№ 15958
гр. София, 06.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110151924 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. И. К., вх. № 278591/02.09.2024 г., и
присъединени искови молби, вх. № 100355/27.03.2024 г. и вх. № 32733/01.02.2024 г., с
които срещу "С. са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК за прогласяване нищожността
на договор за паричен заем Кредирект № 566849/07.09.2021 г., а в условията на
евентуалност по чл. 26, ал. 4 ЗЗД за отделни клаузи от договора – чл. 6.1 – относно
задължението за предоставяне на обезпечение, чл. 6.2 – предвиждаща дължимостта на
неустойка в размер на 1181,85 лева и чл. 3,5,, посочващ размера на ГПР в размер на
48,33 %;
- иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 162,40 лева, представляваща
недължимо платена сума по договора за кредит, ведно със законната лихва от
предявяване на иска /2.9.2024 г./ до окончателното плащане;
- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК за прогласяване нищожността
на договор за паричен заем № 857121/04.05.2023 г., а в условията на евентуалност по
чл. 26, ал. 4 ЗЗД за отделни клаузи от договора – чл. 5 – относно задължението за
предоставяне на обезпечение, чл. 11 – предвиждаща дължимостта на неустойка в
размер на 1519,13 лева и клаузата от договора, посочваща размера на ГПР в размер на
56,41 %;
- иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 1855 лева, представляваща недължимо
платена сума по договора за кредит, ведно със законната лихва от предявяване на иска
/27.03.2024 г./ до окончателното плащане;
- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК за прогласяване нищожността
на договор за паричен заем Кредирект № 699324/29.06.2022 г., а в условията на
евентуалност по чл. 26, ал. 4 ЗЗД за отделни клаузи от договора – чл. 6.1 – относно
задължението за предоставяне на обезпечение, чл. 6.2 – предвиждаща дължимостта на
неустойка в размер на 2000,61 лева;
- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК за прогласяване нищожността
на договор за паричен заем Кредирект № 773607/30.11.2022 г., а в условията на
евентуалност по чл. 26, ал. 4 ЗЗД за отделни клаузи от договора – чл. 6.5 – относно
задължението за предоставяне на обезпечение, чл. 6.6 – предвиждаща дължимостта на
1
неустойка в размер на 2532,63 лева;
- иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 254,55 лева, представляваща
недължимо платена сума по договор за кредит№ 699324/29.06.2022 г. (след
извършване на прихващане с дължимото на ответника вземане за непогасена главница
по договора за кредит от 30.11.2022 г.), ведно със законната лихва от предявяване на
иска /01.02.2024 г./ до окончателното плащане.
В подадените до съда искови молби (съединени с определение от 04.02.2025 г.
по реда на чл. 213 ГПК за разглеждане в общо производство) ищецът твърди, че е
сключил с ответника процесните договори за кредит, по силата на които в заем са му
били предоставени посочените суми, които се е задължил да върне заедно с
възнаградителна лихва. С всеки от договорите твърди да е било установено
задължение за кредитополучателя да представи обезпечение по кредита, като при
неизпълнение на същото съгласно клауза в съответния договор е била предвидена
дължимостта на неустойка. Твърди по договора от 07.09.2021 г. да е заплатил в полза
на ответника сума в размер на 1362,40 лева при главница в размер на 1200 лева и срок
на действие на договора по-малко от месец; по договора от 04.05.2023 г. да е извършил
плащания в размер на сумата 3255 лева при главница 1400 лева и период на действие
на договора от 8 месеца; по договора от 29.06.2022 г. твърди да извършил плащания в
размер на 2884,55 лева при главница в размер на 1500 лева , а по договора от
30.11.2022 г. да е заплатил на ответника сума в размер на 1170 лева при главница в
размер на 2300 лева. Поддържа, че още със сключване на договорите е била начислена
неустойката за непредставяне на обезпечение. Развива подробни съображения за
нищожност на договорите поради противоречието им с императивни
материалноправни разпоредби на закона – чл. 11 и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК с оглед
неправилно посочения в договорите размер на ГПР, в който не е била включена
неустойката за неосигуряване на обезпечение по съответния договор. Излага доводи за
неравноправност на клаузата за неустойка от договора, както и за противоречие на
същите с добрите нрави. В обобщение на подробните аргументи, изложени в подкрепа
на застъпената с исковите молби позиция, са заявени искания съдът да уважи
исканията, да съобрази непогасената част от вземането на ответника по договора от
30.11.2022 г. и обстоятелството, че по договора от 29.06.2022 г. е заплатил сума над
дължимата главница, предвид което разликата (след прихващане) възлизала на сумата
254,55 лева, за която е предявил иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД с исковата молба от 01.02.2024
г., да присъди разноски в полза на ищеца, адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на адвоката, предоставил безплатна правна помощ
на ищеца, както и недопустимо искане за даване от страна на съда на задължителни
указания на ответника относно отразяване на информация в ЦКР.
Заявява доказателствени искания за приемане на представените към исковите
молби документи като доказателства, за задължаване на третото неучастващо лице
„Банка ДСК“ АД да представи „официална справка“ за извършените от ищеца на
21.09.2022 г. и на 08.02.2023 г. плащания на суми за погасяване на задължения по
процесните договори за кредит, за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с
формулирани от ищеца в исковите молби задачи.
Постъпили са в срок отговори на исковите молби, с които ответникът оспорва
предявените искове. Не отрича сключването на договор между страните с параметри,
описани в исковите молби. Отрича при сключването им и чрез съдържанието им да са
нарушени императивни норми на закона. Позовава се на разпоредбата на чл. 26, ал. 4
ЗЗД, като счита, че дори съответните клаузи за неустойки да са нищожни, то това не
влече нищожност на целите съглашения. Оспорва ГПР да е бил погрешно посочен и в
същия да е следвало да се включва и неустойката за неосигуряване на обезпечение от
2
страна на потребителя. Сочи, че на потребителя е била предоставена цялата
необходима му информация, за да се счита последният информиран и да е наясно
каква сума дължи по всеки договор. Освен това последният е имал възможност да се
откаже от договорите, което свое право не е упражнил. Развива подробни съображения
относно действителността на оспорената клауза. Не отрича, че заплатените от ищеца
суми да са както следва:
По договор № 566849/07.09.2021 г. сума в размер на 1362,40 лева, като
задълженията са били предсрочно погасени на 27.09.2021 г.
По договор № 699324/29.06.2022 г. сума в размер на 1349 лева, като отделно от
плащанията сума в размер на 1535,55 лева е била погасена чрез рефинансиране
чрез договор за кредит № 773607/30.11.2022 г.
По договор № 773607/30.11.2022 г. сума в размер на 1170 лева;
По договор №857121/04.05.2023 г. сума в размер на 3255 лев.
Счита, че е налице злоупотреба с права, тъй като ищецът бил предявил искове с
идентични съображения и искания, касаещи обаче различни договори, като са били
образувани и други искови производства пред същия съд. Прави искане по чл. 213
ГПК, което е уважено. Излага гледната си точка за добросъвестността в гражданските
отношения, като подчертава, че между страните са били сключени 17 договора за
кредити, въз основа на което следвало да се приеме, че ищецът познава кредитния
продукт на ответника, като от поведението му и трайните им отношения ставало ясно,
че ищецът изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечения по кредитите, а
целял да се обогати неоснователно за сметка на дружеството, като впоследствие води
дела като процесното. Излага подробни съображения относно същността, функциите и
размера на неустойката, като счита, че с оглед обезщетителния характер на вземането,
същата по дефиниция не се включва в ГПР. Оспорва клаузата да има неравноправен
характер, като счита, че кредитополучателят е можел да прецени икономическите
последици от сключването на договора, в т.ч. и тези относно дължимата неустойка.
Излага подробни доводи в подкрепа на становището си, че оспорената клауза не
противоречи на закона и добрите нрави. Моли за отхвърляне на исковете и се
противопоставя на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38 ЗАдв. Не оспорва документите, представени с исковата молба, като не намира за
необходимо изслушване на заключение на вещо лице.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „Сити Кеш“ ООД е предявил
насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 9 ЗПК, ев. чл.
23 ЗПК срещу първоначалния ищец за сумата 1130 лева, представляваща непогасен
остатък от главницата по договор за потребителски кредит №773607/30.11.2022 г.,
предявен като частичен на главното заявено основание, ведно със законната лихва от
депозиране на насрещния иск до плащането. Ищецът по този иск твърди, че
длъжникът не е изпълнил задълженията си, с оглед което и по договора за кредит са
останали непогасени вземания. Заявява, че общо погасената сума по договора за
кредит е в размер на 1170 лева, при отпусната главница в размер на 2300 лева. Сочи,
че задължението по договора за кредит е изцяло падежирало. Заявява, че същата сума
претендира и на евентуално основание по чл. 23 ЗПК. Моли за уважаване на
насрещния иск и претендира разноски. Заявява искане съдът да допусне прихващане
на насрещните вземания за разноски в производството, ако са налице основанията за
това. Представя документи, които иска да се приемат като доказателства по делото,
вкл. и справка за движението по кредита.
Постъпил е отговор на предявения насрещен иск от ответника по същия, с който
искът е оспорен като недопустим, тъй като ищецът бил заявил искане за прихващане с
първоначалната искова молба. Препраща към вече изложените в исковите молби
3
съображения, вкл. и като преповтаря същите. Възразява, че договорът за кредит е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, вр. чл. 19 ЗПК, с
оглед което и моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна. Възразява
срещи искането на ищеца по насрещния иск да се извърши прихващане на съдебните
разноски.
Съдът не споделя доводите на ответника, че не е налице правен интерес от
предявяване на иск за прогласяване на нищожността на процесния договор за кредит.
Доколкото ищецът има качеството на страна по оспореното договорно
правоотношение, то и за него е налице правен интерес да иска от съда да внесе яснота
по спорния въпрос, като съображенията на ответника, изложени в противната насока,
не могат да бъдат споделени.
Не могат да бъдат споделени и възраженията на ответника по насрещния иск, че
същият е недопустим. В тази връзка на страната следва да се припомни, че
възражението за прихващане е правно средство, което принадлежи на ответника в
производството, с оглед което и такова не може да се предяви надлежно и редовно с
първоначалната искова молба (така, както е било заявено от ищеца К. чрез
процесуалния му представител). Това възражение на длъжника може да бъде
противопоставено именно по предявения от кредитора по правоотношението насрещен
иск в производството, доколкото никоя от страните не твърди и не установява
вземанията (или някое от тях) да са установени с влезли в сила съдебни решения. Ето
защо и не само насрещният иск не е недопустим, а същият съставлява необходимо
условие, за да бъде разгледано заявеното с исковата молба от ищеца потребител
(ответник по насрещния иск), макар и преждевременно, възражение за прихващане.
Последното, както и насрещният иск, съдът, с цел окончателно разрешаване на спора
между страните, произтичащ от процесните четири договора за кредит, намира, че
следва да бъдат приети и разгледани в настоящото производство.
Следва също така да се акцентира, че с ТР № 1/2022 г. на ОСГТК, ВКС, ясно е
затвърдено правилото, че по исковете за нищожност съдът е изцяло ограничен от
диспозитивното начало, доколкото по тези искове всяко основание за нищожност на
договора съставлява самостоятелен иск, т.е. по тези искове съдът не следи служебно за
нищожност на съответния договор, чиято валидност се оспорва вкл. и с оглед обхвата
на силата на пресъдено нещо. Служебно съдът следи за нищожност на договора по
исковете за реално изпълнение, какъвто в случая е единствено предявения редовно и
допустимо насрещен иск. Ето защо и всички възражения за недопустимост на
производството в която и да е негова част, се явяват неоснователни.
За да бъдат уважени предявените първоначално искове в тежест на ищеца е да
докаже, че всеки от договорите, сключен с ответника, е нищожен на заявените с
исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на
закона. По исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е
заплатил процесните суми на ответника. Заплатените по всеки един договор за кредит
суми не са спорни между страните.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, вкл. че
при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и
че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна
информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договора. По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ответника е да установи, че е налице основание да получи и задържи заплатените му
от ищеца по процесния договор суми.
По насрещния иск в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит и че е изпълнил
4
задълженията си по същия – предоставил е в заем на ищеца сумата 2300 лева.
В тежест на ответника по този иск е да установи погасяването на сумата за
главница по договора.
В тежест на ответника по насрещния иск по възражението за прихващане е да
установи, че е заплатил на кредитора сумата, предмет на възражението.
Безспорни между страните са фактите на предоставяне на заемните суми на
потребителя, както и размера на направените по договорите плащания, подробно
описани в исковите молби и в отговорите.
Следва да се приемат представените от страните с исковата молба документи
като доказателства по делото. С оглед последните и отделените за безспорни между
страните обстоятелства не е необходимо да се изслушва съдебно-счетоводна
експертиза. Доводите в обратна насока, заявени с отговора на исковата молба от
ответника по насрещния иск, не се споделят от настоящия съдебен състав.
Следва да се допусне изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на поставените от ищеца с исковата молба задачи.
Искането за задължаване на трето неучастващо лице да представи по
настоящото дело справка за плащания също не е необходимо, доколкото ответникът по
исковете по чл. 55 ЗЗД не оспорва твърденията на ищеца по тези искове относно
размерите на заплатените суми.
Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за
доброволно решаване на спора, а делото да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор,
предмет на делото. Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба
дължимата държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на
споразумение за доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и
разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство предявения от
„Сити Кеш“ ООД насрещен иск, както и заявеното от ответника по този иск В. К.
възражение за прихващане.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената
част на определението, като им указва, че в срок най-късно в първото открито съдебно
заседание могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената
със същия доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателствени
искания, в противен случай губят възможността да направят това по-късно освен в
случаите на чл. 147 ГПК.
5
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните с
исковите молби и отговорите документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните
като ненеобходими за разрешаването на спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.05.2025
г. от 10:00 ч., за когато да се призоват страните, както следва: ищецът чрез адв. Д. на
съдебния адрес, ответникът – чрез адв. М. на заявения по делото ел. адрес.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
съдебното заседание, като на ищеца, чрез процесуалния му представител да се връчи
преписи от отговорите, които не са връчени към настоящия момент. На ищеца по
насрещния иск да се връчи и препис от отговора, подаден от В. К..
УКАЗВА на ответника „Сити Кеш“ ООД в срок до ОСЗ да представи документ
за заплатена такса по чл. 102з ГПК в размер на сумата 5,50 лева за служебно изготвяне
на преписи от отговорите и приложенията, подадени по гр.д. № 51924/2024 г. и по
гр.д. № 17400/2024 г. При неизпълнение съдът ще постанови определение по чл. 77
ГПК за посочените разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6