№ 588
гр. София, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседА.е на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Веселина Ставрева
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева
в присъствието на прокурора Д. В. М.
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602691 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХI-ва от НПК.
С Определение на СРС, НО, 8-ми състав, постановено по НЧД №
5016/2022 г., на осъдения А. Х. е определено едно общо най-тежко наказА.е,
наложено измежду осъждА.ята по НОХД № 10878/2013 г. по описа на СРС,
НО, 108-ми с-в, по НОХД № 13435/2015 г. по описа на СРС, НО, 17-ти с-в и
по НОХД № 4102/2022 г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав наказА.е
„Лишаване от свобода“ за срок от три години на основА.е чл. 25, ал. 1 вр. чл.
23, ал. 1 НК, което на основА.е чл. 24 от НК е увеличено с четири месеца и
което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
С определението е зачетено времето, през което осъденият Х. е бил
задържан по реда на ЗМВР и НПК и през което е изтърпявал някое от
наказА.ята по делата, включени в съвкупността.
С обжалваното определение е постановено и отделно изтърпяване на
наказА.ето по НОХД № 2556/2021г. по описа на СГС, НО, 24-ти състав –
наказА.е „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим и от което да се приспадне
1
времето, през което осъденият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК и през
което е изтърпявал наказА.ето по НОХД № 2556/2021 г. по описа на СГС, НО,
24-ти състав.
Постъпила е въззивна жалба от защитата, в която се изтъкват доводи за
неправилност и незаконосъобразност на първостепенния съдебен акт. Твърди
се, че не са налице всички предпоставки на чл. 24 от НК за увеличаване
размера на наложеното наказА.е. Акцентира се върху обстоятелството, че
обремененото съдебно минало на осъдения не бива да бъде повторно ценено
като основА.е за увеличаване на определното общо наказА.е, тъй като същото
вече е послужило при индивидуализацията на наказА.ето. Иска се отмяна на
определението на СРс в частта, в която е приложена разпоредбата на чл. 24 от
НК.
В съдебно заседА.е пред въззивната инстанция защитата поддържа
жалбата. Критикува се единствено приложението на чл. 24 от НК и се моли за
неговата отмяна.
Представителят на Софийската градска прокуратура намира
депозираната жалба за неоснователна, като моли съда да я остави без
уважение и да потвърди определението на СРС, като правилно и
законосъобразно.
Осъденият Х. в лична защита и в предоставената му последна дума
моли за отмяната на определението на СРС в обжалваната му част.
Софийският градски съд, след като обсъди доказателствата по
делото, доводите, изложени в жалбата и при цялостна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, съгласно чл. 314 от НПК, намира за
установено следното:
А. Д. Х. е роден на 22.11.1987 г., в гр. Русе с ЕГН: **********,
българин, български граждА.н, със средно образовА.е, осъждан както следва:
С присъда по НОХД № 10878/2013 г. от 02.07.2015 г. по описа на СРС, с
която на основА.е чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е наложено едно общо
най-тежко наказА.е „Лишаване от свобода“ за срок от три години, чието
изпълнение, на основА.е чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от пет години,
считано от влизане в сила на присъдата, като е приспаднато времето, през
което подсъдимият е бил задържан.
С присъда по НОХД № 13435/2015 г. по описа на СРС, с която на
2
подсъдимия Х. е наложено наказА.е „лишаване от свобода“, на основА.е чл.
25 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, за срок от три години, което да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален строг режим, като на основА.е чл. 59, ал. 1 от
НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР
и по НПК.
Със Споразумение № 39/22.07.2021 г. по НОХД №
20211100202556/2021 г. по описа на СГС му е наложено наказА.е „лишаване
от свобода“ за срок от шест месеца при първоначален строг режим, като е
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на
ЗМВР и по реда на НПК.
Със споразумение № 332/05.04.2022 г. по НОХД № 20221110204102 по
описа на СРС му е наложено наказА.е „лишаване от свобода“ за срок от две
години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, като на
основА.е чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е
бил задържан по ЗМВР и по НПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23 от НК съдът налага
най-тежкото от определените за отделните престъпления наказА.я по
отношение влезлите в сила присъди, ако осъденото лице е извършило
отделните престъпления преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да
е от тях.
Пред въззивния съд са установени по безспорен начин всички
обстоятелства, значими за правилното решаване, а именно актуалните факти
относно осъждА.ята на А. Х. и изтърпените от него наказА.я "Лишаване от
свобода".
В жалбата се критикува единствено налагането на чл. 24 от НК от
първоинстанционния съд.
Приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК изисква преценка на
цялостната престъпна дейност на подсъдимия, на обществената опасност на
дееца и на отделните Д.ия извършени от него, на броя на наказвА.те
престъпления, на периода, в който те са извършени, като се държи сметка и за
конкретните измерения на общественоопасните последици. За прилагането му
съдът следва да е възприел, че и най–високото наложено наказА.е не ще
изпълни целите, визирА. в чл. 36 НК, и преди всичко не ще му въздейства
поправително.
3
Настоящият състав намира за правилни изводите на първостепенния съд
за това, че са налице предпоставките за приложението на чл. 24 от НК.
Увеличаването на общото наказА.е до размера от три години и четири месеца
лишаване от свобода е законосъобразно. Същото е направено след преценка
на цялостната престъпна дейност на осъдения и обществената му опасност, и
с оглед постигане на целите по чл. 36 от НК, като са съобразени изисквА.ята
на материалния закон и задължителната съдебна практика, установена с
ППВС № 4 от 28.06.1965 г. по н. д. № 2/65 г. Оценката на събрА.те по делото
доказателства, налага споделяне на този извод, не само поради наличието на
материалните предпоставки на чл. 24 от НК, /наложените от един и същи вид
наказА.я/, но и с оглед субективния критерий - личността на подсъдимия Х.,
която не позволява да се приеме, че определеното при условията на чл. 23 от
НК общо наказА.е от три години лишаване от свобода е достатъчно за
поправянето му. Това налага изолирането му от обществото за още четири
месеца. Така определеният срок на изтърпяване на наказА.ето би следвало да
го насърчи към промяна в ценностната система, да го мотивира към спазване
на обществените порядки и да го подтикне към въздържане от нови
криминални прояви за в бъдеще.
Правилно е прието, че престъпната деятелност на Х. разкрива висока
степен на обществена опасност, както по отношение на Д.ията, така и
досежно личността на дееца. Той е реализирал за кратък период от време
различни по вид, тежки престъпления, едно от които при условията на опасен
рецидив (това по чл. 196 от НК). Наблюдава се утвърждаване на престъпни
навици и то засягащи, от една страна, обществените отношения,
регламентиращи правомерното упражняване на правото на собственост на
грждА.те в обществото, а от друга - и тези, гарантиращи неприкосновеността
на живота на личността. Засягат се различни аспекти на социалния живот,
отчитайки разнородните обекти на посегателство. Очевидна е липсата на
поправителен ефект и превъзпитА.е, което налага изолиране на лицето от
обществото за един по-продължителен период от време с цел преодоляване на
противоправното му поведение. Именно необходимостта от определяне на
справедливо общо наказА.е (с оглед на изложените съображения), е наложила
завишаване на последното. Поради горното преценката на първия съд за
приложението на чл. 24 от НК е убедителна и законосъобразна и не следва да
бъде ревизирана от въззивната инстанция.
4
На основА.е чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗИНЗС е определен правилно
първоначалният режим на изтърпяване на определеното общо най-тежко
наказА.е – строг. При спазване на законовите правила на основА.е чл. 59, ал.
1 от НК е било зачетено и приспаднато времето, през което Х. е бил с мярка
за неотклонение задържане под стража, както и времето на фактическото
задържане.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав не констатира
нарушения при индивидуализацията на наказА.ята на подсъдимия А. Х. за
извършените престъпления против собствеността, като крайната оценка на
цялостната му престъпна дейност действително налага приложението на чл.
24 от НК. Определеното общо най-тежко и увеличено наказА.е от три години
и четири месеца "лишаване от свобода" е справедливо и съответно на
тежестта на извършеното и с него в пълнота могат да бъдат постигнати
целите на специалната и генерална превенция. Поради това обжалвА.ят
съдебен акт следва да се потвърди.
Така мотивиран, Софийски градски съд, НО, VII-ми въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в открито съдебно
заседА.е на 15.06.2022 г. по ЧНД № 5016/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 8-ми състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5