№ 2770
гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20231110151162 по
описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от малолетните В. П. М., ЕГН **********, и В. П. М., ЕГН
**********, действащи чрез своята майка и законен представител С. И. М.а, ЕГН
**********, иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК срещу П. В. м., ЕГН **********, за
увеличаване на месечна издръжка, дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете, от
200,00 лв. месечно на 400,00 лв. месечно за ищеца В. М., и от 200,00 лв. месечно на 300,00
лв. месечно за ищеца В. М., считано от подаване на исковата молба /15.09.2023 г./, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска /искане по чл. 146 СК/.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищците, като същият е задължен по
силата на решение № 3415/29.10.2021 г., постановено по гр.д. № 44103/2021 г. по описа на
СРС, 117-ти състав, да им заплаща месечна издръжка в размер на по 200,00 лв. месечно за
всеки от тях. Сочат се увеличени нужди на двамата ищци предвид изминалия период от
време от определяне на предишния размер на издръжката им и тяхното израстване. Твърдят
се нужди за храна, облекло, лекарства и други. Твърди се наличие на възможност на
ответника да заплаща по-висок размер на издръжката. В открито съдебно заседание ищците
поддържат исковата молба. Претендират присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, не изразява
становище по исковете. В съдебно заседание не се явява, не изразява становище по исковете.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
1
страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е
обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение,
пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е и т. 2 от ППВС №
5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на
лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице. И тъй като
посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при
промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно и съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице.
Видно от удостоверения за раждане /приложени към исковата молба/, ищците В. П. М., ЕГН
**********, и В. П. М., ЕГН **********, са малолетни към датата на подаване на исковата
молба, а и към момента на приключване на устните състезания по делото, като техни
родители са С. И. М.а, ЕГН **********, и П. В. м., ЕГН **********. Оттук следва, че
ответникът, като баща на ищците е лице, задължено да им дава издръжка.
С решение № 3415/29.10.2021 г., постановено по гр.д. № 44103/2021 г. по описа на СРС, 117-
ти състав, е прекратен гражданският брак, сключен между родителите на ищците, като
родителските права по отношение на двамата ищци е предоставено на тяхната майка, а
ответникът е осъден да заплаща им месечна издръжка в размер на по 200,00 лв. за всеки от
тях, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 01.09.2021 г.
/решението е приложено към исковата молба/. Следователно, от определяне размера на
присъдената издръжка по съдебен ред на ищеца са изминали повече от четири години, като
към датата на устните състезания ищецът В. е на девет години, а ищецът В. - на шест
години. Установява се от служебна бележка, издадена от 73-то СУ, гр. София, през учебната
2022/2023 година ищецът В. е бил записан в първи клас, а от служебна бележка, издадена от
Детска градина № 7, гр. София, се установява, че ищецът В. през същата учебна година е
бил записан във втора група в детското заведение. И двамата ищци се установява от
приложени към исковата молба преводни нареждания, че посещават различни извънкласни
дейности, такси и съпътстващи разходи, във връзка с които, са заплащани от тяхната майка.
Съдът намира, че израстването на децата в периода от определяне предишния размер на
тяхната издръжка само по себе си води до увеличаване на необходимите средства за
издръжката на същите. Нуждите на двамата ищци, обичайни за деца на тяхната възраст /за
храна, дрехи, училищни нужди, занимания и т.н./, както и общите разходи за издръжката на
домакинството на майката, в което те се отглеждат, се установява от самия факт на
биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
2
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого децата живеят, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на самите деца. Оттук следва, че
ответникът трябва да поеме по-голям дял на паричната издръжка на ищците. Съгласно чл.
142, ал. 2 СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата” или 269,25 лв. към момента на приключване на устните
състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия
родител, доколкото този размер се съотнася с минималната работна заплата за страната,
която представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по
трудово правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това,
регулира масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу
двамата общо. Видно от издадена на 08.09.2023 г. служебна бележка, приложена към
исковата молба, за майката на ищците има данни за регистриран трудов договор с
"УниКредит Булбанк" АД, по силата на който в периода от м. 09.2022 г. до м.08.2023 г.
същата е получила средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 2 615,09 лв.
Видно от постъпила справка от НАП, майката на ищците има деклариран по същото трудово
правоотношение в период м.01.2023 г. - м.12.2024 г. средномесечен осигурителен доход в
размер на около 2500 лв. По отношение на ответника се установи, че в периода м.01.2023 г. -
м.09.2023 г. същият да е декларирал, като собственик на капитала, средномесечен
осигурителен доход от правоотношение с "М.и и синове" ЕООД, като от 01.10.2023 г. е
налице прекъсване на дейността на това дружество, отразена в НАП, след която дата няма
данни за подадени декларации за самоосигуряващо се лице от негова страна. В периода от м.
08.2024 г. до м. 12.2024 г. са налице данни за получени доходи от правоотношение с ИА
Медицински надзор /като му е начислен осигурителен доход от 120,45 лв. за месец 08.2024 г.
и от 2650,00 лв. за всеки от месеците 09, 10, 11 и 12.2024 г./. С оглед гореизложеното съдът
намира, че ответникът дължи издръжка на своите деца в претендираните размери, които
намира да съответстват както на нуждите на децата, така и на възможностите на ответника.
Ето защо съдът намира, че исковете с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК следва
да бъдат уважени за пълния им предявен размер от 400,00 лв. месечно за ищеца В. М., и
300,00 лв. месечно за ищеца В. М.. Издръжката се дължи от датата на предявяване на
исковата молба – 15.09.2023 г., до настъпване на законово основание за нейното изменение
или прекратяване. Следва да бъде уважено искането по чл. 146 СК за присъждане на
законната лихва за забава.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
Ищците са претендирали присъждане на разноски, каквито с оглед изхода на делото им се
3
полагат. Установява се по делото и направата на такива в размер на 600,00 лв., поради което
и следва да им бъдат присъдени в този размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на съда държавна такса върху присъдените издръжки в размер на 432,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от П. В. м., ЕГН **********, определена по силата на решение № 3415/29.10.2021
г., постановено по гр.д. № 44103/2021 г. по описа на СРС, 117-ти състав, в полза на В. П. М.,
ЕГН **********, и В. П. М., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен
представител С. И. М.а, ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК П. В. м., ЕГН **********, да заплаща
на В. П. М., ЕГН **********, чрез неговата майка С. И. М.а, ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 400,00 лв., считано от 15.09.2023 г., до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК П. В. м., ЕГН **********, да заплаща
на В. П. М., ЕГН **********, чрез неговата майка С. И. М.а, ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 300,00 лв., считано от 15.09.2023 г., до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдените издръжки.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. В. м., ЕГН **********, да заплати на В. П. М.,
ЕГН **********, и В. П. М., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен
представител С. И. М.а, ЕГН **********, сумата от 600,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК П. В. м., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд сума в размер на 432,00 лв., представляваща държавна такса
върху присъдените издръжки.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок,
считано от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4