Определение по дело №1390/2020 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 126
Дата: 2 февруари 2021 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20201200501390
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 126
гр. Благоевград , 02.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова

Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско
дело № 20201200501390 по описа за 2020 година
Производството е образувано по жалба на „А.Т.“ЕООД, ЕИК ..,
седалище и адрес на управление в гр.София, р-н .., бул.“..“№146, сграда А,
ет.4, против разпореждане №901788/14.09.20г на РС-С. по ч.гр.д.№716/20г по
описа на с.с., подадена чрез процесуален представител по реда на чл.413, ал.2
ГПК.
С атакувания акт частично е уважено заявлението за издаване заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, като досежно исканите сумите: 82,08лв,
представляващи административни разноски и сумата от 218,08лв
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство,заявлението е
отхвърлено, като неоснователно.
Недоволен от отхвърлителната част на разпореждането е останал
жалбоподателя, който я намира за незаконосъобразна, излагайки подробни
съображения в тази насока.Настоява за нейната отмяна и издаване на
исканата заповед, ведно с разноските.
Съда след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта,
чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
1
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по
отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.
Поради това настоящият състав намира за безпредметно подробното
преповтаряне на същата и по арг. на чл.272 ГПК препраща към мотивите на
заповедния съд.В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора
първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че търсената сума
от 82,08лв като административни разноски за извънсъдебно събиране на
задължението, по същество представлява такса за усвояването и управление
на кредита.Тези изводи се обосновават от анализа на регламентиращите ги
клаузи, които недвусмислено целят стимулирането на длъжника към точно
изпълнение.Оттук и охарактеризирането на съответните действия, а оттам и
направените в тази връзка разноски от служителите на кредитора, именно
като свързани с усвояването и управлението на кредита, каквито в случая се
явяват разноски.При тези данни и с оглед изискването на чл.10а, ал.2 ЗПК
заповедния съд правилно и законосъобразно е приел, че кредиторът не може
да изисква заплащане на претендираните разноски.
Искането за горната сума противоречи и на забраната на чл.33, ал.1
ЗПК, предвиждаща при забава на потребителя, кредитора да претендира
единствено лихви върху неплатеното в срок.Кумулирането на последната с
търсената сума неминуемо ще облагодетелства кредитора, което българския
правен ред не допуска.Ето защо изложените в тази връзка доводи на
жалбоподателя не намират опора в закона и данните по делото.
Неоснователни са оплакванията и досежно отказаното възнаграждение
от 218,08лв по договора за предоставяне на поръчителство. Съпоставката на
договорите сочи, че е налице неравноправно третиране на
кредитополучателите, като в по-благоприятно положение са избралите да
обезпечат вземанията с поръчителство на посоченото от „Кредисимо“АД
„А.Т.“ЕООД, които не се спори, че са свързани лица. С предпочетеното
поръчителство избора на длъжника в случая се изчерпва, без да е имал
възможност за индивидуално договаряне като сам определи
поръчителя.Правната и фактическа връзка между отделните договори и ОУ в
разглеждания казус недвусмислено очертават задълженията на длъжника за
възнаграждение по договора за поръчителство като неделимо от тези по
кредитния договор.Поради това уговорките досежно възнагражденията в
2
полза на поръчителя са във вреда на потребителя по см. на чл.146, ал.1 ЗЗП и
явно целят заобикаляне на ограниченията на чл.33 ЗПК.Обстоятелството, че
въззивното дружество извършва подобни финансови услуги и на други лица
не променя горните изводи и не е в състояние да обоснове търсения резултат.
В този контекст атакувания акт се явява правилен и законосъобразен,
поради което ще следва да се потвърди.
С оглед резултата разноски в полза на жалбоподателя не следва да се
присъждат.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд




ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №901788/14.09.20г на РС-С. по ч.гр.д.
№716/20г по описа на с.с.,
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3