Р Е Ш
Е Н И Е
№ ІІІ- 144 19.11.2019 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд трети въззивен граждански състав
на пети ноември две хиляди и деветнадесета година
в открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
ЙОРДАНКА МАЙСКА-И.
секретар Жанета
Граматикова,
като разгледа
докладваното от съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 1456 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следно :
Производството е по
чл.258 и сл. от ГПК .
Постъпила е въззивна жалба от Областна Дирекция на
МВР- Бургас, БУЛСТАТ *********, представлявана от директора Калоян Калоянов,
чрез гл. юрисконсулт Владимирова срещу решение № 2062 / 20.08.2019 год. по
гр.д. № 4354 / 2019 год. по описа на Бургаския районен съд, с което е осъдена
Областна Дирекция на МВР-Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46,
да заплати на Р.Й.С., ЕГН - **********, съдебен адрес: гр. Бургас,
ул.”Раковски” № 2, сумата от 1447,69 лв., представляваща брутно възнаграждение
за извънреден труд от 215,07 часа, положен в периода 01.06.2016 год. -
31.05.2019 год., ведно със законната лихва върху горната главница, считано от
03.06.2019 год. до окончателното плащане. Осъдена е Областна Дирекция на МВР-
Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46 да заплати на Р.Й.С.
деловодни разноски в размер на 305 лв. Осъдена е Областна Дирекция на МВР-
Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46 да заплати по сметка на
Районен съд - гр. Бургас държавна такса в размер на 57,91 лв. и депозит за вещо
лице в размер на 150 лв.
Във въззивната
жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в
противоречие с материалния закон и необосновано. Твърди се, че съдът неправилно
не е зачел правилата по действалите за процесния период специални подзаконови
нормативни актове – наредби и неправилно е приложил субсидирано правилата на
общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Изложени са
подробни съображения в подкрепа на възраженията, направено е искане за отмяна
на решението, за отхвърляне на претенциите на ищеца, както и за възлагане на
разноските за държавна такса и за възнаграждение на вещо лице в тежест на
ищеца.
В дадения срок е
постъпил отговор на въззивната жалба
от насрещната страна Р.Й.С., чрез процесуален представител адв.Кралев. Изложени
са подробни съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд по
обжалваното решение и за неоснователност на въззивната жалба. Направено е
искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на съдебните
разноски пред въззивния съд.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице - надлежно
упълномощен процесуален представител и е допустима.
В проведеното
открито съдебно заседание страните поддържат изразените становища. Въззивникът
е направил евентуално възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от насрещната страна.
С обжалваното
решение Бургаският районен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, и по претенция за законна лихва с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С решението
Бургаският районен съд се е произнесъл по иск предявен от ищеца Р.Й.С. ЕГН **********
срещу ответника ОД на МВР - гр.Бургас, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца след сумата от 1447,69 лв., представляваща неплатено възнаграждение за
извънреден труд от 215,07 часа, положен в периода 01.06.2016 год. - 31.05.2019
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
иска на 03.06.2019 год. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че
за процесия период от 01.06.2016 год. до 31.05.2019 год. е полагал труд при 12
часови работни смени по предварително определен график, като поличай в *-**
РПУ-Бургас. Ищецът твърди, че за процесния период е положил извънреден труд,
чиято стойност е в размер на 1447,69 лв., която сума не му е заплатена от
ответника. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати посочената
сума, ведно със законната лихва върху нея считано от предявяване на иска до
окончателното й изплащане. Ищецът поддържа предявения иск, ангажира
доказателства, моли за уважаването му и за присъждане на разноските по делото.
Ответникът оспорва
предявения иск, като твърди, че е извършил дължимото плащане за нощен труд на
ответника – по 0,25 лв. за всеки отработен нощен час или за част от него.
Оспорва твърдението на ищеца, че за процесния период е задължен за допълнителни
плащания по служебното правоотношение. Ответникът моли за отхвърляне на иска и
за присъждане на разноските по делото.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното
по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
За процесния период
ищецът е заемал по служебно правоотношение с ответника длъжностите „м. а. ** с.“
в група „ОДПКПД“ към сектор „П. п.“ в отдел „О. п.“ при ОДМВР - гр.Бургас и „с.п.“
в група „ООР“ към сектор „О.х.“ при **** РУП, ОДМВР - гр.Бургас като по график е
работил на 12 часови смени и е полагал нощен труд за времето от 22 ч. до 6 ч. – по
8 часа.
Съгласно чл. 176 от
Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение
и допълнителни възнаграждения. Заплащането на допълнително възнаграждение за
извънреден труд е изрично предвидено с разпоредбата на чл.178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица -чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за тримесечен период -чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период -чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение - чл.
187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР.
Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи - чл. 187,
ал. 9 ЗМВР.
За периода от
02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството
на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г./, която е била отменена
с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /влязло в
сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките
на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69
от 2014 г./, която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия
нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г./.
Става ясно, че в
рамките на процесния период, от 01.06.2016 г. до 31.05.2019 г. са действали
следните наредби: 1. за периода от 01.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2. за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016
г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3. за периода от 02.08.2016
г. до 31.05.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на
чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове.
При липсата на
специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, нормативната празнота, следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо
правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление
на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно
време.
Съдът не споделя
възраженията на въззивника - ответник относно неприложимостта на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата в процесния случай. Съгласно
чл.67, ал.3 от Закона за държавния служител ЗДС/, който също намира
субсидиарно приложение по отношение на ЗМВР, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се
определят с наредба на Министерския съвет и
не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Ето
защо, като наредба по общото трудово законодателство, Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ е приложима, когато в други
специални подзаконови нормативни актове издадени по ЗДС или ЗМВР са налице
празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите
на допълнителните възнаграждения, и редът за получаването им.
От приетото от
районния съд заключение на вещо лице Джалева се установява, че за процесния
период ищецът е положил общо 1504 часа нощен труд. Този труд му е заплатен като
нощен- по 0,25 лв. на час или 376лв. След преизчисляването на часовете нощен
труд в дневен труд на базата на коефициент 1,143 следва да се приеме, че за
процесния период ищецът е положил 1719,7 часа дневен труд, който формира
разлика от 215,07 часа извънреден труд. Общият размер на дължимото от
работодателя възнаграждение за извънреден труд за 215,07 лв. съгласно
заключението на вещото лице е 1447,69 лв.
От горното става
ясно, че исковите претенции на ищеца за неизплатено възнаграждение за
извънреден труд за процесния период, на базата на преобразуването на нощния
труд в дневен, са изцяло основателни и следва да бъдат уважени, като ответникът
бъде осъден да заплати на ищеца посочената сума, ведно със законната лихва
върху нея и направените по делото разноски.
Последица от
уважаване на иска е присъждането в полза на ищеца на направените пред районния
съд разноски в размер на 305 лв. Ответникът дължи и заплащане на държавна такса
върху уважената претенция в размер на 57,91 лв. Сумите са присъдени с
обжалваното решение.
Като е стигнал до
идентични правни изводи Бургаският районен съд е постановил валидно, допустимо
и правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено от настоящия съд.
С оглед изхода на делото
в полза на въззивника – ищец следва да бъдат присъдени направените разноски за
адвокатско възнаграждение за защита пред въззивния съд в размер на 360 лв., от
които 300 лв.- адвокатско възнаграждение и 60 лв. – ДДС, които следва да бъдат
възложени в тежест на насрещната страна. Платеното адвокатско възнаграждение е
в минимален размер, съобразено е с правната и фактическа сложност на делото,
поради което възражението на насрещната страна по чл.78, ал.5 от ГПК е
неоснователно.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд,
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2062 / 20.08.2019 год. по гр.д. № 4354/2019
год. по описа на Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР - Бургас, с адрес: гр.Бургас,
ул.“Христо Ботев“ №46, БУЛСТАТ *********, да заплати на Р.Й.С., ЕГН **********,
съдебен адрес: гр. Бургас, ул.”Раковски” № 2, направените пред въззивния съд
разноски в размер на 360 лв./ триста и шестдесет лева/, от които 300 лв.
– адвокатско възнаграждание и 60 лв.- ДДС.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.