МОТИВИ към присъда 260015/07.10.2020 година, постановена по НОХД №
1517 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2020 година
Подсъдимият
Е.Р.А. е предаден на съд по обвинителен акт на Пловдивската окръжна
прокуратура, с обвинение за осъществени от него три престъпления, както следва:
1.
Престъпление по
чл.149, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК, изразило се в това, че в началото на
месец февруари 2017 година, в *, обл.Смолян, е извършил действия, с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление, по отношение на лице,
ненавършило 14 годишна възраст — Й.Е.А., с ЕГН **********, чрез употреба на
сила и заплашване;
2.
Престъпление по чл.152, ал.4, т.1, вр. ал.2,
т.2, вр.ал.1 т.2, вр.чл.26, ал.1 от НК, изразило се в това, че в периода от
началото на месец февруари 2017 година до началото на м. юни 2017 година, в *,
обл.Смолян и в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, с осем
самостоятелни деяния, реализирани на конкретизирани в обвинителния акт дати, се
е съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
като я е принудил към това със сила и заплашване, като изнасилената не е
навършила четиринадесет години;
3.
Престъпление по
чл.152, ал.2, т.1 и т.2, вр.ал.1, т.2, вр.чл.26, ал.1
от НК, изразило се в това, че в периода от края на м. юни 2017 г. до
края на м. август 2019 г. в гр.Пловдив и *, обл. Смолянска, при условията на
продължавано престъпление, чрез четиридесет и девет конкретизирани в обвинителния
акт деяния, се е съвкупил с лице от
женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница, ненавършила
осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и заплашване.
Представителят на Окръжна прокуратура- Пловдив поддържа
изцяло възведеното спрямо подсъдимия обвинение, със същата фактическа
обстановка, описана в обвинителния акт и същата правна квалификация на
деянията. Счита, че на подсъдимия следва
да се наложат наказания за всяко едно от
престъпление при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства сочи чистото съдебно минало и признаването
на вината от подсъдимия. Като отегчаващо отговорността обстоятелство намира проявената от него упоритост в един
продължителен период в извършването на аморални, законово запретени действия, които упорито пренебрегват всички
нравствени критерии спрямо собствената
му дъщеря и то във възраст, в която това рефлектира и върху нейното психическо състояние, и
физиологически. Иска за престъплението по чл. 149 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 от НК да бъде наложено наказание от пет години
лишаване от свобода, което съобразно нормата на чл. 58а от НК да се редуцирате
с 1/3 предвид протичане на производството по реда на чл. 371 т. 2 от НПК; за
престъплението по чл. 152 ал. 4 т. 1 вр. ал. 2 т. 2 вр. ал. 1 т. 2 вр. чл. 26
ал. 1 от НК да му бъде наложено наказание от 15 години лишаване от свобода,
което да се редуцира на основание чл. 58а ал. 1 от НК с 1/3-та; за
престъплението по чл. 152 ал. 2 от НК счита, че на подсъдимия следва да се наложи
наказание от 6 години и половина лишаване от свобода, което да се редуцира с
1/3 с приложението на чл. 58а ал. 1 от
НК. Пледира на основание чл. 23 ал. 1 от НК да се определи едно общо най-тежко наказание от 10 години лишаване от
свобода, което да бъде търпяно при първоначален „СТРОГ“ режим. Намира, че на
основание чл. 59 от НК следва да се приспадне от размера на определеното на
подсъдимия общо най-тежко наказание времето, през което същият е бил задържан
по ЗМВР, по чл. 64 от НПК и с мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“,
считано от 25.09.2019 година до влизане на присъдата в сила. Приобщеното по
делото веществено доказателство, да бъде унищожено след влизане на присъдата в
сила, а направените в хода на досъдебното производство разноски да се присъдят
в тежест на подсъдимия.
По искане на подсъдимия съдебното следствие протече по
реда на глава ХХVІІ- ма от НПК, при хипотезата на чл. чл. 372 ал. 4 във вр. с
чл. 371 т. 2 от НПК. Подсъдимият А. направи признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част от обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът, по предвидения от закона ред, прие
направеното от подсъдимия самопризнание и обяви, че ще го ползва при постановяване
на присъдата. Подсъдимият А. лично и чрез защитника си- адв. А., не
оспорва фактическата установеност на извършеното, отразена в обстоятелствената
част на обвинителния акт и правната му квалификация. По отношение на индивидуализирането
на наказанието считат, че то следва да бъде определено при условията на чл. 55 от НК, тъй като са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. Като такива се изтъкват чистото съдебно
минало, самопризнанията на подсъдимия, неговата трудова ангажираност, добрите
характеристични данни, това, че същият е работил на трудов договор, грижил се е
за семейството си, като е осигурявал доход. Искат да се определи наказание под
законоустановения минимум за всяко едно от престъпленията.
Пловдивският окръжен съд, като
анализира доказателствата по делото, направеното от подсъдимия самопризнание и
обсъди изразеното от страните намира, че самопризнанието по фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния
акт и наличните по делото доказателства обуславят извод за
безспорна фактическа установеност на
извършеното, както следва:
Св. Й.А. е родена на *** година. Нейни родители
са подс. **. и св. А.Д.. Двамата живеели
на семейни начала, без сключен граждански брак. Подс. А. работел в родното си
място - *, обл.Смолянска, а майката на св. А. - св.А.Д. била с 85% инвалидност
и не работела. Тримата живеели в едно домакинство в *, обл. Смолянска. През
2016 г., за да може св. А. да продължи образованието си в избрано от нея и
родителите й училище, тя и майка й се преместили в гр.Пловдив, където ползвали
под наем апартамент, състоящ се от една голяма стая, малка кухня и баня с
тоалетна, намиращ се на *.
До м. април 2019 година подс.
А. останал да живее и работи при родителите си в *. Посещавал дъщеря си и майка
й в гр.Пловдив в началото и в края на всеки месец. През ваканциите на св. А.
или през някои от уикендите семейството посещавало майката на св. Д. *** или
родителите на подс. А. в *. В апартамента в гр.Пловдив св. А. и родителите й
спели в една стая. В стаята имало едно голямо легло и два дивана. Обикновено
св. А. спяла на голямото легло, заедно с
майка си.
В началото на месец Февруари
2017 година св. А., заедно с майка си и баща си, била в *, обл.Смолянска. Към
онзи момент тя не била навършила 14 години. Там, докато била насаме в една от
стаите и с баща й и гледали телевизия, подсъдимият,
с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, изненадващо се
приближил до дъщеря си. Започнал да я опипва през дрехите по гърдите и
слабините, без да каже нищо. Дишането му се учестило. Подс.А. бръкнал с ръка
под блузата на дъщеря си и продължил да опипва гърдите й на голо, като
едновременно с това бръкнал с ръка и под панталоните й и започнал да я опипва в
интимната област. Св.А. се съпротивлявала, като правела опити да се отскубне,
но подсъдимият я държал здраво и същевременно я заплашил, че ако извика или
каже на майка си или на някой друг близък, ще ги избие всичките. През цялото
това време подсъдимият говорил на дъщеря си вулгарно. Описаните действия на подс.
А. продължили около 5-10 минути, след което св.А. успяла да се отскубне от него
и да избяга. Отишла в другата стая при майка си. Не споделила за случилото се с
никой, тъй като се притеснявала от отправените от баща й закани, които
възприемала като реално осъществими. Пострадалата А. изпитвала страх от баща
си, тъй като многократно била ставала свидетел на нанасян от него на майка й
побой.
На следващият ден св. А. отново останала насаме
с баща си в същата стая. Двамата били облечени, седели на леглото и гледали
филм. Подсъдимият помолил дъщеря си да отиде да се гушне при него, но тя
отказала, имайки предвид случилото се предната вечер. Подс. А. я помолил
няколко пъти, но като видял, че момичето не изпълнява желанието му, я хванал и
я придърпал насила до себе си в леглото. Св.А. му казала, че ще вика, но подсъдимия
я заплашил, че ако извика, ще стане и ще ги пребие всичките. Пострадалата се
изплашила от отправената закана и не предприела никакви действия. Тогава подс. А.
започнал да я опипва, мушнал си ръцете под блузата й и започнал да гали гърдите
й. След това бръкнал и под долните й дрехи и започнал да я гали по слабините.
Разкопчал панталона си и извадил половия си член, който бил във възбудено
състояние. Подсъдимият поискал от дъщеря си да го целуне по пениса. Св. А. категорично
отказала, като му заявила, че това е извращение и няма да го направи. Подс. А. й
отговорил „Какво толкова, всички хора го правят“. Св.А. пак отказала
категорично, като му заявила, че ако за него е нищо, то за нея не е нормално да
прави така. В отговор подсъдимият я хванал за главата, придърпал я силно и
насила вкарал половият си член в устата й, като започнал да извършва
постъпателни движения с него. След около 5 минути подс. А. обърнал дъщеря си с
гръб към него и й свалил панталоните. През цялото време пострадалата А. се
дърпала и съпротивлявала, но не успяла да преодолее силата на баща си, който я
държал с едната ръка да не избяга от леглото, псувайки я „на майка“ и
заплашвайки я. Упражнявайки сила, подсъдимият успял да вкара половия си член
във влагалището на пострадалата, при което последната изпитала болка, а подс. А.
започнал да извършва възвратно-постъпателни движения с половия си орган,
притискайки пострадалата здраво с ръка да не мърда и продължавайки да я псува и
заплашва. След около 5 минути същият успял да достигне до полово
удовлетворение, извадил члена си и еякуирал върху корема си. След това пуснал
пострадалата, като изрично я предупредил да внимава какво и пред кого говори,
за да не стане по-лошо. Св. А. избягала в другата стая, като забелязала, че е
прокървила от влагалището. Изплашена от изживяното и отправените й закани,
пострадалата отново не споделила с никого за случилото се. В следващите дни
пострадалата А. ***. Подсъдимият А. ги посещавал в началото и в края на всеки
месец.
При първото си посещение, което се състояло
след гореописаните събития, а именно в началото на м. март 2017 г., подс. А.
казал на св.А.Д., че тя трябва да спи на дивана, тъй като „се е затъжил“ за
дъщеря си, с която щял да спи на голямото легло. Св. Д. не намерила нищо
нередно в желанието на подсъдимия и се съгласила. Когато тя заспала дълбоко, подсъдимият
придърпал дъщеря си и я притиснал към себе си, опипвайки на голо половите й
органи, след което, възбуден от това, проникнал с пениса си във влагалището й и
започнал да осъществява възвратно- постъпателни движения до достигане на полово
удовлетворение. Пострадалата А. опитала да се измъкне, но подсъдимият сломил
съпротивата й със сила, държейки я здраво и запушвайки устата й с ръка, когато
правила опити да вика, както и със заплахи, че ако извика, ще пребие и нея, и
майка й.
При
всяко от следващите си посещения в гр. Пловдив, а именно: в края на м. март
2017 г., в началото на м. април 2017 г., в края на м. април 2017 г., в началото
на м. май 2017 г., в края на м. май 2017 г. и в началото на м. юни 2017 г.,
напълно съзнавайки че св. А. е негова низходяща сродница - дъщеря, както и че е
малолетна, тъй като не е навършила
14-годишна възраст, подс. А. държал да спи с дъщеря си на едно легло, а когато
св. Д. заспяла, придърпвал св. А. към себе си, сломявал съпротивата й със сила
и заплахи, че ще пострадат близките й, започвал да опипва половите й органи, след
което осъществявал съвкупление с нея - прониквал с пениса си във влагалището й
и извършвал движения до достигане на полово удовлетворение, непосредствено
преди което изваждал пениса си и еякулирал.
На
14.06.2017 г. пострадалата А. навършила 14 годишна възраст. Действията на подсъдимия
по осъществяване на насилствени съвкупления с дъщеря му, за която съзнавал, че
не е навършила 18-годишна възраст, продължили. При всяко негово посещение в гр.
Пловдив, в апартамента, в който живеели дъщеря му и св. Д., а именно: в края на
м. юни 2017 г., в началото на м. юли 2017 г., в края на м. юли 2017 г., в
началото на м. август 2017 г., в края на м. август 2017 г., в началото на м.
септември 2017 г., в края на м. септември 2017 г., в началото на м. октомври 2017
г., в края на м. октомври 2017 г., в началото на м. ноември 2017 г., в края на
м. ноември 2017 г., в началото на м. декември 2017 г., в края на м. декември
2017 г., в началото на м. януари 2018 г., в края на м. януари 2018 г., в
началото на м. февруари 2018 г., в началото на м. март 2018 г., в края на м.
март 2018 г., в началото на м. април 2018 г., в края на м. април 2018 г., в
началото на м. май 2018 г., в края на м. май 2018 г., в началото на м. юни 2018
г., в края на м. юни 2018 г., в началото на м. юли 2018 г., в края на м. юли
2018 г., в началото на м. август 2018 г., в края на м. август 2018 г., в
началото на м. септември 2018 г., в края на м. септември 2018 г., в началото на
м. октомври 2018 г., в края на м. октомври 2018 г., в началото на м. ноември
2018 г., в края на м. ноември 2018 г., в началото на м. декември 2018 г., в
края на м. декември 2018 г., в гр. Пловдив, в началото на м. януари 2019 г., в
края на м. януари 2019 г., в началото на м. февруари 2019 г., в началото на м.
март 2019 г., в края на м. март 2019 г., подс. А., по описания по-горе начин
/след заспиване на св. Д., придърпване, опипване, сваляне на дрехите от долната
част на тялото пострадалата, въвеждане на половия си член във влагалището й и
извършване на движения до момент, непосредствено предхождащ достигане на
еякулация/ осъществявал насилствени съвкупления с дъщеря си, като я принуждавал
към това със сила /дърпане и държане по време на осъществяване на половия акт/
и заплашване /отправяне на заплахи, че ще пострадат от физическо насилие самата
св. А., както и майка й/.
В началото на м. април 2019 г. подсъдимият А. ***
и се преместил за постоянно в апартамента в същия град, обитаван от дъщеря му и
св. Д.. Той продължил регулярно да осъществява насилствени полови сношения с
дъщеря си, въпреки съпротивата на последната, която сломявал със сила и заплахи
за нейното здраве и за това на майка й. Подсъдимият, по вече утвърдения за него
начин на действие, настоявал да спи в едно легло с дъщеря си, изчаквал св. Д.
да заспи, дърпал св. А. към себе си, започвал да я опипва по интимните части, а
впоследствие свалял панталоните й до коленете, обръщал я с гръб към себе си и
прониквал с половия си член във влагалището й. След това, държейки я здраво и
заплашвайки я да не издава звуци, които биха могли да събудят майка й, подсъдимият
започвал да се движи така, щото да достигне полово удовлетворение, като
еякулирал извън тялото на пострадалата. Така, в началото на м. април 2019 г., в
края на м. април 2019 г., в началото на м. май 2018 г., в края на м. май 2019
г. и в началото на м. юни 2019 г., в гр. Пловдив, подс. А. се съвкупил с
низходящата си сродница, за която знаел, че не е навършила осемнадесет години,
като я е принудил към това със сила и заплашване.
След средата на м. юни 2019 г., пострадалата А.
и майка й - св.Д. ***. При тях отишъл и подс. А.. Последният успял да остане
насаме с дъщеря си и отново поискал от нея да осъществят сексуален контакт. Св.
А. отказала, при което подсъдимият я хванал, свалил панталоните й до коленете,
обърнал я с гръб към себе си, заплашил я да мълчи, за да няма последици за нея
и близките й, след което въвел половия си член във влагалището й. Когато достигнал
удовлетворение, еякулирал върху корема си. По напълно идентичен начин подсъдимият
постъпил с дъщеря си и през м. юли 2019 г., докато двамата все още били в *,
обл. Смолянска.
Тъй като имал желание да осъществява полови
сношения с дъщеря си,без да се съобразява с присъствието в къщата на майка й и
баба й, в края на м.юли 2019 г., подсъдимият настоял пострадалата А. ***,
където в този момент работел, за да „не се чувства самотен“. Св. А. изразила
нежелание за това, но в първата половина на м. август 2019 г. тръгнала с баща
си и двамата останали сами в посочения по-горе апартамент в гр. Пловдив. Там,
към края на м. август 2019 г., необезпокояван, подс. А. отново извършил
насилствено полов акт с дъщеря си на леглото, като я обърнал на една страна,
свалил частично панталоните й и насилствено проникнал в нея. Същевременно
отново я заплашил да не вика, за да не пребие майка й.
Когато
св.Д. се върнала в дома си в гр.Пловдив, в края на м. август -началото на м.
септември 2019 г., подсъдимият заминал по работа. На 24.09.2019 г. той отново
посетил апартамента, в който живеели дъщеря му и нейната майка. Докато същата
вечер пострадалата стояла с баща си в стаята в апартамента и гледали телевизия,
а майка й била в кухнята, подс. А. отново започнал да опипва дъщеря си.
Неиздържайки вече на случващото се и въпреки всички отправяни й във времето
закани, св. А. станала и отишла при майка си, на която разказала, че баща й я
опипва. Св. Д. първоначално не могла да повярва и не посмяла да попита нищо подсъдимия,
тъй като се страхувала от него. На следващата сутрин, когато той излязъл, св. А.
разказала на майка си всичко и двете посетили полицията, където депозирали
сигнал до органите на реда.
В хода на досъдебното производство е била
назначена и изготвена комплексна съдебно психиатрична
и психологична експертиза на пострадалата /л. 32-40 от т. I на ДП/.
Съобразно заключението на същата, св.А.
може да възприема правилно фактите и обстоятелствата, свързани с
инкриминираното деяние в инкриминирания период, както и да дава достоверни
показания, свързани с тях. Същата е изпитвала страх, който е бил в границите на
нормалното, с оглед нейната незавършена личност и на фона на незрели защитни
механизми при липсата на житейски опит. Не е установено да има болестно
модифициране на истината, както и елементи на фантазиране и хиперболизиране към
пресъздаване на описаната от същата фактическа обстановка. Не са установени
девиантни особености и болестно състояние, свързани с абнормно практикуване или
интерес към сексуални контакти, както към момента на изследването така и към
инкриминацията. Връзката преди случилото се между момичето и нейния баща,
описана от детето, е била близка и доверителна. Описаната фактология от страна
на св.А., според вещите лица, е с правилна хронология, подредена и логично
последователна. Експертите са посочили, че пострадалата е наясно с описваните
понятия, както по същност, така и по тяхната значимост. Познанията и били добри
по отношение на хронологичните процеси, но били интерпретирани от нейна страна
по детски. Липсата на активна физическа съпротива, както и това че св. А. не
потърсила съдействие от нейни близки, експертите определят, че се дължи на
нейната детска „амбивалентност“ /незрялост/.
В хода на досъдебното производство е била
назначена и изготвена и съдебно-медицинска експертиза
№ 1147/2019 г. на пострадалата/л.
25-26 от т. I на ДП/. Според заключението й,
при извършения преглед на св. А. е установено, че девствената й ципа е с
наличие на разкъсване /дефлорационна щърбина/ с добре епителизирали ръбове, с
давност повече от 7 дни. Поради функционалната характеристика на половите
органи и бързовъзстановяващата се лигавица, която ги покрива, не може да се
посочи точния момент на дефлорационното разкъсване.
Съобразно заключението на назначената и
изготвена в хода на досъдебното производство производство съдебномедицинска експертиза № 1142/2019 г. /л. 29 от т. I на ДП/, при извършения преглед на подс. А. е установено,
че същият е с правилно анатомично разпит полов орган, полово зрял.
Съдът кредитира заключенията на описаните по-
горе експертизи, като добросъвестно изготвени, от лица с необходимите специални
знания и опит.
В хода на досъдебното производство е била назначена
и изготвена и съдебно-
психологична експертиза на подс. Е.А. / л.136-153 от т. I на ДП/. Съдът не възприема заключението на същата,
тъй като то се гради на резултата от проведено полиграфическо изследване на Е.Р.А.
и данните от следтестовата беседа с него. Данните, събрани чрез полиграф, не
представляват доказателство по НПК
и това е еднопосочно и последователно прието в съдебната практика- Решение №
220 от 2.01.2019 г. на ВКС по н. д. № 1062/2018 г., III н. о., НК Решение № 210
от 18.11.2019 г. на ВКС по н. д. № 746/2019 г., I н. о., НК Решение № 27 от
12.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 41/2018 г., III н. о., НК Решение № 83 от
16.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 59/2014 г., III н. о.. Чрез изготвената въз
основа на това изследване експертиза се прави недопустим опит за използване на този допустим доказателен
способ (експертиза) за приобщаване към доказателствената съвкупност на резултат
от процесуално недопустимото полиграфско изследване.
Посочената фактическа обстановка на деянието съдът намира за несъмнено
установена от направените от
подсъдимия при условията на чл. 371 т. 2 от НПК и приети от съда по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК самопризнания
на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.Тези самопризнания се
подкрепят частично от обясненията на подсъдимия, депозирани в хода на
досъдебното производство и показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели. В обясненията си
от 26.09.2019 г. / л. 4т. 1 дос. произв./ подсъдимият признава, че за пръв път
се е съвокупил с дъщеря си в * през м. февруари 2017 г., след което още два пъти е осъществявал полов контакт с
нея. За тези обстоятелства са налице
подкрепящи ги доказателства, изводими от свидетелските показания е изготвените
по делото експертизи. В останалата част- че пострадалата е имала предходни
полови контакти, че сношенията са били инициирани от нея, а той се е съгласил
да ги извърши и не ги е огласил поради
отправени от нея заплахи тя да разкаже на майка си, при което той е бил
притеснен за здравословното състояние на последната и в името на това, да не си
разваля семейството, обясненията му имат ярко изразен защитен характер. Те са в
противоречие както с вече цитираните други доказателствени искания, така и със
самопризнанието, направено от подсъдимия пред съда. Подлежащи на кредитиране
изцяло са показанията на свид. Й.А.. Макар и не в непосредствено близък момент
до първите инкриминирани деяния, но в достатъчно кратък период след последните,
непълнолетната свидетелка е изложила подробно и в детайли възприетите
непосредствено от нея обстоятелства, описала е ясно кога, къде и и в какво
точно се е изразило поведението на баща й спрямо нея, защо не е споделила за
случилото се и как са се развили събитията. В двата си разпита в хода на
досъдебното производство депозира последователни, логични, непротиворечиви
показания. По отношение на заявените от нея
посещения на баща й- подс. А. ***, при които е била обект на насилствени
съвокупления, съдът възприема заявеното при разпита й пред съдия
на 11.11. 2019 г. . Възможността свидетелката да дава манипулативни
показания е отхвърлена от изготвените по делото СППЕ, както досежно нея самата,
така и досежно подсъдимия. Като източник на преки доказателства относно бита на
семейството и поведението на подсъдимия, включващо агресия спрямо съпругата му,
съдът кредитира показанията на майката на пострадалата- св. А.Д.. По отношение
на инкриминираните по делото действия на подсъдимия показанията й имат
производен характер, но съдът ги ползва за проверка на заявеното от
пострадалата Й.А.. Фактите, за които двете свидетелки се депозирали показания,
са част от изложената обвинителна теза, призната от подсъдимия по надлежния
процесуален ред.
Съдът
не кредитира показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители ** и **. Двамата са провели беседа с подс. А.
след задържането му. Организирането на беседи, разговори, в писмена или устна
форма, провеждани от полицейски служители по ЗМВР, могат да имат
само оперативно значение, с оглед разработването на версии и тяхната проверка.
Те обаче нямат процесуална стойност и направените изявления от лицата не могат
да се включват в доказателствения материал. Още по-малко е възможно това да
бъде вършено чрез възпроизвеждането им от съответните полицейски служители,
които са ги чули или записали. В българския НПК ясно са очертани правилата за
това по какъв начин се установяват доказателствата в процеса и кой е
компетентният орган, пред който това може да бъде сторено (чл. 104,
115,
138
от НПК). Съвсем ясно е и че не се допускат доказателствени средства, които
не са събрани или изготвени при условията и реда на НПК (чл. 105
от НПК). Опитът за заобикаляне на установения в НПК процесуален регламент
за депозиране такива на „обяснения“,
води до неглижиране на основни процесуални права и непоправими последици за
справедливостта на наказателното производство. Обсъжданият принципен въпрос е
намерил разрешение чрез решението на ЕСдПЧ по делото "** срещу България
(жалба № 34779/09 г.). В същото е изтъкнато, че допълнителен фактор, който трябва да се вземе предвид при
оценката на цялостната справедливост на наказателното производство, е “правната
рамка, уреждаща досъдебното производство и допустимостта на доказателства по
време на съдебния процес, и дали е спазена” (вж. Ibrahim and Others). Самопризнанието
на подс. А. пред полицейските служители не би могло да се използва като доказателство
в процеса, тъй като то не е получено в съответствие с изискванията на
Наказателно-процесуалния кодекс- не е направено пред компетентен орган
-прокурор, разследващ орган или съд, който може да разпита заподозряно лице
едва след като му гарантира правата, включително правото на адвокат. Тъй като
Наказателно-процесуалният кодекс предвижда изключването на доказателства,
събрани по начин, несъвместим с неговите правила, самопризнанието на
подсъдимия, възпроизведено от двамата
свидетели, не може да бъде включено в материалите с пряка
доказателствена сила. Ефектът от допускането на свидетелските показания на
полицаите ** и ** е от практическа гледна точка съвсем същото -
да се допусне това самопризнание като доказателство, като се заобикалят всички
процесуални права на жалбоподателя В посочения
смисъл е и актуалната практика на ВКС- Решение № 230 от 8.09.2020 г. на
ВКС по н. д. № 522/2019 г., II н. о., Решение № 128 от 6.10.2020 г. на ВКС по
н. д. № 545/2020 г., II н. о., Решение № 5 от 11.02.2019 г. на ВКС по к. н. д.
№ 1152/2018 г., II н. о.
Съдът
кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства. Приложената по делото като веществено доказателство 1 бр.
обтривка от половия член на подсъдимия намира за несъдържащо никаква информация
относно включените в предмета на доказване факти.
При
възприетата от съда фактическа установеност на извършеното, Пловдивският
окръжен съд намира за установено по непораждащ съмнения начин, че подс. Е.Р.А.
е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
следните престъпления:
1.
По чл. 149, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК, тъй като в началото на месец
февруари 2017 година, в *, обл.Смолянска, е извършил действия, с цел да възбуди
и удовлетвори полово желание, без съвкупление, по отношение на лице,
ненавършило 14 годишна възраст — Й.Е.А., с
ЕГН: **********, чрез употреба на сила и заплашване.
За посоченото престъпление не се изисква специална
правосубектност. Доказателствата по делото относно личността на подс. А. не поставят съмнения относно годността
му да е субект на престъплението.
Обект на
наказателно правна защита в посочения текст са обществените отношения, осигуряващи
половата неприкосновеност и нормалното полово и духовно съзряване на
малолетните лица. Изпълнителното деяние може да се осъществи единствено чрез
действие, физически контакт между дееца и пострадалия, който по своето естество
може да възбуди или удовлетвори полово желание, но без съвкупление. Проявните
форми са различни – въздействие върху различни ерогенни зони, прегръдки,
целувки, орален акт и др. подобни.
Несъмнено е установено по делото, както от показанията на
пострадалата свидетелка Й.А., така и от направеното от подсъдимия признание на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, че подс. А. на
посочените дата и място е извършил множество действия, всичките насочени към
възбуждане и удовлетворяване на полово желание, без съвкупление. Той
опипвал пострадалата през дрехите по гърдите и слабините, дишането му се
учестило, бръкнал с ръка под блузата на дъщеря си и продължил да опипва гърдите
й на голо, като едновременно с това бръкнал с ръка и под панталоните й и
започнал да я опипва в интимната област. С това е обективирал поведението,
субсимирано в нормата на чл. 149 от НК. Деянието е извършено спрямо малолетно
лице. За съставомерността на основния състав на блудството няма значение дали е
упражнена принуда, тъй като малолетните не могат да формират правно валидна
воля. Поради това блудството с такова лице винаги е престъпление независимо от
евентуално изразено формално съгласие. Употребата на принуда, тъй като в случая
е налице такава и в двете й форми, е възведено в по- тежко квалифициращо
деятелността обстоятелство, именно поради социалната и личностова незрялост на
малолетния. Показана е волята на законодателя да защити правилното психо-
физиологично и сексуално развитие на подрастващите, като се забраняват всякакви
актове, с които те преждевременно се въвличат в развратни дейности. Такива
дейности по начало се явяват застрашаващи както физическото, така и
психическото им здраве и изобщо - правилното им развитието им като личности. Отделно
стои и въпросът за годността на тези дейности да нанесе дълбоки психически
травми.
Подс. А. е употребил както сила, за да сломи крехката
съпротива на малолетното момиче, така и заплашване. Възрастта му- ненавършила
14 години, е била добре известна на подсъдимия, в качеството му на нейн баща.
Престъплението е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че
извършва блудствени действия с малолетно лице, в представното му съдържание се
е включвало и обстоятелството, че пострадалата не е навършила четиринадесет
години и че за осъществяване на деянието спрямо малолетната са употребени и сила,
и заплашване.
За посоченото престъпление законодателят е
предвидил наказание от две до осем години лишаване от свобода. Смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства са чистото съдебно минало и трудовата му
ангажираност. Като такова обстоятелство съдът не възприема направеното
самопризнание. То е необходимо условие за протичане на съдебното производство
по реда, пожелан от подсъдимия- на глава ХХVІІ- ма от НПК, при хипотезата на
направено при условията на чл. 371 т. 2 от НПК признание на фактите и е
обуславящо привилегията на чл. 373 ал. 2 от НПК вр. с чл. 58а ал. 1 от НК. Възможността това самопризнание да бъде
повторно премирано и като смекчаващо отговорността обстоятелство, съобр. т. 7 от Тълкувателно решение
№ 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК, е ограничена до случаите, в които то е
изначално процесуално поведение в хода на наказателното производство, форма на
съдействие от страна на обвиняемото лице при установяване на обективната истина,
което по настоящето дело не е налице.
Отегчаващо такова е фактът, че престъплението е извършено
спрямо малолетната му дъщеря, в дома, в който детето е живеело. Т.е. жертвата е
била сексуално малтретирана в естествената й среда за защита, от лице, което е
следвало да се грижи за нея и да я защитава от каквито и да е неблагоприятни за
развитието й събития. Целите, визирани в чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати с налагане на
наказание лишаване от свобода в размер на четири години и шест месеца. С оглед
реда, по който протече съдебното следствие и при спазване императива на чл.373 ал. 2 от НПК, така определеното
наказание от следва да бъде редуцирано съобр. чл.58а ал.1 от НК. Подлежащото на
изтърпяване наказание лишаване от свобода е в размер на три години. Не са налице материалноправните
предпоставки за приложение на чл. 55 от НК. Не е налице нито многобройност,
нито изключителност на някое от възприетите смекчаващи отговорността на дееца
обстоятелства. Несправедливо и неоснователно занижено би се явило дори най-
ниското предвидено от закона наказание. Наказание под предвидения за
престъплението най- нисък размер, с каквото искане съдът е сезиран от
подсъдимия и защитата му, би било в ярко противоречие с нормите както на чл. 55
ал. 1 т. 1 от Нк, така и на чл. 35 ал. 3
и чл. 36 от НК. .
2.
Подс.
А. е осъществил и признаците на
престъпление по чл. 152 ал. 4 т. 1 вр. с
ал. 2, т.1 и т.2, вр. ал.1, т.2, вр.
чл.26, ал.3 вр. с ал. 1 от НК , тъй като в периода от началото на
месец февруари 2017 година до края на м. август 2019 г., в *, обл. Смолянска и
в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, се е съвкупил с лице
от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница, като я е принудил
към това със сила и заплашване, както следва:
В началото на м.
февруари 2017 г., в *, обл. Смолянска, се е съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А.,
с ЕГН **********, низходяща сродница, ненавършила четиринадесет години, като я
е принудил към това със сила и заплашване;
В началото на м. март
2017 г., в гр. Пловдив, се е съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********,
низходяща сродница, ненавършила четиринадесет години, като я е принудил към
това със сила и заплашване;
В края на м. март
2017 г., в гр. Пловдив, се е съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********,
низходяща сродница, ненавършила четиринадесет години, като я е принудил към
това със сила и заплашване;
В началото на м.
април 2017 г., в гр. Пловдив, се е съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с
ЕГН **********, низходяща сродница, ненавършила четиринадесет години, като я е
принудил към това със сила и заплашване;
В края на м. април 2017 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила четиринадесет години, като я е принудил към това със сила и
заплашване;
В началото на м. май 2017 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол Й.Е.А.,
с ЕГН **********, изходяща сродница, ненавършила четиринадесет години,
като я е принудил към това със сила и заплашване;
В края на м. май 2017 г., в гр. Пловдив, се е съвкупил
с лице от женски пол Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница, ненавършила
четиринадесет години, като я е принудил към това със сила и заплашване;
В началото на м. юни 2017 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол – И.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила четиринадесет години, като я е принудил към това със сила и
заплашване;
В края на м. юни 2017
г., в гр. Пловдив, се е съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А. ЕГН **********,
низходяща сродница, ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това
със сила и заплашване;
В началото на м. юли
2017 г., в гр. Пловдив, се е съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********,
низходяща сродница, ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това
със сила и заплашване;
В края на м. юли 2017
г., в гр. Пловдив, се е съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********,
низходяща сродница, ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това
със сила и заплашване;
В началото на м.
август 2017 г., в гр. Пловдив, се е съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с
ЕГН **********, низходяща сродница, ненавършила осемнадесет години, като я е
принудил към това със сила и заплашване;
В края на м. август
2017 г., в гр. Пловдив, се е съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********,
низходяща сродница, ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това
със сила и заплашване;
В началото на м. септември 2017 г., в гр. Пловдив, се
е съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и
заплашване;
В края на м. септември 2017 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и
заплашване;
В началото на м. октомври 2017 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и
заплашване;
В края на м. октомври 2017 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и
заплашване;
В началото на м. ноември 2017 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и
заплашване;
В края на м. ноември 2017 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и
заплашване;
В началото на м. декември 2017 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и
заплашване;
В края на м. декември 2017 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и
заплашване;
В началото на м. януари 2018 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и заплашване;
В края на м. януари 2018 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и
заплашване;
В началото на м. февруари 2018 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и
заплашване;
В началото на м. март 2018 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и
заплашване;
В края на м. март 2018 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и
заплашване;
В началото на м. април 2018 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и
заплашване;
В края на м. април 2018 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и
заплашване;
В началото на м. май 2018 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол Й.Е.А.,
с ЕГН **********, низходяща
сродница, ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и
заплашване;
В края на м. май 2018 г.; в гр. Пловдив, се е съвкупил
с лице от женски пол Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница, ненавършила
осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и заплашване;
В началото на м. юни 2018 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и
заплашване;
В края на м. юни 2018 г., в гр. Пловдив, се е съвкупил
с лице от женски пол И.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница, ненавършила
осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и заплашване;
В началото на м. юли 2018 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и
заплашване;
В края на м. юли 2018 г.,
в гр. Пловдив, се е съвкупил с лице от женски пол И.Е.А., с ЕГН **********,
низходяща сродница, ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това
със сила и заплашване;
В началото на м. август 2018 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и
заплашване;
В края на м. август 2018 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и
заплашване;
В началото на м. септември 2018 г., в гр. Пловдив, се
е съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и
заплашване;
В края на м. септември 2018 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и
заплашване;
В началото на м. октомври 2018 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и
заплашване;
В края на м. октомври 2018 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и заплашване;
В началото на м. ноември 2018 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и
заплашване;
В края на м. ноември 2018 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и
заплашване;
В началото на м. декември 2018 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и
заплашване;
В края на м. декември 2018 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и
заплашване;
В началото на м. януари 2019 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и
заплашване;
В края на м. януари 2019 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и
заплашване;
В началото на м. февруари 2019 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и
заплашване;
В началото на м. март 2019 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това със сила й
заплашване;
В края на м. март 2019 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и
заплашване;
В началото на м. април 2019 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и
заплашване;
В края на м. април 2019 г., в гр. Пловдив, се е
съвкупил с лице от женски пол Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница,
ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и
заплашване;
В началото на м. май
2019 г., в гр. Пловдив, се е съвкупил с лице от женски пол Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница, ненавършила
осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и заплашване;
В края на м. май 2019
г., в гр. Пловдив, се е съвкупил с лице от женски пол Й.Е.А., с ЕГН **********,
низходяща сродница, ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това
със сила и заплашване;
В началото на м. юни
2019 г., в гр. Пловдив, се е съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********,
низходяща сродница, ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това
със сила и заплашване;
На неустановена дата
след средата на м. юни 2019 г., в *, обл. Смолянска, се е съвкупил с лице от
женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********, низходяща сродница, ненавършила
осемнадесет години, като я е принудил към това със сила и заплашване;
На неустановена дата
през м. юли 2019 г. в *, обл. Смолянска, се е съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А.,
с ЕГН **********, низходяща сродница, ненавършила осемнадесет години, като я е
принудил към това със сила и заплашване;
В края на м. август
2019 г., в гр. Пловдив, се е съвкупил с лице от женски пол - Й.Е.А., с ЕГН **********,
низходяща сродница, ненавършила осемнадесет години, като я е принудил към това
със сила и заплашване.
Подсъдимият е годен субект
на посоченото престъпление.
Непосредствен обект на престъплението са
обществените отношения, осигуряващи свободния избор на сексуален партньор на
лицата от женски пол, с оглед което пострадал може да бъде само лице от женски
пол. Изпълнителното деяние винаги включва съвкупление с пострадалата. По
делото е несъмнено установено, че на всяка от достатъчно конкретизираните от обвинението
дати, подс. А. се е съвокупил с дъщеря си- св. Й.А.. Съществен
обективен признак на състава на престъплението е отсъствието на съгласие от
страна на пострадалата. При всяко от съвокупленията той е употребявал сила, за
да сломи съпротивата и ясно изразеното й нежелание. Принудата
/физическа и психическа/ е била средство, начин за сломяване и преодоляване
съпротивата и несъгласието на пострадалата. Тя
е била насочена към извършване на съвкупление. Пострадалата
се е съпротивлявала на опитите му да съблече долната част на тялото й, за да
вкара половия си член във влагалището й. Съпротивата й е била сломяване и чрез
заплахите за физическо въздействие / побой/ над болната й майка и нея самата.
Така подс. А. е успявал да осъществи нежелан от детето полов контакт, всеки път
достигайки до собствено удовлетворение. Възрастта на пострадалата А. му е била
много добре известна, в качеството му на нейн баща. При първите осем от
насилствено осъществените от него полови сношения пострадалата не е била
навършила 14 годишна възраст, а при първото престъпно съвокупяване- в *, обл.
Смолянска, осъществено в началото на м. февруари 2017 г., момичето е било още
девствено. След като на 14.06.2017 г.
пострадалата св. А. навършила 14 години, но не е било навършила 18 години,
подсъдимия *, използвайки всеки път същата по вид физическа агресия и заплахи,
е продължил да сломява съпротивата й и да се съвокупява с нея още 49 пъти.
Деятелността на подс.
А. следва да се квалифицира като едно престъпление по смисъла на чл. 26 ал. 1
от НК- налице са повече от две деяния, които осъществяват поотделно различни
състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите. Всяко от първите осем деяния осъществява самостоятелно състава
на престъплението по чл.152, ал.4, т.1, вр. ал.2, т.2, вр.ал.1 т.2 от НК. Всяко
от следващите 49 осъществява поотделно състава на престъплението по чл.152, ал.2, т.1 и т.2, вр.ал.1, т.2 от НК. Съобразно
разпоредбата на чл. 26 ал. 3 от НК, когато отделните деяния осъществяват
различни състави, продължаваното престъпление се наказва по по-тежкия от тях,
като се вземат предвид значението на деянията, извършени при квалифициращи
обстоятелства, и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна
дейност. Ето защо Пловдивският окръжен съд приема, че с общата си деятелност
подсъдимият Е.А. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните
признаци на едно, но продължавано престъпление- по чл.
152 ал. 4 т. 1 вр. с ал. 2, т.1 и т.2,
вр. ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.3 вр. с ал. 1 от НК. Не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 26 ал. 4 от НК. Съдът не намира, че в случая
квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта
на цялостната престъпна дейност, при което е допустимо тя да а се подведе по
по-лекия състав. Макар броят на деянията, осъществяващи по- тежкия престъпен
състав- осем, да е значително по- малък от осъществяващите по- лекия престъпен
състав- 49, то не може да се направи извод за приложението на чл. 26 ал. 4 от НК само въз основа на такава количествена съпоставка. Подобно тълкуване на
закона би означавало деецът да черпи права от собственото си виновно поведение
и престъпната му упоритост спрямо растящото дете да е по- леко наказуемо с
оглед продължителността на периода, в който са извършвани включените в престъпния състав деяния.
Недопустимото посегателство спрямо половата неприкосновеност на пострадалата Й.А.
е било изключително упорито и реализирано
продължително време, порастването на самата пострадала е обективен факт,
но той сам по себе си не налага извод, че цялостната престъпна дейност на
подсъдимия следва да бъде санкционирана с оглед на това. Според настоящия
състав на съда такова тълкуване на заложеното от законодателя в нормата на чл.
23 ал. 4 от НК би било превратно.
Пловдивският окръжен съд намира, че
наказанието на подс. Е.А. за това престъпление следва да бъде определено при
следните индивидуализиращи отговорността му обстоятелства:
Като смекчаващи
следва да се приемат чистото съдебно минало, трудовата му ангажираност. Като
такова обстоятелство съдът не възприема направеното самопризнание. То е
необходимо условие за протичане на съдебното производство по реда, пожелан от
подсъдимия- на глава ХХVІІ- ма от НПК, при хипотезата на направено при
условията на чл. 371 т. 2 от НПК признание на фактите и е обуславящо
привилегията на чл. 373 ал. 2 от НПК вр. с чл. 58а ал. 1 от НК. Възможността това самопризнание да бъде
повторно премирано и като смекчаващо отговорността обстоятелство, съобр. т. 7 от Тълкувателно решение
№ 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК, е ограничена до случаите, в които то е
изначално процесуално поведение в хода на наказателното производство, форма на
съдействие от страна на обвиняемото лице при установяване на обективната истина,
което по настоящето дело не е налице.
Като отегчаващи
следва да се имат предвид множеството деяния, осъществяващи състава на
продължаваното престъпление- общо 57. Това сочи и на вече изтъкнатата изключителна престъпна упоритост, налагаща
извод за по- висока от обичайните обществена опасност и на деянието, и на
дееца. Като отегчаващо отговорността обстоятелства следва да се има предвид и обстоятелството,
че към момента на първото съвокупяване пострадалата е била девствена. Като такова обстоятелства съдът намери и
това, че пострадалата А. е била подложена на системен сексуален тормоз в дома
си. За всеки човек домът е мястото, където очакванията му за сигурност са най-
големи, където се чувства в най- голяма степен защитен от всякакви несгоди,
което е изразено в мъдрата поговорка „Моят дом е моята крепост“. Това в най- голяма
степен е относимо за децата, които поради крехкото си физическо състояние и
неукрепнала психика имат най- голяма нужда от място, в което да се чувстват
защитени от посегателства. Съдебната практика, най- вече по приложението на чл. 124,
чл.
125 и др. СК е изобилна и последователна във виждането си, че интересите на
детето / каквото качество пострадалата е
имала през целия инкриминиран период/ изискват осигурена възможност то да расте, да се отглежда и
възпитава в сигурна и спокойна среда, заобиколено от близки хора, по начин,
който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и
социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и
наклонностите му възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и
самостоятелна личност, който му осигурява опазване на личните му права и
интереси. Основната отговорност за това е възложена на
родителите. При целенасочената, упорита, многократна деятелност на бащата, пострадалата
А. очевидно е била лишена от правото да
расте в сигурна и спокойна среда, по полагащия й се начин. Тя е била поставена
в ситуация без изход- да бъде многократно насилствено обладавана в собствения
си дом / първоначално такъв е бил домът на баба й в с. *, после- семейната
квартира в гр. Пловдив/, в собственото си легло, в преобладаващия брой от
случаите- в присъствието на спящата на съседното легло нейна болна майка.
Обстановката, в която са извършвани посегателствата налагат извод, че
пострадалото дете е било особено уязвима
жертва не само с оглед възрастта и родствената връзка, а и с оглед липсата в
живота му на място, където да има усещане за сигурност и закрила. Подсъдимият е
съзнавал това обстоятелство. Без да е възведено като квалифициращ признак на
престъплението, настоящият състав на съда намира, че последното възприето като отегчаващо
отговорността му обстоятелство го очертава и като жесток човек. Отегчаващо
отговорността му обстоятелство е и извършването на повече от едно (две)
престъпления от общ характер.
За
посоченото престъпление законодателят е предвидил наказание от десет до
двадесет години лишаване от свобода. Съдът, като взе предвид
индивидуализиращите отговорността на дееца обстоятелства намира, че наказанието
на подс. Е.А. следва да бъде определено при значителен превес на отегчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства. Целите, визирани в чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати с налагане на
наказание в размер на осемнадесет години лишаване от свобода. С оглед реда, по
който протече съдебното следствие и при спазване императива на чл.373 ал. 2 от НПК, така определеното
наказание от следва да бъде редуцирано съобр. чл.58а ал.1 от НК. Подлежащото на
изтърпяване наказание лишаване от свобода е в размер на дванадесет години. Не
са налице материалноправните предпоставки за приложение на чл. 55 от НК и
искането на подсъдимия и защитата му не може да бъде удовлетворено. Налице е
значителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, не се очертава
нито едно смекчаващо отговорността обстоятелства, което да е изключително по
своя характер и да води до извод за допустимо приложение на чл. 55 ал. 1 т. 1
от НК.
И
двете престъпления са били извършени преди деецът да е осъждан за което и да е
от тях. Налице са материалноправните предпоставки на чл. 23 ал. 1 от НК. На подсъдимия Е.Р.А. следва да бъде наложено едно
общо най-тежко наказание от дванадесет години лишаване от свобода. Пловдивският
окръжен съд приема, че за постигане целите на наказанието не се налага прилагане на института на чл. 24 ал. 1 от НК.
Подсъдимият А. до момента не е осъждан. Целите на наказанието могат да бъдат
постигнати и без увеличаване на определеното му общо най- тежко наказание.
На
основание чл. 59 ал. 1 и ал. 2 от НК от изтърпяване на наказанието от дванадесет
години лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Е.А., следва да бъде приспаднато времето, през което той е бил задържан, вкл. по ЗМВР, НПК и с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, считано от 25.09.2019 година.
На
основание чл. 57 ал. 1 т. 2 буква „а“ от ЗИНЗС наказанието от дванадесет години
лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Е.Р.А., следва да бъде изтърпяно
при първоначален „СТРОГ“ режим.
Вещественото
доказателство по делото - 1 бр. памучен тупфер, обтрит в половия член на Е.А., след влизане на
присъдата в сила, следва да бъде
унищожено.
С оглед на
постановената осъдителна присъда и на осн. чл. 189 ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия следва да
бъдат възложени направените по делото разноски. Подсъдимият Е.Р.А. следва да бъде осъден да заплати по сметка ОД на МВР – Пловдив направените в
хода на досъдебното производство разноски в размер на 789,60 лева.
Причини
за извършване на престъплението-незачитане на половата неприкосновеност на
личността; липсата на вменения му и социално, и биологично дълг за бащина
любов, закрила, отговорност и грижа спрямо
единственото му дете.
Воден
от горното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: