Мотиви към присъда по НОХД №2515 по описа за 2017 год. на ШРС
От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС -
гр.Шумен обвинителен акт по досъдебно производство №296/2017 год. по описа на РУ - гр.Шумен, по който е
образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия
А.Р.А., с ЕГН**********, роден на
*** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, без образование,
неграмотен, неженен, безработен, осъждан за извършени от него престъпления от общ характер по чл.196, ал.1, т.2 НК,
във вр. с чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр.
с чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и по чл.216, ал.1 НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и срещу подсъдимия Ю.Д.С., с ЕГН**********,
роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, без образование,
неграмотен, неженен, безработен, осъждан за извършени от него престъпления от
общ характер по чл.196, ал.1, т.2 НК, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 от НК,
във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК, във вр. с
чл.20, ал.2 от НК, по чл.216, ал.1 НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и по чл.343в,
ал.2 НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че:
- подсъдимият А.Р.А. на 20.03.2017 год. в землището на с.Царев брод,
област Шумен при условията на опасен рецидив,
след предварителен сговор и в съучастие като съизвършител с Ю.Д.С. ***,
отнел чужди движими вещи – 3 /три/ брой медни намотки с Ф160/230 см с общо
тегло 52.200 кг. и 3 /три/ броя медни намотки с Ф120/145 см с общо тегло 28.800
кг /от трансформатор 50 KVA/20 KV /СТ//, медни тръби с Ф1.5 см с общо тегло
1.250 кг., медни тръби с Ф1 см с общо тегло 0.680 кг., рекордоман 7-жилен с
общо тегло 4.800 кг. и рекордоман /многожилен/ с тегло 2.200 кг., всичко на
обща стойност 629.51 лева от владението на Н.Г.Н. и К.Г.Н. ***, без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като повредил преграда,
здраво направена за защита на имот, за
извършване на деянието е използвал технически средства и деянието не е
маловажен случай, както и че на същата
дата в землището на с.Царев брод, област Шумен в съучастие като съизвършител с Ю.Д.С.
*** унищожил противозаконно чужда движима вещ – трансформатор 50 KVA/20 KV /СТ/
на стойност 2400 лева, собственост на Н.Г.Н. и К.Г.Н. ***, както и че
- подсъдимият Ю.Д.С. на 20.03.2017 год. в
землището на с.Царев брод, област Шумен при условията на опасен рецидив, след
предварителен сговор и в съучастие като съизвършител с А.Р.А. ***, отнел чужди
движими вещи – 3 /три/ брой медни намотки с Ф160/230 см с общо тегло 52.200 кг.
и 3 /три/ броя медни намотки с Ф120/145 см с общо тегло 28.800 кг /от
трансформатор 50 KVA/20 KV /СТ//, медни тръби с Ф1.5 см с общо тегло 1.250 кг.,
медни тръби с Ф1 см с общо тегло 0.680 кг., рекордоман 7-жилен с общо тегло
4.800 кг. и рекордоман /многожилен/ с тегло 2.200 кг, всичко на обща стойност
629.51 лева от владението на Н.Г.Н. и К.Г.Н. ***, без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като повредил преграда, здраво
направена за защита на имот, за
извършване на деянието е използвал технически средства и деянието не е
маловажен случай, че на същата дата в землището на с.Царев брод, област Шумен в
съучастие като съизвършител с А.Р.А. ***, унищожил противозаконно чужда движима
вещ – трансформатор 50 KVA/20 KV /СТ/ на стойност 2400 лева, собственост на Н.Г.Н.
и К.Г.Н. ***, както и че на
21.03.2017 год. около 01.10 часа по път III7003, км.43+00 в посока с.Царев
брод, област Шумен, до телевизионната кула управлявал МПС – лек автомобил марка
„Опел Калибра“ с рег.№ В4178КТ без да притежава свидетелство за управление на
МПС в едногодишния срок от наказването по административен ред за управление на
МПС без съответно свидетелство за управление с НП №16-0253-000601/20.12.2016
год. на Началник РУ Девня към ОД на МВР – Варна, влязло в сила на 07.03.2017
год.
В правно-релевантния момент преди началото на разпоредителното
заседание пострадалите лица не предявяват граждански искове.
В разпоредително съдебно заседание подсъдимите при
обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК изявиха желание да се възползват
от диференцирани процедури по НПК, поради което съдебното заседание продължи по
реда на глава ХХVII от НПК. На основание чл.371, т.2 от НПК подсъдимите признаха изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласиха да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като
съобрази, че самопризнанието на подсъдимите по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 29.11.2017
год. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на
подсъдимите, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така
повдигнатото обвинение и предлага на
съда с оглед множеството смекчаващи вината обстоятелства да наложи на
подсъдимия А. наказания “лишаване от свобода” при условията на чл.55, ал.1, т.1
от НК, както следва: за деянието по чл.196, ал.1, т.2 НК, във вр. с чл.195,
ал.1, т.3, 4 и 5 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.29, ал.1,
б.”а” и “б” от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК в размер на една година и шест
месеца „лишаване от свобода“ и по чл.216, ал.1 НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК в
размер на осем месеца „лишаване от
свобода“. По отношение на подсъдимия С. предлага на съда с оглед множеството
смекчаващи вината обстоятелства да му наложи наказания “лишаване от свобода”
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, както следва: за деянието по чл.196,
ал.1, т.2 от НК, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 от НК, във вр. с чл.194,
ал.1 от НК, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК в размер на една година и шест месеца „лишаване от свобода“, за деянието по
чл.216, ал.1 НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК - в размер на осем месеца „лишаване от свобода“ и за
деянието по чл.343в, ал.2 НК в размер на осем месеца „лишаване от свобода“,
като на основание чл.55, ал.3 от НК не бъде налагано кумулативно предвиденото
наказание „глоба“. Излага конкретни съображения във връзка с разпореждане с
веществените доказателства по делото, разноските по делото и мерките за
неотклонение.
В хода на съдебното следствие подсъдимият А.
заявява, че разбира в какво е обвинен,
признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт
деяние, заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях. Изказва съжаление и разкаяние за стореното.
Защитникът на подсъдимия счита, че в настоящия случай с оглед наличието на
множество смекчаващи отговорността обстоятелства на подзащитния му следва да
бъдат наложени наказания при приложение разпоредбата на чл.55 от НК в
законоустановения минимум.
Подсъдимият С. заявява, че разбира в какво е
обвинен, признава се за виновен в
извършването на посоченото в обвинителния акт деяние, заявява, че е наясно с
последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. Защитникът
на подсъдимия счита, че в настоящия случай с оглед наличието на множество
смекчаващи отговорността обстоятелства на подзащитния му следва да бъдат
наложени наказания при приложение разпоредбата на чл.55 от НК в
законоустановения минимум.
След преценка
на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част
на обвинителния акт факти, а именно:
Подсъдимите А.Р. и Ю.С. са многократно осъждани за
различни престъпления срещу собствеността.
На 20.03.2017 год. вечерта двамата се срещнали в
гр.Девня и решили да се придвижат заедно до землището на с.Царев брод,
общ.Шумен, където да извършат кражба от сградата на бившата ретранслаторна станция
на Радио Шумен. В изпълнение на намеренията си потеглили с лек автомобил „Опел
Калибра“ с рег. №В4178КТ от гр.Девня. Подсъдимият Ю.С. управлявал автомобила.
Когато двамата стигнали до ретранслаторната станция, находяща се между селата
Царев брод и Златна нива, в страни от път III 7003, км. 43+000, С. откарал и
скрил автомобила в черен път, преминаващ зад имота, в който се намирала
ретранслаторната станция. После двамата взели от автомобила платнена чанта с
десен на цветя, в която се съхранявали множество инструменти, а именно – 22 бр.
метални гаечни ключа, тип „звездовидни лули“ в двата края, от бял и черен
метал, с различна номерация като по някои имало следи от корозия; 39 бр. гаечни
ключове от бял и черен метал, с различна номерация като по някои имало следи от
корозия; 1 бр. раздвижен гаечен ключ с червена гумена ръкохватка; 1 бр. чук с
червено – черна гумена ръкохватка; 1 бр. тръбен ключ; 3 бр. отвертки с черни
ръкохватки; 5 бр. шестограми с различна номерация; 1 бр. връзка с 5 бр. шестограми;
2 бр. гаечни ключове в единия си край звездовидни, а в другия край – от бял
метал с различна номерация; 2 бр. шестограми тръбни с червена и черна
ръкохватка; 1 бр. фенерче; 1 бр. ВиК лента за уплътняване; 1 бр. найлоново
пликче с метални скоби; 2 бр. мущуци от жълт метал; 1 бр. гайка от черен метал;
1 бр. метален секач от черен метал; 2 бр. черни платнени ръкавици, силно
зацапани с мазна течност; разкъсана найлонова торбичка с логото на „Лидл“;
отвертка – черна на цвят – около 20 см. /обща дължина/ - със следи от налепи по
нея и по дръжката от неизвестно вещество; 1 бр. лула с № 6 и № 7; 2 бр. работни
ръкавици, зелени на цвят, зацапани; 1 бр. гаечен ключ с надпис „ИЗ „Арда“ 0.90
лв.“; 1 бр. клещи от черен метал без изолация по ръкохватките; 1 бр. керпеден,
черен на цвят с надпис „Балка“, изписан на дръжката; 1 бр. секач с дължина 18
см; кръгла пила за метал с дървена ръкохватка, около 22 см; гаечен ключ с
надпис „Vanadium“; медицински инструмент, тип пинсета; счупена ножица със
зелена дръжка; 1 бр. лозарска ножица с пружинка от бял метал със скъсана
текстилна закопчалка; 1 бр. стяга, тип Менгеме – подвижно с надпис, който не се
чете и цифри 145 мм; 1 бр. гаечен ключ с номер 8-10 с надпис „Din“; 1 бр.
гаечен ключ силно корозирал; 1 бр. гаечен ключ с номер 14-15 с надпис „Crom –
aliat, Made in Romania“. Двамата подсъдими влезли в двора на ретранслаторната
станция. В северозападната част на сградата намерили трансформатор с три крила,
всяко от които се затваряло с отделна метална врата. Трите врати били заключени.
Подсъдимите се уверили, че трансформаторът не работи и взломили едната от
металните врати на съоръжението. После започнали да разглобяват трансформатора,
използвайки гаечните ключове, които се намирали в чантата, която двамата
обвиняеми носели със себе си. Докато разглобявали трансформатора, от него
изтекло маслото, което се намирало вътре. Маслото се изляло пред вратата на
трансформатора. Докато работят двамата подсъдими стъпвали в излятата течност и
тя полепвала по подметките на маратонките, с които били обути. След това
обувките им оставяли множество следи върху асфалтовото покритие на площадката,
която се намирала пред разбития трансформатор. Двамата извадили от
трансформатора три броя медни намотки с ф 160/230 см с общо тегло 52.200 кг. и
три броя медни намотки с ф 120/145 см с общо тегло 28.800 кг. След като
трансформаторът бил разглобен, маслото от него било източено и били извадени
медните намотки, като трансформаторът бил напълно унищожен. Двамата подсъдими
започнали да прибират гаечните ключове в чантата. В близост до разглобения
трансформатор те забравили един от гаечните ключове, които ползвали. Двамата
пренесли медните намотки и чантата с инструменти извън двора на имота, в който
се намирала ретранслаторната станция. А. и С. оставили намотките и чантата с
инструменти в тревната площ до път III 7003, км. 43+000, в близост до имота, в
който се намирала ретланслаторната станция. После двамата отново се върнали при
сградата, за да разгледат какви вещи се съхраняват в нея. Те взломили вратата
на сградата и влезли вътре. Непосредствено зад тази врата се намирала
охранителната инсталация на СОТ „Телепол“. Двамата унищожили тази инсталация.
Въпреки техните действия по отношение на охранителната система, в централата на
СОТ „Телепол“ – Шумен бил подаден сигнал за проникване в охранявания обект.
След приемането на този сигнал към бившата ретранслаторна станция потеглил екип
на СОТ „Телепол“ Шумен, за да извърши проверка. През това време в помещения
вътре в сградата подсъдимите намерили следните вещи: няколко парчета медни
тръби с ф 1.5 см с общо тегло 1.250 кг. и няколко парчета медни тръби с ф 1 см
с общо тегло 0.680 кг; рекордоман 7 – жилен с общо тегло 4.800 кг. и рекордоман
/многожилен/ с тегло 2.200 кг. Докато подсъдимите се движели из сградата,
маратонките, с които били обути, оставили отчетливи отпечатъци върху прашния
под на едно от помещенията. Двамата пренесли и оставили и медните тръби при
намотките и чантата с инструменти. После се върнали отново в сградата и
приготвили медните проводници, за да ги изнесат от сградата. В този момент пред
имота, в който била разположена бившата ретранслаторна станция на радио Шумен,
пристигнал екипа на СОТ „Телепол“ – Шумен. Двамата обвиняеми чули пристигането
на автомобила, незабавно напуснали сградата и излезли през задната страна на
имота, придвижили се до мястото, където бил спрян л. а. Опел Калибра с рег. № В
4178 КТ. Качили се в превозното средство и потеглили в посока към гр. Девня. С.
отново управлявал автомобила. Преди да стигнат до гр. Девня, двамата решили да
се върнат до сградата, от където били извършили кражбата. За целта се насочили
отново към с. Царев брод.
Докато пътували, служителите на охранителната
фирма уведомили полицията за извършеното престъпление. На мястото бил изпратен
съвместен екип, състоящ се от служители на РУ – Шумен и ЗЖУ Варна – свидетелите
С.И., Д.Д. и Н.И.. Полицейските служители огледали района. Те забелязали
медните намотки и медните тръби в канавката, а също и платнената чанта,
съдържаща инструменти и уведомили дежурния в РУ – Шумен за намерените вещи.
Полицейските служители получили указание да охраняват района на
местопроизшествието до пристигането на разследващ екип и да извършват проверки
на всички автомобили, минаващи покрай имота, от който е извършено
престъплението.
Скоро след това, в ранните часове на 21.03.2017 год.,
около 01:10 ч., по път III 7003 от с.Златна нива към с.Царев брод се приближил
лек автомобил „Опел Калибра“ с рег. №В4178КТ, управляван от подсъдимия С.. В
автомобила пътувал и другият подсъдим – А.А.. В участъка на км 43+000
превозното средство било спряно за проверка от служителите на РУ – Шумен. При
извършената проверка служителите на РУ – Шумен направили справка и установили,
че С. на 24.09.2016 год. е бил установен от служители на ОД на МВР – Варна, РУ
Девня да управлява в гр.Девня лек автомобил „Опел Калибра“ с рег. № В4178КТ,
без да е правоспособен водач, след което му бил съставен АУАН, въз основа на
който било издадено НП №16-0253-000601/20.12.2016 год. на Началника на РУ –
Девня при ОД на МВР – Варна. С това НП на С. било наложено административно
наказание за посоченото административно нарушение – управление на моторно
превозно средство без да е правоспособен водач. Наказателното постановление
било връчено лично на подсъдимия на 27.02.2017 год. и влязло в сила на
07.03.2017 год. Освен това при проверката било установено, че на 13.10.2016 год.
С. е бил установен от служители на ОД на МВР – Варна, РУ Девня да управлява в
гр. Девня лек автомобил „Опел Калибра“ с рег. №В4178КТ, без да е правоспособен
водач, след което му бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено НП
№16-0253-000707/23.12.2016 год. на Началник група към РУ – Девня при ОД на МВР
– Варна. С това НП му било наложено административно наказание за посоченото
административно нарушение – управление на моторно превозно средство без да е
правоспособен водач. НП било връчено лично на обвиняемия на 27.02.2017 год. и
влязло в сила на 07.03.2017 год. След като узнали това полицейските служители
поискали съдействие от екип на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Шумен. Изпратеният
на мястото екип, който се състоял от свидетелите П.П. и И. И., съставил АУАН на
подсъдимия за това, че последният управлявал в ранните часове на 21.03.2017 год.
в землището на с.Царев брод лек автомобил „Опел Калибра“ с рег. №В4178КТ, без
да е правоспособен водач на МПС.
След това полицейските служители направили
проверка и установили, че и другото лице подсъдимият А., пътуващо в автомобила,
е криминално проявено, поради което решили двамата да бъдат задържани по реда
на ЗМВР до изясняване на причините за пребиваването им в близост до
местопроизшествието. За да не повредят двамата подметките на маратонките, с
които били обути, докато започне извършването на процесуално – следствените
действия в сградата на ретранслаторната станция, полицейските служители
разпоредили на подсъдимите да събуят маратонките си и да им ги предадат. След
това служителите на полицията прибрали маратонките на двамата в автомобила на
жандармерията, където обувките били съхранявани през цялото време, докато на
мястото се извършвали процесуално – следствени действия. След приключването на
тези действия, двамата подсъдими и техните обувки били превозени до РУ – Шумен,
където обувките им били върнати, а по-късно при извършения по отношение на
всеки от тях личен обиск от всеки от двамата бил иззет неговият чифт маратонки,
както следва: от А.Р.А. – чифт кафяви кожени маратонки „Найк“ № 43 със
засъхнала по подметките кал, а от обв. Ю.С. – чифт черни маратонки с надпис
„JSZ“ № 41 със засъхнала кал по подметките.
При извършения оглед на местопроизшествие в
сградата на бившата ретранслаторна станция на радио Шумен били иззети следи от
подметки на обувки.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимите А. и С., направено в
хода на съкратеното съдебно следствие, които
в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК
признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласяват да не се събират повече доказателства за тези факти.
Освен това съдът счита, че самопризнанието на подсъдимите се подкрепя от
събраните в досъдебното производство по съответния процесуален ред
доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и от
събраните в хода на досъдебното производство веществени доказателства,
приложени по делото и предявени на страните по реда на чл.284 от НПК.
Изложената по-горе фактическа обстановка се
доказва и от изготвените в досъдебното производство съдебно-икономическа и
техническа експертизи, които дават заключение, че стойността на вещите, предмет
на кражбата е общо 629.51 лева. В същото време вещото лице дава заключение, че
с унищожаване на трансформатора, който не подлежи на възстановяване на
пострадалите била нанесена щета в размер на 2400 лева, която сума съвпада със
стойността на употребявания трансформатор към момента на извършване на деянието.
Изложената по-горе фактическа обстановка се
изяснява и от изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно-трасологическа експертиза, по която вещите лица дават заключение, че
следата, обозначена като №1 в огледния протокол от 21.03.2017 год. е оставена
от дясната обувка на чифт маратонки с надпис на езика „JSZ“ №41, а следата, обозначена като №2 в огледния
протокол от 21.03.2017 год. е оставена от дясната обувка на чифт маратонки
„Найк“ №43.
За изяснявана на фактическата обстановка е била
назначена и съдебно-физикохимическа експертиза, по която вещото лице дава
заключение относно евентуалните следи от леснозапалими течности и петролни
продукти по иззетите веществени доказателства и натривки.
Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Съдът, като прецени всички доказателства,
релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема че с горното деяние подсъдимият Алекснадров е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпления от общ характер, наказуеми по чл.196,
ал.1, т.2 НК, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 от НК, във вр. с чл.194, ал.1
от НК, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и
по чл.216, ал.1 НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, а подсъдимият С. по чл.196,
ал.1, т.2 НК, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 от НК, във вр. с чл.194, ал.1
от НК, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, по
чл.216, ал.1 НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и по чл.343в, ал.2 НК, поради
следното:
Обект на престъпленията по чл.196, ал.1, т.2 НК,
във вр. с чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр.
с чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и по чл.216, ал.1 НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК са обществените отношения, които осигуряват
нормалните условия за упражняване правото на собственост и правото на владение
и държане върху движими вещи.
Субект и на двете престъпления са пълнолетни,
вменяеми физически лица, които не са притежавали фактическа власт върху
предмета на престъплението. От обективна страна предмет на престъплението са
чужди движими вещи, които не са нито собствени, нито във владение на подсъдимите
и за отнемането им е липсвало съгласие от страна на владелците. Изпълнителното
деяние за първото деяние е отнемането на вещите чрез действие, което се
изразява в прекратяване на фактическата власт
върху тях от страна на собственика и установяване на фактическа власт от
подсъдимите. Изпълнителното деяние за второто деяние се изразява в действие,
което води до такова въздействие върху вещта, следствие на което същата става
непълно негодна за използване по нейното предназначение.
От субективна страна престъпленията са извършени с
вина под формата на пряк умисъл, като подсъдимите са съзнавали, че лишават от
фактическа власт собственика на чуждите движими вещи, предвиждали са
преминаването им в своя фактическа власт и са целели да установят тази власт
върху предмета на престъплението, като са имали намерение противозаконно да ги
присвоят, т.е. съзнавали са обществено-опасния характер на деянието и са целели
настъпването на обществено-опасните последици. Второто деяние също е извършено
с вина под формата на пряк умисъл, като всеки един от подсъдимите е съзнавал, че въздейства върху чужда вещ,
предвиждал е унищожаването й като последица от това въздействие и е целял този
резултат, т.е. съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и е целял
настъпването на обществено-опасните последици.
Като причина за извършване на престъплението
следва да се отбележи ниската правна култура и несъобразяването и незачитането
на защитеното от закона право на собственост.
Обект на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК са
обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за движение на
моторни превозни средства по пътищата.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо
физическо лице, което не е притежавало свидетелство за правоуправление на МПС и
което е било наказано по административен ред с влязло в сила наказателно
постановление за управление на МПС без съответно свидетелство за
правоуправление.
От обективна страна изпълнителното деяние се
изразява в управление на МПС без свидетелство за правоуправление в едногодишния
срок от наказването му по административен ред за същото деяние.
От субективна страна престъплението е извършено с
вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че не притежава
свидетелство за правоуправление и че няма право без такова да управлява МПС и
общественоопасния характер на деянието, като е предвиждал и искал настъпването
на общественоопасните му последици.
Като причина за извършване на деянието следва да
се посочи несъобразяването и незачитането на регламентираните в закона правила
за движение на моторни превозни средства по пътищата от страна на подсъдимия.
При определяне на квалификацията на първото инкриминирано
деяние съдът установи, че подсъдимите са извършили престъплението, предмет на доказване в
настоящото наказателно производство, чрез използване на множество технически
средства. Без използваните технически средства би било почти невъзможно проникването
в помещението на трансформатора и разглобяването на самия трансформатор, поради което ролята на
използваното средство в случая е способствала и улеснила осъществяване на
деянието, поради което съдът намира, че квалификацията следва да бъде във връзка с чл.195, ал.1, т.4, предл. второ от НК.
При определяне на квалификацията на
инкриминираното деяние съдът установи, че подсъдимите са извършили
престъпленията по чл.196 от НК, предмет на доказване в настоящото наказателно
производство, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и
предназначени да изключат или ограничат достъпа на трети лица до помещенията, а
именно чрез взломяване на металните врати
на трансформатора и на сградата. Съдът намира, че в настоящия случай са налице
и двете изпълнителни деяния на сложното престъпление “взломна кражба” -
преодоляване на преградите и отнемане на вещите, поради което деянието следва
да бъде квалифицирано по чл.195, ал.1, т.3, предл. първо от НК.
Квалификацията на престъплението при условията на
чл.196 от НК се определя от обстоятелството, че процесното деяние по отношение
и на двамата подсъдими се явява опасен рецидив, който се определя във вр. с
чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК по отношение на подсъдимия А. и вр. с чл.29,
ал.1, б.”а” от НК по отношение на подсъдимия С.. Посочената квалификация е
налице, тъй като всеки един от подсъдимите и извършил процесното деяние след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, а
по отношение на подсъдимия А. и поради факта, че е извършил процесното деяние
след като е бил осъждан два и повече пъти на “лишаване от свобода” за умишлени
престъпления от общ характер, като за повечето от тях изпълнението на
наказанието не е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК. В същото време от
момента на изтърпяване на наказанията по посочените по-горе присъдите до
реализиране на деянието, предмет на настоящото дело не са изминали пет години.
При определяне на
квалификацията на инкриминираното деяние, съдът установи, че подсъдимите са
извършили деянието в съучастие помежду си и след предварителен сговор, като двамата
подсъдими са участвали в изпълнението на престъплението, поради което престъпленията
следва да се квалифицират по чл.196, ал.1, т.2 НК, във вр. с чл.195, ал.1, т.3,
4 и 5 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и “б”
от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и по чл.216, ал.1 НК, във вр. с чл.20, ал.2
от НК по отношение на подсъдимия А. и по чл.196, ал.1, т.2 НК, във вр. с
чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.29,
ал.1, б.”а” от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, по чл.216, ал.1 НК, във вр. с
чл.20, ал.2 от НК по отношение на подсъдимият С..
При определяне на наказанието на подсъдимия А. за
извършените от него престъпления съдът прецени: Степента на обществена опасност
на всяко едно от деянията, която
преценява като висока - касае се за отнемане
на множество чужди движими вещи, чрез използване на техническо средство,
чрез взломяване на прегради, здраво направени за защита на имот и за
унищожаване на движима вещ на сравнително висока стойност. Стойността
на откраднатите вещи също не е незначителна – съгласно заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза стойността на отнетите вещи
е 629.51 лева, а стойността на унищожената вещ – 2400 лева. Степента на
обществената опасност на подсъдимия, която съдът преценява като висока с
оглед данните за личността на дееца,
наличието на множество предишни осъждания. Като отегчаващо вината обстоятелство
съдът отчете обстоятелството, че процесното деяние е извършено няколко месеца
след като подсъдимият е излязъл от затвора. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът отчете обремененото семейно и материално положение на
подсъдимия А., което се доказва от събраните в хода на досъдебното производство
материали и от дадените от него обяснения в съдебно заседание, от които се
установява, че има две деца на 9 и 14 години, за издръжката на които се грижи
жената, с която съжителства на семейни начала, със получаваното от нея трудово
възнаграждение в размер на 300 лева. Съдът не отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелство направеното самопризнание, доколкото същото е отчетено от
законодателя и е задължително условие за разглеждане на делото по реда на глава
ХХVІІ от НПК. В същото време обаче съдът намира, че като смекчаващо вината
обстоятелство следва да бъде отчетено оказаното от страна на подсъдимия
съдействие в хода на досъдебното производство, което в значителна степен е
допринесло за разкриване на престъпленията. Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК
могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия А., като наказанието бъде
определено при превес на констатираните по-горе смекчаващи отговорността
обстоятелства и при отчитане на отегчаващите такива. С оглед обсъдените по –
горе смекчаващи вината обстоятелства съдът намира, че в настоящия случай дори и
минимума на предвиденото в разпоредбата на чл.196, ал.1, т.2 НК, във вр. с
чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.29,
ал.1, б.”а” и “б” от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и на чл.216, ал.1 НК, във
вр. с чл.20, ал.2 от НК наказание би се оказало несъразмерно тежко с оглед
личността на подсъдимия и тежестта на извършените от него престъпления, поради
което съдът счете за справедливо да определи наказание при приложение на
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК по отношение деянието по чл.196, ал.1,
т.2 НК, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК,
във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, а именно“лишаване
от свобода” в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца и при приложение
разпоредбата на чл.55, ал.1,т.2 от НК по отношение на деянието по чл.216, ал.1 НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, а именно “пробация” чрез налагане на следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 /две/ години с
периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 2 /две/ години. При определяне размера на наказанието съдът
взе предвид изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът при преценка на престъпната деятелност на
подсъдимия намери основание за приложение разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК и определи
общо наказание на подсъдимия А. измежду наложените му наказания с настоящата
присъда в размер на най-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода“ за срок
от една година и шест месеца.
По отношение на така определеното общо наказание
“лишаване от свобода”, съдът като взе предвид предишните осъждания на дееца, по
които е прекарал един продължителен период от живота си в затвора, обуславящи
факта, че подсъдимият очевидно не се е поправил, счита, че за да бъдат
постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК се налага неговото
ефективно изтърпяване. Отделно от това е невъзможно условното осъждане на дееца
при условията на чл.66, ал.1 от НК, а и такова дори да е възможно не би могло
да даде необходимия и целен положителен резултат.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС съдът
определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, като на
основание разпоредбата на чл.59, ал.1 от НК зачете времето, през което спрямо
подсъдимия е била взета мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано
от 21.03.2017 год.
При определяне на наказанието на подсъдимия С. за
извършените от него престъпления съдът прецени: Степента на обществена опасност
на всяко едно от деянията, която
преценява като висока - касае се за отнемане
на множество чужди движими вещи, чрез използване на техническо средство,
чрез взломяване на прегради, здраво направени за защита на имот, за унищожаване на движима вещ на
сравнително висока стойност, както и за управление на МПС без свидетелство за
управление в едногодишния срок от
наказването по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление с наказателно постановление, което е влязло в сила. Стойността на откраднатите вещи също не е
незначителна – съгласно заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза стойността на отнетите вещи е 629.51 лева, а
стойността на унищожената вещ – 2400 лева. Степента на обществената опасност на
подсъдимия, която съдът преценява като висока с оглед данните за личността на дееца, наличието на
множество предишни осъждания. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете
обстоятелството, че процесното деяние е извършено няколко месеца след като
подсъдимият е излязъл от затвора. Като смекчаващи отговорността обстоятелства,
съдът отчете обремененото семейно и материално положение на подсъдимия С.,
което се доказва от събраните в хода на досъдебното производство материали и от
дадените от него обяснения в съдебно заседание, от които се установява, че има три
деца, съответно на 18, 17 и 15 години, които не посещават училище и за
издръжката, на които се грижи жената, с която съжителства на семейни начала,
със получаваното от нея трудово възнаграждение в размер на 300 лева. Съдът не
отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство направеното самопризнание,
доколкото същото е отчетено от законодателя и е задължително условие за
разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК. В същото време обаче съдът
намира, че като смекчаващо вината обстоятелство следва да бъде отчетено
оказаното от страна на подсъдимия съдействие в хода на досъдебното
производство, което в значителна степен е допринесло за разкриване на
престъпленията. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът възприема
тежкото здравословно състояние на подсъдимия. В тази връзка от дадените от него
обяснения и от матиралите от досъдебното производство се установява, че в
началото на 2017 год. на С. е бил поставен стенд на сърцето, което налага
ежедневно приемане на медикаменти, които му се изписват по рецептурна книжка и
му се носят в затвора от жената, с която живее на семейни начала. Гореизложените обстоятелства мотивираха съда
да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на подсъдимия С., като наказанието бъде определено при
превес на констатираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства и при
отчитане на отегчаващите такива. С оглед обсъдените по – горе смекчаващи вината
обстоятелства съдът намира, че в настоящия случай дори и минимума на
предвиденото в разпоредбата на чл.196, ал.1, т.2 НК, във вр. с чл.195, ал.1,
т.3, 4 и 5 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и
“б” от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, на чл.216, ал.1 НК, във вр. с чл.20,
ал.2 от НК и на чл.343в, ал.2 НК наказание
би се оказало несъразмерно тежко с оглед личността на подсъдимия и тежестта на
извършените от него престъпления, поради което съдът счете за справедливо да
определи наказание при приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК по
отношение деянието по чл.196, ал.1, т.2 НК, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5
от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК,
във вр. с чл.20, ал.2 от НК, а именно“лишаване от свобода” в размер на 1 /една/
година и 6 /шест/ месеца, при приложение разпоредбата на чл.55, ал.1,т.2 от НК
по отношение на деянието по чл.216, ал.1 НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, а
именно “пробация” чрез налагане на следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 2 /две/ години с периодичност два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2
/две/ години и при приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК по
отношение на деянието по чл.343в, ал.2 НК, а именно осем месеца „лишаване от
свобода“. При определяне размера на наказанията съдът взе предвид изложените
по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът при преценка на престъпната деятелност на
подсъдимия намери основание за приложение разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК и
определи общо наказание на подсъдимия С. измежду наложените му наказания с
настоящата присъда в размер на най-тежкото от тях, а именно „лишаване от
свобода“ за срок от една година и шест месеца.
По отношение на така определеното общо наказание
“лишаване от свобода”, съдът като взе предвид предишните осъждания на дееца, по
които е прекарал един продължителен период от живота си в затвора, обуславящи
факта, че подсъдимият очевидно не се е поправил, счита, че за да бъдат
постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК се налага неговото ефективно
изтърпяване. Отделно от това е невъзможно условното осъждане на дееца при
условията на чл.66, ал.1 от НК, а и такова дори да е възможно не би могло да
даде необходимия и целен положителен резултат.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС съдът
определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, като на
основание разпоредбата на чл.59, ал.1 от НК зачете времето, през което спрямо
подсъдимия е била взета мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано
от 21.03.2017 год.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди всеки
един от подсъдимите да заплатят в полза
на държавата направените деловодни разноски в размер на по 253.70 лева /двеста
петдесет и три лева и седемдесет стотинки/ лева, които следва да бъдат
заплатени по сметка на ОД на МВР Шумен и по 5 /пет/ лева такса за издаване на
изпълнителен лист, които следва да бъдат заплатени по сметка на ШРС.
Съдът с присъдата си постанови на основание
чл.301, ал.1, т.11 от НПК вещественото доказателство един чифт кафяви кожени
маратонки №43 да бъде върнато на подсъдимия
А.Р.А., а веществените доказателства - един чифт черни маратонки с
надпис на езика „JSZ“ №41, зелен гащиризон, светлокафяво кожено яке и метална
тръба да бъдат върнати на
подсъдимия Ю.Д.С.. В същото време съдът
постанови на основание разпоредбата на чл.301, ал.1, т.9 от НПК, във вр. с
чл.112, ал.4 от НПК веществените доказателства – 1 брой марлена обтривка от
мазна субстанция и хартиена обвивка с дължина 5 см да бъдат оставени по делото.
Съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и
предупредително влияние и върху другите членове на обществото.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: