№ 5002
гр. София, 19.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20241110205770 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ал. 1 от ГПК вр. чл. 143 и чл. 144
от АПК.
Съдът е сезиран с молба от адв.Т.- АК-Благоевград-процесуален
представител на жалбоподател Й. В. И. с искане за изменение на Решение №
4547/16.10.2024г. постановено по нахд №5770/2024г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 130 състав в частта относно присъдени разноски в полза на
СДВР, намирайки същите за прекомерни.
В срока по чл.248 ал.2 от ГПК административнонаказващия орган -
СДВР не е депозирал отговор на молбата .
След като разгледа молбата и материалите по делото, съдът счита
следното:
Съгласно чл. 63д ал. 1 ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния
кодекс. В производствата по ЗАНН няма изрични разпоредби, касаещи
допълването или изменението на съдебен акт в частта относно разноските.
Такива няма и в АПК, към който препраща чл. 63д ал. 1 ЗАНН. Поради това и
на основание чл. 144 АПК, за процесния случай са приложими разпоредбите
на ГПК.
Съгласно чл. 248 ал. 1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
1
Съдът като разгледа аргументите, изложени в молбата на
упълномощения представител на жалбоподателя, счита следното:
По същество молбата е неоснователна.
Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК не определя императивно
задължение на съда във всички случаи при направено възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение да намалява неговия размер,
нито ако реши да намали същото не е длъжен да го намали до минималния
размер /Решение от 28.07.2016г по дело С-57/2015 на СЕС/. С аргумента, че не
е налице нарушение легитимните цели на тежестта за разноски, както и
съобразявайки принципа по чл.3 от ГПК за недопускане злоупотреба с права и
съобразяване на обстоятелствата: проведени съдебни заседания и съобразно
фактическата и правна сложност по делото, както и отчитайки необходимата
правна квалификация за извършване на тези действия за гарантиране на
правото на страната на адвокатска защита, счита, че в конкретния случай
присъждане на разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева е съответно.
Предвид всичко изложено съдът намери, че молбата за изменение на
решението в частта за разноските- юрисконсултско възнаграждение в полза
въззиваема страна е неоснователна.
Така мотивиран, на основание чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 144 от
АПК, във вр. с чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата адв.Т.- АК-Благоевград-
процесуален представител на жалбоподател Й. В. И. с искане за изменение на
Решение № 4547/16.10.2024г. постановено по нахд №5770/2024г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 130 състав в частта относно присъдени разноски в
полза на СДВР.
Преписи от определението да се връчат на адв. Т. АК-Благоевград и
жалбоподател Й. В. И. по електронен път и СДВР.
Определението може да се обжалва от горните лица пред
Административен Съд – София-град в 14-дневен срок от получаване му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2