Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 552 20.12.2019г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ
състав, в публично съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Минка Петкова
и с участието на прокурор
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
административно дело № 949 по
описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 111 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба, подадена от М.К.М., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в
Затвора - гр. Стара Загора, против
Заповед рег. № Л-2904/13.12.2019г., издадена от Началника на Затвора - Стара
Загора, с която на лишения от свобода М.М. е наложено дисциплинарно наказание
„изолиране в наказателна килия” за срок от 5 денонощия. Жалбоподателят оспорва
описаната в заповедта фактическа обстановка като поддържа, че не е извършил
вмененото му дисциплинарно нарушение, като основание за налагане на
дисциплинарна санкция. Твърди, че той е извършил саморазправа с Е. А., а
последният е започнал и предизвикал възникналия бой между тях . Направено е
искане обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание да бъде
отменена, като незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата - Началник на Затвора - Стара Загора, в представеното по делото писмено
становище оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че при издаването на
заповедта са спазени всички нормативно регламентирани формални и процесуални
изисквания, като в съответствие и при правилно приложение на закона за
извършеното от М.М. дисциплинарно нарушение е наложено дисциплинарно наказание
„изолиране в наказателна килия” за срок от 5 денонощия.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От представените и приети като доказателства - Докладна
записка вх. № ИЗ-4016/27.11.2019 г. от мл. инспектор Т.Г.Т. както и от дадените
писмени обяснения от л.св. Е. А. М., Д.Х. и А.А. се установява, че на 26.11.2019г., е възникнал
вербален конфликт между М.М. и Е.М. и същите са си разменили в коридора пред
килиите шамари, но в последствие е
възникнал бой между двамата в килия № 1.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че
на 26.11.2019 г. М. М. около 11,30 часа е бил в коридора на затвора. В същото
време свидетелят Е.М. е бил там и му казал
да не плюе. Според същия свидетел М. го бил нарекъл с обидна дума. Свидетелят Д.Х.
признава в с.з. , че той не е видял как е възникнала свадата между братовчед му
Е. М. и жалбоподателя М. М. в коридора,
дали същите са си разменили там удари.
Свидетелят Е.М. влезнал в килията на М.К. да
му иска обяснения за поведението му. Според свидетелските показания на А.А.,
Е. влезнал в тяхната килия и нападнал М.. Последният отвърнал на ударите, за да се защити. Свидетелят Д.Х. в с.з. заяви,
че той също е влязъл в килия № 1 и е установил
, че Е. и М. вече се бият и се е опитал
да ги разтърве . Той не е видял кой пръв
е започнал боя между тях
С оспорената в настоящото съдебно
производство Л-2904/ 13.12.2019г.,
издадена от Началника
на Затвора - Стара Загора, на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС на лишения от свобода М.К.М. е наложено
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 5 денонощия. От фактическа
страна издадената заповед и наложеното с нея дисциплинарно наказание се
основават на това, че на 26.11.2019 в 11,30 часа М. М. е участвал във физическа
саморазправа с друго задържано лица във връзка с възникнал конфликт помежду им.
Деянието му е характеризирано като нарушаване на изискването на чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС и е прието, че представлява
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 100, ал.
2, т. 7 от ЗИНЗС.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорената заповед, намира за установено следното:
Жалбата, като подадена от легитимирано лице с правен интерес,
в законово установения срок по чл.111, ал.1 от ЗИНЗС и против акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспорената
заповед е издадена от материално и териториално компетентния административен
орган по чл.104, ал.1 от ЗИНЗС – Началникът на Затвора - Стара Загора.
Постановена е в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактическите и
правни основания за наложеното на лишения от свобода М.К.М. дисциплинарно
наказание „изолиране в наказателна
килия”.
Съдът не констатира допуснати процесуални нарушения при провеждането на
дисциплинарното производство и издаването на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание. Спазени са сроковете по чл.106, ал.1 от ЗИНЗС, като
преди налагането на дисциплинарното наказание нарушителят е изслушан, като на 26.11.2019г.
са приети дадените от лишения от свобода писмени обяснения.
Заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание на лишения от свобода М.К.М. е издадена при
неизяснена фактическа обстановка. Случаят е следвало да се разгледа обективно,
като Началникът на затвора е следвало да съпостави обясненията на лишените
от свобода и да установи противоречията в тях. Той е дал вяра на свидетелските
показания на пострадалото лице и неговия братовчед без да изложи мотиви защо не
възприема обясненията, дадени от другия лишен от свобода А.А., свидетел очевидец и незаинтересован от
изхода на спора. От изготвената докладва записка може да се установи само
факта, че Е. и М. са се сбили, но не и кой е започнал да се саморазправя с
другия. Административният орган е следвало да извърши съпоставка на обясненията,
дадени от лишените от свобода А., Е. М. и Д. Х. и установи, че след разпрата в
коридора М. К. е преустановил възникналия конфликт и се е прибрал в килията, че
побоят между Е. и М. възникнал в килията
на М. М., в която е влязъл Е.. Единственият свидетел очевидец на конфликта е
свидетелят Ангелов и от неговите показаният се установява, че Е. М. е започнал
саморазправа с лишения от свобода М. М., а не както е прието от началника на
затвора, поради което съдът приема, че остава недоказано материално правното основание
за налагане на наказанието си, че М. е започнал физическо саморазправяне с друг
лишен от свобода.
Съдът
констатира, че по делото оспорващият с подаване на жалбата си не е внесъл държавната такса, дължима се в съдебното
производство съгласно т.2б, б. „а” от Тарифа №1 към Закона за държавните такси
за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и
Министерството на правосъдието. Ето защо жалбоподателят М.К.М. следва да бъде
осъден да внесе по сметка на Административен съд – Стара Загора държавна такса в размер на 10 лева.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.111, ал.5 и ал.6, т.1 от ЗИНЗС, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по
жалба на М.К.М., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в
Затвора - гр. Стара Загора Заповед рег. № Л-2904/13.12.2019г., издадена от
Началника на Затвора - Стара Загора, с която на лишения от свобода М.К.М. е
наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 5
денонощия.
ОСЪЖДА М.К.М., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора - гр. Стара
Загора, да заплати по сметка на Административен съд – Стара Загора държавна
такса за разглеждането на делото в размер на 10 лева.
Решението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: