№ 19
гр. Видин, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
в присъствието на прокурора К. Зл. К.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Частно наказателно дело
№ 20231320201577 по описа за 2023 година
Производството е по чл.155 и сл. от Закона за здравето /ЗЗ/, образувано по
предложение на РП- Видин от 13.12.2023г. за задължително настаняване и
лечение на лицето Д. П. П., ЕГН: **********, с адрес: с. Б.,ул. “Г.Д.“
№6 Представителят на РП - Видин заяви в съдебно заседание, че
поддържа предложението за настаняване.
Процесуалният представител на предложения за настаняване заяви в
съдебно заседание, че П. следва да бъде настанен в психиатрично заведение и
че това ще е в негов интерес.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На П. била поставена за първи път диагноза параноидна шизофрения през
2000г. Впоследствие приемал нередовно предписаните му антипсихотични
медикаменти. Бил настанен в ЦНСТ – Б., като след около месец станал
напрегнат, не спял по цели нощи, на моменти бил объркан. Имал
некоординирани поведение и действия, не сътрудничил на персонала и ги
заплашвал. Това наложило служителите на ЦНСТ – Б. да го настанят в
отделението по Психиатрия на МБАЛ „Св. Петка“АД –гр. Видин П. за
периода 12.12.2021г до 21.12.2023г. Поведението му не се променило и това
наложило да бъде изолиран за 5-6 дни в изолатора на отделението. П.
проявявал неадекватно, агресивно и автоагресивно поведение. Същият бил
некритичен към състоянието си, с разрушителни тенденции и епизоди на
1
разрушително поведение. Лекуван е в Психиатрично отделение с диагноза:
параноидна шизофрения. Не се води на диспансерен учет.
Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните
по делото гласни и писмени доказателства: становището на д-р В. К. от с.з.
проведено на 21.12.23г., както и от заключението на съдебно -
психиатричната експертиза, която съдът намира за обективна,
безпристрастна и компетентно изготвена, поради което я кредитира.
Съгласно чл. 155 от ЗЗ на задължително настаняване и лечение подлежат
лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за здравето, които поради
заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява
опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава
сериозно здравето им. Лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ са психичноболни с
установено сериозно нарушение на психичните функции или с изразена тР.
психична увреда в резултат на психично заболяване; както и тези с умерена,
тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция. От
приетата от съда и неоспорена от страните съдебнопсихиатрична експертиза
безспорно се установи наличието на медицинския критерий за задължително
настаняване и лечение на предложения за освидетелстване П., а именно, че
същият страда от шизофрения – параноидна форма, епизодично протичане с
устойчив дефицит. Параноиден синдром, което заболяване попада сред
изброените в чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ.
От събрания по делото доказателствен материал се установи наличието
и на юридическия критерии за задължително лечение, а именно поради
заболяване предложения за освидетелстване може да извърши престъпление
както спрямо близките си, така и спрямо непознати лица, с които е
осъществил инцидентен контакт. По делото са налице и данни, че П. е
проявил агресия към служителите на ЦНСТ - Б.. Съдът счита, че поведението
му е опасно и за неговото здраве и живот, доколкото са налични данни за
наличие на автоагресия. Съдът се солидаризира със становището на вещото
лице - д-р С., че П. няма съзнание за психичната болест, от която боледува, и
не би провеждал предписаното му медикаментозно лечение в амбулаторни
условия.
Между така събраните доказателства няма противоречия, същите
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът им
дава вяра.
При това положение съдът намира, че П. следва да бъде настанен на
задължително стационарно лечение в ДПБ - гара Карлуково за срок от 3 /три/
месеца.
На основание чл. 162, ал.3 от ЗЗдравето, съдът назначава Е.М.О. –
експерт по здравеопазването към Община Луковит, която да изразява
информирано съгласие за лечението на П..
Воден от горното и на основание чл.162 от Закона за здравето съдът
2
РЕШИ:
НАСТАНЯВА Д. П. П., ЕГН:************,с адрес: с.Б., ул. „Г.Д.“ №6
за задължително лечение в ДПБ - гара Карлуково при форма на лечение –
задължително стационарно за срок от 3(три) месеца, считано от влизане на
решението в сила.
На основание чл. 162, ал.3 от ЗЗдравето, съдът назначава Е.М.О. –
експерт по здравеопазване към Община Луковит за лице, което да изразява
информирано съгласие за лечението на П..
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в седмодневен срок от
съобщението му до страните, като обжалването на решението не спира
изпълнението му .
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
3