РЕШЕНИЕ
№ / 02.11.
Година
2016 гр.
С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 04.10. 2016 година
В публично заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
СИМИТЧИЕВ
И секретаря С.И., като разгледа докладваното от съдията СИМИТЧИЕВ
т.д. № 241 по описа за 2015 година, за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от Н.Г.Л. ЕГН ********** с адрес: *** против А.И.М.,
ЕГН********** ***, с адрес за призоваване: гр. С.З., ул.*** и Д.Т.Т.,
ЕГН ********** *** и наст. адрес: гр.Г., ул.***, Област С.З..
Предявен е
иск с правна квалификация чл.135,
ал.1 от ЗЗД.
В исковата
молба се твърди, че на 06.10.2009г. в гр.С.З., с Договор за заем, нотариално
заверен с рег. №6186/06.10.2009г. на П.И., Нотариус с рег.№308 на Нот.камара и
район на действие Районен съд С.З., ищецът предоставил на ответницата А.И.М.
паричен заем в размер на 15 500 евро /петнадесет хиляди и петстотин евро/. Този
заем същата се задължила да му върне в срок до 06.01.2010г., при което, в
случай на просрочване на крайния срок за издължаването, заедно с неустойка в
размер на сумата 1 000 /хиляда/ евро.
Ищецът
сочи, че за обезпечаване вземането му по Договора за заем на същата дата -
06.10.2009г. ответницата М. издала запис на заповед, нот.заверена с рег. №
6187/06.10.2009г. на П.И., Нотариус с рег.№308 на НК и район на действие РС, С.З.,
като поела задължението срещу представянето му, без право на протест и
разноски, без удръжки от какъвто и да е било характер и без предявяване, на
падеж - 06.01.2010г., да му заплати 15 500 евро. А.И.М. се вписала и за авалирал поръчител, но в
качеството на едноличен собственик на капитала и управител на „М." ЕООД с
ЕИК *** и със седалище и адрес на управление: гр.С.З., бул. ***.
Твърди се,
че ответницата М. има качеството на длъжник по отношение на ищеца и тъй като в
продължение на един период от около 5 години не е извършила никакви плащания по
задължението си към ищеца, същият, в качеството на неин кредитор подал до
Районен съд С.З. Заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Сочи, че искането му било
уважено със Заповед 2500/10.10.2014г. по ч.г.д. № 4215/2015г. на Районен съд С.З..
Въз основа на същата заповед бил издаден Изпълнителен лист от 10.10.2014г., с
който А.И.М., ЕГН ********** била осъдена да му заплати сумата 15 500 евро,
ведно със законната лихва от 03.10.2014г. до окончателното изплащане на
вземането; неустойка в размер на 1 000 евро; както и сумата от 650 лева,
съставляваща внесена държавна такса и сумата от 770 лева, представляваща
платено адвокатско възнаграждение.
Ищецът
твърди, че въз основа на този изпълнителен лист е образувано Изп.дело
№215/2015г. по описа на ЧСИ Я. Г.,*** действие Окръжен съд С.З.. В хода на
изпълнителното производство станало известно, че с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 23, том I, рег. №726, нот.дело
№17/2012г. на В. И., Нотариус с рег. № 089 на Нот. камара, с район на действие
района на РС С.З., ответницата А.И.М. е прехвърлила на ответника Д.Т.Т.
собствения си недвижим имот, а именно: „Самостоятелен обект в сграда №1,
разположена в ПИ с идентификатор: ***.505.294.7, с Предназначение:
Жилище-Апартамент по документи 73,120 кв.метра и адрес гр. С.З., бул.***, с
Идентификатор: ***.505.294.1.38, Имотна партида №38740, състоящ се от: кухня -
запад, дневна-запад, спалня-запад и спалня-север, при граници на жилището от
север-двор; от юг-коридор и ап. № 26; от изток-коридор и ап. 20; от запад -
улица и съседни самостоятелни обекти в сграда, съгласно схемата на същия етаж -
самостоятелен обект в сграда с Идентификатор: ***.505.294.1.42 и самостоятелен
обект в сграда с Идентификатор: ***.505.294.1.44; под обекта-самостоятелен
обект с Идентификатор: ***.505.294.1.35; над обекта - самостоятелен обект с
Идентификатор ***.505.294.1.51, заедно с избено помещение № 4, при граници: от
изток- двор; от запад- мазе № 3; от север-коридор; от юг - улица."
Ищецът
заявява, че тази сделка обаче се явява действие на длъжника А.М., увреждащо
интересите му на кредитор, защото, от една страна, паричното й задължение към
него е възникнало на 06.10.2009г., т.е на датата, когато между тях е сключен
посочения Договор за заем, съответно на датата, когато в полза на ищеца тя е
издала запис на заповед. Това й парично задължение е станало изискуемо на
06.10.2010г., според записаната дата на падеж, както в договора, така и в запис
на заповед. От друга страна, твърди, че с прехвърлителната сделка от
28.03.2012г., обективно се намалява нейното имущество на длъжник и се
затруднява изпълнението на горното й парично задължение. Заявява, че
ответницата М. е имала ясното съзнание, че с това правно действие се увреждат
интересите на ищеца. Твърди, че и нейният съконтрагент по възмездната
отчуждителна сделка - ответника Д.Т.Т. е знаел, че с това правно действие се
увреждат интереси на ищеца.
Сочи, че
всичко това поражда правния му интерес от завеждането на настоящия иск за
обявяване за недействителна по отношение на ищеца Н.Г.Л. сделката за
покупко-продажба на процесния имот на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Моли съда да обяви за недействителна по отношение на
мен -Н.Г.Л., ЕГН **********, сделката обективирана с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 23, том I, рег. № 726, нот. дело № 17/2012г. на В. И., Нотариус
с рег.№ 089 на Нот.камара и район на действие Районен съд С.З., с който: А.И.М.,
ЕГН ********** е продала на Д.Т.Т., ЕГН ********** собствения си недвижим имот,
представляващ: „Самостоятелен обект в сграда №1, разположена в Поземлен имот с
идентификатор: ***.505.294.7, Предназначение: Жилище-Апартамент по документи
73.120 кв.м., с адрес гр.С.З., бул.***, с Идентификатор: ***.505.294.1.38,
Имотна партида: № 38740, състоящ се от: кухня - запад, дневна-запад,
спалня-запад и спалня-север, при граници на жилището: от север-двор; от
юг-коридор и ап.№ 26; от изток-коридор и ап.20; от запад-улица и съседни
самостоятелни обекти в сграда, съгласно схемата на същия етаж-самостоятелен
обект в сграда с Идентификатор: ***.505.294.1.42 и самостоятелен обект в сграда
с Идентификатор: ***.505.294.1.44; под обекта-самостоятелен обект с
Идентификатор: ***.505.294.1.35; над обекта-самостоятелен обект с
Идентификатор: ***.505.294.1.51, заедно с избено помещение №4, при граници: от
изток-двор; от запад-мазе №3; от север-коридор; от юг-улица".
С отговора на исковата молба, първият ответник А.М. счита иска за недопустим, тъй
като ищеца е кредитор с точно определени размери на вземанията си срещу първия
ответник съгласно издаден изпълнителен лист от 10.10.2014г., а сделката, чиято
недействителност се иска е на 28.03.2012г., т.е. действието е извършено преди
възникване на вземането на кредитора.
Твърди, че
не са налице елементите от хипотезата на чл.135, ал.1 от ЗЗД, тъй като налице е
възмездно отчуждително действие на длъжника А.И.М. с неговото имущество, което
действие не уврежда кредитора-ищец. Процесния имот към датата на отчуждителното
действие е бил ипотекиран в полза на Банка “Д." ЕАД клон С.З.. Продажната
цена на процесния имот е постъпила от купувача Д.Т.Т. /втория ответник/ по
банкова сметка ***дита на А.И.М.. Кредитора Банка „Д." ЕАД е образувал ИД
№ 20118 ********* по описа на ЧСИ Д.Д., рег.№ 867. На процесния имот е наложена
възбрана по образуваното изпълнително дело и след удовлетворяване на кредитора
Банка „Д." ЕАД делото е прекратено и ипотеката е възбраната са заличени.
Сочи, че
ответника А.И.М. не е знаела за увреждането на интереса на кредитора - ищец,
след като извършвайки отчуждителната сделка предприема действия и по
прехвърляне на дяловете, както и че към датата на сделката купувачът - втория
ответник не е знаел за увреждане на ищеца.
В отговора
се посочва, че ищеца не е кредитор по отношение на А.И.М. и не е налице правен
интерес да иска обявяване на недействителността на възмездната отчуждителна
сделка.
Предвид
гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска на Н.Г.Л.
като недоказан и неоснователен.
Претендира
направените по делото разноски и адвокатски хонорар.
Вторият
ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който счита исковата молба за допустима подадена от
надлежна страна, и родово и местно подсъдна на Окръжен съд С.З., но по същество
счита, че искът е неоснователен, тъй като същия е немотивиран и от изложеното в
него не може да се направи извода, че са налице предвидените в чл.135 от ЗЗД
предпоставки и така молбата следва да се остави без уважение, като излага
съображения.
Заявява, че
втория ответник не е знаел и не е могъл да знае, че с действията си би увредил
интересите на възможен кредитор на продавача, тъй като продавачът е декларирал
изрично, че с продажбата няма да се увредят интереси на негови кредитори и няма
такива, които биха могли да предявят иск по чл.135 от ЗЗД.
Сочи, че
към датата на сключване на сделката 28.03.2008г. в Агенция по вписвания-имотен
регистьр върху процесния имот няма вписани възбрана или друга тежест от страна
на ищеца, която да обезпечава вземането му.
Посочва, че
цялата сума, която представлява цената на сделката, е платена по банков път от
страна на втория ответник, по сметката на Банка Д., в която ответницата М. е
имала ипотечен кредит. Продавачът по сделката М. е поел изрично задължение
всички тези суми /представляващи продажната цена по сделката, която се атакува
в производството/ да се използват за погасяване на ипотечните й задължения, и
това е станало, което е видно от факта, че Банка Д. е заличила вписаните
договорни ипотеки с предмет процесното жилище. В този смисъл не може да се
твърди, че има увреждане на интересите на ищеца, защото той не е привилигироват
кредитор и не би получил нищо при евентуално разпределение на суми от
продажбата на жилището.
Сочи,
също че сделката е осъществена чрез посредник т.е. няма пряка връзка между
подавач и купувач, която би могла да послужи като предпоставка за евентуално
договаряне против интересите на ищеца.
Претендира направените
по делото разноски.
По делото е
депозирана допълнителна искова молба,
с която ищецът счита
направените от ответниците оспорвания на иска за неоснователни, като излага
допълнителни съображения.
Сочи, че от
изложеното в обстоятелствената част на първоначалната искова молба и
приложените към нея документи е видно, че ищецът има качеството на кредитор, а
ответницата А.М.-има качеството на длъжник по отношение на ищеца, както и това,
че процесната прехвърлителна сделка се явява действие на длъжника-А.М.,
увреждащо интересите му на неин кредитор. Посочва, че е безспорно, че паричното
задължение на ответницата М. към ищеца в размер на 15 500 Евро е
възникнало на 06.10.2009г., а е станало изискуемо на 06.01.2010г., а не на
10.10.2014г. както се твърди в отговора на исковата молба. Сочи, че с
прехвърлителната сделка от 28.03.2012г. обективно се намалява имуществото на
ответницата и се затруднява изпълнението на нейното парично задължение към
ищеца.
Твърди, че
ответницата А.М. е имала ясното съзнание, че с това правно действие се увреждат
интересите му на неин кредитор, като излага подробни съображения.
В представения по делото допълнителен отговор от първата
ответница, същата
изцяло поддържа депозирания първоначален отговор по делото и всички аргументи
изложени в него и взема становище по допълнителната искова молба.
В
депозираният по делото допълнителен отговор от втория ответник, същият взема становище по депозираната допълнителната искова
молба.
По искане на ищеца, по делото е привлечен като трето
лице помагач на негова страна К.М. Г., ЕГН:**********. Искането е обосновано с
твърдения, че след завеждане на настоящото дело между ищеца и третото лице е
сключен договор за цесия от 18.04.2016г., с който ищецът е прехвърлил възмездно
на третото лице вземането си към А.И.М., за което му е издадена заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изп. лист по ч.гр.дело
№4215/2014г. по описа на Старозагорския районен съд, поради което третото лице
име интерес от постановяване на позитивно решение по предявения иск. В рамките
на дадената му възможност, третото лице не взема конкретно становище по делото.
Старозагорският окръжен съд, като взе предвид
твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по
делото, прие за установено следното:
Между страните не
е спорно, че
с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 23, том I,
рег. №726, нот.дело №17/2012г. на В. И., Нотариус с рег. № 089 на Нот. камара,
с район на действие района на РС С.З., А.И.М. е прехвърлила на Д.Т.Т.
собствения си недвижим имот, а именно: „Самостоятелен обект в сграда №1,
разположена в ПИ с идентификатор: ***.505.294.7, с Предназначение:
Жилище-Апартамент по документи 73,120 кв.метра и адрес гр. С.З., бул.***, с
Идентификатор: ***.505.294.1.38, Имотна партида №38740, състоящ се от: кухня -
запад, дневна-запад, спалня-запад и спалня-север, при граници на жилището от
север-двор; от юг-коридор и ап. № 26; от изток-коридор и ап. 20; от запад -
улица и съседни самостоятелни обекти в сграда, съгласно схемата на същия етаж -
самостоятелен обект в сграда с Идентификатор: ***.505.294.1.42 и самостоятелен
обект в сграда с Идентификатор: ***.505.294.1.44; под обекта-самостоятелен
обект с Идентификатор: ***.505.294.1.35; над обекта - самостоятелен обект с
Идентификатор ***.505.294.1.51, заедно с избено помещение № 4, при граници: от
изток- двор; от запад- мазе № 3; от север-коридор; от юг - улица.
Установява
се, че на 06.10.2009г. в гр.С.З., между двамата ответници е сключен Договор за
заем, нотариално заверен с рег. №6186/06.10.2009г. на П.И., Нотариус с рег.№308
на Нот.камара и район на действие Районен съд С.З., представен по делото, по
който ищецът предоставил на ответницата А.И.М. паричен заем в размер на 15 500
евро /петнадесет хиляди и петстотин евро/, който същата се задължила да му
върне в срок до 06.01.2010г., като, в случай на просрочване на крайния срок за
издължаването, заедно с неустойка в размер на сумата 1 000 /хиляда/ евро.
Установява
се още, че също на 06.10.2009г., ответницата
А.М. е издала запис на заповед, нот.заверена с рег. № 6187/06.10.2009г.
на П.И., Нотариус с рег.№308 на НК и район на действие РС, С.З., с който поела
задължението срещу представянето му, без право на протест и разноски, без
удръжки от какъвто и да е било характер и без предявяване, на падеж -
06.01.2010г., да заплати на поемателя Н.Г.Л. сумата 15 500 евро. Видно е също,
че записът на заповед е авалиран от А.И.М., в качеството на едноличен собственик на капитала и
управител на „М." ЕООД с ЕИК *** и със седалище и адрес на управление: гр.С.З.,
бул. ***.
Съвпадението на датата на договора за заем и
записът на заповед, на страните, сумата по двете сделки и падежа на
задължението по същите, обосновава извод, че се доказва твърдението на ищеца,
че записът на заповед е издаден за обезпечаване задължението по договора за
заем
Предвид
горното, следва да се приеме за категорично доказано твърдението в ИМ, че
ищецът е кредитор на ответницата А.И.М. по парично задължение, произтичащо от
сключен помежду им договор за паричен заем в размер на 15 500 евро, сключен на
06.10.2009г., с падеж до 06.01.2010г., обезпечен с издаден от ответницата в
полза на ищеца запис на заповед от същата дата и за същата сума, като
изискуемостта на задължението е настъпила, а за погасяването му по делото не са
направени нито твърдения, нито са ангажирани доказателства.
В тази
връзка, според чл.2 от представения от ищеца договор за цесия, сключен на
18.04.2016г., след образуване на настоящото дело, между него и третото лице К.Г.,
вземането, предмет на договора, преминава в патримониума на цесионера в деня на
плащане на уговорената цена. Доколкото по делото липсват доказателство за
плащането на цената, не може да се приеме, че това условие е настъпило, респ.
че е настъпил прехвърлителния ефект на договора по отношение на вземането,
легитимиращо ищецът като кредитор на ответницата А.М.. Дори да се приеме обаче,
че вземането е прехвърлено в хода на процеса от ищеца на третото лице, съгласно
чл.
226, ал. 1 и 2 ГПК, ако в течение на производството, спорното право бъде прехвърлено върху
другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни, като
приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице,
както и да замести своя праводател при условията на чл. 222 ГПК. В случая, приобретателят е привлечен като трето лице на страната на
цедента, който запазва качеството си на страна по делото, като процесуалната му
легитимация вече произтича от закона /чл.
226, ал. 1 ГПК/, а не от принадлежността на спорното право. Съответно, на
основание чл.226, ал.3 ГПК, постановеното решение
във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя.
Не може да
се сподели възражението на ответницата А.И.М., че вземането на ищеца е
възникнало след атакуваната сделка, сключена през 2012г., тъй като вземането не
е възникнало от датата на издаване на изп. лист в полза на ищеца през 2014г., а
от датата на сключване на договора за заем през 2009г.
Съгласно
чл.133 ЗЗД, цялото имущество на
длъжника служи за обезпечение вземането на кредитора, като последният разполага
с възможност да избира от кое имущество да се удовлетвори, а ограничаване на
тази му възможност поради отчуждаване на някое имущество от длъжника, само по
себе си, има увреждащ ефект. Ето защо, извършването на процесната продажба от
ответницата А.М. несъмнено има характер на увреждащо кредитора й Н.Л. действие,
като знанието на длъжника за увреждането произтича от факта, че А.М. е
съзнавала, че има задължение към ищеца и че след продажбата на имота й няма да
удовлетвори неговото вземане с получените парични средства. В тази връзка, по
настоящото дело е ирелевантно възражението на ответниците, че с получените от
продажбата парични средства, ответницата А.М. е погасила свое задължение към
друг кредитор – “Банка Д.”АД, което било обезпечение с ипотека, тъй като искът
по чл.135 ЗЗД има за цел да обезпечи възможността на кредитора-ищец да се
удовлетвори от имуществото на длъжника, отчуждено с увреждащата сделка, като
последната се счита относително недействителна по отношение на кредитора, а
въпросите дали има други кредитори на длъжника, които имат право и биха могли
да се удовлетворят предпочитателно от същото имущество излиза извън предмета на
делото и не е обуславящ за основателността на иска.
Доколкото
атакуваната сделка между ответниците е възмездна, в чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД е
предвидено изискване за знание и на приобретателя за увреждането. В случая,
както е разяснено и в проекта за доклад на делото, по отношение на втория
ответника, това се изразява в знанието му, че продавачът има въпросния дълг към
ищеца и че с извършената сделка длъжникът уврежда кредитора си (ищеца).
В тази
връзка, по делото бяха допуснати и изслушани по 1 св. свидетел на ищеца (св.Г.Х.В.)
и на ответника Д.Т. (св.Б.Б.О.). От показанията им обаче не се установява Д.Т.
да е познавал А.М. преди сделката, като и към момента на сключването й да е
знаел за съществуването на задължението й към ищеца по договора за заем от
06.10.2009г. за сума в размер на 15500 евро, обезпечен със запис на заповед от
06.10.2009г. за същата сума, издаден от А.М.. Св.В. посочва, че не познава Д.Т.,
че лично е свързал А.М. с ищеца и че е наясно с финансовите взаимоотношения
помежду им, свързани с процесния договор за заем. Св. О. пък посочва, че като
управител на агенция на недвижими имоти, е имал контакт с Д.Т., който се
обърнал към него за съдействие във връзка със закупуването на имот. Така се
стигнало до избора на процесния имот, собственост на А.М., но според
показанията на свидетеля, тя и Д.Т. не се познавали от преди това. Имотът се
предлагал от друга агенция, която представлявала нейните интереси, като със
съдействието на двете агенции, двамата ответници установили контакт, Д. М.
огледал имота и решил да го купи, като бил подписан предварителен договор с
продавача А.М.. Св. О. посочва, че по време на преговорите било известно, че
върху имота има учредена ипотека в полза на Банка Д., поради което, при
сключване на окончателната сделка, Д. М. поискал удостоверение за тежести за
имота, за да се види дали ипотеката е погасена от продавача с получените от
сделката пари съобразно поетия от нея ангажимент за това.
С оглед гореизложеното,
съдът намира, че при лежаща върху ищеца доказателствена тежест, същият не
проведе пълно и главно доказване относно факта, че втория ответник Д. М. е
знаел за задължението на А.М. към ищеца към момента на сключването й, респ. и че
с извършената сделка тя уврежда кредитора си (ищеца).
Следователно, доколкото не е осъществена предпоставката по
чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД и приобретателя по възмездната сделка да е знаел за
увреждането, предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден
да заплати на всеки от ответниците направените по делото разноски от по 2200 лв
за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Н.Г.Л. ЕГН **********
с адрес: ***
против А.И.М., ЕГН**********
***, с адрес за призоваване: гр. С.З., ул.*** и Д.Т.Т., ЕГН ********** *** и
наст. адрес: гр.Г., ул.***, Област С.З. иск с правна квалификация чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване за
недействителна по отношение на Н.Г.Л., ЕГН **********, на сделката,
обективирана с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 23, том I, рег. №
726, нот. дело № 17/2012г. на В. И., Нотариус с рег.№ 089 на Нот.камара и район
на действие Районен съд С.З., с който А.И.М., ЕГН ********** е продала на Д.Т.Т.,
ЕГН ********** собствения си недвижим имот, представляващ: „Самостоятелен обект
в сграда №1, разположена в Поземлен имот с идентификатор: ***.505.294.7,
Предназначение: Жилище-Апартамент по документи 73.120 кв.м., с адрес гр.С.З.,
бул.***, с Идентификатор: ***.505.294.1.38, Имотна партида: № 38740, състоящ се
от: кухня - запад, дневна-запад, спалня-запад и спалня-север, при граници на
жилището: от север-двор; от юг-коридор и ап.№ 26; от изток-коридор и ап.20; от
запад-улица и съседни самостоятелни обекти в сграда, съгласно схемата на същия
етаж-самостоятелен обект в сграда с Идентификатор: ***.505.294.1.42 и
самостоятелен обект в сграда с Идентификатор: ***.505.294.1.44; под
обекта-самостоятелен обект с Идентификатор: ***.505.294.1.35; над
обекта-самостоятелен обект с Идентификатор: ***.505.294.1.51, заедно с избено
помещение №4, при граници: от изток-двор; от запад-мазе №3; от север-коридор;
от юг-улица".
ОСЪЖДА Н.Г.Л. ЕГН ********** с адрес: ***
да заплати на А.И.М., ЕГН:**********
разноските по делото от 2200 лв за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Н.Г.Л. ЕГН ********** с адрес: ***
да заплати на Д.Т.Т., ЕГН **********
разноските по делото от 2200 лв за адвокатски хонорар.
Решението е
постановено при участието на К.М. Г., ЕГН:********** като трето лице помагач на
страната на ищеца Н.Г.Л. ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред П.
апелативен съд, в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: