№ 529
гр. Пазарджик, 04.04.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20225220103818 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищецът Н. К. Д. не се явява, редовно призован на посочения съдебен
адрес, чрез пълномощника му адв. М.. Не се явява и пълномощникът му адв.
М..
СЪДЪТ докладва постъпилата молба от адв. М., с вх. №
8032/04.04.2023 г., с която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие.
Поддържа исковата молба и твърденията в нея. Няма възражения и
допълнения по доклада. Няма други доказателствени искания, поради което
моли да се даде ход на делото по същество и съдът да уважи предявените
искове. Моли за срок за представяне на писмени бележки. Претендира
съдебни разноски, съобразно списък инкорпориран в исковата молба.
Ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, редовно призован не
изпраща процесуален представител.
СЪДЪТ докладва постъпилата молба от ответното дружество чрез
пълномощника си юрк. Т. Х., преупълномощена от З. Н. Д., с вх. №
7787/31.03.2023 г., с която моли да бъде даден ход на делото и същото да бъде
разгледано в тяхно отсъствие, поради обективна невъзможност техен
представител да се яви на насроченото открито съдебно заседание. В случай,
че в откритото съдебно заседание от страна на ищеца бъдат направени
допълнителни оспорвания, се моли съдът да им предостави подходящ срок за
вземане на становище по изложените факти и твърдения, както и за
1
представяне и посочване на доказателства във връзка с тях. Моли се всички
приложени и посочени от ответника доказателства да бъдат разгледани и
приети като доказателства по делото. Поддържат изцяло предявените
изложения в представения отговор на искова молба по делото. Искането към
съда е да отхвърли подадения иск като изцяло неоснователен и недоказан. В
случай че ищецът не се яви на насроченото за 04.04.2023 г. открито съдебно
заседание и са налице останалите предпоставки на чл. 238 от ГПК, се моли,
делото да бъде прекратено и на ответната страна да бъдат присъдени
направените по делото разноски. Претендират се разноски, направени в хода
на производството, съгласно приложения по делото списък по чл. 80 ГПК. В
условията на евентуалност, ако съдът възложи разноските в производството в
тежест на ответника, се моли съдът да се приложи и чл. 78, ал. 5 от ГПК и ако
претендираното от насрещната страна възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, се моли съдът да приеме възражението на ответника за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение, като се моли същото да бъде
намалено. Към молбата е приложено заверено копие на пълномощно в полза
на юрисконсулт Т. Х..
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
С подадената искова молба е предявен иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 от ГПК.
Твърди се в подадената искова молба, че на 03.06.2010 г. по ч.гр.дело №
1270/2010 г. по описа на Районен съд Пазарджик в полза на БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД против доверителя ми Н. К. Д. е издаден
изпълнителен лист за следните суми, а именно: 615.24 лева - главница по
договор за кредит за покупка на стоки или услуги; 137.45 лева - мораторна
лихва за периода от 14.03.2008г до 15.04.2010 г.; 120 лева - заемни такси;
законна лихва от 15.04.2010 г.; такси и разноски в размер на 125 лева. Въз
основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
2
2285 от 2010 г., което на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е констатирано
прекратяването на това изпълнително дело с постановление от 17.11.2015 г. с
последно изпълнително действие от 07.06.2011г. Сочи се, че това се
установява от поставения на изпълнителния лист печат по изпълнително дело
№ 2285/2010 г., съгласно който последното изпълнително действие по тава
изпълнително дело е от 07.06.2011г., поради което и прекратяването на
изпълнителното производство е настъпило на 07.06.2013г., констатирано с
постановление на 17.11.2015г.
Сочи се, че на 18.10.2016г въз основа на същия изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 1494 от 2016г по описа на ЧСИ Д. С., което
също е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК на 01.07.2021г.
констатирано с постановление на съдебния изпълнител от 03.09.2021г.
Твърди се, че на 23.09.2021 г. отново на основание изпълнителния лист
е образувано ново изпълнително дело под № 1207 от 2021г по описа па ЧСИ
Д. С., в производството, по което на 27.10.2021г е наложена възбрана на
собствени на доверителя ми идеални части от недвижими имоти, което
обосновава и правния интерес на доверителя ми от съдебна защита на
засегнатите от принудителното изпълнение негови права.
Твърди се, че с уведомлението за налагане на възбраната е съобщена и
извършена между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и ответника цесия, по
силата на която ответникът е придобил вземанията по изпълнителния лист в
качеството си на цесионер.
Твърди се и се възразява, че вземанията на Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ ЕАД в размер на 615.24 лева, представляващи главница по договор за
кредит за покупка на стоки или услуги и в размер на 137.45 лева,
представляващи мораторна лихва за периода от 14.03.2008г до 15.04.2010 г.
са погасени по давност.
Твърди се, че вземането за главница в размер на 615.24 лева е погасена с
изтичането на петгодишен давностен срок, който е започнал да тече от
07.06.2011г, която е датата на последното изпълнително действие но
изпълнително дело № 2285/2010 г. и е изтекла на 07.06.2016 г., преди
образуването на изпълнително дело № 1494/2016 г. по описа на ЧСИ Д. С..
Счита се, че вземането в размер на 137.45 лева, представляващи
мораторни лихви да се погасява с тригодишна погасителна давност, поради
3
което и то е погасено по давност на 07.06.2014г. Въпреки това обаче към
настоящия момент против доверителя ми по изпълнително дело под №
1207/2021 г. по описа на ЧСИ Д. С. са предприети действия по изпълнение,
което обосновава правния ни интерес от съдебна защита чрез предявяване на
иск по чл.439 от ГПК.
Искането към съда е да постанови решение, по силата на което да
признае за установено, че Н. К. Д., ЕГН **********. с адрес: гр. Пазарджик,
ул. „********* не дължи на Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин
6“, ет. 2 сумата в размер на 752.69 лева, представляваща главница по договор
за кредит за покупка на стоки или услуги в размер на 615.24 лева и сумата в
размер на 137.45 лева, представляващи мораторна лихва за периода от
14.03.2008г до 15.04.2010 г., съгласно издаден ч.гр.дело № 1270/2010 г. по
описа на Районен съд - Пазарджик изпълнителен лист, предмет на
принудително изпълнение по изпълнително дело № 1207/2021 г. по описа на
ЧСИ Д. С..
Претендират се съдебни разноски по следния списък, а именно: 400
лева - платено адвокатско възнаграждение и 50 лева за платена държавна
такса или общо 450 лева.
Направено е искане за разглеждане първото по делото съдебно
заседание в отсъствие на пълномощника на ищеца, като заявява, че се
поддържа исковата молба и оспорва отговора на ответника.
Към молбата са приложени писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество, с което считат, че предявеният иск е процесуално
допустим, но изцяло неоснователен. Изложени са съображения в тази насока.
Твърди се, че на 13.11.2007 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД (предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл" АД), с
универсален правоприемник е „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон
България, в качеството му на Кредитор, от една страна и Н. К. Д., в
качеството му на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит
№ CREX- 01643816. Вследствие на възникналите между страните договорни
правоотношения, същите уточнени в горепосочения договор за кредит,
кредиторът "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е финансирал
4
кредитополучателя, а за Н. К. Д. е възникнало задължение да издължи сумите
по горепосочения кредит, съгласно условията по сключения договор.
Твърди се, че поради неизпълнение на възникналите договорни
задължения от страна на Н. К. Д., кредиторът се е снабдил със Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1210/2010 г. по описа на Районен съд - гр.
Пазарджик, въз основа на която е издаден процесният Изпълнителен лист от
03.06.2010 г.
Твърди се, че по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, на
11.11.2010 г. е образувано изп. дело № 2285/2010 г. по описа на СИС към
Районен съд - гр. Пазарджик и е приведен в изпълнение процесният
Изпълнителен лист от 03.06.2010 г., като през 2010 г. по делото са
извършвани справки, бил е наложен и запор.
Твърди се, че през 2013 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение, получавано от трето задължено лице.
Твърди се, че през 2015 г. е депозирана и молба за конституиране на нов
взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, което действие също
прекъсва течащата относно вземането погасителна давност /Решение №
903265 от 20.07.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. 309/2020 по описа на
Окръжен съд - Благоевград/, като е последвало прекратяването на делото на
осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Сочи се, че въз основа на процесния изпълнителен лист, на 08.10.2016 г.
е образувано изп. Дело № 1494/2016 г. по описа на ЧСИ Д. С., per. № 889, като
на 21.11.2016 г. е изходирано искане за вписване на възбрана до Службата по
вписвания - гр. Панагюрище. На 06.12.2016 г. е изходирано запорно
съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД. На 25.01.2017 г. е изходирано искане за
вписване на възбрана до Службата по вписвания - гр. Пазарджик. На
13.11.2017 г. по делото е постъпила Молба за справка банкови сметки, през
2017 г. е и наложен запор. На 01.07.2019 г. отново е постъпила Молба за
справка банкови сметки на името на длъжника.
Твърди се, че след като изп. дело № 1494/2016 г. е било прекратено,
взискателят отново е изтеглил процесния изпълнителен лист и на 23.09.2021
г. е депозирана молба за образуване на ново изпълнително производство, като
е образувано изп. дело № 1207/2021 г., отново по описа на ЧСИ Д. С., с което
за пореден път е била прекъсната погасителната давност относно вземането,
5
тъй като на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от
ЗЧСИ и е направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни
действия и налагане на запори, включително насрочване на опис на движими
вещи.
Твърди се, че на 28.09.2021 г. е изходирано запорно съобщение до
„Обединена българска банка" АД, също така е изходирано Уведомление с
опис на движими вещи до длъжника. На 27.10.2021 г. е вписана възбрана в
Службата по вписвания - гр. Пазарджик. На 03.11.2021 г. е вписана възбрана в
Службата по вписвания - гр. Панагюрище. На 01.02.2023 r. по делото е
постъпила Молба за справка БНБ, включено е искане за налагане на запори,
върху новооткритите му банкови сметки, както и върху вземанията му от
финансови и платежни институции.
Твърди се, че всички изброени и предприети по горепосочените
изпълнителни дела изпълнителни действия са прекъснали течащата относно
вземането погасителна давност, поради което се счита, че погасителната
давност относно процесното вземане не е изтекла.
Сочи се, че предприемането на всяко едно от горепосочените
изпълнителни действия представлява годно да прекъсне погасителната
давност основание, който извод следва от задължителната практика на ВКС.
В мотивите на т. 10 от ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС се изтъква, че съгласно чл. 116, б. „е" ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането. ВКС стига до заключение, че давността по време на висящото
изпълнително дело, се прекъсва многократно, което става с „предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)...".
Сочи се, че въз основа на горепосочената конструкция, съдиите от ВКС
посочват неизчерпателно група действия в изпълнителното производство с
прекъсващ ефект за давността. Това са: „... насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана; присъединяването на кредитор; възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане; извършване на опис и оценка на
вещ; назначаване на пазач; насрочване и извършването на продан и т.н. до
6
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица."
Сочи се, че не е необходимо предприемането на действие от съдебния
изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно,
за да се счита давността за прекъсната. Това следва от самата разпоредба на
чл. 116, б. „в" ЗЗД, в която законодателят неслучайно си служи с думата
„предприемане" на изпълнителни действия, а не „извършени" или друга
подобна формулировка.
Сочи се, че следва да се направи и категорично разграничение между
перемпционния и давностния срок. Точно такова разрешение дава едно от
последните постановени по тази тема Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б. Б.. В него е
прието, че „Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ,
след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже
до изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да
бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за
образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по
воденото на изпълнителните дела."
Сочи се, че много категорично се заявява, че „Перемпцията е без правно
значение за прекъсването на давността.“Решаващият състав на ВКС
постановява, че „Както е посочено по-горе, насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана прекъсва давността, като за перемпцията и
нобходимостта от образуването на ново дело значение има също, кога е
направено искането (в случая то е преди изтичането на срока за перемпция).
Но дори изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването на
7
новото искане в отделно дело няма значение за прекъсването на давността.“
Сочи се, че същото становище се поддържа и в други актове на ВКС и
окръжни съдилища: Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. №
2766/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Г. М.; Определение № 60667 от
18.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Г. М.; Решение № 264663 от 12.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 11391/2020 г.;
Решение № 266763 от 30.11.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13842/2020 г.
Сочи се, че след като вече бяха посочени действия, с които е прекъсвана
давността, следва да допълним нашето становище като се позовем и на най -
актуалната съдебна практика, свързана с давността по изпълнителните дела.
Сочи се, че Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по
тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС посочва кои процесуални
действия на съдебния изпълнител представляват изпълнителни действия и
имат за последица прекъсване на погасителната давност. Със споменатото ТР
на ВКС от 26.06.2015 г., обаче, се отменя като загубило сила ППВС №
3/18.11.1980 г. постановено почл. 58, т. 1ЗУС (отм.), с което е постановено, че
образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по
време на изпълнителното производство давност не тече. Съществени в
настоящия случай са въпросите какво действие във времето имат
тълкувателните актове на ВКС и в конкретика ТР на ВКС по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, и кой тълкувателен акт следва пряко да се приложи в настоящия
казус. Дали тълкувателните актове действат ex tunc или ex nunc, и
следователно дали следва да се приложи ППВС № 3/18.11.1980 г. За
действието във времето на тълкувателните актове липсва законова уредба,
следователно за решаването му следва да се приложи съдебната практика
като източник на правото. По този въпрос има постановена съдебна практика -
Решение № 170 по реда на чл. 290 ГПК, постановено по гр. д. № 2382/2017,
IV ГО на ВКС, с председател Б. Б..
Сочи се, че из мотивите на цитираното съдебно решение съдът
подробно и мотивирано посочва, че „с тълкувателно решение, с което се
обявява за загубило сила предшестващ тълкувателен акт поражда действие от
момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент
предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Ако преди
постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за
8
съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с
оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента
на настъпването на последиците"... обратното би означавало да се предаде
обратно действие на новото ТР, което се предвижда само по изключение,
съгласно чл. 14 от Закон за нормативните актове.
Сочи се, че съгласно ППВС № 3/18.11.1980 ,г. образуването на
изпълнително производство прекъсва давността като по времена
изпълнителното производство давност не тече. Едва от 26.06.2015 г. с ТР №
2/26.06.2015 г. е дадено различно разрешение, като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност.
Сочи се, че в същите мотиви на въпросното решение, съдът категорично
посочва, че „извършената с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. постановена по тълк.
д. № 2/2013 година но ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г.
поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т.10 от ТР
№ 2/26.06.2015 г. постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВНС
разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към
този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това."
Сочи се, че ако се приеме, че при образуван изпълнителен процес,
преди постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. постановено по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС, погасителна давност тече, то може да се
стигне до това, че „давността ще се счита за изтекла със задна дата преди
момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на
даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на
действащото към онзи момент ПП8С.
Сочи се, че в тази връзка същото становище застъпва и Решение на
ВКС № 252/17.02.2020 г. по дело № 1609/2019 г., III ГО: „Когато се касае до
първоначално приети тълкувателни решения и постановления те имат
обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който
правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала
съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Възможно е след
9
издаването на първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в
тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, или в
обществено- икономическите условия, които да правят вече даденото
тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона.
В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се
изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема
различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на
първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е
постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се
прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази
хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се
осъществили факти, които са от значение за спорното между страните
правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици
следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и
действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се
придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е
недопустимо, освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на
изрична разпоредба за това. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015
г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо
осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери
приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г.,
според което през времетраенето на изпълнителното производство - от датата
на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт
(придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при
висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла.".
Сочи се, че в подкрепа на гореизложеното са и Решение № 51 от 2019
по гр.д. 2917 от 2018 на ВКС, 4-то ГО, Решение № 315/01.10.19 г. по в. гр. д.
№ 480/2019 г. - ОС-Пазарджик, Решение № 397/04.11.19 г. по в. гр. д. №
605/2019 г. ОС-Пазарджик, Решение N° 287 от 12.10.2018 г. на ОС - Враца по
в. гр. д. № 326/2018 г., Решение № 61/24.07.2019 г. по в. гр. д. N° 217/2019 г.
по описа на Окръжен съд - гр. Видин, Решение № 4293 от 15.10.2019 г. на PC
- Варна по гр. д. № 18244/2018 г., Решение на Окръжен съд - гр. Варна по т.д.
№ 907/2018 г. и Решение № 911/22.10.2019 г. на Окръжен съд - гр. Варна по
в.т.д. № 1091/2019 г.
Сочи се, че такъв отговор на поставения правен въпрос съответства и на
10
практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, пар. 1 Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, обективирана в решение
от 19.02.2013 г. по жалба № 2834/2006 г. и в решение от 10.01.2019 г. по
жалба № 48149/2009 г. Според последната, при аналогични хипотези на нови
тълкувателни решения на ВКС/ТР № 1/04.02.2005 г. на ОСГК на ВКС/,
отменящи стари ППВС /ППВС № 4/1964 г./ и придаващи различно
задължително тълкуване на една и съща правна норма, да се придаде обратно
действие на новия тълкувателен акт означава да се наруши правото на
ефективен достъп до съд, прокламирано в чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС.
Сочи се, че въз основа на гореизложеното може да се направи от правна
страна извод, че по настоящия казус, от образуване на изпълнително дело №
2285/2010 г. по описа на СИС към Районен съд - гр. Пазарджик на 11.11.2010
г. до 26.06.2015 г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г и погасителна
давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни
действия. Началния момент от който започва да тече погасителна давност е
датата 26.06.2015 г. - постановяване на ТР № 2/26.06.2015. Следователно,
датата, на която вземането би се погасило по давност би била 26.06.2020 г. В
настоящия случай, обаче, и в периода след 26.06.2015 г. има извършени
изпълнителни действия във връзка с образуваните изп. дело № 1494/2016 г. и
изп. Дело № 1207/2021 г. по описа на ЧСИ Д. С., които прекъсват
погасителния давностен срок.
Сочи се, че може да се изведе заключение, че по процесното вземане
срещу Н. К. Д. не е изтекла погасителната давност.
Твърди се, че на дата 15.05.2015 г. между "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД в качеството му на Цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на Цесионер, е бил сключен договор за
цесия, по силата на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е
прехвърлило вземанията си по сключения с Н. К. Д. Договор за кредит №
CREX-01643816, на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД.
Твърди се, че с пълномощно, предишният кредитор БНП Париба
Пърсънъл Файненс" (цедентът) е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ’1 ЕАД, ЕИК *********, да уведоми от името на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД всички длъжници по вземания на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, които "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е цедирало,
11
съгласно сключения Договор за цесия от 15.05.2015 г. Предвид това и
съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, "БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД, е изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до
длъжника Н. К. Д.. Изпратеното уведомление не е получено на предоставения
от длъжника адрес: гр.Пазарджик, ул. „*********, който адрес съвпада с
адрес посочен от длъжника в депозираната искова молба, и се е върнало с
отметка „непотърсено", което е удостоверено с обратна разписка, надлежно
оформена от служител на национален пощенски оператор „МиБМ Експрес"
ООД, като копие от същата е приложена към настоящия отговор.
Твърди се, че по този начин ответното дружество е положило
необходимата грижа гореописаното уведомление да достигне до знанието на
Н. К. Д..
Моли се, в случай че решаващият състав приеме, че Н. К. Д. следва да
бъде уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да бъде прието
приложеното към настоящия отговор Уведомление за прехвърляне на
вземания, като уведомление по смисъла на чл. 99 ЗЗД. Съгласно практиката
на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, получаването на уведомлението
за цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск по
прехвърлено вземане съставлява валиден способ за уведомяване на длъжника
(Решение № 123 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г,, II т.о., ТК).
Искането към съда е да постанови решение, с което да отхвърли в
цялост като неоснователен и недоказан депозирания от Н. К. Д. иск по гр.д.
3818/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Пазарджик.
Претендира се и юрисконсултско възнаграждение в гражданското
производство в размер на 360.00 лв. на основание чл.78, ал. 8 ГПК и чл. 25,
ал.1 Наредба за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона
за правната помощ, както и възнаграждение в размер на 80.00 лв. на
основание чл. 13, т.2 от Наредба за заплащане на правната помощ.
В условията на евентуалност, ако съдът възложи разноските в
производството в наша тежест, то се моли да се приложи и чл. 78, ал. 5 от
ГПК и ако претендираното от насрещната страна възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, то моля съдът да приеме нашето възражение за прекомерност на
12
претендираното адвокатско възнаграждение, като същото бъде намалено.
Предоставена е банкова смета на дружеството-ответник.
Към отговора на исковата молба са приложени доказателства.
Направени са доказателствени искания.
С Определението си под № 403/17.02.2023 г. съдът е приел
представените от страните и съответно приложени към исковата молба на
ищеца и към писмения отговор на ответника писмени доказателства. Изискал
е за прилагане по настоящето дело изп. дело №2285/2010г. по описа на СИС
към Районен съд-Пазарджик, изп. дело №1494/2016г. и изп. дело
№1207/2021г. по описа на ЧСИ Д. С., рег. №889 към КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд - Пазарджик. Указал е на страните доказателствената
тежест, а именно по реда на чл.154 ал.1 от ГПК.
СЪДЪТ докладва писмо СИС при Районен съд – Пазарджик, изх. №
4829/27.02.2023 г., с приложено изп.дело №2285/2010 г. по описа на СИС към
Районен съд – Пазарджик.
СЪДЪТ докладва постъпило съобщение от ЧСИ Д. С., с вх. №
6134/14.03.2023 г., с приложено изп.дело № 1207/2021 г. по описа на ЧСИ Д.
С., рег. 889 КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пазарджик.
СЪДЪТ докладва постъпило съобщение от ЧСИ Д. С., с вх. №
6133/14.03.2023 г., с приложено изп. дело №1494/2016 г. по описа на ЧСИ Д.
С., рег. 889 КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пазарджик.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от страните и съответно приложени към
исковата молба на ищеца и към писмения отговор на ответника писмени
доказателства.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към настоящето дело изп.дело № 2285/2010 г.
по описа на СИС към Районен съд – Пазарджик.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към настоящето дело копия от изп.дело
№1494/2016 г. и изп.дело № 1207/2021 г. по описа на ЧСИ Д. С., рег. № 889
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пазарджик.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и при
липсата на други доказателствени искания от страните, съдът счита делото за
13
изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
СЪДЪТ ще обяви решението си в законоустановения срок.
На основание чл. 149, ал. 3 от ГПК съдът предоставя на ищеца
едноседмичен срок за представяне на писмени бележки
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 13:50 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
14