Решение по адм. дело №1687/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 215, ал. 2, във връзка с чл. 215, ал. 1 и чл. 210, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

 

Делото е образувано по жалба на М. С. М. и К. С. К., двете от [населено място], подадена чрез адв. М. К. от Варненска адвокатска колегия, срещу Протокол № 23 от 20.03.2025 г. на Комисия по чл. 210 от ЗУТ при Община Хасково, за определяне на еднократно обезщетение по чл. 64, ал. 6 от Закона за енергетиката за възникване на сервитут по чл. 64, ал. 2 от ЗЕ, включително и за трайно заета площ от стъпката на стълб в имоти, частна собственост, за трасе на въздушни електропроводи ВН за фотоволтаична централа, в собствен поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Хасково, в частта на определеното обезщетение в размер на 239.00 лева – обективирано в Приложение № 3 към Протокола.

 

В жалбата се сочи, че оспорващите са наследници на М. Ж. Т., бивш жител на [населено място], обл. Хасково. В нарушение на чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България, член 1 от Допълнителния протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, член 17, т. 1 от ХОПЕС и член 17, т. 2 от МПГПП, Община Хасково по неправомерен и морално укорим начин накърнила субективното материално наследствено право върху посочения земеделски имот в [населено място]. В тази връзка се развиват подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения акт на основанията по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Твърди се също, че административният акт е нищожен.

Налагането на сервитутно ограничение противоречало на Конституцията, на член 6, параграф 1 от Конвенцията, на член 1 от ДП към нея, на член 17, параграф 1 от ХОПЕС и на член 17, т. 2 от Всеобщата декларация за правата на човека. Не било ясно доколко и как щял да бъде засегнат наследствения поземлен имот на оспорващите – дали само за прокарване на трасе за преминаване през имота чрез стъпки, колко на брой били тези стъпки, или вместо тях се заемала цялата площ на имота. Със спестяването на правнорелевантни факти и обстоятелства от страна на Община Хасково било нарушено прякото право на информация по чл. 41 от Конституцията. Нарушени били принципите на чл. 4, ал. 1 от Конституцията и член 42, т. 2 от ХОПЕС. Кметът на Община Хасково и лица от общинската администрация не разполагали с правомощие да възлагат на Комисия определянето на размер на еднократните обезщетения относно сервитутите за право на прокарване и преминаване през поземлени имоти, тъй като според чл. 17, ал. 1 от Конституцията, върху земеделска земя, частна или държавна, не можело да се учредява сервитут за прокарване и преминаване на технически съоръжения, респективно фотоволтаични системи, тъй като земята била общонационално благо, което се ползвало с особената защита на Държавата и обществото. Самите инвестиционни проекти не били в интерес на оспорващите и в обществен такъв, защото били продиктувани и обусловени от частен интерес.

Цитира се част от Решение № 3 от 02.05.2025 г. на Конституционния съд на Република България, по к. д. № 18/2023 г. и се сочи, че с него съдът приел, че не се допуска изграждането на фотоволтаични системи върху земеделски земи, като в тази връзка била обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от Закона за опазване на земеделските земи, в частта „и за агрофотоволтаици“ и в частта на чл. 17, ал. 3 „на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници“. В този смисъл процедурите за учредяване на сервитутно право в Решение № 78 от 29.11.2024 г. на Общински съвет – Хасково, с което бил одобрен ПУП-ПП и план-схема на ФЕЦ „Стамболово“ и ФЕЦ „Книжовник“ към електропреносна мрежа 110 kV в подстанция „Узунджово“, били правно невалидни (нищожни). Това водило и до нищожност на обезщетяването, като част от цялата процедура. Следвало в тази насока да се съобрази и тълкуването в Тълкувателно решение № 1/2022 г. на ОСГТК на ВКС от 20.04.2023 г., както в процедурата по учредяване на сервитутното право, така в процедурата по обезщетяване – по аргумент от Решение № 3 от 23.04.2025 г. на КС по к. д. № 18/2023 г. Твърденията за нищожност на акта се подкрепят с цитати от съдебни решения.

Твърди се още, че процесният акт бил издаден при неправилно прилагане на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като били нарушени принципите на правна сигурност и предвидимост на правното регулиране. Издателите на решението не подчинили административната си функция на конституционно установения ред и законите в страната, и на признаване и гарантиране на основните права на личността. Не следвало да се допуска върху земеделска земя да се настаняват корпоративни интереси на частни лица, при игнориране на конституционните права на собственост на жалбоподателките.

Административният орган не съблюдавал специалната норма на чл. 21, ал. 2 от Конституцията – за защита на обработваемата земя, като форма на особена закрила. Нямало установена и доказана нужда за учредяване на сервитутно право и за промяна на предназначението на въпросната земеделска земя от страна на изпълнителната власт, по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗОЗЗ. В уведомителното писмо и в Протокол № 23 от 20.03.2025 г. не се съдържали данни за проведени действия за извършване на промяна на предназначението на земеделската земя, като по изключение и при доказана нужда. Нарушено било правото на оспорващите по чл. 41 от Конституцията, във вр. чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ, тъй като нямало яснота дали била проведена процедура по промяна на предназначението.

На следващо място, предложеното обезщетение не било съобразено с целта на еднократното обезщетяване при сервитутното право. В случая имотът бил с площ 2100 кв.м. и при липса на данни за това каква част от него щяла да е заета от стъпките за прекарване на два въздушни електропровода, определените 239.00 лева обезщетение представлявали по 79.67 лева на всеки един наследник – които били общо трима, или по 0,0379 лева за 1 кв. м. земя. Това противоречало на житейския разум и морала и било в нарушение на чл. 26, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите. В нарушение на чл. 121, ал. 2 от Конституцията и чл. 7, ал. 3 от АПК органът не проявил усърдие да приложи обективно и справедливо приложимото материално право. Липсвали данни за това колко стъпки щели да бъдат разположени на площта от 2100 кв. м., поради което била налице злоупотреба с процесуални права от страна на администрацията. Изискванията за ефективност и добросъвестност при упражняване на административните правомощия не били спазени.

Твърди се, че в оспорения акт липсват мотиви за издаването му. Изложени били само факти и обстоятелства, от които не можело да се извърши преценка как била формирана волята на административния орган. Тя не била съобразена с основния ни закон и други нормативни актове от по-висш ранг, и била в нарушение на чл. 121, ал. 4 от Конституцията и чл. 15, ал. 1 от ЗНА.

По изложените съображения се претендира прогласяване на нищожността на оспорения акт, алтернативно отмяна на същия и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, и присъждане на разноски по делото.

 

Ответникът – Община Хасково, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения в това отношение се излагат в писмени бележки. Претендира се присъждане на разноските по делото.

 

Заинтересованата страна – „Агро НВ Пропъртийс“ ЕООД, чрез пълномощник, в писмен отговор излага съображения в насока неоснователност на оспорването. Претендират се съдебни разноски.

 

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

 

Видно от Решение № 15-42 от 03.04.1998 г. (л. 19) – за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на [населено място], Поземлена комисия - Хасково е възстановила правото на собственост на наследниците на Ж. Т. Т. (бивш жител на [населено място]) на нива от 2.100 дка, шеста категория, местност „Селска река“, [имот номер] по картата на землището, при съседи: №№ 040017, 000292, 040013, 040015, 040016.

От Удостоверение за наследници изх. № 4/23.01.2025 г. (л. 111) става ясно, че Ж. Т. Т., починал на 07.08.1975 г., е оставил наследници, сред които и М. Ж. Т. – дъщеря.

В Протокол № 15-43 от 09.04.1998 г. (л. 20) е отразено въвеждане във владение на пълномощника на наследника на Ж. Т. Т. – М. Ж. Т., в описания в Решение № 15-42 от 03.04.1998 г. имот.

Видно от Удостоверение за наследници изх. № 23896/05.09.2025 г. (л. 17), М. Ж. Т., починала на 01.03.2015 г., е оставила наследници, сред които Б. Т. К. – дъщеря.

В Удостоверение за наследници изх. № АУ085470ОД от 27.08.2025 г. (л. 18), са посочени наследниците на починалата Б. Т. К., сред които са и жалбоподателките М. С. М. и К. С. К. – дъщери.

Със Заповед ДС-06-61 от 19.09.2024 г. (л. 71), на основание чл. 150, ал. 1, ал. 2 и ал. 6 от ЗУТ, във връзка с чл. 124а, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 и чл. 124б, ал. 1 от ЗУТ, Заявление с вх. № ДС-16-14-(16)/11.09.2024 г. от „Агро НВ Пропъртийс“ ЕООД и задание за изработване на комплексен проект за инвестиционна инициатива, съставено от Възложителя, Областният управител на област Хасково е разрешил заявителят да възложи изработването на Комплексен проект за инвестиционна инициатива в следния обхват:

1. Подробен устройствен план - парцеларен план и план схеми за изграждане на два въздушни електропровода средно напрежение 33 kV, на една обща стълбовна линия за присъединяване на нова фотоволтаична електроцентрала (ФЕЦ) „Стамболово“, започваща в поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], общ. Стамболово, обл. Хасково към нова повишаваща подстанция (ПП) 33/110 kV на ФЕЦ „Книжовник“ в поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], общ. Хасково, обл. Хасково, представляващи елементи на техническата инфраструктура, извън границите на населените места, преминаващи през територията на две общини – община Стамболово и община Хасково;

2. Инвестиционен проект във фаза „Технически проект“ за строеж: Два въздушни електропровода средно напрежение 33 kV, на една обща стълбовна линия за присъединяване на нова ФЕЦ „Стамболово“, започваща в поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], община Стамболово, област Хасково към нова ПП 33/110 kV на ФЕЦ „Книжовник“ в поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], общ. Хасково, обл. Хасково.

С Решение № 47 по Протокол № 4 от заседание на Общински съвет - Хасково, проведено на 27.09.2024 г. (л. 83), на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и ал. 2 и чл. 22 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във вр. с чл. 25, ал. 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, във вр. с чл. 64 от Закона за енергетиката и чл. 193, ал. 6 от ЗУТ, Общински съвет – Хасково е:

1. Дал предварително съгласие за учредяване на сервитут и изграждането на обект: „Два въздушни електропровода средно напрежение 33 kV на обща стълбовна линия за присъединяване на ФЕЦ „Стамболово“ в [ПИ] по КККР на [населено място], община Стамболово, област Хасково към ПП 33/110 kV на ФЕЦ „Книжовник“ в [ПИ] по КККР на [населено място], община Хасково, област Хасково“, необходимите за това стълбове, стъпките към тях и необходимата техническа инфраструктура, засягащи имоти от общинския поземлен фонд, в полза на „Агро НВ Пропъртийс" ЕООД, [ЕИК], както и съгласие Възложителят да ползва, за целите на изграждането и експлоатирането на обекта, имоти от Общинския поземлен фонд, които се засягат от трасето на електропроводите, съгласно Приложение № 1 към Решението;

2. На основание чл. 193, ал. 6 от ЗУТ, дал съгласие за прокарване на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и влошаване в условията за застрояване и ползване на поземлени имоти – общинска собственост, описани в Приложение № 1 към решението, във връзка с изграждане на обект: „Два въздушни електропровода средно напрежение 33 kV на обща стълбовна линия за присъединяване на ФЕЦ „Стамболово“ в [ПИ] по КККР на [населено място], община Стамболово, област Хасково към ПП 33/110 kV на ФЕЦ „Книжовник“ в [ПИ] по КККР на [населено място], община Хасково, област Хасково“, както и необходимите за функционирането и експлоатацията на обекта стълбове и прилежаща техническа инфраструктура;

3. След одобряване и влизане в сила на ПУП-ПП и план-схеми, част от КПИИ по смисъла на чл. 150 от ЗУТ, за обекта да се проведе процедура по учредяване на сервитутно право в полза на „Агро НВ Пропъртийс“ ЕООД.

Със Заповед № ДС-06-6 от 31.01.2025 г. (л. 58), по Заявление вх. № ДС-16- 19/23.12.2024 г. от „Агро НВ Пропъртийс“ ЕООД, на основание чл. 150, ал. 6 и чл.129, ал. 3, т. 1, във връзка с ал. 4 и ал. 6 от ЗУТ, Областният управител на област Хасково е одобрил Комплексен проект за инвестиционна инициатива (КПИИ) за изграждане на обект: „Два въздушни електропровода средно напрежение 33kV, на една обща стълбовна линия за присъединяване на нова фотоволтаична електроцентрала (ФЕЦ) „Стамболово“ в поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], община Стамболово, област Хасково към нова повишаваща подстанция (ПП) 33/110 kV на ФЕЦ „Книжовник“ в поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], община Хасково, област Хасково“, съдържащ следните самостоятелни съставни части: Подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП - ПП) по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, план схеми и технически проект с трасе, преминаващо през територията на две общини – община Стамболово и община Хасково.

Част от представената по делото административна преписка е Заповед № 1731 от 21.11.2018 г. на Кмета на община Хасково (л. 60), с която е била назначена комисия за определяне на размера на еднократните обезщетения относно сервитутите за право на прокарване и преминаване през поземлени имоти, и Заповед № 919 от 25.06.2019 г. на Кмета на община Хасково (л. 61) – за допълнително назначаване на членове на Комисията.

Със Заявление рег.индекс 53А-1177-5 от 20.03.2025 г. (л. 163) от „Агро НВ Пропъртийс“ ЕООД е отправена молба до Кмета на община Хасково да назначи комисия по чл. 210 от ЗУТ и да разпореди извършването на оценка по реда на чл. 64, ал. 6 от Закона за енергетиката във вр. с чл. 67 от ЗЕ във вр. с чл. 210 от ЗУТ – за определяне на размера на обезщетението за възникване на сервитут по чл. 64, ал. 2 от ЗЕ върху засегнатите поземлени имоти за изграждане на „Два въздушни електропровода средно напрежение 33 kV, на една обща стълбовна линия за присъединяване на нова фотоволтаична електроцентрала (ФЕЦ) „Стамболово“ в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Стамболово, област Хасково към нова повишаваща подстанция (ПП) 33/110 kV в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Хасково, област Хасково“.

На заседание на Комисията, обективирано в Протокол № 23 от 20.03.2025 г. (л. 62 и сл.), е взето решение по т. 3 – за определяне на дължимото на собствениците и носителите на вещни права от „Агро НВ Пропъртийс“ ЕООД обезщетение за възникване на сервитут по чл. 64, ал. 2 от ЗЕ, включително и за трайно заетата площ от стъпката на стълб, в поземлените имоти – частна собственост, с изключение на имотите - горски територии, засегнати от изграждането на „Два въздушни електропровода средно напрежение 33kV, на една обща стълбовна линия за присъединяване на нова фотоволтаична електроцентрала (ФЕЦ) „Стамболово“ в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Стамболово, област Хасково към нова повишаваща подстанция (ПП) 33/110 kV в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Хасково, област Хасково“, съгласно изготвената оценка от Комисията по чл. 210 ЗУТ, в общ размер на 10 231 лева, определена поотделно за всеки имот от Приложение № 3 (към Решението).

В обстоятелствената част на решението, за т. 3 е прието, че дължимото на собствениците и носителите на вещни права обезщетение за имоти - частна собственост, с изключение на имотите, представляващи горски територии, се определя за общо 29 имота частна собственост, описани подробно в Приложение № 3. Видно е от текста на акта, че Комисията е приела изготвените от независим сертифициран оценител инж. П. К., регистриран в Камарата на независимите оценители в България с рег. № ********* от 16.08.2011 г., оценителски доклади за определяне на размера на обезщетението по реда на чл. 64, ал. 6 от ЗЕ във връзка с възникване на сервитут по чл. 64, ал. 2 от ЗЕ, съобразени с действащите пазарни регулатори при сделки с недвижими имоти, които били извършени при пазарна конкуренция, както и за съобразени с действащото законодателство и стандарти за оценяване.

В представения по електронното дело файл се съдържа Приложение № 3 към Решението, озаглавено Поземлени имоти - частна собственост, предмет на Решение на Комисия по чл. 210 от ЗУТ. Информацията по приложението е представена в табличен вид, като на позиция 8 е записан [имот номер] с местонахождение в [населено място], местност „Селска река“, начин на трайно ползване – нива, вид територия – земеделска, категория – 6, обща площ 2.100 дка, площ, заета от сервитута на ВЛ 33 kV – 299 кв. м., стълб № - 23, площ на стъпката на стълба – 14 кв. м., вид собственост – частна, собственици – Ж. Д. Д., И. Б. И., Т. Б. Б., Г. Б. Б., О. Д. Б., М. С. М., К. С. К., М. В. А., обезщетение 239.00 лева.

С писма 53А-1177-5 #5/09.09.2025 г. и 53А-1177-5 #6/09.09.2025 г. (л. 39 и 40) жалбоподателките са били уведомени, че в Община Хасково е постъпила молба с рег. индекс № 53А-1177-5/20.03.2025 г. за учредяване на сервитутно право по чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 64, ал. 2 от ЗЕ върху засегнати имоти от трасе на два въздушни електропровода средно напрежение 33 kV, на една обща стълбовна линия за присъединяване на нова ФЕЦ в [населено място], общ. Стамболово към нова ПП в [населено място], общ. Хасково. От представените скици било видно, че друго техническо решение, различно от представеното, било икономически нецелесъобразно. Представената пазарна оценка на сервитутните права, изготвена от лицензиран оценител инж. П. К. била разгледана на заседание на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, проведено на 20.03.2025 г., и с Решение по т. 3 от Протокол № 23/20.03.2025 г. била приета без забележки. Определено било обезщетение в размер на 239.00 лева, дължимо на собственика на поземлен [имот номер], м. „Селска река“, землище на [населено място], общ. Хасково.

По делото, като част от административната преписка, е представен Подробен устройствен план (ПУП) – парцеларен план и план-схеми, съставна част от КПИИ по чл. 150 от ЗУТ, за обект „Два въздушни електропровода средно напрежение 33 kV, на една обща стълбовна линия за присъединяване на нова фотоволтаична електроцентрала (ФЕЦ) „Стамболово“ в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Стамболово, област Хасково към нова повишаваща подстанция (ПП) 33/110 kV в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Хасково, област Хасково“, фаза Окончателен проект на подробен устройствен парцеларен план, землище – с . Книжовник (л. 68 - 82).

Представена по делото е и Експертна оценка за учредяване на сервитутни права по смисъла на чл. 64 от ЗЕ за изграждането на обект: Два въздушни електропровода средно напрежение 33 kV, на една обща стълбовна линия за присъединяване на нова ФЕЦ „Стамболово“ в [ПИ] по КККР на [населено място], общ. Стамболово, обл. Хасково към нова ПП 33/110 kV в [ПИ] по КККР на [населено място], общ. Хасково, обл. Хасково, засягащи ПИ, разположени в землищата на [населено място] и [населено място] в община Хасково (л. 44 - 57).

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във вр. чл. 146 от АПК, стигна до следните правни изводи:

Съобразно нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, изготвянето на оценки, определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи, се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, като на основание ал. 3 от същата норма, решението на комисията се съобщава на страните по реда на АПК, и подлежи на обжалване по реда, предвиден в него. Обжалването се извършва по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 215, ал. 2 от ЗУТ, по реда, предвиден в ал. 1, могат да се обжалват и решенията на комисията по чл. 210, ал. 3.

В случая жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, в преклузивния 14-дневен срок и от надлежна страна, пред компетентния съд по местонахождение на имота, предмет на оценка, поради което е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

Оспореното решение на Комисията е издадено от компетентен орган, назначен със заповеди на Кмета на община Хасково по реда на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, в обема на правомощията му и в предвидената форма, при спазване на административно производствените правила, въз основа на изготвено от независими експерти-оценители заключение.

Решението на Комисията е с необходимото съдържание, доколкото в него са описани данни за приелите го длъжностни лица, сформиращи колективен орган – Комисия, вписани са засегнатите обслужващи имоти, както и данни за пазарната стойност на сервитутните части от тях. Изложени са фактическите и правни основания за приемане на решението, като такива се съдържат както в самия акт, така и в приложените писмени доказателства към представената административна преписка.

Не се споделя възражението на оспорващите, че в оспорения акт липсват мотиви за издаването му. Волята на Комисията е ясна и същата е формирана на база представената за целите на определяне на размера и обезщетенията за съответните сервитути Експертна оценка, изготвена от сертифицирани оценители със съответната правоспособност. В тази насока в жалбата се твърди нарушение от страна на Комисията на чл. 121, ал. 4 от Конституцията на Република България и на чл. 15, ал. 1 от ЗНА, което е неотносимо към възражението.

Неоснователно е възражението, че в процесния акт липсват данни за това колко стъпки щели да бъдат разположени на площта от 2100 кв. м. В Приложение № 3, неразделна част от Протокол № 23 от 20.03.2025 г., е ясно посочено, че става дума за стълб № 23, като е налице и конкретизация за начин на трайно ползване на целия имот, за вида територия, за категорията на земята и общата й площ, за вида собственост и собствениците. Конкретно е посочено, че площта, заета от сервитута на ВЛ 33 kV, е 299 кв. м. и че площта на стъпката за стълб № 23 е 14 кв. м. Тези данни не оставят никакво съмнение относно индивидуалните белези на сервитута, поради което възраженията в жалбата в обратен смисъл се явяват в ярък контраст с обективираното в акта.

Макар и неясни, като цяло неоснователни са твърденията в жалбата за допуснати процесуални нарушения в хода на административното производство, завършило с издаване на оспореното решение. Изискуемите процесуални действия по чл. 210 от ЗУТ и чл. 64 от ЗЕ са извършени и няма основание да се възприеме обратното. След подадено заявление от „Агро НВ Пропъртийс“ ЕООД е възложено извършване на оценка от независим оценител и същата е направена, след което последната е разгледана и обсъдена на заседание на Комисията, като предмет на обсъждане са били и засегнатите от трасето на ВЛ 33 кV имоти, респективно и всичките им характеризиращи белези. Следва да се уточни, че в чл. 210, ал. 2 от ЗУТ не е поставено конкретно изискване относно реда за извършване на експертната оценка. Единственото, което е задължително, е тя да бъде определена от назначената за целта комисия. В този смисъл, Комисията може да възложи изготвянето на експертна оценка на собствено основание, а може да се ползва и от представената от подалия заявлението субект, както е процедирано в случая. Преди заседанието на Комисията са били налице предпоставките за определяне на обезщетения – влязло в сила Решение № 47 на Общински съвет – Хасково за предварително съгласие за учредяване на сервитут и изграждане на обекта в тази връзка, и одобрен със Заповед № ДС-06-6 от 31.01.2025 г. на Областния управител на област Хасково (която не е била обжалвана, тоест била е с придобит стабилитет) Комплексен проект за инвестиционна инициатива за изграждане на обект: „Два въздушни електропровода средно напрежение 33 kV, на една обща стълбовна линия за присъединяване на нова фотоволтаична електроцентрала (ФЕЦ) „Стамболово“ в поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], община Стамболово, област Хасково към нова повишаваща подстанция (ПП) 33/110 kV на ФЕЦ „Книжовник“ в поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], община Хасково, област Хасково“.

След изясняване на всички обстоятелства Комисията е приела своето решение, като е определила съответните размери на обезщетенията.

 

По отношение съответствието на оспорения акт с относимите материалноправни разпоредби, съдът приема следното:

 

Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗЕ, при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти, в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути.

Според даденото в § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ определение, „енергиен обект“ е обект или съвкупност от обекти, с предназначение в него или посредством него да се извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, добив или съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите на клиентите.

От своя страна чл. 64, ал. 2, т. 2 от ЗЕ предвижда, че сервитутите, съгласно закона, са право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1. В ал. 4 на чл. 64 от ЗЕ се посочва, че сервитутите по ал. 2 възникват, когато: 1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и 2. титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Алинея 6 от същата разпоредба указва, че определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. Обжалването на размера на обезщетението от заинтересованите лица не препятства упражняването на сервитутните права от лицата по ал. 1.

Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно ал. 2 - кметът нарежда служебно или въз основа на искане на заинтересуваните лица определянето на обезщетения или оценка от комисията.

Принудителното по своя характер учредяване на сервитута, възникващ по силата на ЗЕ в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, върху имоти – частна собственост на физически и юридически лица, представлява едно принудително ограничаване правото на собственост на тези лица, изискващо удовлетворяващо собственика на служещия имот обезщетение. Ето защо законът въвежда като условие за възникване на сервитута изплащането на еднократно обезщетение на собственика на земята, като изрично регламентира и критериите, по които следва да се определи размера на обезщетението. Съгласно специалната норма на чл. 65 от ЗЕ, размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението и 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. В приложимите нормативни актове – ЗУТ и ЗЕ, не се съдържа легална дефиниция на понятието „справедлива пазарна оценка“. Изхождайки от правната и житейска логика, съдът приема, че определянето на справедливата пазарна оценка, по смисъла на чл. 65, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, следва да се основава на пазарната цена на имота като основа, от която се определя стойността на обезщетението за възникващи сервитутни права по реда и на основание ЗЕ.

В случая, с оглед представените и събрани в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира, че решението на Комисията по чл. 210 от ЗУТ е правилно и законосъобразно. То се основава на Експертна оценка, изготвена от лица с необходимата правоспособност, включително и относно оценка на земеделски земи и трайни насаждения, съгласно публично достъпния Регистър на Камарата на независимите оценители в България. В Оценката е посочено, че размерът на еднократното обезщетение е определен, като е приложен Методът на пазарните аналози (Сравнителен подход). Пояснено е, че при този метод стойността на земеделските имоти се определя чрез пряко сравнение на оценявания обект с други аналогични имоти, които са били предмет на сделки или които са оферирани на пазара на земеделски земи в последните месеци, като се използват пазарни коефициенти за извършване на сравнения между ползваните аналози и оценяваната земя, с цел определяне на пазарната й стойност. Имотите са били сравнявани спрямо аналози за площ, категория, местонахождение, вид територия (земеделска, урбанизирана), начин на трайно ползване (нива, ливада, пасище), форма на наклон на терена, поливност на имота, лице на път с трайна настилка и други, като разликите в характеристиките на оценяваните имоти, сред които и този на жалбоподателките, са коригирани с корекционни коефициенти, отчитащи площ, рентна бонификация, поливност, отдалеченост от най-близкото населено място, отстояние от морски плажове, разстояние до основни пазари (по-големи градове в района), лице на път с трайна настилка. За намиране на относителната пазарна цена на земята за съответните поземлени имоти, през които преминава трасето на въздушните линии, са били ползвани както посоченият метод, така разпоредбите на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, като е била приета тежест 80 % за получената стойност по пазарния метод и 20 % тежест за получената стойност по Наредбата, тъй като методът на пазарните аналози се е доближавал повече до реалните пазарни цени на подобни имоти в района. Изчисленията при този подход са били базирани на Наредбата, тъй като същата е била приложима при определяне на паричната равностойност на земеделската земя при изкупуване, продажба, замяна, учредяване на ограничени вещни права и сервитути или друга сделка между държавата и физически или юридически лица (чл. 1, т. 3 от Наредбата).

При това положение следва да се приеме, че проверяваният административен акт е съответен на материалния закон, респективно и на поставената пред последния цел – получаване от лицето, върху чийто имот се учредява сервитутно право, на справедливо обезщетение, изчислено на база пазарната оценка. Определената от Комисията цена съответства на изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, съгласно който обезщетяването следва да бъде извършено по пазарни цени.

Предвид горното и във връзка с възраженията в жалбата относно размера на обезщетението, следва отново да се посочи вече изложеното по-горе, а именно, че с оспорената част на административния акт се оценява ограничението върху част от имота (само заетата от сервитута – 299 кв. м.), а не цялата площ на имота, така, както е предвидено в закона.

Твърденията на оспорващите, че обезщетението за наследствения им имот е незаконосъобразно определено, е неоснователно. За всички съображения в тази насока не се представиха доказателства, нито се направиха съответните доказателствени искания, за да се обори становището на Комисията. Дори липсват конкретни примери за осъществени сделки на цени, по-високи от възприетите от органа, които да бъдат използвани за аналог. От друга страна, Комисията е съобразила произнасянето си с възприетото от лицензирания оценител, който е използвал пазарни аналози, съобразени с нормативните изисквания и характеристиките на оценявания имот.

Неоснователни са доводите за нищожност на сервитутната и отчуждителните процедури. Тук следва да се отбележи, че в настоящото съдебно производство, предмет на оспорване е единствено размерът на определения еднократен размер на обезщетението за сервитутно право през имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], общ. Хасково, собственост на жалбоподателките, със засегната площ от 299 кв. м., в частта на определеното обезщетение в размер на 239.00 лева. В този смисъл учреденият сервитут не е предмет на делото. Въпреки това, за пълнота на изложението и с оглед възраженията в жалбата, е необходимо да бъдат обсъдени основните възражения на оспорващите. В тази връзка следва да се има предвид следното:

Както вече се посочи, според чл. 64 от ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути. В чл. 64, ал. 2 от ЗЕ е предвидено, че сервитутите по този закон са: право на преминаване на хора и техника в полза на лицата по ал. 1; право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1; ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти. В т. 31б от Допълнителните разпоредби на ЗЕ е дадена легалната дефиниция на понятието „линеен енергиен обект“, като е посочено, че това е подземен и/или надземен провод или съвкупност от проводи, включително принадлежащите им трайно прикрепени към земята конструктивни елементи и/или съоръжения, както и водопроводи на хидротехнически съоръжения, предназначени за: а) пренос или разпределение на електрическа и топлинна енергия, природен газ, нефт или нефтопродукти през преносна или разпределителна мрежи; б) производство на електрическа и/или топлинна енергия; в) пренос на добития нефт и природен газ от обект за добив до площадкови енергийни обекти.

По смисъла на посочените текстове от чл. 64 от ЗЕ сервитут касае използването му за изграждането, експлоатирането и поддръжката на енергийни съоръжения, което дава право на субектите, осъществяващи тези дейности, да използват определени части от частни имоти, за да извършват своята дейност.

Именно такава е фактическата хипотеза, във връзка с която оспорващите са преценили, че е налице засягане на правата им.

В тази насока следва обаче да се има предвид, че за възникването на сервитути за изграждането, експлоатацията и поддръжката на енергийни съоръжения в ЗЕ не се предвижда установяване на договорни отношения или издаване на административен акт от кмет на община или на друг орган от съответната община. За разлика от традиционните сервитути, които изискват наличие на два съседни имота и се създават по силата на договор със собственика или носителя на ограничено вещно право върху засегнатия имот, сервитутите по ЗЕ възникват по силата на този закон, след изпълнението на определени предпоставки (в този смисъл: ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 22 от 23.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 2925/2019 г., Решение № 962 от 6.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10745/2024 г., Решение № 9147 от 2.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6830/2023 г., Решение № 3849 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8802/2017 г.). Не е необходимо съгласие на собствениците или ползвателите на имота, в който възниква сервитут, респективно той възниква независимо от тяхната воля. Нужно е само да са изпълнени двете предпоставки по чл. 64, ал. 4 от ЗЕ – да има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и титулярят на сервитута да изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на чл. 64, ал. 6 от ЗЕ на разположение на собственика и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Осъществяването на тези предпоставки зависи и от държавната и от съответната общинска администрация, също без да се съобразява мнението на собственика/ползвателя на площта от конкретен имот, в която възниква сервитутът.

По силата на закона, на практика учредяването на сервитута, възникващо по силата на ЗЕ в полза на лицата, които ще изграждат, експлоатират и поддържат енергийния обект, върху имоти – частна собственост, представлява едно принудително ограничаване правото на собственост. В замяна на това ограничаване законът предвижда удовлетворяване собственика на служещия имот единствено чрез обезщетение по реда на чл. 210 от ЗУТ, вр. с чл. 64, ал. 6 от ЗЕ.

Предвид изложеното, всички възражения за нищожност и за незаконосъобразност на процедурите по учредяване на сервитутите и по определянето на обезщетенията във връзка с тях, се явяват лишени от законова опора, респективно са неоснователни.

Обсъжданият вид ограничение на правото на собственост е предвиден и в европейското законодателство, конкретно в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, където е предвидено, че ограничаване (лишаване) от собственост е възможно в случаите, предвидени в закон. В духа на тези норми са и разпоредбите на ЗЕ относно обсъждания вид сервитут.

На основание горните съображения, не могат да се споделят и всички възражения в жалбата за нарушение на Конституцията на Република България, включително и на чл. 4 , ал. 1, чл. 17, ал. 3, както и тези за неспазване от страна на административния орган на член 17, т. 2 от Всеобщата декларация за правата на човека. Тук следва да се отбележи, че от оспорващите се визират и неотносими към предмета на правния спор разпоредби от вътрешното и общностното право, като например чл. 41 Конституцията на Република България и член 42 от ХОПЕС.

Възражението, че върху земеделска земя не може да възниква сервитут, също е неоснователно. Законодателят е предвидил тази възможност и в разглежданата фактическа хипотеза предназначението на земята се запазва, поради което няма пречка тя да се стопанисва по установения начин на трайно ползване. Жалбоподателките остават собственици на [ПИ], съответно те могат да ползват имота и да го обработват, доколкото това не пречи на техническата експлоатация на електропровода.

Относно позоваването в жалбата на Решение № 3 от 23 април 2025 г. (обн. ДВ, бр.37 от 2 май 2025 г.) на Конституционния съд на Република България, по к. д. № 18/2023 г., следва да се посочи, че то касае промяната на предназначението на земеделски земи за изграждане на фотоволтаични централи. Настоящият казус обаче се отнася за засягане на [имот номер] от електропровод (линеен обект), а не от самата централа, която се намира в друг имот – [ПИ] в [населено място]. За линейни обекти законът допуска преминаване през земеделски земи без промяна на предназначението им (чл. 64 ЗЕ), тъй като земята под проводниците остава земеделска. Следователно, позоваването на това конституционно решение е неотносимо към обсъждания сервитут.

По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение не е нищожно, доколкото същото е издадено от компетентен орган и отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание, прието е при спазване на процесуалните правила и относимите материалноправни разпоредби, съобразно целта на закона. Съответно, обжалваната част на решението не е и незаконосъобразна на основанията по чл. 146, т. 2 – 5 от АПК. Ето защо, подадената против тази част от акта жалба следва да бъде отхвърлена.

 

С оглед изхода на делото, исканията на ответника и на заинтересованата страна за присъждане на разноски се явяват принципно основателни (чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК). Предвид обаче липсата на доказателства за заплащане на суми за съдебни разноски, включително за адвокатско възнаграждение, от страна на „Агро НВ Пропъртийс“ ЕООД, следва да бъде уважено само искането на Община Хасково. На същата следва да се присъди сумата от 130 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. С. М. и К. С. К., двете от [населено място], срещу Протокол № 23 от 20.03.2025 г. на Комисия по чл. 210 от ЗУТ при Община Хасково, за определяне на еднократно обезщетение по чл. 64, ал. 6 от Закона за енергетиката, за възникване на сервитут по чл. 64, ал. 2 ЗЕ, включително и за трайно заета площ от стъпката на стълб, в имоти частна собственост, за трасе на въздушни електропроводи ВН за фотоволтаична централа, в собствен поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], общ. Хасково, в частта на определеното обезщетение в размер на 239.00 лева – обективирано в Приложение № 3 към Протокола.

 

ОСЪЖДА М. С. М., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], ет. ***, ап. ***, и К. С. К., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], ет. ***, ап. ***, да заплатят на Община Хасково сумата от 130.00 (сто и тридесет) лева – разноски по адм. дело № 1687/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково.

 

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 215, ал. 7, т. 5 ЗУТ.