд граждански състав
На 21.04.2021 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:
Секретар СЕВДАЛИНА ПЕНЧЕВА
прокурор…………….
като разгледа докладваното от Съдия Ангелова по
гр.дело № 520 по описа за 2014 година.
Производството е по
реда на чл. 31, ал. 2 от ЗС.
В исковата молба
ищците И.Н.Д.,***, Е.С.К. и Г.С.К.,***, чрез адв. И.В., против ответницата М.К.М.,***,
твърдят, че са съсобственици
с ответницата на следния недвижим
имот, а именно: дворно
място с площ от около 950
кв. метра, съставляващо УПИ XII-3070, в квартал 124 по регулационния
план на гр. Велинград, ЕКАТТЕ ***, общ. Велинград, одобрен със Заповед
№300-4-41/11.05.2002г., при съседи на УПИ: имот№ 501.3067-двор, №501.3069-двор,
№501.6475-двор, №501.9524-улица, №501.9534-улица, №501.3065-двор и
№501.9567-улица. Имотът е с административен адрес: гр. Велинград, ул. „***“
№20, а страните са съсобственици на същия при квоти: 1/8 идеални части за
първия ищец, по 1/16 идеални части за втория и третия, а за ответницата - по
1/4 идеална част. Твърди се, че съсобствеността е възникнала във основа на
наследяване на имуществото на наследодателите на страните И. и Б. М. М.и. Върху
процесното дворно място били изградени четири постройки, собствеността върху
които е била предмет на делби през годините, ведно с прилежащите идеални части
от дворното място, което
понастоящем има статут на обща част (т.нар
„хоризонтална етажна собственост"). Хронологията била следната:
С Определение от 25.12.1968г. по гр.дело №448/1968г.
на РС-гр.Велинград, били поделени постройките в горния имот между И. М. М. и Б.
М. М., ведно с прилежащите им идеални части от дворното място;
С
Определение от 12.09.1974г. по гр.д.№268/1974г. на РС-Велинград, била утвърдена
постигнатата спогодба между М. И. М. и Е. И.а Д., по баща М.- син и дъщеря на И.
М. по отношение на апартамент от 100 кв. метра и апартамент от 70 кв. метра,
построени в горния УПИ, както и по отношение на прилежащите идеални части от
дворното място.
С Решение от 03.06.1999г. на Районен съд-Велинград
по гр.дело №69/1999г., потвърдено в относимата към настоящия спор част с
Решение от 28.02.2000г. по гр.д.№1761/1999г. на Пазарджишки Окръжен съд и
Решение №68/08.03.2001 г. на ВКС, IV ГО по гр.д.№1334/2001 г. било признато за
установено по отношение на М.К.М., И. М. М., М. Б. З. и Е. Б. М., че Н. В. Д., И.Н.Д.
и Л. Н.К., като наследници на Е. И.а Д., са собственици на 1/4 идеална част от
дворно място, цялото с площ от 914 кв.метра, представляващо имот с пл. номер
3070 в кв.124 по плана на гр. Велинград.
След влизане в сила на горното решението на ВКС, а
именно- с датата на обявяване на решението-08.03.2001г. и в следствие на
универсално и частно правоприемство, а именно:
1.
Н. В. Д. е починал, като негови наследници са И.Н.Д. и Л. Н.К.;
2.С нотариален акт за дарение на недвижим имот №59,
том II, рег.№3412, нот.дело №257/2013 г. Л. Н.К. дарява на двете си
дъщери-съответно втората и третата ищца в настоящото дело- собствената си %
идеална част от апартамент с площ 70 кв.метра, построен върху процесния УПИ,
ведно с притежаваните от нея 1/8 част от дворно място
с площ от около 950 кв.метра, съставляващо УПИ XII-3070, в квартал 124 по
регулационния план на гр.Велинград, ЕКАТТЕ ***, общ. Велинград, одобрен със
Заповед №300-4-41/11.05.2002г., при съседи на УПИ: имот№ 501.3067-двор,
№501.3069-двор, №501.6475-двор, №501.9524-улица, №501.9534-улица,
№501.3065-двор и №501.9567-улица;
3.И. М. М. е починал и е оставил наследник съпругата
си М.К.М.;
4.М. Б. З. е прехвърлила собствената си идеална част
на И. Н. Т.;
5.Е. Б. М.-М. е прехвърлила собствената си П. Н.ев М.,
като към настоящия момент съсобствеността
между страните била такава, каквато е посочена по-горе.
Твърди се, че между ищците и ответницата М.М.
съществувал дългогодишен спор по отношение на ползването на дворното място,като
до този момент страните не били
постигнали съгласие по отношение на разпределение на ползването на дворното
място, което обуславя и правния интерес от предявяване на настоящия иск за обезщетение
към ответницата във връзка с лишаването на ищците от ползването на съсобствения
недвижим имот, за което са изпратили и нотариална покана, връчена чрез Нотариус
С. Д. на 22.04.2013г.
Молят да се постанови решение, с което се осъди
ответницата М.К.М. да заплати на ищците И.Н.Д., Е.С.К. и Г.С.К. сумата от 500
лева на основание чл.31, ал.2 от Закона за собствеността- обезщетение за
ползата, от която са лишени поради обстоятелството, че имота се ползва само от М.К.М.
- за периода от 22.04.2013 г. до датата на подаване на исковата молба, както и
по 50 лева месечно до преустановяване на ползването от М.К.М. на целия имот. Ангажират
доказателства.
В указания от Съда срок, ответницата М. е депозирала
писмен отговор, в който се оспорва исковата претенция, като неоснователна. Не
ангажира доказателства.
Въз основа на
събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията
,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът приема за
установено следното :
От събраните по
делото писмени доказателства : скица № 149 от
12.02.2014 година; нотариален акт № 59/2013 година; нотариална покана;
нотариален акт № 179/2006 година нотариален акт № 179/97 година; протокол от 12.09.1974 година; протокол от
25.12.1968 година; нотариален акт №
33/1915 година; решение № 378 от 21.01.2002 година по гр. дело № 268/2011
година на ВКС ; решение № 68 от 08.03.2001 година, по гр.
дело № 1334/2000 година на ВКС; решение от 28.02.2000 година по гр. дело № 1761/99 година по описа на ПОС
; решение от 03.06.1999 година по гр. дело № 69/99 година по описа на ПзОС
удостоверение за наследници на Н. Д. ;
удостоверение за наследници на Е.Д. ;удостоверение за наследници на М. И. М. се
установява ,че по кадастралния план на гр.Велинград за имот
3070 ,за който е образуван УПИ ХІІ в кв.124 е записан като собственост на следните лица: Г.С.К.-1/16 ид.част (по нот.акт
№59/2013 година);Е.С.К. -1/16
ид.част(по нот.акт №59/2013година);И. М.
М.-1/8 ид.част( по нот.акт №А-179/97
година);И. Н. Т.-1/4 идеална част
(по нот.акт № А-117/97година);М.К.М.-1/8
идеална част(по нот.акт № А-179/97
година);Н. В. Д.-1/12
идеална част (протокол № 68/2001 година);П. Николов М. -1/4 идеална част(по нот.акт.№ А-116/97 година).С
договор за дарение ,изповядан с нотариален акт № 59/2013 година Л. Н.К. е дарила
при равни права на Е.С.К. и Г.С.К.
собствената си,представляваща ½ идеална част от апартамент
,заемащ северозападната част от
редовния жилищен етаж на масивна
жилищна сграда,състояща се
от приземен етаж,един редовен
жилищен етаж и таван,със застроена площ
от 70 квадратни метра,състоящ се от две
стаи ,кухня,салон и тоалетна,предна и задна
тераси,с вход от към улица „Винчо Горанов“,при съседи:улица,двор,Танчо Гугалов,
и И. М. М.,заедно с Таванско
Помещение над апартамента,без
посочена квадратура и от търговски обект,находящ се в партерния етаж от
сградата със застроена площ от 58 кв.м.,при съседи:улица,двор,Танчо Гугалов и И.
М. ,заедно със съответните идеални
части от правото на строеж върху
дворното място ,в което е построена сградата ,заедно със собствената си 1/8
идеална част от дворното място ,в което е построена сградата ,цялото на площ от
950 кв.м. ,съставляващо УПИ ХІІ-3070 в кв.124 по регулационния план на
гр.Велинград,съставляващ имот с пълен
кадастрален номер 5013070 с приложена за УПИ регулация при съседи:от две страни улица,УПИ на Танчо Кирилов
Гугалов,УПИ на „Турнет“ ООД и УПИ
ХХІV;от запад улица Винчо Горанов и УПИ ХІІІ-6475.
С нотариална покана връчена чрез нотариус С. Д. ,с район на действие РС-Велинград
на 17.04.2013 година Л. Н.К. и С. Г. К.
са уведомили М. К.М. в
качеството й на съсобственик на дворно
място в гр.Велинград,че при посещението им на 13.12.2012 година в гр.Велинград установили ,че последната е завладяла цялото дворно
място,включително и това ,което е в съсобственост.Установили още
,че последната им създавала пречки от различно естества ,с което им пречила да ползват
общия двор,поради което
предявяват претенция за
обезщетение ,считано от 13.12.2012 година
в размер на 50 лева месечно.
По делото е назначена и изслушана
съдебно –икономическа експертиза изготвена от вещото лице Цв.К. като вещото
лице в основното си и допълнително заключение сочи ,че незастроената част от
парцела е в размер на 661 кв.м. съгласно
приложената по делото скица.Според вещото лице
дължимият месечен наем за ¼ идеална част от дворното място е 141 лева.За периода от 22.04.2013 година до 12.03.2014
година наемът е в размер на
1504 лева ,от която сума 1/8 идеална част е в размер на 752 лева ,а 1/16
ид.част е в размер на 376 лева.В заключението
се сочи още ,че се касае за
незастроено дворно място ,което е вътрешен двор на масивна сграда.
Разпитаният по делото свидетел С. Г. К.
в показанията си сочи ,че процесният
имот се намира в гр.Велинград,ул. **“ №
30.Първоначално този имот бил собственост на неговата съпруга ,но след
това го прехвърлила на двете им
деца.Семейството им не живеели постоянно в гр.Велинград,но си владеели
имота.Единственият им достъп от имота им
до дворното място бил през фурната и
когато се опитали да отключат врата ,за
да излязат на двора се оказало невъзможно,защото вратата не се
отваряла .Наложило се да вземе лост и да
я разбие. След отваряне на вратата се
оказало ,че вратата отвън е
закована с пирони и 2 трупчета
за касата на две места ,за да не може де се отвори.Това било от външна
страна от към двора. Констатирали ,че
вратата отвън е подпряна с голяма гума от камион с джанта ,която пречила на отваряне на вратата.Установили още ,че
в дворното място от към
двора на имота им имало натрупани дърва ,вехтории и отпадъци.Освен това
незастроеното дворно място било засадено и с различни култури: картофи,домати ,тикви,зелен фасул и най-вероятно по преценка на свидетеля
краставици.Насажденията достигали до
около 1 м. пред вратата на
фасадата на сградата им.Съществувала ограда ,която деляла двора на две
части като едната половина се ползвала
от Е. М. и М. З. ,а другата половина се ползвала само и единствено от
М.М.. Докато бил жив бащата на съпругата му той уведомил
М. ,че желае да ползва ¼ от дворното място като М.
му отстъпила да ползва
¼ от двора.След смъртта му обаче М.
отново завзела всичко и започнала
да го обработва.Свидетеля заявява ,че
с оглед на добрите съседски отношения
не били против М. да си
обработва двора ,но не и чрез „силови постановки“ и неспазване на решенията на съдилищата и правото в България.Също желаели да ползват дворното място според правата си.
С определение от 05.11.2014
година на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК съдът е спрял производството по делото
като е приел ,че между същите страни е налице висящ съдебен спор по чл.32,ал.2 от ЗС предмет на гр.дело №521/2014 година,решението по който ще има
значение за правилното решаване на
настоящото дело.
Постановено е решение № 21 от 29.01.2020
година по в.гр.дело № 779/2019 година ,с
което е обезсилено решение № 316 от
12.04.2019 година на Районен съд
–гр.Пещера ,постановено по гр.дело № 1052/2016 година по описа на ПщРС и Определение №
453/15.08.2019 година на Районен
съд-гр.Пещера ,постановено по гр.дело № 1052/2016 година като просецуално недопустими и производството по
делото е прекратено.В мотивите си въззивния съд е приел ,че ПщРС е бил сезиран с искова молба чл.32,ал.2 от ЗС-определяне на
начин на реално ползване на съсобствен
недвижим имот (дворно място ) между И.
Николов Д.,Г.С. К.,Е.С.К.,М.К.М.,И. Н. Т.,П.
Н.ев М. и Е. Б. М.-М..Предмет
на исковата молба е било
разпределяне на ползването
на незастроено дворно място
с размери 405 кв.м.,което се намира
в ПИ № 3070 в кв.124 в ПУП на Велинград,за което е отреден
УПИ ХІІ-3070 по плана на
гр.Велинград.Въззивният съд е приел
,че от заключението на приетите по делото експертизи
е установено ,че в дворното
място са изградени две сгради на
основно застрояване( сграда № 1 и сграда № 2) със смесено
предназначение и две сгради(сграда №
3 и сграда № 4) на допълващо
застрояване с обслужващо
предназначение.Сградите на основно застрояване
представляват двуетажни
масивни жилищни сгради,като
етажите принадлежат на различни собственици.При това положение безспорно е налице етажна собственост по отношение на жилищните сгради.В текста на
чл.38,ал.1 от ЗС е посочено ,че при
сгради ,в които етажи или части от
етажи принадлежат на различни
собственици ,общи на всички собственици
са земята,върху която е построена
сградата и дворът.
В чл.3 от ЗУЕС е
предвидено изключение –за управление на общи части на сгради
в режим на етажна собственост ,в
които самостоятелните обекти са до три
и принадлежат на повече от един
съсобственик , се прилагат
разпоредбите на
чл.30,ал.3,чл.31,ал.1 и чл.32 от
ЗС .В мотивите си въззивният съд е установил ,че в сграда № 1 са разположени 8 самостоятелни обекта ,които принадлежат на
различни собственици,а в сграда № 2 са разположени 4 самостоятелни обекта
,които също принадлежат на различни собственици.
В предвид
на изложеното предявеният иск по
чл.31,ал.2 от ЗС е недопустим тъй
като от постановеното решение под № 21
от 29.01.2020 година по в.гр.дело № 779/2019 година по иск по чл.32,ал.2 от ЗС
се установи ,че в настоящия случай по отношение на процесното дворно място не могат да бъдат приложени разпоредбите
на ЗС
тъй като е налице етажна собственост в две сгради ,като в едната са разположени 8
самостоятелни обекта принадлежащи на различни
собственици,а в другата са разположени
четири самостоятелни обекта също принадлежащи
на различни собственици ,а
дворното място е обща част по
предназначение и служи за общо
ползване,което обстоятелство не се оспорва от страните в настоящото производство.
По
отношение на възражението на процесуалния представителна ищците ,че съдът
следва да квалифицира спора според
изложеното в исковата молба и не следва
да се съобразява с определената
квалификация от ищците,а да се
съобрази със ЗУЕС следва да посочи ,че и по този закон искът е недопустим.
Както се посочи по-горе дворът -при сгради ,които се намират в режим
на етажна собственост представлява обща част и въпросите по
управлението и използването на тази обща част следва да се решават от общото събрание на етажната собственост .Съгласно
чл.11,ал.1,т.10,б.“м“ от ЗУЕС Общото
събрание на етажната собственост приема решения за всички въпроси свързани
с управлението на общите части .Всеки
собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно
решение на общото събрание по реда на
чл.40 от ЗУЕС ,като съдът не може да измести общото събрание и да решава въпроси относно управлението на общите части.В случая
такова решение на Общо събрание липсва .
По
изложените съображения с оглед
недопустимостта на предявения иск съдът
следва да отмени определението си от
21.04.2021 година, с което е даден ход на устните състезания и да прекрати производството по делото.
С оглед
изхода на спора в тежест на ищците следва да се възложат направените от
ответницата разноски в размер на 500 лева.
Водим от
горните съображения ,съдът
О
П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯВА протоколното си определение от
21.04.2021
година постановено по гр.дело № 520/2014 година ,с което
е даден ход на устните състезания.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 520/2014 година
по описа на ПщРС поради недопустимост на
предявения иск.
ОСЪЖДА И.Н.Д.,***, Е.С.К. и Г.С.К.,*** да
заплатят на М.К.М.,***
разноски по делото в размер на 500 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в едноседмичен срок от
съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: