РЕШЕНИЕ
№ 305
гр. Разград, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20253330100004 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
на основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 327
ТЗ вр. с чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С искова молба "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД с ЕИК: ********* и
адрес: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс Г,
представлявано от Пламен Стефанов, Яна Димитрова, Даниела Димитрова,
чрез пълномощника юрисконсулт Елка Манолова, против П. И. И. с ЕГН-
**********, се моли за установяване, че ответника дължи на ищеца общо
430,58 лева за обект на потребление заведен с абонатен номер № 020360****,
представляващи дължима сума по неплатени фактури, както следва: 396,06
лева, представляващи главница за консумирана ел. енергия по фактури,
издадени в периода 16.01.2024 г. – 16.04.2024 г., както и мораторна лихва
върху главницата в размер на 34,52 лв. на така посочените фактури за ел.
енергия от падежа им до 17.10.2024 г., посочени подробно в извлечение от
сметка на ответника по кл. № 180002**** към същата дата, както и законна
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с
направените съдебни разноски по настоящото дело.
Ищцовото дружество сочи, че ответницата П. И. И. е техен клиент с
клиентски номер № 1800024*** във връзка с продажба на ел. енергия за обект
на потребление заведен с абонатен номер 0203603***. Тези облигационни
отношения се регламентирали от Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на ищеца, приети на основание чл. 98а от Закона за
енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране (КЕВР към момента). Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на
1
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД (ОУДПЕЕ), приложими към момента, потребителят се
задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия в сроковете и по начина, определени в тези общи условия. Сочи се, че
потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната
фактура без да е необходимо изпращането на покана. Ищецът сочи, че
съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ потребителят, който не изпълни задължението си
за плащане в срок на дължимите суми, дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки просрочен ден. Поради незаплащане на
дължимите суми по издадените фактури, ищецът депозирал заявление за
издаване на заповед по чл. 410 ГПК, по което било образувано ЧГД №
1901/2024 г., а съдът издал заповед срещу ответника за следните суми: 430,58
лева за обект на потребление заведен с абонатен номер 020360****, изрично
посочен по-горе. В посочената сума били включени неплатените фактури в
размер на 396,06 лв., представляващи главница за консумирана ел. енергия по
фактури, издадени в периода 16.01.2024 г. – 16.04.2024 г., както и мораторна
лихва върху главницата в размер на 34,52 лв., представляваща мораторната
лихва на така посочените фактури за ел. енергия от падежа им до 17.10.2024 г.,
посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № 180002****
към същата дата.
Изрично ищецът представя в табличен вид издадените фактури по
номера, падеж, дължима сума, дължима лихва към момента на подаване на
заявлението, а именно:
Фактура № ФП034579**** от 16.01.2024 г., с падеж 05.02.2024., за
156,22 лева, за предоставените услуги в периода 08.12.2023 г. – 07.01.2024 г.,
лихва към 17.10.2024 г. в размер на 15,19 лева;
Фактура № ФП034696**** от 15.02.2024 г., с падеж 05.03.2024., за
189,70 лева, за предоставени услуги в периода 08.01.2024 г. – 06.02.2024 г.,
лихва към 17.10.2024 г. в размер на 16,33 лева;
Фактура № ФП323417**** от 06.03.2024 г., с падеж 26.03.2024 г., за
сумата от 1,61 лв., не е посочено за какви услуги е начислена тази сума;
Фактура № ФП034930**** от 16.04.2024 г., с падеж 07.05.2024., за 48,53
лева, за предоставени услуги в периода 07.03.2024 г. – 06.04.2024 г., лихва към
17.10.2024 г. в размер на 3,00 лева.
Ищецът сочи, че е заплатил ДТ по образуваното ЧГД.
В осигуреното право на отговор ответникът чрез назначения му особен
представител изразява становище за допустимост и неоснователност на
предявените искове. Прави възражение за прекомерност на ЮКВ.
Съдът като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон,
прие за установено следното от фактическа страна:
От представената справка от АВ се установява, че от 01.10.2004 г.
ответницата е собственик на недвижим имот с административен адрес: с. Г,
ул. „Г Д“ № **. За консумираната енергия в периода 08.12.2023 г. – 06.04.2024
г. са издадени следните фактури: Фактура № ФП034579**** от 16.01.2024 г., с
падеж 05.02.2024., за 156,22 лева, за предоставените услуги в периода
08.12.2023 г. – 07.01.2024 г., лихва към 17.10.2024 г. в размер на 15,19 лева;
Фактура № ФП034696**** от 15.02.2024 г., с падеж 05.03.2024., за 189,70
2
лева, за предоставени услуги в периода 08.01.2024 г. – 06.02.2024 г., лихва към
17.10.2024 г. в размер на 16,33 лева; Фактура № ФП034930**** от 16.04.2024
г., с падеж 07.05.2024., за 48,53 лева, за предоставени услуги в периода
07.03.2024 г. – 06.04.2024 г., лихва към 17.10.2024 г. в размер на 3,00 лева.
По отношение на задължението по Фактура № ФП323417**** от
06.03.2024 г., с падеж 26.03.2024 г., за сумата от 1,61 лв., ищецът сочи, че
сумата представлява лихва за просрочие по издадена Фактура № 034491****
от 18.12.2023 г. и с падеж 05.01.2024 г. на стойност 144,86 лева, което
задължение е платено на 03.02.2024 г. преди иницииране на заповедното
производство, ето защо не е част от главницата. Поради факта, че сумата била
платена по банков път, същата не била олихвена към момента на плащането и
по нея останала неплатена мораторна лихва в размер на 1,61 лева.
Установява се, че ищецът депозирал заявление за издаване на заповед по
чл. 410 ГПК, по което било образувано ЧГД № 1901/2024 г., а съдът издал
заповед срещу ответника за неизплатени задължения, както следва: 396,06 лв.
(триста и шест лева и шест стотинки), представляваща стойността на
незаплатена ел. енергия за периода от 08.12.2023 г. до 06.04.2024 г. в
електрифициран обект с абонатен № 020360**** в с. Г, общ. Р, обл. Р, ул. "Г
Д" № **, с клиентски № 180002**** по фактури, издадени за периода от
16.01.2023 г. до 16.04.2024 г., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху тази сума, считано от 18.10.2024 г. до окончателното
плащане; обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено за
периода от настъпването на изискуемостта на всяко едно от изброените
месечните плащания, първото от което е с дата на падежа 05.02.2024 г., а за
всички до 17.10.2024 г. в размер общо на 34,52 лв. (тридесет и четири лева и
петдесет и две стотинки). Заповедният съд е присъдил направени разноски от
заявителя, както следва: в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева) за
държавна такса и 50,00 лв. (петдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.
Поради връчване на заповедта по чл. 47 ГПК съдът разпоредил на ищеца да
предяви иск за установяване на вземането си.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
В случая между страните липсва спор относно обстоятелството, че
ищцовото дружество е доставчик на електрическа енергия, както и че
продажбата на електрическа енергия била уредена при Общи условия,
приложени по делото. Страните спорят дали ответницата е потребител, респ.
носител на задължението да заплати ползваната ел. енергия в имота за
процесния период. Според представените доказателства ответницата е
собственик на имота от 2004 г. Съдът приема, че същата е придобила
качеството потребител на ел. енергия за битови нужди, т.е. възникнало е
облигационно правоотношение с предмет продажба на ел. енергия по
отношение на имота, което съгласно чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ се подчинява на ОУ на
дружеството-доставчик. Основното задължение на потребителя е заплащането
на стойността на потребената в обекта ел. енергия. Задълженията произтичат
от договорната връзка между страните, извършената на това основание
доставка на ел. енергия, количествено установена съобразно показанията на
СТИ и посочена в справката за потреблението. Не се изразяват съмнения, че
съответните показания са правилни, както и че правилно е определена
дължимата стойност на база отчетеното потребление, посочена в издадените
фактури. Поради това съдът приема, че в имота е използвана ел. енергия в
3
периода 08.12.2023 г. – 06.04.2024 г. на стойност 394,45 лева. Съгласно
клаузата на чл. 17, т. 2 от действащите към исковия период ОУДПЕЕ
потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота ел.
енергия в сроковете и по начина, определени в същите ОУ, а съгласно чл. 15, т.
4 от ОУДПЕЕ електроснабдителното предприятие е длъжно да обяви график
за заплащане на месечните сметки на абонатите в интернет страницата, в
издаваната фактура и в центровете за обслужване на клиенти. Текстът на чл.
38 от ОУДПЕЕ санкционира забавата за плащане на дължимите суми за
доставена електроенергия с възникването в тежест на потребителя на
допълнително задължение за заплащане на законна лихва за периода на
просрочие.
По отношение на задължението по документ № ЛП323417**** от
06.03.2024 г., с падеж 26.03.2024 г., за сумата от 1,61 лв., ищецът признава, че
не е за предоставени услуги, а именно неизплатена ел. енергия в периода
08.12.2023 г. – 06.04.2024 г., а представлява лихва за просрочие, т.е.
признанието на ищецът опровергава посоченото в заявлението, поради което
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен за посоченото задължение
в размер на 1,61 лева.
При съобразяване падежа на задълженията по всяка от фактурите
размера на дължимата от ответника законна лихва за периода от падежа на
всяка от издадените за потребената ел. енергия фактури следва да се фиксира
на сумата, посочена като размер на акцесорното вземане на ищеца в исковата
молба, а именно 34,52 лв. за периода от падежа на всяка от фактурите, за
първата от 06.02.2024 г. и за всяка следваща от настъпване на изискуемостта, а
за всички до 17.10.2024 г. На същото основание следва да се признае и
вземането ищеца за законна лихва върху 394,45 лева от подаване на
заявлението на 18.10.2024 г. до окончателното и плащане.
По разноските:
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва
да бъдат присъдени направените и претендирани от ищеца съдебни и
деловодни разноски в настоящото производство, включително и тези по
заповедното производство – аргумент от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съразмерно на
уважената част. Приложени са доказателства за заплатени 350,00 лв., от които
за държавна такса в размер на 100,00 лева (75,00 лева по исковото и 25,00 лева
по заповедното), а останалите за възнаграждение на особен представител. От
тях съразмерно на уважената част ищцата дължи 348,70 лева. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева по заповедното и
100,00 по исковото производство. Съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК се
претендира заплащане на минимално юрисконсултско възнаграждение по
заповедното и исковото производство, които се дължат от ответника
съразмерно на уважената част оглед изхода по делото, а именно до размера от
149,44 лева. Общо разноски, дължими от ответницата следва да бъдат
разграничени, както следва: 74,72 лв. по заповедното производство и общо
423,42 лв. по исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. И. И. с ЕГН:
********** и установен по делото настоящ и постоянен адрес: с. Г, общ. Р,
обл. Р, ул. "Г Д" № **, че същата дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9009,
общ. Варна, обл. Варна, район Владислав Варненчик, бул. “Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, представлявано от Пламен Стоянов
Стефанов, Радослав Йорданов Иванов и Иван Атанасов Иванов, следните
суми: 394,45 лв. (триста деветдесет и четири лева и 45 стотинки),
представляваща стойността на незаплатена ел. енергия за периода от
08.12.2023 г. до 06.04.2024 г. в електрифициран обект с абонатен №
020360**** в с. Г, общ. Р, обл. Р, ул. "Г Д" № **, с клиентски № 180002****,
по фактури, издадени за периода от 16.01.2023 г. до 16.04.2024 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано
от 18.10.2024 г. до окончателното плащане; обезщетение за забава в размер на
законната лихва, начислено за периода от настъпването на изискуемостта на
всяко едно от изброените месечните плащания, първото от което е с дата на
падежа 05.02.2024 г., всяко следващо от настъпване на изискуемостта, а за
всички до 17.10.2024 г. в размер общо на 34,52 лв. (тридесет и четири лева и
петдесет и две стотинки), за които суми в полза на ищеца е издадена на
22.10.2024 г. Заповед № 952 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ЧГД № 1901 по описа за 2024 г. на Районен съд – Разград, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за главница за разликата до предявения
размер от 396,06 лева за периода 18.12.2023 г. до 06.04.2024 г.
ОСЪЖДА П. И. И. с ЕГН: ********** и установен по делото настоящ и
постоянен адрес: с. Г, общ. Р, обл. Р, ул. "Г Д" № **, ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9009, общ.
Варна, обл. Варна, район Владислав Варненчик, бул. “Владислав Варненчик”
№ 258, Варна Тауърс – Г, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов,
Радослав Йорданов Иванов и Иван Атанасов Иванов, съразмерно на
уважената част следните суми за разноски: 74,72 лв. (седемдесет и четири
лева и 72 стотинки) за направени разноски по Частно гражданско дело № 1901
по описа за 2024 г. на Районен съд - Разград, както и 423,42 лв. (четиристотин
двадесет и три лева и 42 стотинки) за направени разноски по настоящото
исково производство.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ заверен препис от решението към Частно
гражданско дело № 1901 по описа на за 2024 г. Районен съд – Разград с оглед
на правните последици по чл. 416 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалвано пред Окръжен съд - Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5