№ 3791
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20251110211383 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от „***“ АД, ЕИК *** против
електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лева, на основание чл.187а, ал.2, т.3,
вр. ал.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на издадения електронен фиш. Твърдят се
множество допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния
закон в хода на административнонаказателното производство. Сочи се, че за
това нарушение не можело да се издава електронен фиш, а освен това
наложената имуществена санкция била непропорционална на тежестта на
деянието. Претендират се разноски.
В откритото съдебно заседание процесуалният представител на
дружеството-жалбоподател поддържа жалбата и изложените в нея аргументи
1
за отмяна на електронния фиш. Заявява, че нарушение не е било извършено, а
наложената санкция била непропорционална на тежестта на деянието.
Претендира разноски.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и моли същата
да бъде оставена без уважение. Счита, че жалбата е неоснователна, а
атакуваният електронен фиш е правилен и законосъобразен. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. В случай на отмяна на електронния фиш,
прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните
съображения: атакуваният електронен фиш подлежи на обжалване по реда на
ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред
РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.02.2024 г. в 05:27 часа пътно превозно средство - влекач с peг. №
***, марка и модел „***“, с технически допустима максимална маса 20500
килограма, брой оси 2, екологична категория ЕВРО VI Е, в състав с ремарке с
общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава
44000 килограма, било засечено по път А-2, км 6+804, с посока намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС не била заплатена изцяло дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като за превозното средство нямало
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението било установено с устройство № 20142, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
ЗП, намиращо се на път А-2, км 6+804.
Въз основа на тези данни, проверка за собственост и ползвател на
заснетия автомобил бил издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“
електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата № **********, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от
ЗДвП, на дружеството-жалбоподател „***“ АД, в качеството му на ползвател
2
на заснетото МПС, било наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2500 лева, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр.
чл.179, ал.3б от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни
фактически изводи.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението
си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло
правилността на електронния фиш, независимо от основанията, посочени
от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314,
ал.1 от НПК, намира следното:
В случая е неоснователно възражението на жалбоподателя, че за това
нарушение не можело да се издава електронен фиш. Това е било така до
13.02.2024 г., до която дата действително в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП не се
предвиждаше издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от
ЗДвП, а само за нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП. В сила от 13.02.2024 г.
обаче е последваща редакция на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, с
която е допълнено, че „При нарушение по чл.179, ал. 3 - 3б, установено и
заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане
на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение“, което означава, че от 13.02.2024 г. вече съществува възможност за
издаването на електронен фиш за това нарушение, а настоящото такова се
явява извършено именно на 13.02.2024 г. в 05:27 часа.
Въпреки това обаче, съдът намира, че е налице неяснота при самото
описание на нарушението, тъй като не става ясно какъв е бил размерът на
дължимата пътна такса и как е бил определен този размер. Според чл.10, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата – „за преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса
за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.10б, ал.3;
заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да
3
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък,
като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните
тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък“. В случая не е ясна формулата, по която е изчислена
дължимата такса и какво е било взето предвид при определянето й –
товароносимост, брой оси, екологични характеристики на превозното
средство, какви са били техническите характеристики на пътя или пътния
участък и т.н., за да се направи преценка, дали правилно е била определена и в
крайна сметка какъв е бил размерът й. Тези обстоятелства никъде не са
посочени в съставения електронен фиш, което пък съществено нарушава
правото на защита на наказаното лице и възможността му да разбере какъв е
бил размерът на дължимата такса, която се твърди да не е заплатило и как е
бил определен този размер. Посочената неяснота при описанието в крайна
сметка препятства и съда да извърши дължимия съдебен контрол за
законосъобразност на издадения електронен фиш във връзка с тези
обстоятелства и евентуалното приложение на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл е
и практиката на касационната инстанция, а именно: Решение № 4438 от
05.07.2023 г., постановено по КНАХД № 3117/2023 г. по описа на АССГ, XIII
касационен състав; Решение № 18979 от 07.10.2024 г. по КНАХД № 5133/2024
г. по описа на АССГ, ХV касационен състав и др.
На следващо място, трябва да бъде посочено, че при издаване на
електронния фиш е бил нарушен и принципът на пропорционалност.
Легалното понятие за „тол такса“ е дадено в чл. 2, б) от Директива 1999/62/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури - „такса за изминат участък“ означава заплащане
на определена сума за превозно средство, което изминава разстояние между
две точки от инфраструктурата и е упомената в член 7, параграф 2; размерът
на сумата трябва да е базиран на пропътуваното разстояние и на типа
превозно средство“. От понятието се извежда, че дължимите суми се
4
определят според няколко отделни пера, свързани с характеристиките и на
превозното средство, и на пътния участък. Условията и редът за изграждане и
функциониране на смесената система за таксуване се определят с наредба на
Министерския съвет в съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането
на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури („Директива 1999/62/ЕО“). Съгласно чл.9а от посочената
Директива „Държавите членки установяват съответен контрол и определят
система от наказания, приложими за нарушаване на националните
разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички
необходими мерки, за да гарантират прилагането на санкциите. Санкциите
трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи“. Приложената в
настоящия случай санкционна разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП предвижда
налагането на имуществена санкция в абсолютно определен размер от 2500
лева. Макар и държавите членки да са компетентни да изберат санкциите, с
които ще контролират спазването на установените правила и ще стимулират
своевременно изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава членка
е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на
Съюза, както и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост,
дори и косвена такава, между национална правна норма и основните
принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане
неприложена, поради действието на принципа на примат /решение от 09 март
1978 г., Simmenthal SA, 106/77, ECLI:EU:C:1978:49, т. 21-24 от цитираната
практика/. Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и
да бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко
подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната
/решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, С-501/14, EU:C:2016:777, т. 39 и
цитираната съдебна практика/. От тези условности следва, че принципът на
пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да
съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето
на наказанието и на размера на имуществената санкция да се отчитат
конкретните обстоятелства по случая /решение от 4 октомври 2018 г., Dooel
Uvoz-Izvoz Skopje Link Logistic N&N, С-384/17, ECLI:EU:C:2018:810, т. 45/.
От практиката по идентични казуси относно размера на незаплатените такси
за сегмент на рамката, на която е регистрирано нарушението, сравняван с
5
размера на санкцията, предвидена за налагане спрямо нарушителите, отявлено
личи несъразмерността между двете стойности. Не на последно място,
предвидената имуществена санкция превишава многократно размера на
дължимата „тол такса“. Абсолютната липса на пропорционалност на
преследваната от законодателя цел, както и възможност за индивидуализиране
на санкцията за всеки конкретен случай, съобразявайки неговите особености,
изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо
естество, дори прозира и в обстоятелство, че независимо от налагането на
административното наказание, санкционираният правен субект дължи и
заплащането на съответна такса по чл.10б, ал.5 от Закон за пътищата. Същата
се изчислява като се приеме, че съответното пътно превозно средство е
изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки
от платената пътна мрежа, определена по най-прекия й маршрут по
протежението й. В конкретиката на настоящия случай тази такса е изчислена в
размер на 227,00 лева, а наложената на жалбоподателя имуществена санкция
надвишава този размер повече от 11 пъти. По делото не са налични данни за
какво време и разстояние е използван републиканският път от превозното
средство, а за да бъде освободен от административнонаказателна отговорност
на жалбоподателя е предложено да заплати компенсаторна такса в размер на
540,00 лева, чийто размер също е в абсолютна стойност и се определя според
техническите характеристики на превозното средство. Налагането на глоби и
имуществени санкции с фиксиран размер за всяко нарушение, без възможност
да бъде преценявана тежестта на самото нарушение е в разрез с принципа на
пропорционалност. В светлината на съюзната практика, а именно Решение от
22 март 2017 г., по съединени дела Euro-Team Kft. С-497/15, Spirаl-Gеp Kft. С-
498/15, ECLI:EU:2017:229, т. 50 от цитирана практика, изрично е изведено, че:
„…..член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че
предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система
от наказания като разглежданата в главното производство национална правна
уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения
на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.“
Воден от изложените принципни постановки съдът намира, че санкционната
разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП противоречи на принципа на
пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни
6
обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията надхвърля
значително дължимите от собствениците/ползвателите на превозни средства
такси. Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, но
преценени през принципа на пропорционалност, а при липсата на такава
санкционна разпоредба и наличието на административно наказание в
абсолютно определен/фиксиран размер, то същата следва да остане
неприложена. Посоченото напълно се подкрепя и от постановеното от Съда на
ЕС Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. Предвид изложеното, то това
е още едно основание за отмяна на процесния електронен фиш, като в този
смисъл отново е и практиката на касационната инстанция, а именно Решение
№ 1241 от 13.01.2025 г., постановено по КНАХД № 10997/2024 г. по описа на
АССГ, XIV касационен състав.
С оглед всичко изложено до тук, електронният фиш се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на сторените
разноски. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, а според ал.2 на същия член, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Процесуалният представител на наказващия орган направи възражение за
прекомерност на поисканите от дружеството-жалбоподател разноски за
адвокатско възнаграждение в откритото съдебно заседание. Според
цитираната нормативна уредба - чл.36 от Закона за адвокатурата, вр. чл.18,
ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, то възнаграждението на адвоката в случая не може да е по-
малко от 550 лева. Въз основа на представените доказателства става ясно, че
дружеството-жалбоподател е заплатило в брой на адвокат Й. Л. уговорената
сума в договора за правна защита и съдействие в размер на 550 лева в деня на
подписване на договора – 17.06.2025 г. Съдът намира, че не следва да се
редуцира размерът на така заплатеното адвокатското възнаграждение, което с
7
оглед представените доказателства досежно реалното му заплащане, не
надхвърля размера на минималното възнаграждение, дължимо съгласно
Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа. Освен това процесуален
представител на дружеството-жалбоподател се яви в откритото съдебно
заседание, преди това е изготвил въззивната жалба, а впоследствие и писмена
защита по делото. С оглед изложеното до тук и предвид изхода на делото, на
основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на дружеството-жалбоподател следва
да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
550 лева, съобразно представения договор за правна защита и доказателствата
за реалното заплащане на уговореното възнаграждение.
Мотивиран от горното, на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), на „***“ АД, ЕИК *** е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, на
основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК
Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София (АПИ) да заплати на
дружеството-жалбоподател „***“ АД, ЕИК *** сумата от 550 /петстотин и
петдесет/ лева, представляваща разноски в производството за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8